Паола Антонели представя "Дизайнът и еластичният ум"

Любител съм в дизайна; куратор съм по архитектура и дизайн. Случайно съм в Музея за модерно изкуство, но важното в това, за което ще говорим днес, всъщност е дизайнът. Много добрите дизайнери са като гъби. Те наистина са любопитни, попиват всеки тип информация, който им попадне и го трансформират така, че да може да се използва от хора като нас. И това ми дава една възможност, защото всяка изложба по дизайн, на която съм куратор, някак разглежда различен свят. И това е прекрасно, защото като че ли всеки път си сменям работата.

Това, което ще правя днес, е да ви представя следващата изложба, по която работя, която се нарича "Дизайнът и еластичният ум". Светът, върху който реших да се съсредоточа този път, е светът на науката и светът на технологията. Технологията винаги влиза в играта, когато е замесен дизайн, а науката върши малко по-малко. Но дизайнерите са страхотни в това да вземат големи революции, които се случват, и да ги трансформират така, че да можем да ги използваме. И това разглежда тази изложба.

Ако помислите за живота си днес, всеки ден минаваш през много различни мащаби, много различни промени на ритъм и скорост. Работиш в различни времеви зони, говориш с много различни зони, многозадачен си. На всички ни е познато, и го вършим някак автоматично. Някои от умовете в тази публика са супереластични, други са малко по-бавни, други имат малко стрии, но така или иначе това е доста изключителна публика от тази гледна точка. Други хора не са толкова еластични. Не мога да накарам баща си в Италия да работи в Интернет. Той не иска да си прокара високоскоростен Интернет в къщи. Защото има малко страх, малко съпротива или просто задръстени механизми. Дизайнерите работят по това безпокойство, което имаме, този вид дискомфорти, които имаме, и се опитват да направят живота по-лесен за нас. Еластичността на ума е нещо, което наистина ни е нужно, разбирате ли, наистина ни е нужно, наистина ценим и наистина работим по нея. А тази изложба е на творби от дизайнери, които ни помагат да сме по-еластични, както и на дизайнери, които наистина работят по тази еластичност като възможност. И последно, не само дизайнери, но също и учени.

Преди да се впусна в показване на някои от кадрите и в представянето, бих искала да изтъкна тази прекрасна подробност за учените и дизайна. Може да се каже, че връзката между наука и дизайн е от векове. Разбира се, може да се говори за Леонардо да Винчи, много други ренесансови мъже и жени, и зад това има гигантска история. Но според един наистина страхотен научен историк, който може да ви е известен, Питър Гейлисън - той преподава в Харвард - това, което особено нанотехнологията и квантовата физика са дали на дизайнерите, е този подновен интерес, тази истинска страст за дизайн.

Така че по същество представата да можеш да изграждаш нещата отдолу нагоре, атом по атом, ги е превърнала всички в тенекеджии. И изведнъж учените търсят дизайнери, точно както дизайнерите търсят учени. Това е чисто нова любовна история, която се опитваме да култивираме в МОМА, заедно с Адам Блай, който е основател на списание "Сийд"... това сега е мултимедийна компания, може да ви е известна... основахме преди около година междинен месечен салон за дизайнери и учени, и е доста красиво. Кийт дойде, Джонатан също дойде, и много други. Беше страхотно, защото в началото имаше едни извинения - учените казват на дизайнерите: знаеш ли, не разбирам от стил, всъщност не съм елегантен. А дизайнерите - о, аз не разбирам нищо от уравнения, не знам за какво говориш. И тогава изведнъж наистина започнаха да говорят езика си един на друг, а сега вече сме стигнали дотам, че си сътрудничат.

Знаете ли, че Пол Стайнхард, физик от Ню Йорк и Аранда/Лаш, архитекти, си сътрудничиха в една инсталация в Лондон, в Серпентината. И е наистина интересно да се види как се случва това. Изложбата ще говори за работата както на дизайнери, така и на учени, и ще показва как те ни представят въможностите за бъдещето. Знаете ли, сега ви показвам различни секции от изложбата, само за да усетите вкуса й, но нанофизиката и нанотехнологията, например, наистина отвориха дизайнерския ум. В този случай показвам повече творбите на дизайнерите, защото всъщност те са онези, които са стимулирани. Много от обектите в изложбата са концепции, а не всъщност вече съществуващи обекти. Но това, което виждате тук, е трудът на някои учени от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Тази азбучна супа е нов начин за маркиране на протеини, не само по цвят, но буквално с букви от азбуката. Те я конструират и могат да конструират всякакви видове форми

в наномащаб. А това е творбата на студенти по дизайн от Кралския колеж по изкуства в Лондон, работили заедно с наставника си, Тони Дън и с група учени около Великобритания за възможностите в нанотехнологията за дизайна в бъдеще. Нови сензорни елементи от тялото. Може да отглеждаш косми по ноктите си, и така да улавяш някои от частиците от друго лице. Изглеждат силно обсебени да откриват повече за идеалния партньор. Затова работят за подобряване на всичко - допир, обоняние, всичко възможно, с оглед на това да се открие идеалният партньор.

Много интересно. А това е дизайнер на шрифтове от Израел, който е проектирал... нарича ги "типосперма". Мисли... разбира се, всичко това е концепция... за инжектиране на шрифтове в сперми и в сперматозоа... не знам как се казва на английски... сперматозоиди, за да ги направи... почти да имат песен или цяло стихотворение, писано при всяка еякулация. (Смях) Казвам ви, дизайнерите са направо фантастични, разбирате ли.

А сега, дизайн на тъкани. В този случай също има смес от учени и дизайнери. Това тук е част от същата лаборатория в Кралския колеж по изкуства (ККИ). ККИ наистина е изумително учебно заведение от тази гледна точка. Една година имаха задача да работят с месо ин витро. Знаете, че вече може да се отглежда месо ин витро. В Австралия го направиха... една изследователска компания, "СимбиотикА", но проблемът е, че е наистина грозна работа. И така, задачите на студентите бяха - каква трябва да е пържолата на утрешния ден? При което не се налага да се убиват крави и може да има каквато и да е форма, какво би трябвало да представлява? Този студент, Джеймс Кинг, обиколил красивата английска провинция, избрал най-хубавата крава, която видял, а после я сложил в машината за магнитен резонанс. Сканирал най-добрите органи и направил месото. Разбира се, това е направено с японски гумени машини за храна, но в бъдеще може да се усъвършенства. Това възпроизвежда най-добрия магнитно-резонансен скенер на най-добрата крава, която успял да намери.

А този елемент тук е много по-банален. Нещо, което знаете, че вече може да се прави, е да се отглежда костна тъкан, така че да може да си направиш брачна халка от костната тъкан на любимия си... буквално. А това е направено от човешка костна тъкан.

Това е "СимбиотикА" - те работят, те бяха първите, които направиха това месо ин витро, а сега вече направиха палто ин витро, кожено палто. Миниатюрно е, но е истинско палто. Има такава форма. Така че наистина няма да имаме никакво извинение да носим каквато и да било кожа в бъдеще.

Една от най-важните теми на изложбата, като всичко в живота ни днес, може да гледаме на нея от много, много различни гледни точки и на различни нива. Едно от най-интересните и най-важни понятия е идеята за мащаб. Много често променяме мащаба, променяме разделителната способност на екраните, и не.. всъщност не се объркваме от това, правим го много удобно. Така че се минава, дори в изложбата, от идеята за нанотехнология и наномащаб към манипулацията на наистина огромни количества данни; картографирането и етикирането на вселената и на света. А в този случай една част ще бъде посветена на информационния дизайн. Тук виждате творбите на Бен Фрай. Това е човек срещу шимпанзе, няколкото хромозоми, които ни разграничават от шимпанзетата. Красива визуализация, която той направи за списание "Сийд". А ето целия код на Пак-Ман, визуализиран с всички връзки, връщания, също направен в красива хореография.

А после - и графики от учени, тази красива диаграма на протеинова хомология. Учените започват също да вземат предвид естетиката. Обсъждахме с Кийт Шръб тази сутрин факта, че много учени не са склонни да използват красиви неща в презентациите си, иначе се страхуват да не ги сметнат за тъпи блондинки. Затова избират най-лошия фон от всички Пауърпойнт презентации, най-лошия шрифт. Едва напоследък тази връзка между дизайн и наука създава някои от първите "хубави"... ако може да се каже така... научни презентации. Друг аспект от съвременния дизайн, който според мен отваря ума, обещаващ е и наистина ще е бъдещето на дизайна, е идеята за колективния дизайн. Разбирате ли, целият ХО лаптоп, от "По един лаптоп за всяко дете", се основава на идеята за сътрудничество, смес и създаване на мрежи. Колкото повече, толкова по-весело. Колкото повече компютри, толкова по-силен сигнал, а децата работят по интерфейса, така че целият да е базиран върху това да се правят неща заедно, да се изпълняват задачи заедно. Идеята за колективния дизайн е нещо, което ще се разраства още повече в бъдеще, и това е избрано като пример.

Свързана с идеята за колективния дизайн и с новия баланс между индивида и колективната [неясно] дейност, е идеята за екзистенц максимум. Това е термин, който измислих преди няколко години, докато мислех колко сме притиснати един до друг, и в същото време как тези малки обекти, като уокмъна, а после айпода, създават мехури от пространство около нас, които ни дават възможност да имаме метафизично пространство, много по-голямо от физическото ни пространство. Може да си в метрото и да си напълно изолиран, и да имаш своя собствена стая в своя айпод.

А това са творбите на няколко дизайнери, които наистина усъвършенстват идеята за самота и разширение чрез разнообразни техники. Това е спа телефон. Идеята е, че е станало толкова трудно да проведеш частен разговор където и да е, че отиваш в спа център, правят ти масаж, процедури на лицето, може би разтривка, и тогава имаш прекрасен басейн с идеална температура и може да проведеш изолиран разговор по телефона с човек, с когото отдавна си искал да говориш. Същото е и тук - Социално теле-присъствие. Всъщност, вече се използва донякъде от военните, но идеята е да можеш да си някъде другаде със сетивата си, докато си отдалечен оттам физически. А това се нарича "Среща с непознат". То е [неясно], затова, ако сте твърде плахи, за да присъствате наистина на срещата, оставате на разстояние с цветята си и някой друг възстановява срещата за вас.

Бързо производство е друга голяма област, в която технология и дизайн, според мен, непременно ще променят света. Чували сте за това много пъти. Бързо производство е компютърен файл, изпращан директно от компютъра към производствената машина. Наричало се е бързо прототипиране, бързо моделиране. Започва през 80-те, но в началото машини издълбавали от пенолатекс модел, който бил много, много крехък и не можел да има никаква реална употреба. Бавно, но сигурно материалите станали по-добри... по-добри гуми. Техниките се подобрили - не само издълбаване, но и стереолитография и лазер, втвърдяване на всякакви видове гуми, независимо дали в прахообразна, или в течна форма. А съдовете ставали по-големи, до степен, че сега може да се правят истински столове чрез бързо производство. Днес са нужни седем дни, за да се произведе стол, но знаете ли какво? Един ден ще трябват седем часа. А мечтата е, че ще може, от къщи, да изработваш стола си по поръчка. Фирми и дизайнери ще проектират матрицата на границите, които уважават както солидност, така и марка, и дизайнерска идентичност. А после може да го изпратите в магазина "Кинкос" на ъгъла

и да отидете да си вземете стола. Последиците от това са огромни, не само що се отнася до участието на крайния купувач в процеса на дизайн, но също и - никакво проследяване, никакви складове, никакво прахосване на материали. Също така, мога да си представя, че много дизайнери-производители ще трябва да реорганизират собствените си бизнеспланове и може би да инвестират в този магазин "Кинкос". Тук показвам една снимка, която излезе в списание "Уайърд", в рубриката "Артефакти от бъдещето", която ми е толкова любима, която показва, че може да имаш свой настолен триизмерен принтер и да отпечаташ своя собствена баскетболна топка. А тук има примери - вече може да се печата триизмерно текстил, което е много интересно. Това е наистина много приятно... нарича се бавно прототипиране. Дизайнер, който впрегнал на работа 10 000 пчели и те изградили тази ваза. Имали определена форма, в която трябвало да стоят.

Картографиране и етикиране. При извънредното увеличаване на капацитета на компютрите, а капацитетът на ума ни не е чак толкова по-голям, откриваме, че трябва да етикираме възможно най-много какво правим, за да проследим после отново пътя си. Правим го и за да споделяме с други хора. Това общностно усещане за преживяване, което изглежда толкова важно днес. Различни начини за картографиране и етикиране също са работа и на много дизайнери в днешно време. Сетивата. Дизайнери и учени - всички работят в опит да се разширят способностите на сетивата ни, за да можем да постигаме повече. Също и животинските сетива, в известен смисъл.

Този обект, който много хора обичат толкова много, всъщност е основан върху един вид научен експеримент... фактът, че пчелите имат много силно обоняние, и затова... както кучетата, които могат да подушат някои видове рак на кожата... пчелите също могат да се обучават с рефлекс на Павлов да откриват един вид рак, както и бременност. Този студент в ККИ проектирал този красив обект от духано стъкло, където пчелите се движат от една стая в друга, ако доловят тази миризма, която обозначава, в този случай, бременност. Друга форма е направена за рак.

"Дизайн за дебат" е много интересно ново начинание, което всъщност дизайнерите са оформили за самите себе си. Някои дизайнери не правят дизайн на обекти, продукти, неща, които наистина ще използваме, а по-скоро проектират сценарии, базирани върху обекти. Все пак са много полезни. Помагат на фирми и други дизайнери да мислят по-добре за бъдещето. И обикновено са придружени от видеоклипове. Това е доста красиво. Дън и Раби, "Всички роботи". Това е серия роботи, предназначени да се грижиш за тях. Винаги мислим, че роботите ще се грижат за нас, а вместо това те са проектирали тези роботи, които имат много, много големи нужди. Трябва да прегръщаш такъв робот и да го гледаш в очите приблизително пет минути, преди да направи нещо. Друг става много, много нервен, ако влезеш в стаята и започва да трепери, така че трябва да го успокояваш. Това всъщност е начин да ни накарат да мислим повече за това какво означават роботите за нас. Ноам Торан и "Аксесоари за самотни мъже". Идеята е, че когато изгубиш любимия си човек, или преживееш лоша раздяла, ти липсват онези дразнещи неща, които си мразел, докато си бил с другия човек. Затова е проектирал цялата тази серия аксесоари. Като този - нещо, което ти издърпва чаршафите нощем. Ето друго, което ти диша във врата. И друго, което хвърля чинии и ги троши. Просто идеята за това какво наистина ни липсва в живота.

Елио Какавале... вместо това взел идеята от онези кукли, които обясняват левкемията. Работи по кукли, които обясняват сено трансплантацията, както и паяковия ген в козата, отпреди няколко години. Той работи за изложбата на цяла серия кукли, които обясняват на децата днес откъде идват бебетата. Защото вече не е - мама, татко, птичките и пчеличките, а после идва бебето. Не, може да са две майки, трима татковци, ин-витро.. цялата идея за това как може да се правят бебета днес се е променила. И така, в момента той работи по серия кукли.

Едно от най-прекрасните неща е, че дизайнерите всъщност не работят по живота, макар и да вземат технологията предвид. Много дизайнери в последно време работят по идеята за смърт и траур, и какво можем да направим по въпроса днес с нови технологии. Или как трябва да се държим в тази връзка с новите технологии. Тези три обекта ето тук са включени хард дискове с блутут връзка. Но в реалността са много, много красиви скулптирани артефакти, които съдържът целия десктоп и компютърна памет на човек, който е починал. Така, вместо да имате само снимките, ще може да поставите този обект до компютъра, и изведнъж целият живот на Гертруде, всичките й файлове и указателят й с адреси оживяват.

А това е още по-хубаво. Това е Огер-Лоазьо, "Задгробен живот". Идеята е, че някои хора не вярват в задгробния живот. Затова, за да им се даде нещо осезаемо, което показва, че има нещо след смъртта, се вземат стомашните сокове на починали хора, концентрират се и се поставят в батерия, която наистина може да се използва за захранване на фенерчета. Също и за... секс играчки, каквото и да е. Изумително е как тези неща могат да те карат да се усмихваш, да те разсмиват, понякога да те разплакват. Но се надявам, че тази изложба ще може да проследи един нов портрет на това накъде върви дизайнът, който винаги, да се надяваме, е портрет за няколко години напред на това накъде върви светът. Много благодаря.