Памела Кърстин свири на теремин - недосегаемата музика

(Музика)

(Аплодисменти)

Успокойте се. Вече се връщам в тялото си.

Обикновено, когато свиря, първото, което се случва, е, че хората викат: "Какво прави тя?" Разбирате ли, свиря на тези рокконцерти - разбирате ли, на сцената съм и стоя напълно неподвижно, докато го правя. Разбирате ли, все едно - Какво прави тя? Какво прави тя? Нали разбирате. А после аз, един вид... (ввуоу!)... разбирате ли, а после... (Смях)

Сигурна съм, че се опитвате да проумеете - е, как работи това нещо? Ами, онова, което правя, е... о!... да контролирам височината на тона с лявата си ръка. Виждате ли - колкото повече се приближавам към тази антена, толкова по-висока става нотата. (Гама) А може да се получи и наистина ниско. С тази ръка контролирам силата на звука, така че, колкото повече се отдалечава дясната ми ръка, толкова повече се усилва звукът. (Тонове) И така, по същество, с двете си ръце контролирате височината на тона и силата на звука, и един вид се опитвате да създадете илюзията, че издавате отделни ноти, а всъщност постояно правите... (Музикален пасаж... Писукане) (Смях)

Понякога стряскам самата себе си. Забравям, че е включено, и се навеждам да взема нещо - и тогава става, ох! Разбирате ли. Един вид смешен звуков ефект, който те следва наоколо, ако не изключиш това нещо. (Смях)

Може да преминем към следващата мелодия, защото напълно забравих накъде върви разговорът. Следва една песен от Дейвид Маш, наречена "Слушай: Думите ги няма", а после може би думите ще се върнат при мен.

(Музика)

(Аплодисменти)

И така, опитвам се да мисля за някои от въпросите, задавани обикновено. Толкова са много. Е, предполагам, че мога да ви разкажа малко от историята на теремина. Той е бил изобретен около 20-те години на ХХ век от Леон Теремин... той е също и музикант, освен изобретател... на него е хрумнала идеята да се направи тереминът. Мисля, че докато работел по някакво радио на къси вълни и се чул този звук в сигнала... като... (стържещ писък), а той си помислил: Ами ако можех да контролирам този звук и да го превърна в инструмент, защото в него има различни тонове. И така, някак чрез развитие на това, в крайна сметка успял да създаде теремина в сегашния му вид.

Много пъти дори деца в днешно време споменават теремина, като надават възглас "ю-ху-хуууу", защото през 50-те години е бил използван в научнофантастични филми на ужасите: този звук е като... (У-ууууууу) (Смях) Този смешен виещ звук издават.

А понякога, ако пия твърде много кафе, вибратото ми съвсем подивява. Наистина си чувствителен към тялото си и неговите функции, когато си зад това нещо. Трябва да стоиш напълно неподвижен, ако искаш да имаш възможно най-голям контрол. Това ми припомня за баланса по-рано, онова, което правеше Майкъл, защото се бориш толкова много, за да запазиш баланса с онова, с което свириш, и да останеш в тон, и в същото време не искаш да се фокусираш толкова много върху това да си постоянно в тон; искаш да усещаш музиката.

Също така се опитваш да стоиш много, много, много неподвижен, защото малки движения с други части от тялото ти ще повлияят на настройката, или понякога, ако задържаш ниска нота и дишаш, разбирате ли, ще се получи... (Тонът се издига фалшиво)

(Смях)

Ако премина към следващата песен... (Смях)

Но определено, мисля за него почти като... като йога инструмент, защото те прави толкова съзнаващ за всяко малко, лудо нещо, което прави тялото ти, или просто съзнаващ онова, което не искаш да прави то, докато свириш: разбирате ли, да правиш внезапни движения. А, разбирате ли, ако отида в клуб да свиря, хората казват: "Ела да те почерпим с няколко питиета" А е като, ами, скоро излизам на сцена; не искам да бъда като, разбирате ли... (Колебливи тонове)

Също, наистина отразява настроението, в което си, ако си, разбирате ли, ако си... подобно на това да си вокалист, освен че, вместо да излиза от гърлото ти, го контролираш просто във въздуха и всъщност нямаш отправна точка; винаги разчиташ на ушите си и постоянно настройваш. Просто винаги трябва да се настройваш към онова, което се случва, и да осъзнаеш, че тук-там ще идват чужди ноти, да ги слушаш, настройваш и просто да продължаваш, или ще се обвържеш твърде много и ще полудееш. Като мен.

Мисля, че сега ще изсвиря друга мелодия. Ще изпълня "Тучен живот": това е една от любимите ми мелодии за свирене.

(Музика)

(Аплодисменти)