Патрик Шапат: Силата на карикатурите

Ами да, аз рисувам карикатури във вестниците -- политически карикатури. Не знам дали сте чували за него -- вестника? Това е нещо като хартиен четец. (Смях) Той е по-лек от iPod. Mалко по-евтин e. Знаете ли какво казват? Казват, че печатните медии умират. Кой казва това? Ами медиите. Но това не е никаква новина, нали? Вече сте прочели за това.

[Печатните медии умират.] [Вече четох за това вчера в интернет.] (Смях)

Уважаеми дами и господа, света става по-малък. Знам, че е клише, но погледнете, вижте колко е малък, колко мъничък е станал. И знаете каква е причината, разбира се. Това се дължи на технологиите. Да. (Смях) Има ли компютърни дизайнери в залата? Да, добре, вие хора правите живота ми мизерен, защото трак падовете бяха навремето кръгли, хубава кръгла форма. От това се прави добра карикатура. Но какво можете да направите с плосък трак пад, с тези квадратни неща? Няма нищо, което мога да направя като карикатурист. Ами, знам, че света е плосък сега. Това е вярно. И интернет достигна до всяко кътче на света, до най-бедните, най-отдалечените места. Всяко село в Африка вече има интернет кафене. [Интернет кафене] [Няма кафе] (Смях) Не питайте за Фрапучино там. И така ние преодоляваме дигиталното разделение. Третият свят е свързан. Ние сме свързани. И какво се случва след това? Ами, получавате поща. [Третият свят вече е свързан.] [Имейл: Гладен съм.] Мда. Да, интернет ни даде повече възможности. Той ви даде повече възможности, той ми даде повече възможности и също така даде повече възможности на някои други хора.

(Смях)

Знаете ли, тези последните две карикатури, тях ги направих наживо, по време на конференция в Ханой. И те не бяха свикнали с това, в комунистическия 2.0 Виетнам. (Смях) И така, аз рисувах наживо на широк екран -- беше голяма сензация -- и след това един човек дойде при мен. Той правеше снимки на мен и на моите скици, и аз си помислих, "Това е страхотно, виетнамски фен." И когато дойде и на втория ден, си помислих, "Уау, това е наистина един любител на карикатурите." А на третия ден, най-накрая разбрах, че този човек всъщност беше там служебно. Така че досега, трябва да има поне сто снимки на мен, усмихнат с моите скици, в досиетата на виетнамската полиция.

(Смях)

Не, но е истина: интернет промени света. Той разтърси музикалната индустрия. Той промени начина, по който консумираме музика. За тези от вас, които са достатъчно възрастни, за да се спомнят, трябваше да ходим в магазина за да я откраднем. [Интернет промени музиката.] [Преди трябваше да ходим в магазина, за да я откраднем.] (Смях) И той промени начина, по който бъдещия ви работодател, ще разглежда вашата кандидатура. Така че бъдете внимателни с Фейсбук профила си. Вашата майка ви е казала, да бъдете внимателни. И технологията ни освободи. Това е безплатен WiFi. Но да, наистина, той ни освободи от офис бюрото. Това е вашият живот. Наслаждавайте му се. (Смях) Накратко, технологиите, интернет, те промениха начина ни на живот. Технологични гурута, като този човек -- когото германско списание нарече философа на 21 век -- те формират начина, по който правим нещата. Те оформят начина, по който консумираме. Те формират нашите собствени желания. [Стийв Джобс от Apple: Това ще опрости много задачи, които не се е налагало да правите никога преди.] (Смях) (Ръкопляскания) На него няма да му хареса. И технологиите дори промениха връзката ни с Бога.

[Отче, аз съгреших.] [...да знам.] (Смях)

Сега не бива да навлизам в това. Религиозни и политически карикатури, както може би сте чули, са трудна двойка, от този ден през 2005 година, когато няколко карикатуристи в Дания нарисуваха карикатури, които имаха отзвук по цял свят, демонстрации, фетва. Те провокираха насилие. Хора загинаха при насилието. Това беше толкова отвратително. Хора загинаха заради карикатурите. Искам да кажа -- имах чувството, по това време, че карикатурите бяха използвани и от двете страни, всъщност. Те бяха използвани първо от датски вестник, който искаше да изкаже становище за исляма. Датски карикатурист ми каза, че бил един от 24-те, които получили задачата да нарисуват пророка. 12 от тях отказали. Знаехте ли това? Той ми каза, "Никой не може да ми каже какво трябва да рисувам. Така не се прави." И после, разбира се, те бяха използвани от екстремисти и политици от другата страна. Те искаха да предизвикат полемика. Знаете историята. Знаем, че карикатурите могат да бъдат използвани като оръжия. Историята ни учи, че те са били използвани от нацистите, за да атакуват евреите. И ето ни в днешно време. В Организацията на обединените нации половината от света настоява за санкциониране на нарушенията срещу религията -- те наричат това опетняване на религията -- докато другата половина на света се бори обратно, в защита на свободата на словото. Така, това е сблъсъкът на цивилизациите, а дали карикатурите са в средата на него? Това ме накара да се замисля. Сега ме виждате да мисля върху кухненската маса. И тъй като сте в моята кухня, моля запознайте се със съпругата ми.

[Аз търся смисъла на живота си.] [Потърси в Гугъл.] (Смях)

През 2006 година, няколко месеца след това, отидох до Кот д'Ивоар -- Западна Африка. Сега, говорейки за разединено място. Страната беше разделена на две. Имаше бунтовници в северната част, правителството на юг -- в столицата Абиджан -- а по средата, френската армия. Това прилича на гигантски хамбургер. Няма да искате да сте шунката в средата. Бях там, за да разказвам тази история в карикатури. Правя това през последните 15 години. Това е моят страничен проект, ако щете. Така виждате, че стила е различен. Това е по-сериозно, отколкото например редакционните карикатури. Отидох до места като Газа, по време на войната през 2009 година. Така че това наистина е журналистика в карикатури. Ще чувате все повече и повече за нея. Това е бъдещето на журналистиката, си мисля.

И разбира се, отидох да видя бунтовниците в северната част. Това бяха бедни момчета, които се борят за правата си. Имаше етническа страна на този конфликт, както често се случва в Африка. И аз отидох да видя хората от племето дозо. Хората дозо, те са традиционни ловци от западна Африка. Хората се боят от тях. Те помагат на бунтовниците доста. Смята се, че имат магически сили. Те могат да изчезват и да избягват куршумите. Аз отидох да видя старейшината на дозо. Той ми разказа за неговите магически сили. Той ми каза, "Мога да отсека главата ти на секундата, и да те съживя след това." Аз отвърнах, "Ами, може би нямаме време за това точно сега." (Смях) "Някой друг път."

И така обратно в Абиджан, ми дадоха шанс да водя семинар с местните карикатуристи там, и си помислих, да, в контекст като този, карикатурите наистина могат да се използват като оръжия срещу другата страна. Искам да кажа, пресата в Кот д'Ивоар беше дълбоко разделена. Беше сравнявана с медиите в Руанда преди геноцида. Така че можете да си представите. И какво може да направи един карикатурист? Понякога редакторите нареждат на своите карикатуристи, да нарисуват това, което искат да видят, а бедния човек трябва да изхранва семейството си, нали. Така че идеята беше доста проста. Ние събрахме карикатуристи от всички части на Кот д'Ивоар. Отделихме ги от вестниците им в продължение на три дни. И аз ги помолих да направят съвместен проект, да обърнат внимание на проблемите, засягащи тяхната страна в карикатури, да, в карикатури. Да покажат положителната енергия на карикатурите. Това е невероятно средство за комуникация, за добро или за лошо. И карикатурите могат да прекосяват границите, както видяхте. И хуморът е добър начин, мисля, да се обърне внимание на сериозните проблеми. И аз съм много горд от това, което направиха. Искам да кажа, те не са съгласни помежду си -- това не е най-важното. И аз не ги помолих да направят приятни карикатури. През първият ден, те дори си викаха един на други. Но накрая направиха книга, описваща последните 13 години от политическата криза в Кот д'Ивоар.

Така се зароди идеята. И аз направих подобни проекти, през 2009 година в Ливан, тази година, в Кения, през януари. В Ливан нямаше книга. Идеята беше да направим -- същия принцип, разделена страна -- да съберем карикатуристи от всички части, и да ги оставим да направят нещо заедно. И така в Ливан, ние въвлякохме редакторите на вестници, и им помогнахме да публикуват осем карикатуристи от всички страни, всички заедно, на една и съща страница, разглеждащи въпросите, засягащи Ливан, като религията в политиката и ежедневието. И това се получи. В продължение на три дни почти всички вестници в Бейрут публикуваха всички тези карикатури заедно -- анти-правителствен, про-правителствен, християнски, мюсюлмански, разбира се, англоезичен, всички, които се сетите. Така че това беше голям проект. И после в Кения, това което направихме, беше да обърнем внимание на проблема за етническата принадлежност, който е отрова в много места в Африка. И ние направихме видео клипове. Можете да ги видите ако отидете на youtube.com/kenyatunes.

И така, проповядването за свободата на словото е лесно тук, но както видяхте, в контекста на репресии или разделяне, отново, какво може да направи един карикатурист? Той трябва да запази работата си. Ами аз вярвам, че във всякакъв контекст навсякъде, той винаги има избор най-малкото, да не направи карикатура, която ще подхранва омраза. И това е посланието, което се опитвам да им предам. Мисля, че всички ние винаги имаме избор на края да не правим лошото нещо. Но ние трябва да подкрепяме тези [неясно], критични, отговорни гласове в Африка, в Ливан, в местния ви вестник, в магазина на Apple. Днес, технологичните компании са най-големите световни редактори. Те решават какво е прекалено обидно и прекалено провокативно за вас да видите. Така че наистина, не става въпрос за свободата на карикатуристите, става въпрос за вашите свободи. А за диктаторите по света, добрата новина е когато карикатуристите, журналистите и активистите замълчат.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)