Има една поема, написана от много известен английски поет в края на 19 век. Говори се, че има отзвук в мислите на Чърчил през 30-те години. В поемата се казва: В празния хълм на лятото, мързелувайки с леещите се потоци, ослушвайки се чувам далечни барабани, свирейки като звуци от сънищата, далеч и близо, тихо и силно минава по пътищата на земята, скъп на приятеля и храна за праха, маршируват войниците, отиващи на смърт." За тези, които обичат поезията, поемата се казва: “Шропширски момък” и е написана от А. Е. Хаусман.
Но това, което Хаусман е разбрал и вие сте го чували в симфониите на Карл Нилсен, е, че дългите, горещи, горски лета на стабилност от 19-ти век си отиват, и че ние сме на път да преминем към един от тези ужасяващи периоди от историята, когато се променят силите. А това винаги, дами и господа, са периоди, придружени от сътресения, и прекалено често и от проливане на кръв.
И моето послание към вас е, че вярвам, че ние сме обречени, ако щете, да живеем точно в един такъв момент от историята, когато основите, върху които се крепи установения ред започват да се променят и новият световен ред, новите сили, които съществуват в света, започват да придобиват форма. И това са - и ние го виждаме всеки Божи ден - почти винаги силно турболентни времена, много трудни времена, и също така прекалено често се пролива кръв. Между другото, това се случва поне веднъж, всеки век.
Може да твърдите, че за последно се е случило - което Хаусман усеща, че идва, и което е усетил и Чърчил - когато силата е преминала от старите нации, старите сили в Европа, през Атлантика в ръцете на новата зараждаща се сила на Съединените американски щати - началото на века на Америка. И разбира се, във вакуума, в който прекалено старите сили в Европа са замесени в двете кървави катастрофи от последния век - една в началото и една във втората част: двете велики Световни войни. Мао Дзедун често ги нарича Европейските граждански войни, и това вероятно е по-точния начин да говорим за тях.
Добре, дами и господа, ние живеем в такива времена. Но за нас, искам да говоря за три фактора днес. И първият от тях, първите два от тях, са свързани с промяната на властта. И другият е свързан с някои нови измерения, които искам да спомена, които никога не са се случвали по начина, по който ги виждаме днес. Но нека говорим за промените във властта, които се случват в света. А това, което се случва днес е, в известен смисъл, плашещо, защото не се е случвало никога досега. Виждали сме хоризонтална смяна на властта - властта от Гърция преминава в Рим - и смените във властта, които се случват по време на Европейските цивилизации - но сега сме свидетели на нещо по-различно. Властта не преминава просто хоризонтално от една нация в друга. Тя се движи и вертикално.
Това, което се случва днес, е, че властта, която е била обвита, отговорна и придържаща се към закона в рамките на институциите на една нация, днес мигрира в много голяма степен към глобалната сцена. Глобализацията на властта - ние говорим за глобализация на пазарите, но всъщност става въпрос за глобализация на реалната власт. И докато на национално ниво тази власт трябва да съблюдава законите в страната, на международно ниво - не е задължена. Днес властта обитава международната и глобалната сцена: властта на интернет, властта на сателитните телевизии, властта на работещите с пари - тази въртележка на парите, в която циркулират 32 пъти по-голямо количество пари от необходимите за търговията, която се предполага, че финансират - финансистите, ако щете, финансовите спекулатори, които ни съсипаха наскоро, властта на мултинационалните корпорации, които работят днес с бюджети, често по-големи от тези на средно големите страни. Те живеят в глобално пространство, което в по-голямата си част не е регулирано, неподвластно на буквата на закона, и в което хората могат да действат без ограничения.
Сега това е изгодно за силните на деня до един определен момент. Такива ситуации са изгодни за тези с най-голяма власт, да оперират в пространстата без ограничения, но историята ни показва, че рано или късно, нерегулираните пространства - такива, в които няма приети закони - стават пренаселени, не само от нещата, които искаме - международна търговия, интернет и т.н. - но и от нещата, които не искаме - международна престъпност, световен тероризъм. Поуката от 11 септември е, че дори и да си най-силната нация на Земята, няма значение, защото тези, които обитават това пространство могат да те нападнат, и да го сторят в един от най-знаковите ти градове, една септемврийска сутрин. Говори се, че някъде около 60 процента от четирите милиона долара, похарчени за атентата на 11 септември в действителност са минали през институции, намиращи се в кулите Близнаци, които бяха разрушени на 11 септември. Виждате, че и враговете ви използват това пространство - пространството на масови пътувания, интернет и сателити - за да разпространят отровата си, която има за цел да разруши нашите системи и нашите пътища.
Рано или късно, рано или късно, според правилото на историята там, където отива властта, идва и управлението. И ако това е вярно, а аз вярвам, че е, ще се окаже, че един от феномените на нашето време е глобализацията на властта, и следователно едно от предизвикателствата пред нас е, да пренесем управлението в глобалното пространство. Вярвам, че годините, които са пред нас, ще бъдат в по-голяма или по-малка степен турболентни, в зависимост от това доколко сме в състояние да постигнем тази цел: да пренесем управлението в глобалното пространство.
Забележете, че не говоря за правителство. Не ви говоря за създаването на някаква глобална демократична институция. Според мен, дами и господа, това е много малко вероятно да се случи и няма да се създадат подобни на ООН институции. Ако нямахме ООН, щеше да се наложи да я измислим. Светът се нуждае от международен форум. Нуждае се от средствата, чрез които да се легитимират международните действия. Но когато става въпрос за управление на глобално ниво, според мен това няма да се случи посредством създаването на още институции от типа на ООН. В действителност ще се случи чрез силни обединения и създаването на системи, базирани на договори, договорни споразумения, които ще управляват това глобално пространство.
И ако погледнете, ще видите, че те се случват, и вече започват да по появяват. Световната търговска организация - организация, базирана на договори, изцяло само на договори, и все пак, достатъчно мощна, за да държи дори и най-мощните - САЩ - под отговорност, ако се наложи. Протоколът от Киото: началото на битката за създаването на организации, базирани на договорните отношения. Г20: сега ние знаем, че трябва да създадем една институция, която да е в състояние да управлява финансовото пространство и финансовите спекулации. На практика Г20 е институция, базирана на договорните отношения.
Но съществува и проблем тук и ще се върна към него след минута, който е, че ако съберете най-мощните страни заедно, за да създадат правилата в базираните на договори институции и да запълнят управлеието на пространството, то тогава какво се случва със слабите страни, които са извън процеса? И това е голям проблем, и ще се върнем към него след малко.
И така ето и първото ми послание, и то е, че ако трябва да преминем през тези турболентни времена, повече или по-малко турболентни, то тогава успехът ни в това начинание в голяма степен ще зависи от нашата способност да внесем разумно управление в глобалното пространство. И гледайте как това започва да се случва. Второто нещо е, и знам, че не трябва пред такава аудитория да говоря за подобно нещо, но властта не се променя само вертикално, тя се променя и хоризонтално.
Може да се твърди, че историята, историята на цивилизациите, показва, че цивилизациите се събират около моретата - като първите са възникнали в Средиземноморския регион, а по-новите предшествениците на Западната сила около Атлантическия океан. Струва ми се, че днес сме свидетели на фундаментална промяна в силите, най-общо казано, от нации, събрани около Атлантическия океан (крайбрежието) към нации, събрани около Тихоокеанското крайбрежие. Днес всичко започва с икономическа сила, но така е започвало винаги. Вече виждаме началото на разработване на външна политика и увеличаване на военния бюджет в съгласуваност с другите сили в света. Мисля, че в действителност това не е толкова промяна от Запада към Изтока, а нещо различно се случва.
Моето предположение е, на базата на опита ми, че САЩ ще останат най-силната нация в света и през следващите 10, 15 години, но контекстът, в който ще упражнява своята власт сега е коренно изменен. Той е радикално променен. Последните 50 години са най-необичайните години в историята, в които имахме изцяло еднополярен свят, в който всяка стрелка на компаса за или против трябваше да съгласува позицията си с Вашингтон - свят, поддържан от един-единствен колос. Но това не е обичайна ситуация в историята. На практика, това, което се заражда сега е много по-нормална ситуацията в историята. Започваме да виждаме появата на мултиполярен свят.
Досега, САЩ са доминиращият фактор в нашия свят. Те ще си останат най-силната нация, но ще бъдат най-силната нация във все по-мултиполярен свят. Вече можем да видим алтернативните центрове на власт, които се зараждат - в Китай, разбира се, по мое лично мнение изкачването на Китай към величието няма да е гладко. Ще бъде малко по-трудно, тъй като Китай започва да се демократизира, след като либерализира икономиката си. Но това е тема на друг разговор. Виждате Индия, Бразилия. И все по-ясно виждате, че светът сега изглежда, поне за нас европейците, много по-близко до Европа от 19 век.
Европа през 19 век: великият Британски външен министър Лорд Канинг го описваше като "Европейски концерт на силите". Съществуваше баланс, петстранен баланс. Великобритания винаги е била за баланс. Ако Париж застане на страната на Берлин, Великобритания подкрепя Виена и Рим, за да се поддържа балансът. Сега забележете, в период, доминиран от едно-полярен свят, имате фиксирани съюзничества - НАТО, Варшавският договор. Фиксираната полярност на властта означава фиксирани съюзничества. Но мулти-полярността на сила означава разместване и промяна на съюзничествата. И това е светът, в който навлизаме, в който все по-често ще виждаме, че нашите съюзничества не са фиксирани. Канинг, великият британски външен министър бе казал: "Великобритания има общи интереси, но няма общи съюзници." И все по-често ще виждаме, че дори и ние на Запад ще достигнем, ще трябва да достигнем отвъд уютния кръг на Атлантическите сили и да се съюзяваме с другите, ако искаме да се направи нещо в света.
Забележете, че когато отидохме в Либия, за Запада не беше добре да го направи сам. Трябваше да вземем и други със себе си. Трябваше да вземем, в този случай, Арабската лига. Мисля, че Ирак и Афганистан бяха последните случаи, когато Западът се опита да се справи сам, и не успя. Според мен наближаваме края на един 400-годишен период - казвам 400, защото тогава е краят на Османската империя - на хегемония на Западната сила, Западните институции и Западните ценности. Знаете, че досега, ако Западът действа заедно, можеше да предлага и да се разполага във всяко кътче по света. Но това вече не е вярно. Нека вземем последната финансова криза след края на Втората световна война. Западът се обединява - в Бретън Уудс се създават институциите - Световната банка и Международният валутен фонд - и проблемът се решава. Днес трябва да търсим помощ от другите. Днес трябваше да създадем Г20. Днес трябва да излезем от уютния кръг на нашите Западни приятели.
Позволете ми да направя една прогноза пред вас, която може би е още по-потресаваща. Подозирам, че сме в края на 400-годишен период, в който Западната сила е била достатъчна. Хората ми казват: "Китайците, разбира се, те самите никога няма да участват в умиротворяващи действия, с участието на много страни в подкрепа на мира." О, така ли? Защо не? Колко китайски войски са в състава на Сините барети, служат на синьото знаме, служат под командването на Обединените нации по света днес? 3 700. Колко американски? 11. Кой е най-големият военноморски контингент, участващ в борбата със Сомалийските пирати? Китайският морски контингент. Разбира се, че са те. Те са меркантилна нация. Искат да държат морските пътища отворени. И все по-често ще ни се налага да правим бизнес с хора, с които не споделяме еднакви ценности, но с които, за момента, споделяме общи интереси. Това е един изцяло различен начин, по който гледаме на света, който се заражда.
Ето и третият фактор, който е напълно различен. Днес, в нашия модерен свят, заради интернет, заради нещата, за които хората днес говореха тук, всичко е свързано с всичко. Ние сега сме взаимозависими. Ние сме скопчени, като нации, като индивиди, по начин, който никога не е съществувал преди, който не е съществувал досега. Взаимната обвързаност между нациите, да, тя винаги е съществувала. Дипломацията управлява взаимната обвързаност между нациите. Но днес ние сме направо заключени заедно. Появява се Свински грип в Мексико, и това е проблем за летището "Шарл де Гол" само 24 часа по-късно. Лемън Брадърс обявява банкрут, и всичко рухва. Горят пожари в степите на Русия, доставките с храна за Африка се забавят.
Ние всички сме дълбоко, дълбоко, дълбоко обвързани. А това означава, че идеята за нация, която действа сама, без да е свързана с другите, без да работи с другите, вече не е жизненоспособен вариант. Защото действията на една нация не са нито само за нея, нито е по силите на която и да било нация да контролира собствената си територия, защото ефектите извън тази нация започват да влияят върху това, което се случва вътре в самата нация.
Бях млад войник в последната от малките войни на Великобритания. По онова време, защитата на моята страна се базираше на едно-единствено нещо: колко силна е нашата армия, колко силни са военно-въздушните ни сили, колко силна е флотата ни и колко силни са нашите съюзници. Това бе, когато врагът бе извън стените. Днес врагът е вътре. Днес, ако искам да говоря за отбраната на страната ми, трябва да говоря с Министъра на здравеопазването, защото пандемичните болести са заплаха за нашата сигурност, трябва да говоря с Министъра на земеделието, защото безопасността на храните е важна за сигурността ни, трябва да говоря с Министъра на икономиката, защото крехкостта на нашата високо-технологична инфраструктура днес е обект на атаки от страна на враговете ни - както виждате от кибер войната - трябва да говоря и с Министъра на вътрешните работи, защото който влиза в страната ми, този, който живее в къщата с терасата във вътрешността на града има директно въздействие върху случващото се в страната ми - както живеещите в Лондон видяхме при бомбените атентати на 7 юли. Вече не е вярно, че сигурността на страната е просто в ръцете на войниците и Министерството на отбраната. Сигурността е в способността на институциите да работят заедно.
И това ни казва нещо много важно. Казва ни, на практика, че нашите правителства, построени на вертикален принцип, съставени по модела на Индустриалната революция - вертикална йерархия, специализация на задачите, командни структури - са с напълно сбъркана структура. Хората от бизнеса знаят, че парадигмата в структурата на нашето време, дами и господа, е мрежова. Способността ни да действаме в мрежа е важна, както вътре в правителствата ни, така и навън.
Ето го и третия закон на Ашдаун. Между другото, не ме питайте за първия и втория закон на Ашдаун, защото още не съм ги измислил. Винаги звучи по-добре, ако има трети закон, нали? Третият закон на Ашдаун гласи, че в модерните времена, в които всичко е свързано с всичко, най-важното нещо по отношение на това какво можем да направим, е какво можем да направим с другите. Най-важното нещо за вашата структура - независимо дали сте правителство, или военен режим, или бизнес - са допирните ви точки, вашите свръзки, вашата способност да работите в мрежа с другите. Хората в индустрията го разбират. Правителствата - не.
И накрая едно последно нещо. Ако това е ситуацията, дами и господа, а тя е такава - че днес сме заключени заедно по начин, който не е виждан досега, то е ясно и, че ние споделяме една обща съдба с всички. Изведнъж и наистина за първи път, колективната отбрана, нещото, което е доминирало като концепция за сигурността на нациите, вече не е достатъчна. Някога, ако моето племе бе по-силно от тяхното племе, аз съм в безопасност. Ако моята страна бе по-силна от тяхната, аз съм в безопасност. Ако моите съюзи, като НАТО, бяха по-силни от техните, аз съм в безопасност. Това днес не е вярно. Появата на взаимосвързаност и появата на оръжията за масово унищожение означава, че все повече, аз споделям съдбата си с тази на моите врагове.
Когато бях дипломат, преговарящ за разоръжаването със Съветския съюз в Женева, през 70-те години, успяхме, защото разбрахме, че споделяме една обща съдба с тях. Колективната сигурност не е достатъчна. Мирът дойде в Северна Ирландия, защото двете страни осъзнаха, че другите начини няма да сработят. Те споделят съдбата си с техните врагове. Една от големите бариери пред мира в Близкия Изток е, че двете страни, Израел и, мисля, Палестина, не разбират, че споделят колективна съдба. И съвсем неочаквано, дами и господа, това, което бе виждането на визионерите и поетите през вековете се превърна в нещо, което трябва да приемем насериозно, като част от публичната политика.
Започнах с поема, и ще завърша с поема. Великата поема на Джон Дон. "За кого бият камбаните". Поемата е озаглавена "Никой човек не е остров". И продължава: "Смъртта на всеки човек убива и малко от мен, защото аз съм част от човечеството. Затова не пращай да питаш За кого бият камбаните. Те бият за теб." За Джон Дон, това е препоръка за морал. За нас, си мисля аз, част от уравнението за нашето оцеляване.
You can share this video by copying this HTML to your clipboard and pasting into your blog or web page. This video will play with subtitles.
You either have JavaScript turned off or have an old version of the Adobe Flash Player. To view this rating widget you
need to get the latest Flash player.
If your browser allows only "trusted sites" to execute Javascript, you should add the "googleapis.com" domain to your whitelist to allow our Flash detection to work properly.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation.
Пади Ашдаун твърди, че живеем в исторически момент, в който силата се променя по начини, които не сме виждали досега. В един омагьосващ разговор по време на TEDxBrussels, той очертава трите основни глобални промени, които се задават според него.
Paddy Ashdown is a former member of the British Parliament and a diplomat with a lifelong commitment to international cooperation. Full bio »
Translated into Bulgarian by Dessislava Boshnakova
Reviewed by Kaloyana Milinova
Comments? Please email the translators above.
20:02 Posted: Jul 2011
Views 418,848 | Comments 204
12:59 Posted: Feb 2011
Views 345,542 | Comments 102
18:53 Posted: Sep 2009
Views 496,218 | Comments 171
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign Out.