Пол Колиер за най-бедния милиард

И така, можем ли да се осмелим да бъдем оптимисти? Ами, тезата за Най-бедния Милиард, е че милиард хора са заклещени да живеят в икономики, които са в застой от 40 години и оттук се разграничават от останалата част на човечеството. И така истинският въпрос, който трябва да бъде зададен не е "Може ли да бъдем оптимисти?" А е, "Как можем да дадем истинска надежда на този милиард души?" Това, според моето разбиране, е основното предизвикателство на развитието сега.

Това, което ще ви предложа е рецепта, комбинация от две сили, които промениха света завинаги, което е съюза между състрадание и просветения себеинтерес. Състрадание, защото милиард хора живеят в общества, които не са им предоставили вярна надежда. Това е човешка трагедия. Просветения себеинтерес, защото, ако това икономическо отклонение продължи за още 40 години, съчетано със социална, глобална интеграция, ще сътвори кошмар за нашите деца. Имаме нужда от състрадание, за да накараме себе си да започнем и просветен себеинтерес, за да станем сериозни. Това е съюза, който променя света,

И така, какво означава да станеш сериозен за доставяне на надежда на бедния милиард? Какво всъщност можем да направим? Ами, добро напътствие е да мислим, "Какво направихме последния път, когато богатия свят стана сериозен по отношение на развиетието на друг регион по света?" Това ни дава, се оказва, доста добра следа с изключение на това, че трябва да се върнете доста назад във времето. Последния път, когато богатия свят стана сериозен за развитието на друг регион беше в края на 40-те години. Богатия свят беше ти, Америка, и региона, който имаше нужда да бъде развит беше моя свят, Европа. Това беше следвоенна Европа.

Защо Америка стана сериозна? Не беше само състраданието за Европа, въпреки че имаше такова. Беше, че знаехте, че трябва, защото в края на 40-те държава след държава в Централна Европа падаше под властта на Съветския блок, и така вие знаехте, че нямате избор. Европа трябваше да бъде завлечена в икономическото развитие.

И така какво направихте последния път, когато станахте сериозни? Ами да имахте голяма помощна програма. Много ви благодаря. Това беше Маршалска Помощ: трябва да го направим отново. Помощ е част от решението. Но какво друго направихте? Ами, напълно скъсахте вашата търговска политика и напълно я резервирахте. Преди войната, Америка беше голям протекционист. След войната, отворихте пазарите си към Европа, завлякохте Европа на тогавашната глобална икономика, която беше вашата икономика и установихте тази търговска свобода чрез откриване на Главно Споразумение за Такси и Търговия. И така, пълен обрат на търговската политика.

Направихте ли нещо друго? Да: напълно обърнахте политиката си за сигурност. Преди войната вашата политика за сигурност беше изолираност. След войната, скъсахте и това, сложихте 100,000 войника в Европа за повече от 40 години. И така, пълен обрат на политиката за сигурност. Нещо друго? Да: скъсахте Единадесетата Заповед -- националния суверенитет. Преди войната, третирахте националния суверенитет като толкова неприкосновен, че дори не искахте да се присъедините към Лигата на Нациите. След войната вие създадохте Обединените Нации, създадохте Организацията за Икономическото Съдействие и Развитие, създадохте Международния Валутен Фонд, подкрепихте Европа да създаде Европейската Общност. Всички системи за взаимна правителствена подкрепа. Това все още е бреговата линия за ефективните политики: помощ, търговия, сигурност, правителства. Разбира се, детайлите на политиката ще бъдат различни, защото предизвикателството е различно. Това не е изграждане на Европа на ново, това е обръщане на отклонението за бедния милард, така че те да успеят да ни стигнат. Това по-лесно ли е или по-трудно? Трябва да бъдем поне толкова сериозни, колкото сме били тогава.

Сега, днес ще взема само един от тези четири. Ще взема едниния, който звучи най-слаб, този който е майчинство и ябълков пай -- правителства, взаимни системи за подкрепа на правителства -- и ще ви покажа една идея за това как можем да направим нещо, за да засилим управлението и ще ви покажа, че това е изключително важно сега. Възможността, която ще разгледаме е истинска база за оптимизъм за бедния милиард, и това е стоковия бум. Стоковите бумове изпомпват несравнимо количество пари в много, въпреки че не във всички, държави, които имат част от бедния милиард. От части те вкарват пари, защото цените на стоките са високи, но не е само това. Има обсег от нови открития. Уганда тъкмо откри петрол, в един от най-бедстващите райони на Земята; Гана тъкмо откри петрол; Гвинея има огромно ново експлоатиране на желязна руда, която идва от земята. И така много нови открития. Между тях, тези нови приходи спират помощта. Само да ви дам пример: Само Ангола получава 50 милиарда долара годишно от приходи от петрол. Цялата помощ до 60 държави на бедния милиард последната година е била 34 милиарда. Прииждането на средства от стоковия бум към най-бедния милиард са безпрецедентни. Така че има оптимизъм.

Въпросът е, как ще помогне това за тяхното развитие? Това е огромна възможност за преобразувателното развитие. Ще бъде ли поета? Ето тук идва малко наука и това е малко наука, която направих от Най- Бедния Милиард, така че е нова. Гледах, за да видя каква е връзката между по-високите цени на стоки от износ и растежа на държавите, изнасящи стоки. И погледнах глобално, взех всички държави в света за последните 40 години и гледах да видя каква е връзката. И за краткия период -- да кажем първите пет до седем години -- е просто страхотно. Всъщност, гот е: всичко се покачва. Получавате повечете пари, защото условията ви за търговия са се подобрили, но също покачва производителността през границата. Също така брутния вътрешен продукт се покачва много -- фантастично! Това е в кратък период. А какво става с дългия период? Върнете се след 15 години. Ами, краткия период е гот, но дългия е кофти. Качвате се по краткия, но след това повечето общности исторически са завършили по-лоши, ако не са имали никакви бумове. Това не е предсказание за това как вървят цените на стоките; това е предсказание за последиците, дългосрочните последици за растежа на повишаващите се цени.

И така какво се обърква? Защо има "прокълната суровина", както е наречена? И отново, разгледах и това и се оказва, че критичния спор е нивото на управление, началното ниво на икономическото управление, когато бумовете на суровини се увеличават. Всъщност, ако имате достатъчно добро управление, няма бум на ресурси. Покачва се през краткия период, и след това се покачва дори повече в дългия период. Това е Норвегия, най-богатата държава в Европа. Това е Австралия, това е Канада. Проклятието на ресурсите е изцяло затворено за държави под границата на управление. Те все още се покачват през краткия период. Това, е което виждаме в най-бедния милиард в момента. Най-добрите покачващи нива, които са имали -- някога. И въпросът е дали краткия период ще издържи. А с лошо упраление исторически, през последните 40 години, не е успял. В държави като Нигерия, които са най-зле, все едно никога не са имали петрол.

И така има граничен праг, над който се качвате нагоре през дългия период и слизате под него, когато слизате надолу. Само за сравнение тази граница има нивото на управление на Португалия през средата на 80-те. И така въпросът е, най-бедния милиард над или под границата е? Сега, има една голяма промяна от бума на стоките през 1970 и това е разпространението на демокрацията. И така си помислих, ами може би това е нещото, което е преобразило управлението в най-бедния милиард. Може би можем да бъдем по-оптимистични за разпространението на демокрацията. И така погледнах. Демокрацията има значителни ефекти -- но за съжаление те са неблагоприятни. Демокрациите правят повече поразии от тези бумове на ресурси, отколкото автокрациите.

На тази фаза вече исках да изоставя проучването , но -- (Смях) -- оказа се, че демокрацията е малко по сложна от това. Защото има два отделни аспекта на демокрацията. Има избирателна надпревара, която определя как придобивате власт, има и проверки и баланси, които определят как използвате власта. Оказва се, че избирателната надпревара е нещото, което нанася щети на демокрацията, докато силните проверки и балански правят бумовете на ресурси добри. И така, това, от което имат нужда държавите с най-бедния милиард е силни проверки и баланси. Те ги нямат. Поличиха незабавна демокрация през 1990: гласуване без проверки и баланси.

Как можем да помогнем за подобрението на управлението и да представим проверките и балансите? Във всички общности на най-бедния милиард, има огромни борби да се направи само това. Простото предложение е, че трябва да имаме някои международни стандарти, които ще бъдат пожелание, но ще посочват главните решаващи точки, които трябва да се вземат под внимание, за да спрегнат тези приходи от ресурсите. Знаем, че тези международни стандарти работят, защото ние вече имаме такъв. Казва се Екстракционна Инициатива за Прозрачни Индустрии. Това е много проста идея, която правителствата трябва да представят на техните граждани, какви приходи имат. Не след дълго беше предложено, след това реформаторите в Нигерия я одобриха, лансираха я и публикуваха приходите на хартия. Тиража на Нигерийските вестници скочиха. Хората искаха да знаят какво получава правителството им от приходи.

Така че знаем, че работи. Какво ще бъде съдържанието на тези международни стандарти? Не мога да прегледам всичките, но ще ви дам пример. Първия е как да извлечем тези ресурси от земята -- икономическите прогреси, да вземем ресурсите от земята и да сложим активите върху земята. И първата стъпка за това е да продадем правата за извличане. Знаете ли как правата за извличане на ресурси се продват в момента, как са били продавани за последните 40 години? Компания нахълтва, сключва сделка с министъра и това е прекрасно за компанията и доста често е прекрасно и за министъра -- (Смях) -- и не е прекрасно за тяхната държава. Има много проста институтска технология, която може да преобрази това и се нарича потвърдени търгове. Публичната агенция с най-добра експертиза на Земята е разбира се хазната -- това е Британската Хазна. И Британската Хазна решила, че ще продаде правата на трето поколение мобилни телефони, като разбере колко струват тези права. Изчислили, че струват два милиарда британски лири. Точно на време, група икономисти отишли там и казали Защо да не пробвате търг? Ще покаже стойността." Качила се е до 20 милиарда чрез търг. Ако Британската Хазна може да бъде надхвърлена десет пъти помислете си какво ще бъде с министреството на финансите в Сиера Леоне. (Смях) Когато занесох това до Президента на Сиера Леоне, на следващия ден той помоли Световната Банка да му изпрати екип, който да направи експертиза за това как да ръководи търгове.

Има пет такива решаващи точки: всяка една от тях има нужда от международен стандарт. Ако можехме да го нарпавим щяхме да променим света. Ще помагаме на реформаторите в тези общности, които се борят за промяна. Това е нашата скромна роля. Не можем да променим тези общества, но можем да помогнем на хората от тези общности, които се борят и обикновено се провалят, защото шансовете са наредени срещу тях, И въпреки това не сме получили тези правила. Ако помислите за това, цена за разпространение на тези международни правила е нула -- нищо. Защо по дяволите те не са там? Осъзнах, че причината поради, която ги няма е, че докато имаме критична маса от информирани граждани в собствените си общества политиците ще се измъкват с жестове. Това е, ако имаме информирано общества, това което политиците правят, особено във връзка с Африка е жестове: неща, които изглежда добре, но не работят. И така осъзнах, че трябва да преминем през бизнеса за изграждане на информирани граждани.

Ето за това аз наруших всички профисионални правила за управление на икономиста и написах книга за икономиката, която можете да четете на плажа. (Смях). Както и да е, трябва да кажа, процеса на комуникация не идва природно при мен. Ето за това съм на тази сцена, но това е тревожно. Аз израстнах в култура на себезаличаване. Жена ми ми показа коментар в този блог, за една от моите последни презентации, и коментара в блога беше, "Колиер не е харизмичен -- (Смях) -- но аргументите му са необорими." (Смях) (Аплодисменти) Ако се съгласите с това мнение и, ако се съгласите, че имаме нужда от критична маса от информирани граждани ще осъзнаете, че аз се нуждая от вас. Моля ви станете посланици. Благодаря ви. (Аплодисменти)