Патрик Ауа за образоването на лидери

Като много от вас тук, аз се опитвам да допринеса за един ренесанс в Африка Въпросът за трансформация в Африка всъщност е въпрос на лидерство. Африка може да бъде преобразена само от просветени лидери. И твърдя, че начинът, по който образоваме нашите лидери, е от основно значение за прогреса на този континент. Искам да ви разкажа няколко истории, които обясняват възгледа ми. Всички сме чували за важността на историите вчера. Една моя приятелка, американка, отиде тази година в Гана като доброволна медицинска сестра. И за перио от три месеца стигна до заключение за състоянието на лидерството в Африка, за да стигна до което ми беше отнело повече от десетилетие. Два пъти участвала в хирургични операции, при които токът в болницата спирал. Аварийните генератори не се включили... нямало фенерче, нито фенер, нито свещ. Тъмно като в рог. Пациентът бил срязан - два пъти. Първия път било цезарово сечение. За щастие, бебето било извадено - майка и дете оцелели.

Втория път била процедура, която включвала местна анестезия. Действието на обезболяващото изтича. Пациентът усеща болка. Той плаче. Крещи. Моли се. Тъмно като в рог. Без свещ, без фенерче. А тази болница би могла да си позволи да купи фенерчета. Можели да си позволят да купят тези неща, но не го направили. И се случило два пъти. Друг път гледала с ужас как сестрите наблюдавали пациентка да умира, защото отказали да й дадат кислород, какъвто имали. И така, три месеца по-късно, точно преди да се върне в Съединените щати, сестрите в Акра стачкували. Препоръката й е - използвайте тази възможност да уволните всички, започнете отначало. Започнете отначало.

А какво общо има това с лидерството? Разбирате ли, грешките на министерството на здравеопазването, болничните администратори, лекарите, медицинските сестри... те са сред само 5 процента от връстниците си, които получават образование след прогимназията. Те са елитът. Те са нашите лидери. Техните решения, техните действия са важни. А когато се провалят, буквално страда една нация. Затова, когато говоря за лидерство, нямам предвид само политически лидери. Чували сме много за това. Говоря за елита. Онези, които са били обучени. Чиято работа е да бъдат стражите на своето общество. Адвокатите, съдиите, полицаите, лекарите, инженерите, държавните служители... това са лидерите. И трябва да ги обучаваме подобаващо.

Първото ми подчертано и запомнящо се преживяване, свързано с лидерството в Гана, се случи, когато бях 16-годишен. Току-що бяхме преживели военен преврат и войниците бяха широко разпространени в нашето общество. Присъствието им бе натрапчиво. Един ден отивам на летището да посрещна баща си, и докато се изкачвам по затревения склон от паркинга към сградата на терминала, ме спират двама войници, въоръжени с бойни автомати "Калашников". И ме молят да се присъединя към тълпа хора, тичащи нагоре и надолу по този насип. Защо? Защото пътят, по който бях тръгнал, бе сметнат за извън ограниченията. Нямаше никакъв знак за това.

Бях на 16 години. Много се безпокоях за това какво биха си помислили връстниците ми в училище, ако ме видят да тичам нагоре-надолу по този хълм. Бях особено загрижен какво биха си помислили момичетата. Затова започнах да споря с тези мъже. Беше малко безразсъдно, но, разбирате ли, бях на 16. Извадих късмет. Един пилот от ганайските авиолинии се оказа в същото положение. Заради униформата му говореха с него различно и му обясниха, че просто следват заповеди. А той взе тяхното радио, говори с шефа им и уреди да ни освободят всички. Какви уроци бихте извлекли от такова преживяване? Няколко, за мен. Лидерството е важно. Тези хора следват заповедите на по-висш офицер. Научих нещо за куража. Беше важно да не гледаш тези оръжия. И научих също, че може да е от помощ да мислиш за момичета.

(Смях)

Няколко години след това събитие напускам Гана по стипендия за колежа "Суортмор", за да получа образование. Беше глътка свеж въздух. Разбирате ли, преподавателите там не искаха да запаметяваме информация и после да им я повтаряме, както бях свикнал в Гана. Искаха да мислим критично. Искаха да сме аналитични. Искахме да сме загрижени по социални въпроси. В часовете по икономика получавах високи оценки за разбирането си на базовата икономика. Но научих нещо по-дълбоко от това, а именно, че лидерите... управляващите икономиката на Гана... вземаха смразяващо лоши решения, които бяха довели икономиката ни до ръба на срива. И ето го пак този урок - лидерството е важно. Изключително важно.

Но всъщност не разбирах напълно какво ми се беше случило в "Суортмор". Имах догадки. Но не го осъзнавах напълно, докато не отидох на работното си място, отидох да работя в корпорация "Майкрософт". Участвах в един екип... екип за мислене и обучение, чиято работа беше да проектира и прилага нов софтуер, който създаваше стойност в света. Беше невероятно да съм част от този екип. Просто невероятно. И осъзнах какво точно ми се е случило в "Суортмор", тази трансформация... способността да се изправяш срещу проблеми, сложни проблеми и да проектираш решения за тези проблеми. Способността да твориш е най-мощното, което може да се случи с един индивид. А аз бях част от това.

Докато бях в "Майкрософт", годишните приходи на тази компания нараснаха повече от БВП на Република Гана. И, между другото, продължиха. Пропастта се разшири, откакто заминах. Вече говорих за една от причините да се случи това. Искам да кажа, хората там са толкова трудолюбиви, упорити, креативни, мощни. Но има и някои външни фактори: свободни пазари, законово управление, инфраструктура. Тези неща са дело на институции, управлявани от хора, които наричам лидери. А тези лидери не са възникнали спонтанно. Някой ги е обучил да вършат работата, която вършат. Докато бях в "Майкрософт", се случи нещо странно, станах родител. И за пръв път Африка означаваше за мен повече, отколкото когато и да било преди. Защото осъзнах, че състоянието на африканския континент би имало значение за моите деца и техните деца. Че състоянието на света... състоянието на света зависи от това какво се случва в Африка, що се отнася до моите деца.

А по това време, когато преживявах онова, което наричам своя "предварителна криза на средната възраст", в Африка беше пълна бъркотия. Сомалия се беше разпаднала в анархия. Руанда беше в мъките на тази геноцидна война. Изглеждаше ми, че това е погрешната посока и че трябва да се върна и да помагам. Не можех просто да остана в Сиатъл и да отглеждам децата си в квартал за заможна средна класа, и да се чувствам добре. Това не беше светът, в който бих искал да израснат децата ми. Затова реших да се ангажирам, и първото, което направих, беше да се върна от Гана и да говоря с много хора и наистина да се опитам да разбера какви са истинските въпроси. Три неща постоянно се появяваха при всеки проблем: корупция, слаби институции и хората, които ги управляват... лидерите.

Бях малко изплашен, защото, като видиш тези три проблема, те наистина изглеждат трудни за справяне. И биха могли да кажат - виж, дори не се и опитвай. Но за себе си си зададох въпроса: "А откъде идват тези лидери? Как така Гана произвежда лидери, които са неетични или неспособни да решават проблеми?" Затова разгледах какво се случва в образователната ни система. А тя беше същата... учене наизуст от началното училище до дипломирането. Много слабо наблягане върху етиката. И знаете ли, средният, типичният дипломант от университет в Гана има по-силен усет за упълномощаване, отколкото усет за отговорност. Не трябва да е така.

Затвоа реших да се ангажирам точно с този проблем. Защото ми се струва, че всяко общество, всяко общество трябва да бъде много преднамерено в това как обучава лидерите си. А Гана не обръщаше достатъчно внимание. Това всъщност е вярно за цяла суб-Сахарна Африка. С това се занимавам сега. Опитвам се да внеса опита, който придобих в "Суортмор", в Африка. Иска ми се да има либерален колеж по изкуства във всяка африканска страна. Мисля, че това би предизвикало огромна промяна. А онова, което университетът "Ашеси" се опитва да прави, е да обучи ново поколение от етични, предприемчиви лидери. Опитваме се да обучаваме лидери с изключителна почтеност, които имат способността да се изправят срещу сложни проблеми, да задават правилните въпроси и да намират приложими решения.

Ще призная, че на моменти ми се струва като "Мисия невъзможна". Но трябва да вярваме, че тези деца са умни. Че ако ги въвличаме в тяхното образование, ако ги накараме да обсъждат реалните въпроси, с които се сблъскват... с които се сблъсква цялото ни общество... и ако им дадем умения, които им дават възможност да въвличат реалния свят, тази магия ще се случи. Месец след началото на проекта, точно бяхме започнали часовете. И месец след това идвам в кабинета и получавам имейл от един от нашите студенти. В него се казваше, много просто: "Сега мисля." И се подписва с: "Благодаря." Толкова просто изявление. Но бях трогнат почти до сълзи, защото разбирах какво се случва с този младеж. И е изумително да си част от упълномощаването на някого по този начин. Сега мисля.

Тази година предизвикахме нашите студенти сами да си създадат кодекс на честта. Сега в кампуса тече много жизнен дебат за това дали трябва да имат кодекс на честта, и ако е така, какво трябва да представлява той. Една студентка зададе въпрос, който направо ми стопли сърцето. Можем ли да създадем съвършено общество? Разбирането й, че създаден от студентите кодекс на честта представлява стремеж към съвършенство, е невероятно. Не можем да постигнем съвършенство. Но ако се стремим към него, можем да постигнем превъзходство. Не знам какво ще направят в крайна сметка. Не знам дали ще решат да имат този кодекс на честта. Но разговорът, който водят днес... за това какво трябва да представлява тяхното добро общество, какво трябва да представлява отличното им общество... е нещо много добро.

Свършва ли ми времето? Добре. Искам просто да оставя този кадър на екрана, защото е важно да мислим за него. Много съм развълнуван от факта, че всеки студент в университета Асези се занимава със социална работа, преди да се дипломира. Че за много от тях това е било преживяване, променило живота им. Тези млади бъдещи лидери започват да разбират истинската работа с лидерството. Истинската привилегия на лидерството, която е, в крайна сметка, да служат на човечеството. Още по-развълнуван съм от факта, че миналата година нашите студенти избраха жена за ръководител на студетското правителство. За пръв път в историята на Гана жена е избрана за ръководител на студентско правителство в който и да било университет. Това казва много за нея. Казва много за културата, която се формира в кампуса. Казва много за нейните връстници, които са я избрали. Тя спечели със 75 процента при гласуването.

И това ми дава голяма надежда. Оказва се, че корпоративна Западна Африка също цени това, което се случва с нашите студенти. Досега са завършили два випуска студунти. И всеки един от тях е взет на работа. Получаваме прекрасни доклади в отговор от корпоративна Гана, корпоративна Западна Африка. А нещата, от които са най-впечатлени, е работната етика. Разбирате ли, тази страст към онова, което правят. Упоритостта, способността им да се справят с неяснота, способността им да се заемат с проблеми, които никога не са срещали преди. Това е добре, защото, знаете ли, през последните пет години е имало моменти, когато съм усещал, че това е "Мисия невъзможна".

И е просто чудесно някак да видиш тези проблясъци на обещанието за това какво може да се случи, ако обучаваме децата си подходящо. Мисля, че настоящите и бъдещите лидери на Африка имат една невероятна възможност да предизвикат огромен ренесанс на континента. Това е невероятна възможност. Няма много още такива възможности по света. Вярвам, че Африка е достигнала точка на пречупване с марш за демокрация и свободни пазари по целия континент. Стигнали сме до момент, от който може да възникне едно прекрасно общество в рамките на едно поколение. То ще зависи от вдъхновеното лидерство. И твърдя, че начинът, по който обучаваме своите лидери, ще промени всички. Благодаря, и Бог да ви благослови.

(Аплодисменти)