Пол Маккрийди за природата и хората

Това е ерата на околната среда, или биологията, или информационните технологии. В момента сме в ерата на много различни неща. Но едно е сигурно: това е ера на промяната. Случват се повече промени, отколкото е имало някога в човешката история. Всички вие някак го знаете, но е трудно наистина да се разбере. Опитах се да скалъпя нещо като за добро начало. Опитах се да го покажа, макар и цветът да не излиза. Загрижен съм за малкия 50-годишен времеви балон, в който сте. Интересувате се от миналото поколение, от бъдещото поколение: родителите ви, децата ви, нещата, които можете да промените през следващите няколко десетилетия, и този 50-годишен балон, в който се движите. А през тези 50 години, ако погледнете кривата на населението, откривате, че то е повече от удвоено и сме се увеличили три пъти и половина, откакто аз съм се родил. И когато имате ново бебе, докато това хлапе излезе от гимназията, ще бъдат добавени повече хора, отколкото са съществували, когато съм се родил... това е безпрецедентно и голямо. Накъде ще тръгне в бъдеще, е под въпрос. Това е човешката част.

А сега, човекът във връзка с животните: гледайте от лявата страна. Така наречената човешка част -- хората, техните добитък и домашни любимци -- срещу природната част -- всички други диви животни, това са гръбначните и всички птици, и т.н. на сушата и във въздуха, не във водата. Как се балансира? Е, разбира се, преди 10 000 години, в началото на цивилизацията, човешката част била по-малко от една десета от процента. Да я разгледаме сега. Следвайте тази крива и ще видите едно по-бяло петно в средата... това е 50-годишният ви времеви балон. Хора, добитък и любимци в момента са 97 процента от тази интегрирана обща маса на земята, а цялата дива природа е три процента. Спечелили сме. Следващото поколение дори не трябва да се безпокои за тази игра... тя е приключила. А най-големият проблем е от последните 25 години: повишението от 25 до тези 97 процента. Това е отрезвяваща картина на осъзнаването, че ние, хората, отговаряме за живота на земята, ние сме като капризните богове от старогръцката митология, играещи си с живота, без да влагат особено голяма мъдрост в това.

Третата крива е информационните технологии. Тук е очертан законът на Мур, който е свързан с плътността на информацията, но с него добре се показват и много други неща във връзка с информационните технологии: компютри, употребата им, Интернет и т.н. А важното е, че тя просто върви право нагоре през горната част на кривата и няма реални граници. А сега опитайте да ги разгледате в контраст. Това е размерът на земята, преминаваща през същата... (Смях) ...рамка. За по-ясно, съм поставил всичките четири в една графика - няма нужда да се виждат ситните подробни думи върху нея. Първото е хора срещу природа. Спечелили сме, няма накъде повече. Човешко население. И така, ако търсите отрасли с растеж, с които да се захванете, този не е добър... закрила на природните същества. Човешкото население се увеличава; това ще продължи още дълго. Добър бизнес в акушерството, погребални бюра, фермерство, настаняване и т.н.. всички те са сделки с човешките тела, които изискват да ги хранят, транспортират, настаняват и така нататък. А информационните технологии, които се свързват с нашия мозък, нямат граници... това вече е чудесна област, с която да се занимаваш. Ако търсиш възможност за растеж... те вървят право нагоре, към небето. И после, размерът на Земята. Да се направят всички те сравними със Земята изглежда твърде лошо занимание.

Значи, такава е цялата разстановка. Намирам, по причини, които не разбирам, че наистина имам цел. А целта е светът да бъде привлекателен и устойчив, когато децата ми стигнат моята възраст. С други думи, това е следващото поколение. Това е цел, която вероятно всички споделяме. Мисля, че е безнадеждна цел. Технологично е постижима, икономически е постижима, политически е... означава един вид навици, институции от хора, невъзможна е. Институциите от миналото с цялата им инерция просто са неуместни за бъдещето, само дето съществуват и трябва да се справяме с тях. Прекарах около 15 процента от времето си в опити да спася света, а другите 85 процента, обичайното... и всичко друго, на което се посвещаваме. А в онези 15 процента основният фокус е върху човешките умствено-мисловни умения, върху опити да се освободят децата от праволинейността на училищата, която влива в тях информация и догми. Върху опити да ги накара наистина да мислят, да задават трудни въпроси, да спорят на сериозни теми, да не вярват на всичко, писано черно на бяло, да мислят с размах или творчески. Могат да станат такива. Училищните ни системи имат много недостатъци, те не те възнаграждават за нещата, които са важни в живота, или за оцеляването на цивилизацията. Възнаграждават те за много учене и зазубряне на материал. Не можем да навлизаме в тази тема днес, защото няма време... темата е обширна. Едно е сигурно - бъдещето има нещо съществено... необходим, но недостатъчен аспект... който е да се прави повече с по-малко. Трябва да правим нещата с повече ефикасност, използвайки по-малко енергия, по-малко материал. Пра-прадядовците ви са се справяли със силата на мускулите, и все пак всички мислим, че съществува една огромна мощ, съществена за нашия начин на живот. А с всичките чудесни технологии, които имаме, можем да правим много по-ефикасни неща: да консервираме, рециклираме и т.н.

Нека просто нахвърлям много бързо нещата, които сме правили. Самолет, захранван с човешка сила.. Госамер Кондор някак ме насочи в тази посока през 1976 г. и 1977 г., като спечели наградата "Кремер" в авиационната история, последван от "Албатрос". А ние започнахме да правим различни странни самолети и създания. Ето едно гигантско летящо копие на птерозавър без опашка. Опитите да лети направо са като опитите да изстреляш стрела с перата напред. Беше трудна работа и ме изпълни с голямо уважение към природата. Това беше пълният размер на оригиналното създание. Правихме неща на сушата, във въздуха, по вода. Най-различни видове превозни средства, обикновено с някаква електроника или електрозахранващи системи в тях. Според мен всички са едни и същи. Не ме интересува какво е... дали е по суша, въздух или вода. Тук ще се съсредоточа върху въздуха. Това е захранван със слънчева енергия самолет, пренасящ човек на 165 мили от Франция до Англия като символ, че слънчевата енергия ще бъде важна част от бъдещето ни. После направихме соларната кола за "General Motors" - "Sunracer", която спечели ралито в Австралия. Накарахме много хора да се замислят за електрически коли, какво може да се прави с тях. След няколко години, когато предложихме на "GM", че сега е моментът и бихме могли да направим нещо, наречено "Impact", те го спонсорираха, и ето "Impact", който развихме с тях по техни програми. Демонстраторът. Вложиха огромни усилия, за да го превърнат в комерсиален продукт.

С това предисловие, нека покажа първия двуминутен видеозапис, който показва един малък самолет за наблюдение, преминаващ към гигантски самолет. Един мъничък самолет, "AV Pointer", служи за наблюдение: всъщност, чифт скитащи слънчеви очила. Съвсем нов пример докъде може да доведе миниатюризацията, ако операторът е отдалечен от превозното средство. Удобен е за пренасяне, сглобяване и ръчно пускане. Захранван с батерии, той е тих и рядко забелязван. Изпраща висококачествена видеокартина обратно към оператора. С GPS на борда, той може да навигира автономно и е достатъчно солиден, за да се приземи самостоятелно без повреда. Модерният самолет-платноход е изключително ефективен. Някои се плъзгат водоравно с 60 фута напред за всеки фут спускане. Те са захранвани само от енергията, която могат да извлекат от атмосферата. Атмосферната природа се раздвижва от слънчева енергия. Хората и реещите се птици са открили, че природата е щедра в осигуряването на презапасяема енергия. Самолетите-платноходи са прелетели над 1000 мили, а височинният рекорд е над 50 000 фута. (Музика) "Solar Challenger" беше направен, за да служи като символ, че фотоволтаичните клетки могат да произвеждат реална мощност и да бъдат част от енергийното бъдеще на света. През 1981 г. той прелетя 163 мили от Париж до Англия само с мощността от слънчеви лъчи, и постави основа за "Pathfinder". (Музика) Посланието от всички тези превозни средства е, че идеите и технологиите могат да бъдат впрегнати, за да допринесат значително за това да се прави повече с по-малко; принос, който може да ни помогне да постигнем един желателен баланс между технология и природа. Залозите са високи, докато се носим към едно предизвикателно бъдеще. Бъкминстър Фулър го е казал ясно: на космическия кораб Земя няма пътници, има само екипаж. Ние, екипажът, можем и трябва да правим повече с по-малко, много по-малко.

Ако може да пуснем второто видео, едноминутното, пуснете го колкото може по-бързо, това ще покаже самолета "Pathfinder" при няколко полета миналата година на Хаваите и ще покаже последователност от красотата зад него, след като току-що е летял на 71 530 фута... по-високо, отколкото витлов самолет е летял някога. Изумително е, само с хилавата мощност от слънцето... ако един самолет е суперлек, можеш да го издигнеш там горе. Това е част от една дългосрочна програма, спонсорирана от NASA. Работихме много плътно, цялата работа беше екипно усилие и с чудесни резултати като онзи полет. Работим на по-голям самолет... 220-футов размах... и един със среден размер с регенеративна горивна клетка, която може да съхранява излишна енергия през деня, да захранва с нея нощем и да стои горе, на 65 000 фута, с месеци наведнъж. (Музика) Тук ще се включи гласът на Рей Морган. Тук той е мениджърът на проекта. Всичко, което правят, със сигурност е екипно усилие. Той управляваше тази програма. Ето го... някои неща, които показа като честване в самия край. Тъкмо приключихме седеммесечно разгръщане в Хаваи. За онези, които живеят на континента, беше трудно да са далеч от дома. Приятелската подкрепа, тихата увереност, приятното гостоприемство, показано от нашите хавайски и военни домакини... (Музика) Започва... направиха преживяването радостно и незабравимо. Правим инфрачервено сканиране в реално време през Интернет, докато самолетът лети. А той изследва, без да замърсява стратосферата. Това е целта му: стратосферата, одеялото, което всъщност контролира радиацията на земята и позволява животът на земята да бъде толкова успешен, колкото е. Сондирането там е много важно. И също така го смятаме за нещо като бедняшки неподвижен сателит, защото може да стои точно над главата ти с месеци -- 2000 пъти по-близо, отколкото истинския GFC синхронен сателит. Не можахме да докараме някой тук, за да го вдигнем и да ви го покажем.

А сега, да погледнем от другия край. Така. Показах ви... онзи деветпаундов или осемпаундов самолет с дистанционно управление "Pointer" за наблюдение на самолети, развит от Кийнън, който свърши забележителна работа. Докато някои имат спомагателни апарати, спаднали до 18 или 25 грама, неговото тегло е една трета от грама. А онова, което ще докара тук, е самолет за наблюдение с дистационно управление, който тежи около 2 унции... това включва видеокамерата, батериите, с които се движи, телеметрията, приемника и т.н. И ще го управляваме, надяваме се, със същия успех, който имахме снощи, когато направихме репетицията. И така, Мат Кийнън, когато си... добре... готов да го пуснеш. Но първо ще се уверим, че се появява на екрана, за да виждате, каквото вижда той. Може да си представите, че сте мишка, или летите вътре в него, като гледате през камерата му. Тя е включена. А сега се опитваме да получим видеото. Ето. Може ли да увеличите светлините? Да, светлините в залата, и всички ще те виждаме по-добре и ще можем да управляваме самолета по-добре. Така, ще се опитаме да направим няколко кръгчета и да го върнем пак вътре. Ето. (Аплодисменти) Видеото работеше добре за първите няколко и не знам защо... ето го. О, това беше само минута, но мисля, че бихте били в безопасност, ако имате това към края на полета, вероятно. Имаме възможност да правим класика. Добре. Ако това те удари, няма да те нарани. (Смях) Така. (Аплодисменти) Много благодаря. Благодаря. (Аплодисменти)

Но сега, както казват в инфорекламите, имаме нещо по-добро за вас, по което работим: самолети, които са с размер само шест инча - 15 см. А самолетът на Мат беше на корицата на сп. "Популярна наука" миналия месец, ето докъде може да доведе това. След време в нещо с този размер ще има GPS и видеокамера. Накарахме едно от тези да прелети девет мили през въздуха с 35 мили в час само с една малка батерия вътре. Има много технология. Това са само крайпътни камъни по пътя към забележителни неща. Вътре няма видео, но получавате известен усет какво може да прави. Добре, ето. (Смях) Извинете. Така. (Аплодисменти) Ако може да го предадете надолу, като свършите. Да, мисля... Малко изгубих ориентация; погледнах нагоре към тази светлина, но удари сградата. А сградата всъщност беше зле разположена. (Смях) Но започвате да виждате какво може да се прави. Сега работим по проекти, дори пляскащи с криле неща с размера на ястребови молци, договори с DARPА, работа с "Caltech" и Калифорнийския университет.

Накъде води всичко това, не знам. Има ли практично приложение? Не знам. Но, както и всяко основно проучване, когато наистина си принуден да правиш неща, които са далеч отвъд съществуващата технология, може да го постигнеш с микро-технология, нанотехнология. Може да се правят изумителни неща, когато осъзнаеш какво прави природата през цялото време. Като стигнеш до тези дребни мащаби, осъзнаваш, че имаме много да учим от природата... не със 747-ци... но като слезеш до царството на природата - природата има 200 милиона години опит, тя никога не допуска грешки. Защото, ако допуснеш грешка, не оставяш никакво потомство. Трябва да имаме само истории на успеха за природата, за вас или за птиците, и научаваме много от тази изумителна тема.

В заключение искам да се върна към цялостната картина и имам само два последни кадъра, за да опитам да поставя нещата в перспектива. Първото току-що прочетох. Накрая слагам три изречения и го оставям да каже, каквото исках. В продължение на милиарди години върху една уникална сфера, случайността е рисувала тънко покритие от живот: сложен, невероятен, чудесен и крехък. Внезапно ние, хората, наскоро пристигнал вид, без вече да сме предмет на заплахите и балансите, присъщи в природата, сме израснали по популация, технология и интелигентност до позиция на ужасна власт. Сега ние владеем четката за рисуване, а това е сериозно. Не сме много умни. Не ни достига мъдрост; имаме премного технология. Докъде ще доведе това?

Е, вдъхновен от изреченията, реших да завладея четката. На всеки 25 години рисувам по една картина. Ето онази... опитва се да покаже, че светът не става по-голям. Някак своевременни, от много нелинеарен мащаб, природни скорости, трилобити и динозаври, и в крайна сметка имало няколко човека с пещери... Птици летели отгоре след птерозаврите. А после стигаме до цивилизацията над малкия телевизор с пушка върху него. После - задръствания, системи за захранване и някои точки за дигитални... накъде ще води това, нямам представа. И така, просто извадих роботи и естествени хлебарки навън, но може да попълните, каквото искате. Това не е прогноза. Това е предупреждение, и трябва да помислим сериозно по него. Този път, когато това се случи, не е 100 години или 500 години. Нещата приближават до това десетилетие, следващото десетилетие. Много кратко време, за което трябва да решим какво ще правим. А ако постигнем известно съгласие за това къде искаме да бъде светът... привлекателен, устойчив, когато децата ви достигнат вашата възраст... Миля, че можем да го постигнем. Това беше предупреждение, а не прогноза. Това беше преди... нарисувах го, преди да започнем да правим роботни версии на ястребови молци и хлебарки, а сега започвам да се чудя сериозно, дали е било повече прогноза, отколкото исках? Лично аз мисля, че оцеляващата интелигентна форма на живот на земята няма да е основана върху въглерод; ще бъде основана върху силикон. И така, не знам накъде върви всичко това.

Последната искрица, която ще вложим в самия край тук, е едно напълно непрактично летателно средство, едно малко орнитоптерно пляскащо с криле устройство, което... захранвано с гумена лента, което... ще ви покажем. 32 грама. Извинете, един грам. Не повече. Снощи завивахме твърде много и той се опита да избие покрива. Около грам е. Тръбата там е куха, приблизително с дебелината на хартия. А ако се приземи върху вас, уверявам ви, че няма да ви нарани. Но ако се протегнете да го хванете или задържите, ще го унищожите. Затова бъдете внимателни, просто се дръжте като дървен индианец, или нещо такова. А когато слезе... ще видим как върви. Смятаме това за нещо като духа на TED. (Аплодисменти) И се чудите, дали е практично? Оказва се, че ако не бях бил... (Смях) (Аплодисменти) За съжаление, имаме някои смени на електрически крушки. Вероятно можем да я свалим, но тя вероятно се е издигнала до далеч по-голяма съдба там горе... (Смях) ...от всякога преди. И исках да изтъкна... (Аплодисменти) ...само... (Аплодисменти)

Искам да изтъкна само две неща. Първото е, мислите го за фриволно; нищо работа. И все пак, ако не бях правил орнитоптери като този, малко по-груб, през 1939 г., много, много отдавна... нямаше да има "Gossamer Condor", нямаше да има "Albatross", "Solar Challenger", нямаше да има кола "Impact", нямаше да има нареждане за превозни средства с нулеви емисии в Калифорния. Много от тези неща... по подобен начин.. биха се случили някога, вероятно десетилетие по-късно. Тогава не осъзнавах, че събирам сведения и правя опити с екипи, както се опитват да правят в образователните системи. Затова мисля, че е важно като символ. И вярвам, че това също е важно. Може да се мисли за него като един вид символ на [неясно] и TED, който някак те кара да мислиш за технологиi и природа и ги събира всички заедно в неща, които са... които правят тази конференция, според мен, по-важна от всяка, състояла се в тази страна през това десетилетие. Благодаря.