Пам Уархърст: Как можем да ядем пейзажите си

Желанието да се живее различно може да започне в някое от най-необикновените места. Ето къде съм роден, в Тодморден. Това е пазарен град в северна Англия, с 15 000 жители, който се намира между Лийдс и Манчестър, съвсем обикновен пазарен град. Изглеждаше така, а сега изглежда така, с плодове и зеленчуци и билки, които растат навсякъде. Наричаме го пропаганда на градинарството. (Смях)

Железопътна гара, паркинг, здравен център, градини дори пред полицийското управление. (Смях) Имаме канали с ядливи растения по поречието и кълнове растат на гробищата. Почвата е много добра. (Смях)

Измислихме дори нов вид туризъм. Нарича се зеленчуков туризъм и ако щете вярвайте, хора от цял свят идват, за да берат от лехите ни, дори когато няма много реколта. (Смях) Но това довежда до разговори. (Смях)

Знаете ли, не го правим, защото ни е омръзнало. (Смях) Правим го, защото искаме да започнем революция.

Опитахме се да отговорим на този прост въпрос: Можете ли да изобретите обединяващ език, който минава през векове през доход, и култура, който помага на хората да открият нов начин на живот, да виждат това, което е около тях по различен начин, да мислят за ресурсите, които използват, по различен начин, да действат по различен начин? Можем ли да изобретим този език? Можем ли да умножим тези действия? Отговорът ще бъде "да" и този език би бил храната.

Преди три години и половина, някои от нас застанаха пред кухненска маса и го изобретиха. (Смях) (Аплодисменти) Измислихме прост план за игра, които изложихме на обществено събрание. Не се съветвахме. Не написахме доклад. Достатъчно за това. (Смях) На това обществено събрание в Тодморден казахме: нека си представим, че градът ни е съсредоточен върху три основи: основа на общността, начинът, по който живеем; основа на обучението, това, на което учим децата в училище и новите умения, които споделяме; и бизнес, това, което правим с парите в джоба ни и кой бизнес избираме да подкрепим.

Сега, нека да си представим, че тези основи се обсъждат с действията на общността около храненето. Ако започнем да въртим една от тези основи, което е страхотно, което започва да дава сила на хората, но ако можем да завъртим тази основа на общността с основата за обучение и след това я завъртим с основата за бизнес, ще получим истинско шоу, ще има театър в движение. Започваме да изграждаме гъвкавост. Започваме да преоткриваме общността и го правим без да разглеждаме документ на стратегия. (Аплодисменти)

И ето какво. Не сме искали разрешението на никого, за да направим това, просто го правим. (Смях) Със сигурност не чакаме този чек да бъде пуснат в пощенската кутия, преди да започнем и най-важното, не сме уплашени от изтънчените аргументи, които казват: "Тези малки действия са безсмислени в лицето на утрешните проблеми", защото съм виждал силата на малките действия и тя е страхотна.

Така че да се върнем към общественото събрание. (Смях) Предложихме това на срещата и след две секунди залата експлоадира. Никога не съм преживявал подобно нещо през живота си. Това се случваше във всяка зала, във всеки град, където разказвахме историята. Хората реагират на историята за храна. Те искат позитивни действия, в които да бъдат въвлечени и знаят, че е време да поемат лична отговорност и да инвестират в повече нежност един към друг и към околната среда.

Проведохме това събрание преди три и половина години и то беше като ролокостер. Започнахме с размяна на семена, нещо много просто и след това взехме площ земя, ивица от страната на главния път, която беше тоалетна за кучета и я превърнахме в прекрасна градина за билки. Взехме ъгъл от паркинга на спирката, която видяхте, направихме зеленчукови лехи, от които всеки може да бере. Отидохме при лекарите. Имаме здравен център за 6 милиона лири в Тодморден и поради някаква причина, която не мога да разбера, той беше обграден с бодили. (Смях) Отидохме при лекарите и казахме: "Имате ли нещо против да махнем бодилите?" Те казаха: "Това е отлично, ако имате разрешение за планиране и то е на латински и е в три копия", което направихме - (Смях) - сега има овощни дървета и храсти, и билки, и зеленчуци около хирургуческото отделение. Има много други примери, като пшеницата, която расте пред полицейското управление и старческия дом, пред който засадихме зеленчуци, които възрастните хора могат да берат и да отглеждат.

Но не става дума само за отглеждане, защото всички сме част от тази кръстословица. Става дума за завеждане на тези артистични хора в общността ви и за отглеждане на прекрасна растителна храна в тези лехи, да обясните на хората, какво расте там, защото много хора не познават зеленчуците, освен ако няма пластмасов етикет с малко инструкции. (Смях) Имаме някои хора, които моделират тези неща, "Ако това изглежда така, не го взимайте, но ако изглежда така, моля, вземете го". Тук става дума за споделяне и инвестиране във вежливост.

За тези хора, които не искат да правят нито едно от тези неща, може би могат да готвят, взимаме ги сезонно и отиваме на улицата или в кръчмата, или в църквата, или където хората живеят. Тук става дума за отиване при хората и казване: "Всички сме част от кръстословицата на местната храна, всички сме част от решението".

Защото знаем, че имаме зеленчукови туристи и ги обичаме и те са прекрасни, помислихме, какво можем да направим за още по-добро преживяване. Измислихме, без да питаме разбира се, Невероятния Ядлив Зелен Маршрут. Това е маршрут с изложбени градини и алеи, от които може да се яде, места за пчели и историята на полинаторите, и това е маршрут, който моделирахме, през който хората минават през целия град, минават покрай кафенетата и малките магазини, покрай пазара, не просто да отиват до супермаркета и да се връщат и се надяваме, че като изменяме маршрута на хората, които са в града, изменяме и поведението им.

Ето втората основа, основата на учене. Сътрудничим с гимназия. Създали сме фирма. Моделираме и строим аквапоник върху земя, която беше квадрат в задната част на гимназията, както правите вие и ще отглеждаме риба и зеленчуци в овощна градина с пчели, и децата ни помагат да изградим това, и децата са в борда и защото общността искаше да работи с гимназията, в гимназията се преподава селско стопанство, и тъй като се преподава селско стопанство, започнахме да мислим, как да дадем на тези деца, които нямат квалификация, но искат да отглеждат зеленчуци, как можем да им осигурим повече опит.

Получихме земя, която беше дарение от местен градински център. Тя беше много кална, но по невероятен начин напълно безплатно, я превърнахме в обучителен център за пазарна градина с поли-тунели и издигнати лехи и всички неща, които са нужни, за да получите почва, и мисля, че може би има работа в това за мен за в бъдеще. Тъй като правим това, някои местни академици казаха: "Можем да помогнем, като организираме курс за търговско отглеждане на плодове и зеленчуци за вас. Не знаем да има такъв". Те го разработват и ще го въведем по-късно през тази година, и всичко това е експеримент и е доброволно.

Ето третата основа, ако ходите през пейзаж, който може да се яде и научавате нови умения, и ако започнете да се интересувате, какво се отглежда сезонно, може би ще искате да изхарчите повече от парите си, като подкрепите местните производители, не само на зеленчуци, но и на месо, сирене и бира, и каквото и да е друго.

Ние сме само една група в общност. Ние сме просто доброволци. Какво в същност можем да направим? Правим някои прости неща. Събрахме пари, получихме черни дъски, написахме на тях "Невероятно вкусно", дадохме ги на всички продавачи на местния пазар и те написаха, какво продават всяка седмица. Популярно. Хората се събираха около това. Продажбите се увеличиха.

След това разговаряхме с фермерите и казахме: "Сериозни сме за това", но те не ни повярваха и помислихме, добре, какво ще правим? Знам. Ако можем да създадем кампания за един продукт и да им покажем, че има местна лоялност към този продукт, може би те ще променят мнението си и ще видят, че сме сериозни.

Проведохме кампания - защото това ми е забавно - наречена "Всяко яйце има значение". (Смях) Сложихме хора на картата ни с яйца. Това символизираше карта на Тодморден. Придържахме се към това, че всеки продава излишните си яйца на градинската врата, напълно законно на своите съседи. Започнахме с четири продавачи и сега имаме повече от 64, и резултата от това беше, че хората отиваха в магазините, като питаха за местни тодморгенски яйца и резултата от това беше, че някои фермери увеличиха домашните птици, които имаха и след това увеличиха птиците за месо, и въпреки, че това са наистина малки стъпки, увеличаването на местното икономическо доверие започна да се проявява по много начини и сега имаме фермери, които правят сирене, и те увеличиха домашните си птици и прасетата си, като правят торти и пай и неща, които не са правили преди. Имаме увеличен брой сергии на пазара, които продават местна храна и от проучване, което местните ученици направиха за нас, 49 процента от всички търговци на храна в този град казваха, че доходите им са се увеличили, благодарение на това, което правихме. Ние сме само доброволци и това е само ескперимент. (Смях)

Нищо от това не е нова наука. Със сигурност това не е умно и не е оригинално. Но то обединява. Това не е движение на тези хора, които са пресметливи. Това е движение за всички. Имаме мото: Ако го ядеш, си вътре. (Смях) (Аплодисменти) През възраст, през доход, през култура.

Това беше експеримент ролокостер, но връщайки се на първия въпрос, който зададохме, тези действия умножават ли се? Да. Със сигурност се умножават.

Повече от 30 града в Англия въртят основата "Невероятно вкусно". По който и да е начин, по който искат да го направят, по собствена воля, те се опитват да направят живота си различен и навсякъде по света, имаме общности в цяла Америка и Япония - това е невероятно, нали? Искам да кажа, Америка и Япония, и Нова Зеландия. След земетресението в Нова Зеландия, хората ни посетиха, за да включат тази обществена въодушевеност в местно движение в сърцето на Крайстчърч.

Нищо от това не изисква пари и няма бюрокрация, но това изисква да мислите различно и да сте подготвени да изменяте бюджети и работни програми, за да създадете подкрепяща рамка, която общностите да могат да приемат.

Вече има някои големи идеи в двора ни. Местните ни власти са решили да направят навсякъде "Невероятно вкусно" и в подкрепа на това, са решили да направят две неща.

Първо, ще създадат регистър на активи свободна земя, която са получили, ще сложат банка за храна, така че общностите да могат да я използват, където и да живеят и те ще направят това с лиценз.

Казали са, че всеки човек от работната им сила, ако може, ще помага на тези общности да се разрастват и ще им помага да запазят пространствата си.

Изведнъж, виждаме действия по отношение на земята от местното правителство. Това е повсеместно. Отговаряме творчески поне на това, което искаше от нас Рио и има още много, което можем да направим. Искам да кажа, че ще изброя някои неща. Първо, престанете да слагате бодливи растения около обществени сгради. Това е изхабяване на пространство. (Смях) Второ, моля, създайте - моля, създайте пейзажи, които могат да се ядат, така че децата ни да започнат да ходят покрай храна в къщи и навън, на главните ни улици, в парковете ни, където и да е. Посъветвайте местните плановици да сложат обекти за храна в центъра на града и в плана на града, не ги захвърляйте в края на града, където никой не ги вижда. Окуражете всичките училища да приемат това сериозно. Това не е второкласен опит. Ако искаме да посъветваме утрешните фермери, нека да кажем на всички училища, да създадем чувство на цел за важността на околната среда, местната храна и почвата. Сложете това в центъра на училищната ви култура и ще създадете различно поколение.

Има толкова много неща, които можете да направите, но със сигурност, това е много просто. Чрез органичен процес, чрез увеличаващо се познание на силата на малките действия, поне започваме да вярваме отново в себе си и да вярваме на разума си, всеки от нас, да изградим различно и по-добро бъдеще и според мен, това е невероятно. Благодаря ви. (Аплодисменти) (Аплодисменти) Много ви благодаря. (Аплодисменти)