Панкадж Гемауат: В действителност светът не е плосък

Тук съм, за да ви говоря за това, колко сме глобализирани, колко не сме глобализирани и защо е важно да бъдем точни, когато правим този вид оценки. Водещата гледна точка за това, дали е измерено чрез броя на продадените книги, публикации в медиите или проучвания, които съм провеждал в групи от студентите ми до делегати в Световната търговска организация, в това разглеждане, в което националните граници не означават нищо, транс-граничната интеграция е почти завършена и живеем в един свят. В този преглед е интересно, че това е преглед, който е проведен от про-глобализатори като Том Фридман, от чиито книги е взет този цитат, но то е проведено и от ант -глобализатори, които считат, че това гигантско цунами на глобализация, ще разруши живота ни, ако вече не го е направило.

Другото нещо, което искам да кажа, е че това не е ново схващане. Аматьор историк съм и прекарах известно време като се опитвах да открия първото споменаване за това. Най-ранният цитат, който можах да намеря, е от Дейвид Ливингстън, който през 1850-те години пише как железопътните линии, парните кораби и телеграфът интегрират Източна Африка с останалия свят. Дейвид Ливигстън изпревари времето си, но е полезно да се запитаме: "Колко сме глобализирани?", преди да помислим, накъде отиваме.

Най-добрият начин, който открих, за да накарам хората да приемат сериозно идеята, че света може би не е плосък, дори не се доближава до плосък свят, е като им показах някои данни. Едно от нещата, които правих през последните няколко години, е да компилирам данни за нещата, които могат да се случат в една държава или на международно равнище и разгледах транс-граничния компонент като процент от цялото. Днес няма да представя всички данни, но нека ви дам някои примери с данните. Ще говоря малко за един вид информационен поток, един вид поток от хора, един вид поток от капитал и разбира се, за търговия на продукти и услуги.

Нека да започна с простата стара телефонна услуга. От всички минути на позвъняване в света през миналата година, какъв процент мислите, че са телефонните позвънявания в чужбина? Помислете какъв процент са. Отговорът е два процента. Ако включите интернет телефонията, броят им ще нарасне до шест или седем процента, но това не е число, близко да преценките на хората.

Или нека да разгледаме хората, които отиват в чужбина. Нещо, което разглеждаме от дългосрочните потоци от хора, е какъв процент от населението в света се счита за емигранти от първо поколение. Отново, предположете процент. Отговорът е малко повече. Те са около три процента.

Или помислете за инвестиции. Вземете всички реални инвестиции, които са вложени в света през 2010 г. Какъв е процентът на чуждестранните преки инвестиции? Близо до десет процента.

Накрая, една статистика, която мисля, че много хора в тази зала са видели: съотношението на износа към брутния национален продукт. Ако разгледате официалната статистика, тя показва че това е малко над 30 процента. Има голям проблем в официалната статистика за това, че например, ако японски доставчик на части изпрати нещо до Китай, което да бъде сложено в "Айпод" и след това "Айпод"-ът бъде изпратен в САЩ, този компонент получава многобройно време. Никой не знае, колко лоша е тази основа, защото официалната статистика е, мислех да попитам човек, който си прави труда да генерира данни за това, Паскал Лами, директорът на Националната търговска организация, какво е неговото предположение за износа като процент от брутния домашен продукт без двойно и тройно броене и то вероятно ще бъде малко под 20 процента, а не над 30-те процента, за които говорим.

Много ясно е, че ако разгледате тези цифри или всички други цифри, за които говоря в книгата ми, "Свят 3.0", това е много далеч от знакът за ефект без граници, което включва нивата на интернационализиране от порядъка на 85, 90, 95 процента. Ясно е, че апокалиптичните автори са надценили случая. Но това не са само апокалиптиците, както мисля за тях, са склонни към този вид надценяване. Те са прекарали и известно време да проучат обществото в различни части на света за това, което те предполагат, че означават тези цифри. Нека споделя с вас резултатите от проучване, което "Харвард бизнес ревю" беше любезен да проведе под негово водачество, какво предполагат хората, че са тези измерения.

Няколко наблюдения изпъкват от тази графика. Преди всичко, има предположения за грешки. Добре. (Смях) Второ, това са много големи грешки. За четири количества, чиято средна стойност е по-малко от 10 процента, хората предполагат, че това са три процента, четири пъти по това ниво. Въпреки, че съм икономист, мисля, че това е много голяма грешка. И трето, това не е само за читателите на "Харвард бизнес ревю". Провел съм няколко дузини такива проучвания в различни части на света и във всички случаи, освен в един, където група подценени съотношения на търговия към национален вътрешен продукт, хората имат тенденция да надценяват и помислих, че е важно да дам име на това, и го нарекох глобалоней, разликата между тъмносините и светлосивите ленти.

Особено защото подозирам, че някои от вас са малко скептични, мисля, че е важно да прекарам малко време, като мисля защо сме склонни към глобалония. Мисля за няколко причини. Първо, има недостатъчно данни в дебата. Нека ви дам пример. Когато публикувах някои от тези данни преди две години в списание, наречено "Форейн полиси", един от хората, които пишеха за него, не напълно в съгласие, беше Том Фридман. И тъй като статията ми беше озаглавена "Защо светът не е плосък", това не беше изненадващо. (Смях) Изненадващо за мен беше критиката на Том, която беше озаглавена "Данните на Гемуат са тесни". Това ме накара да си почеша главата, защото когато прегледах книгата му от няколко стотин страници, не можах да намеря нито една цифра, графика, таблица, препратка или бележка под линия. Искам да кажа, че тук не съм представил много данни, за да ви убедя, че съм прав, но ще ви насърча да търсите собствени данни, за да се опитате и да оцените дали някои от тези обезкуражаващи мисли, че не сме бомбандирани, са правилни. Оскъдицата от данни в дебата е една причина.

Втората причина е чист натиск. Спомням си, че реших да напиша статията си "Защо светът не е плосък", защото бях интервюиран от телевизията в Мумбай и първият въпрос на интервюиращия беше: "Професор Гемуат, защо все още вярвате, че светът е кръгъл?" Започнах да се смея, защото не бях попадал на тази формулировка. (Смях) Докато се смеех, мислех, че се нуждая от съответен отговор, особено по националната телевизия. По-добре да напиша нещо за това. (Смях) Но това, което не можах да отразя, беше съжалението и недоверието, с което интервюиращата зададе въпроса си. Перспективата беше, тук е този нещастен професор. Той сигурно е бил в пещера през последните 20 000 години. Той няма представа какво става по света. Опитайте това с приятелите и познатите си, ако искате. Ще откриете, че е страхотно да говорите, че светът е едно цяло и т.н. Ако попитате за тази формулировка, ще ви считат за антика.

Последната причина, която споменавам специално за публиката на TED, с безпокойство, е това, което наричам "техно-трансове". Ако слушате техно-музика за дълъг период от време, тя прави неща с активността на мозъка ви. (Смях) Нещо подобно се случва с преувеличените концепции на това, как технологията ще преодолее в близко бъдеще всички културни бариери, всички политически бариери, всички географски бариери, защото сега, знам, че не можете да ми задавате въпроси, но когато стигна до това в лекцията ми със студентите ми, те вдигат ръка и ме питат: "Да, но какво ще кажете за "Фейсбук"?" Питат ме това толкова често, че си помислих, че ще бъде добре, ако направя проучване за "Фейсбук". Защото, в някакъв смисъл, това е идеалният вид технология, за която може да се мисли. Теоретично, тя улеснява дружбите по света в противовес на съседските дружби. Какъв е процентът на приятелите във "Фейсбук", дали те се намират в държави, различни от тези, в които живеят хората, които анализираме. Вероятно, отговорът е някъде между 10 и 15 процента. Не е малко, не живеем в напълно локален или национален свят, но е много далеч от 95-те процента, които очаквате и причината е много проста. Не формираме произволно приятелства във "Фейсбук". Технологията е претоварена с предварително съществуваща матрица от връзки, които имаме и тези връзки са това, което технологията не заменя. Ето защо, тези връзки са много по-малко от 95те процента на приятелите ни, които живеят в държави, различни от държавата, в която живеем.

Има ли значение това? Или дали глобалонията е безвреден начин да накараме хората да обръщат повече внимание на проблемите, свързани с глобализацията? Предполагам, че глобалонията може да бъде много вредна за здравето ви. Първо, познаването, че чашата чаша е пълна само 10 до 20 процента е критично да се види, че може да има потенциал за допълнителни печалби от допълнителна интеграция, където, ако помислим, че сме вече там, няма да има практическа полза да преследваме повече. Това е като, няма да има конференция за радикалната отвореност, ако си мислим, че сме напълно открити за всички видове влияния, за които се говори на тази конференция. Да бъдем точни за това, колко са ограничени нивата на глобализация е критично дори, за да можем да забележим, че може да има пространство за нещо повече, нещо, което ще допринесе за глобалното благосъстояние.

Което ме довежда до втората ми точка. Избягването на надценяването е и много полезно, защото това намалява, а в някои случаи дори обръща някои от страховете, които имат хората, за глобализацията. Написах по-голямата част от книгата ми "Свят 3.0", работейки с литания от пазарни неуспехи и страхове, които имат хората, затова, че се безпокоят, че глобализацията ще се усили. Не мога да направя това днес, но нека просто представя две заглавия като илюстрация на това, което искам да кажа. Помислете за Франция и за текущия дебат за имиграцията. Когато попитате французите, какъв процент от населението във Франция са имигранти, отговорът е около 24 процента. Това е предположението им. Може би, разбирането, че броят им е едва осем процента ще помогне да се охлади супергорещата реторика, че навсякъде виждаме имигранти. Или да вземем дори по-фрапиращ пример, когато Съветът за чуждестранни връзки в Чикаго направи проучване на американците, като ги помоли да предположат, какъв процент от федералния бюджет отива за чуждестранна помощ, предположението беше 30 процента, което е малко повече от действителното ниво - (около ...1%) (Смях) - от правителствения ангажимент на САЩ за чуждестранна помощ. Успокояващото за това проучване беше, че то показа на хората, колко са далеч преценките им от действителните данни, някои от тях, не всички, станаха по-благосклонни към чуждестранната помощ.

Чуждестранната помощ е страхотен начин на схващане за какво говора, защото, ако помислите за това, за което говорих днес, ще помислите - много непротиворечиво между икономистите - че повечето от нещата са домашни. "Чуждестранната помощ е най-вече помощ за бедни хора", е сред най-домашните неща, което можете да намерите. Ако разгледате държавите от ОИСР и колко те харчат за един беден човек от техните държави, и го сравните с това, колко харчат за един беден човек в бедните държави, съотношението - Бранко Миланович от Световната банка направи изчисленията, е около 30 000 към едно. Разбира се, някои от нас, ако сме истински космополитни, ще искаме да видим това съотношение сведено до едно към едно. Искам да направя предположението, че не трябва да целим устойчив напредък от мястото, в което се намираме сега. Ако просто сведем това съотношение до 15 000 към едно, ще достигнем тези цели на помощ, за които сме се споразумяли на срещата в Рио преди 20 години, а срещата, която завърши миналата седмица не донесе по-нататъшен напредък.

В резюме, докато радикалната откритост е страхотно нещо, при положението, колко сме затворени, дори частична откритост може да направи нещата много по-добри. Много благодаря! (Аплодисменти) (Аплодисменти)