Параг Хана чертае бъдещето на държавите

Дали живеем в свят без граници? Преди да отговорите на това, погледнете тази карта. Съвременната политическа карта показва, че има повече от 200 държави по света днес. Това е вероятно повече от всякога през вековете. Сега много от вас ще възразят. За вас това би било по-подходяща карта. Може да я наречете ТЕДистан. В ТЕДистан няма граници, просто свързани и несвързани пространства. Повечето от вас вероятно се намират в някоя от 40-те точки на екрана, от многото повече, които представляват 90 процента от световната икономика.

Но нека да говорим за 90-те процента от световното население, които никога няма да напуснат мястото, в което са родени. За тях нациите, държавите, огражденията, границите все още имат голямо значение, и често насилствено. Сега тук в TED ние разрешаваме някои от най-големите загадки на науката и мистериите на Вселената. Ами ето основен проблем, който не сме разрешили: нашата базисна политическа география. Какво е нашето разпределение по света?

Това е важно, понеже граничните конфликти оправдават голяма част от световния военно-промишлен комплекс. Граничните конфликти могат да нарушат толкова много от прогреса, който се надяваме да постигнем тук. Затова мисля, че се нуждаем от по-задълбочено разбиране на това как хора, пари, власт, религия, култура, технологии си взаимодействат за да променят картата на света. И ние може да се опитаме да предскажем тези промени и да ги оформим в по-конструктивна насока.

И така, ние ще разгледаме някои карти от миналото, настоящето и някои карти, които не сте виждали, за да придобием представа за това накъде отиват нещата. Нека да започнем със света през 1945 г. През 1945 г. имаше само 100 страни по света. След Втората световна война Европа беше опустошена, но все още държеше големи отвъдокеански колонии: френска Западна Африка, британска Източна Африка, Южна Африка, и т.н. После в края на 40-те, 50-те, 60-те, 70-те и 80-те се случиха вълни на деколонизация. Над 50 нови държави бяха родени. Може да видите, че Африка беше разделена. Индия, Пакистан, Бангладеш, югоизточните азиатски нации бяха създадени. После дойде краят на Студената война. Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз. Създадоха се нови държави в Източна Европа, бившите югославски републики и на Балканите, и 'станите в централна Азия.

Днес имаме 200 държави по света. Цялата планета е покрита от суверенни, независими държави-нации. Дали това означава, че печалбата за някого, означава загуба за другиго? Нека разгледаме по-подробно едно от най-стратегическите места на света, източна Евразия. Както можете да видите на тази карта, Русия е все още най-голямата държава на света. И както знаете, Китай е най-населената. Те споделят голяма сухоземна граница.

Това, което не виждате на картата е, че повече от 150-те милиона руско население е концентрирано в нейните западни провинции и площи, които са близко до Европа. И само 30 милиона човека са в нейните източни площи. На практика, Световната банка прогнозира, че руското население ще намалее до около 120 милиона души.

Има нещо друго, което не се вижда на тази карта. Сталин, Хрушчов и други съветски лидери насилиха руснаците в далечния изток да бъдат в гулаци, работнически лагери, ядрени градове, какъвто и да е случая. Но докато цената на петрола растеше, руското правителство инвестираше в инфраструктура, която да обедини страната от изток на запад. Но нищо не оказа по-противоположно въздействие на руското демографско разпределение. Понеже хората на изток, които не искаха да бъдат там, тъй или иначе, поеха по тези влакове и пътища и се върнаха обратно на запад. В резултат на това, в днешния далечен изток на Русия, който е два пъти по-голям от Индия, има точно шест милиона руснаци.

И така, нека добием представа за това, което се случва в тази част на света. Може да започнем с Монголия, или както някои я наричат, Мина-голия. Защо я наричат така? Защото в Мина-голия, китайските фирми оперират и притежават повечето мини -- мед, цинк, злато -- и те пренасят ресурсите на юг и изток в континентален Китай. Китай не завзема Монголия. Той я купува. Едно време колониите бяха превземани. Сега държави се купуват.

Нека сега приложим този принцип за Сибир. Може би повечето от вас си мислят за Сибир като студено, пусто, необитаемо място. Но в действителност, с глобалното затопляне и качващите се температури, неочаквано имате огромни житни ниви, и агробизнес, и зърно, произведени в Сибир. Но кой ще бъде нахранен с него? Ами, на другата страна от река Амо в китайските провинции Хейлонгджианг и Харбин има повече от 100 милиона души. Това е повече от цялото население на Русия.

Всяка година, в продължение на десетилитие или малко повече, [60 000] от тях гласуват с техните крака, прекосявайки, предвижвайки се на север, и населвайки този пуст терен. Те основават свои собствени пазари и медицински клиники. Те превзеха производството на дървен материал и транспонтират дървесина на изток, обратно в Китай. Отново, както в Монголия, Китай не превзема Русия. Той просто я наема. Това е, което наричам глобализация в китайски стил.

Сега, може би така може да изглежда картата на региона след 10 или 20 години. Но изчакайте. Тази карта е отпреди 700 години. Това е карта на династията Юан, водена от Кублай Хан, внукът на Чингис Хан. Така че, историята не се повтаря непременно, но е подобна.

Това е просто да ви дадем идея за това, което се случва в тази част на света. Отново, глобализация по китайски образец. Защото глобализацията предоставя всякакви начини за нас, за да подкопаем и променим начина, по който мислим за политическата география. Така, всъщност в историята на източна Азия хората не мислят за нации и граници. Повече си мислят от гледна точка на империии и йерархии, обикновено китайска и японска.

Ами, отново е ред на Китай. Така, нека да погледнем как Китай пресъздава таза йерархия в далечния изток. Започва с глобалните центрове. Спомяте ли си 40-те точки на нощната карта, които показват центровете на глобалната икономика? Източна Азия днес има повече от тези глобални центрове, отоколкото всеки друг регион по света. Токио, Сеул, Пекин, Шанхай, Хонг Конг, Сингапур и Сидни. Това са филтрите и комините на световния капитал. Трилиони долари годишно се вкарват в този регион. Голяма част от тях се инвестират в Китай.

Друго нещо е търговията. Тези вектори и стрелки представят все по-засилените търговски взаимоотношения, които Китай има с всяка страна в региона. По-специфично тя е насочена към Япония, и Корея, и Австралия, държави, които са силни съюзници на Съединените щати. Австралия, например, е силно зависима от експортиране на желязна руда, природен газ, за Китай. За по-бедните държави Китай намаля тарифите, така че Лаос и Камбоджа могат да продават своите стоки по-евтино и да станат зависими също от експорта към Китай.

Много от вас са чели в новините, че хората очакват от Китай да води възстановяването, икономическото възстановяване, не само в Азия, но потенциално и в света. Азиатската свободна търговска зона, почти свободна търговска зона, която се заражда, сега има по-голям търговски обем, отколкото търговията по целия Пасифик. Така Китай се превръща в котва на икономиката в региона.

Друг стълб на тази стратегия е дипломацията. Китай е подписал военни споразумения с редица страни в региона. Той се е превърнал в център на дипломатически институции, такива като Източно-азиатската общност. Някои от тези организации дори не включват Съединените Щати като член. Съществува договор за ненасилие между страните, такъв, че ако има конфликт между Китай и Съединените Щати, повечето страни се кълнат, че просто ще стоят настрана, включително американски съюзници като Корея и Австралия.

Друг стълб на тази стратегия, като Русия, е демографски. Китай експортира бизнесмени, бавачки, студенти, учители, които да преподават китайски в региона, да се сродяват и да заемат все по-големи командни позиции в икономиките. Етнически китайци в Малайзия, Тайланд и Индонезия са вече истински ключови фактори и двигатели в икономиките там. Китайската гордост е възродена в региона като резултат. Сингапур, например, забраняваше преди изучаването на китайски език. Сега го насърчава.

Ако съберете всичко това, какво получавате? Ами, ако си спомняте преди Втората световна война Япония имаше визия за голяма японска сфера на съвместно благоденствие. Това, което се заражда днес, може да се нарече голяма китайска сфера на съвместно благоденствие. Така че, без значение какво ви казват линиите на картата, по отношение на нациите и границите, това, което наистина се появява в Далечния изток са национални култури, но в много по-флуидна, имперска зона. Всичко това се случва, без нито един изстрел.

Това със сигурност не е така в Близкия изток където страните все още не се чувстват удобно в границите, оставени от европейските колониалисти. И така, какво можем да направим, за да мислим за границите по различен начин в тази част на света? Върху какви линии на картата трябва да се фокусираме? Това, което искам да ви представя е, което наричам строене на държава, ден след ден.

Нека да започнем с Ирак. Шест години след американската инвазия в Ирак страната продължава да съществува повече на картата, отколкото в действителност. Петрола беше една от силите, крепящи Ирак. Сега той е най-значимата причина за разпадането на страната. Причината е Кюрдистан. Кюрдите от 3000 години водят борба за независимост. И сега е техният шанс най-накрая да я имат. Това са тръбопроводни маршрути, които започват от Кюрдистан, който е богат на петрол регион.

И днес, ако отидете в Кюрдистан, ще видите, че кюрдските партизани Пешмерга се разправят с иракската сунитска армия. Но какво охраняват те? Дали това е граница на картата? Не. Това са тръбопроводите. Ако кюрдите могат да контролират своите тръбопроводи, те могат да определят условията за собствена държава. Трябва ли да бъдем разстроен заради това, за потенциалното разпадането на Ирак? Не вярвам, че трябва. Ирак все още ще бъде вторият по големина производител на петрол в света след Саудитска Арабия. И ние ще имаме шанс да решим 3000 годишен спор. Помнете, че Кюрдистан е без излаз на море. Той няма друг избор, освен да се държи благопристойно. За да се възползва от своя петрол той трябва да го изнася през Турция и Сирия, през други страни, както и през самия Ирак. И затова трябва да има приятелски отношения с тях.

Сега нека да се спрем на по-трайни конфликти в региона. Това е, разбира се, в Палестина. Палестина е нещо като картографска аномалия, защото е две части Палестина и една част Израел. 30 години от нереалистична дипломация не ни донесе мир в този конфликт. Какво може да го направи? Смятам, че това което може да разреши проблема е инфраструктурата. Днес донорите харчат милиарди долари по този въпрос. Тези две стрелки са дъга, дъга от жп линии и друга инфраструктура, която свързва Западния бряг и ивицата Газа.

Ако Газа може да има функциониращо пристанище и да бъде свързана към Западния бряг, тогава може да има жизнеспособна палестинска държава, палестинска икономика. Това, според мен, може да донесе мир в този конфликт. Изводът от Кюрдистан и от Палестина, е, че независимостта сама по себе си, без инфраструктура, е безсмислена.

Сега, как може да изглежда целия този регион, ако в действителност ние се фокусираме върху други линии на картата, освен границите, кога може да намалеят несигурностите? За последен път това се случи всъщност преди един век, по време на Османската империя. Това е железопътната линия Хиджаз. Железопътната линия Хиджаз свързваше Истанбул с Медина през Дамаск. Дори имаше разклонение към Хайфа, в това, което е днес Израел, на Средиземно море. Но днес железопътната линия Хиджаз е занемарена, в руини. Ако се фокусираме върху реконструкцията на тези криви линии на картата, инфраструктурата, която пресича тези прави линии, границите, вярвам, че Близкия изток ще бъде далеч по-спокоен район.

Сега нека погледнем в друга част на света, бившите съветски републики от Централна Азия, 'становете. Границите на тези страни са очертани с постановления на Сталин. Той нарочно не искал тези страни да имат смисъл. Той искал етносите да се смесват по начини, които ще му позволят да разделя и владее. За тяхно щастие, повечето от техните ресурси от петрол и газ били открити след като Съветският съюз се разпадна.

Сега знам, че някои от вас може би си мислят, " Петрол, петрол, петрол. Защо всичко за което приказва той е петрол?" Ами, има голяма разлика в начина, по който говорехме за петрол навремето и начина, по който говорим за това сега. Преди беше - как да контролираме техния петрол? Сега е техният петрол за техните собствени цели. И ви уверявам, че е също толкова важно за тях, както това може да е било за колонизаторите и империалистите. Тук са само някои от прогнозите за тръбопроводи и възможности, и сценарии, и маршрути, които са планирани за следващите няколко десетилетия. Голяма част от тях.

За редица страни в тази част на света, наличието на тръбопровод е билета, за да станат част от световната икономика и да добият някакво значение, в допълнение към границите, които не са лоялни към тях. Вземете например, Азербайджан. Азербайджан беше забравен ъгъл в Кавказ. Но сега с тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан към Турция, се преоткри като граница към запада.

После там е Туркменистан, който повечето хора мислят за замръзнала кошница. Но сега той доставя газ през Каспийско море за да осигури Европа, и дори потенциално тръбопровод през Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия.

После там е Казахстан, който дори нямаше име преди. Той бе смятан повече за Южен Сибир по време на Съветския съюз. Днес повечето хора признават Казахстан като зараждащ се геополитически играч. Защо? Защото находчиво е проектирал тръбопроводи, преминаващи през Каспийско море, на север през Русия, а дори и на изток до Китай. Повече тръбопроводи, означават повече копринени пътища, вместо Голямата игра. Голямата игра означава господство на едното върху другото. Път на коприната означава независимост и взаимно доверие. Колкото повече тръбопроводи имаме, толкова повече копринени пътища ще имаме и по-малко от господстваща конкуренция за Голямата игра ще имаме през XXI век.

Сега нека да погледнем единствената част в света, която наистина събори границите си, и как това увеличи нейната сила. И това е, разбира се, Европа. Европейският съюз (ЕС) започна просто като общност за въглища и стомана от шест страни. Тяхната основна цел беше да се подсигури възстановяването на Германия да стане по мирен начин. Но в крайна сметка това прерастна в 12 страни. И това са 12-те звезди на европейското знаме. ЕС също така, стана валутен блок и сега е най-мощният търговски блок в целия свят. Средно ЕС нараства с по една страна на година след края на Студената война. В действителност голяма част от това се случи само за един ден. През 2004 г., 15 нови страни се присъединиха към ЕС и сега имаме това, което повечето хора смятат за зона на мир, която обхваща 27 страни и 450 милиона души.

И така, какво предстои? Какво е бъдещето на Европейския съюз? Ами в светлосиньо, виждате зони или региони, които са най-малко две трети, или повече, зависими от Европейския съюз за търговия и инвестиции. Какво ни казва това? Търговията и инвестициите ни казват, че Европа поставя парите си, където й е устата. Дори и тези региони да не са част от ЕС, те се превръщат в част от неговата сфера на влияние. Вземете за пример Балканите. Хърватия, Сърбия Босна те не са все още членове на ЕС. Но вие може да се качите на немски ICE влак и да стигнете почти до Албания. В Босна вече се използва евро валутата, и това е единствената валута, която вероятно те ще имат някога.

Така, нека да погледнем други части от периферията на Европа, като Северна Африка. Средно, всяка година или две, нов петроло- или газопровод се открива под Средиземно море, свързващ Северна Африка с Европа. Това не само помага на Европа да намали зависимостта си от Русия за енергия, но ако пътувате до Северна Африка днес, ще чуете все повече и повече хора, да казват, че те наистина не мислят за техния регион като Близкия изток. Така че, с други думи, аз вярвам, че президентът на Франция Саркози е прав, когато говори за един съюз в Средиземно море.

Сега нека погледнем към Турция и Кавказ. Споменах преди Азербайджан. Този коридор през Турция и Кавказ се превърна в проводник на 20 процента от енергийните доставки за Европа. Дали наистина Турция трябва да бъде член на Европейския съюз? Не мисля, че трябва. Мисля, че тя вече е част от евро-турската суперсила.

И така, какво предстои? Къде ще видим промяна на границите и раждането на нови държави? Ами, южна централна Азия, югозападна Азия, е много добро място за начало. Осем години след като САЩ нахлуха в Афганистан все още има огромно количество от нестабилност. Пакистан и Афганистан са все още толкова крехки, че нито един от тях не се занимава конструктивно с проблема на пащунския национализъм. Това е знамето, която лети в съзнанието на 20 милиона пащуни, които живеят от двете страни на афганистанската и пакистанската граница.

Нека не пренебрегваме бунта, който е на юг от Белуджистан. Преди две седмици белуджки бунтовници нападнаха пакистански военен гарнизон и това е знамето, което те издигнаха над него. Пост-колониалната ентропия, която се случва по света, се засилва все повече. И аз очаквам повече такива промени да се появят на картата, докато държавите се фрагментират.

Разбира се, не можем да забравим Африка. 53 страни и със сигурност най-голямата бройка от подозрително прави линии върху картата. Ако погледнем в цяла Африка, бихме могли да забележим със сигурност много повече племенни разделения и така нататък. Но нека просто погледнем в Судан, втората по големина страна в Африка. Тя провежда три граждански войни, геноцида в Дарфур, за който всички знаем, гражданската война в източната част на страната, и южен Судан. Южен Судан ще проведе референдум през 2011 г., в който е много вероятно да гласува за независимост.

Сега нека да се спрем на Арктическия кръг. Има голяма надпревара за енергийните ресурси под морското дъно на Арктика. Кой ще спечели? Канада? Русия? Съединените щати? Всъщност Гренландия. Преди няколко седмици [60000] души на Гренландия гласуваха права за самоуправление от Дания. Така че Дания е на път да стане много по-малка.

Какъв е урокът от всичко това? Геополитиката е много несантиментална дисциплина. Тя постоянно преобразува и променя света, както промяната на климата. И както взаимоотношенията ни с екосистемата, ние винаги търсим равновесие в това как се разделяме по цялата планетата. Сега ние се страхуваме от промени на картата. Страхуваме се от граждански войни, от броя на умрелите, от това, че се налага да научаваме имената на нови страни. Но аз вярвам, че инерцията на съществуващите граници, които имаме днес, е много по-лоша и много по-жестока.

Въпросът е как да променим тези граници и върху какви линии да се фокусираме? Вярвам, че ние трябва да се съсредоточим върху линиите, които пресичат границите, инфраструктурните линии, тогава ще достигнем до света, който искаме, до този свят без граници. Благодаря ви. (Ръкопляскания)