Ори Около относно превръщането в активист

Така, какво общо има имиджа? И трябва да кажа, мисля че Емека се опитва да изпрати много подсъзнателни съобщения, защото аз ще продължа да повтарям непрекъснато за някои от проблемите, които се се появили. Но аз ще се опитам да направя нещо друго, ще се опитам да затворя веригата с някои от моите лични истории и ще се опитам да сложа човешко лице към много от проблемите, за които говорим. И така, Африка е сложен континент изпълнен с противоречия, както можете да видите. Ние не сме единствените.

(Смях)

(Аплодисменти)

И да ви кажа честно, невероятно е. Имам предвид - необходима ни е цяла конференция посветена на разказване на добрите истори за континента. Представяте ли си го? И това е обикновено темата ни на разговор, заради ролята, която медиите изиграват фокусирайки се само върху негативното. Сега, защо това да е проблем? Типичната катастрофална история: болести, корупция, бедност. И някои от вас може би си мислят, казват си, добре, нали, Ори, ти си завършила Харвард, и всички вие привилегировани хора, идвате тук и казвате, забрави за бедните, да се съсредоточим върху бизнеса и пазарите, и каквото и да е. А има всички, има едни 80 процента от африканското население, които наистина имат нужда от помощ.

И искам да ви кажа, че това е моята история, ОК? И това е историята на много от африканците, които са тук. Започваме с бедност. Не съм израснала в беден квартал или нещо подобно, но знам какво е да израстнеш без да имаш пари и без да можеш да издържаш семейство. Ювин говореше за лидери и водачи. Независимо дали главата на нашето семейство имаше пари или не - ние имахме закуска на масата. Когато нещата бяха добре имахме яйца и месо. Когато бяха зле имахме каша. И като много африкански семейства, родителите ми никога не можеха да спестят защото подпомагаха братя, сестри, братовчеди, родителите си естествено, и нещата винаги бяха на кантар. Когато съм се родила, те осъзнали, че имат едно доста умно дете, и не искали да ме пращат в кварталното училище, което беше безплатно.

И те приеха много интересен подход към образованието, а именно да ме запишат в училище, което едва могат да си позволят. И така ме записаха в частно, Католическо начално училище, което изгради основите на това, което се превърна в моя кариера. И това което се случи беше, че поради факта, че понякога можеха да си го позволят, но понякога не, аз бях изритвана почти всеки срок. Нали знаете, някой ще дойде със списък на хората, които не са платили училищните такси, и когато започваха да затягат нещата, трябваше да напуснеш докато не ти бъдат платени училищните такси. И си спомням как си мислех защо не ме запишат на евтино училище? Защото знаете, като дете как сте притеснителни и чуствителни и всеки знае, че нямате пари. Но те настояваха и сега разбирам защо са го направили.

Говори се за корупция. В Кения имаме входен изпит за гимназия. И има държавни училища, които са все едно най-добрите училища, и провинциални училища. Моята мечта тогава беше Кенийската гимназия, държавно училище. За една точка не успях да вляза. Бях толкова разочарована и си казах, Господи, какво ще правя? И баща ми каза, добре, слушай, хайде да отидем и да говорим с директорката. Става дума само за една точка. Имам предвид, може би тя ще те допусне ако това място е все още свободно. И така отидохме до училището, и понеже бяхме никой, и защото нямахме привилегии, и защото баща ми нямаше правилното фамилно име, с него се отнесоха като с боклук. Седях и слушах директорката да му казва, за какъв се мислиш? Трябва да се шегуваш ако си мислиш, че можеш да получиш свободно място. А аз ходех на училище с други момичета, които бяха деца на политици и които се справяха много, много по-зле от мен и за тях имаше места. А няма нищо по-лошо от това, да видиш родителя си да бъде унизен пред теб, нали? И когато си тръгвахме аз се заклех, че никога няма да ми се налага да моля за каквото и да било през живота си. Обадиха ми се две седмици по-късно, казаха, да, можеш да дойдеш сега. И аз им казах да си го заврат...

(Смях) (Аплодисменти)

Последна история, и трябва да говоря малко по-бързо. Болести. Баща ми, за когото ви разказах, почина от СПИН през 1999. Никога не каза на никого, че има СПИН, страхът му от позора беше толкова силен. И аз може би бях първата, която разбра, понеже бях нърд. Бях в Щатите по това време, и ми се обадиха, той беше много болен, първият път като се разболя. Имаше Cryptococcal Meningitis. И така аз влязох в Google, Cryptococcal Meningitis, нали. Поради отношенията доктор-пациент, не можеха да ни кажат какво става всъщност. Но казаха, нали знаете, това е нещо дълготрайно. И когато влязох онлайн и прочетох за болеста, общо взето разбрах какво ставаше.

Първия път, когато се разболя се възстанови. Но в последствие трябваше да пие лекарство, което по това време, Diflucan, в Щатите, се използва за инфекции на матката, струваше 30 долара таблетката. Той трябваше да взема това лекарство до края на живота си. И както се досещате, парите свършиха. Той се разболя отново. До този момент, той имаше приятел, който пътуваше редовно до Индия, и имаше навика да му взема заместител на това лекарство. И това го подържаше. Но парите свършиха. Разболя се отново. Беше в петък. По това време имаше само една банка с банкомат в Кения, и не можехме да вземем пари, семейството не можеше да намери пари, за да започне лечението преди понеделник. Болницата го постави на системи за три дни. И накрая ние разбрахме, добре, ОК, по-добре да се опитаме да го закараме в държавна болница. Поне ще проведат някакво лечение докато се справим със ситуацията с парите. И той почина докато идваше линейката до болницата, за да го вземе.

И, нали, представете си само, мога да продължавам дълго в този дух, представете си, че това е всичко, което знаете за мен. С какви очи ще ме гледате? Със съжаление, нали. Тъга. И така гледате на Африка. Това е вредата, която се причинява. Не виждате другата ми страна. Не виждате блогъра, не виждате завършилия Харвард адвокат, жизнената личност, нали? Исках само да персонализирам този проблем. Защото говорим за това с гръмки понятия, и вие се чудите, нали, какво от това? Но всъщност вреди. И аз не съм единствената, нали? Представете си, че всичко, което знаехте за Уилиам е факта, че е израстнал в бедно селце. И не знаехте за вятърната мелница, нали? Разчувствах се - Всъщност плачех по време на презентацията му. Той казваше, аз се опитвам, аз го правя. Викам си Nike трябва да го наемат, нали, "Just do it!" (Просто го направи)

(Смях)

И това е отново проблемът, върху който искам да наблегна. Докато се съсредоточвате само върху болестите - (Смях) (Аплодисменти) - пренебрегваме потенциалът. И така, какво да се направи? Първо, Африканци, трябва да станем по умели в разказването на историите си. Чухме за това вчера. Чухме някои тази сутрин. Нали знаете, блоговете са един от начините да се постигне това. Afrigator е агрегатор за африкански блогове, развит в Южна Африка. Така че е необходимо да станем по-добри. Ако никой друг няма да разкаже историите ни, нека ние го направим. Връщайки се на темата, на която искам да наблегна - Това е Уикипедия на Суахили. Суахили се говори от около 50 милиона хора в Източна Африка. Има само пет дописника. Четири от тях са бели мъже - не им е майчин език. Другият човек е - Н'десанйо, ако си тук изправи се - е от Танзания - първия Суахилски блогър. Той е единственият африканец допринасящ за това.

Хора, моля - не можем да мрънкаме и да се оплакваме Запада прави това. Какво правим ние? Къде са останалите гласове на Суахили? Защо не произвеждаме нашето собствено съдържание? Знаете, не е достатъчно да се оплакваме. Трябва да действаме. Ройтерс сега интегрира африкански блогове в техните репортажи от Африка. И така, това е начало, вече сме чували за всичките им други инициативи. Леопардовото поколение. Подходът с помощите, знаете, е дефектен. И след цялата суетня около Live 8, ние все още не играем в картинката. Не, не си.

(Смях)

Идеята ми е, обаче, че не е достатъчно да критикуваме. И за тези от вас, които са пръснати по света и се блъскате с въпроса къде е моето място, дали да се върна, дали да остана? Вижте, просто скочете. Континента има нужда от вас. Не мога да подчертая това достатъчно. Отказах работа в една от най-добрите фирми във Вашингтон, Covington and Burling, шест цифри. С две надници, или три надници, можех да реша много от проблемите на семейството си. Но обърнах гръб на това, защото моята страст е тук. И защото исках да правя неща, които ме задоволяват. И защото съм необходима тук, нали? Може би мога да спечеля награда за най-много начини за приложение на юридическа диплома от Харвард, заради всички неща, които правя.

Едно на ръка, защото съм по-скоро агресивна, и опитвам и намирам възможности. Но има такава необходимост, нали? Аз съм корпоративен адвокат през повечето време за една организация наречена Enablis, която подкрепя предприемачи в Южна Африка. Сега се местим в Източна Африка. И предлагаме услуги за бизнес развитие, както и финансиране на заеми и собствен капитал. Също стартирах един проект в Кения, и това което е правим е да следим представянето на Кенийските народни представители. Моят партньор, М, който е технологичен гуру, хакна WordPress. Коства ни нещо като 20 долара на месец само да го подържаме онлайн. Всичко друго там е продукт на любовта. Ръчно сме вписвали цялата информация там. Имате достъп до профилите на всеки народен представител, въпросите, които е задавал в парламента. Имаме опция за коментари, където хората могат да задават въпроси на техните представители в парламента. Има някои народни представители, които участват и отговарят и питат.

И всъщност започнахме това, защото ни бяха омръзнали оплакванията от нашите политици. Знаете ли, аз вярвам, че отговорноста се заражда когато бъде изисквана. Няма да си отговорен просто от доброта и сърдечност. И ние като африканци трябва да започнем да провокираме лидерите си. Какво правят те? Нали, те няма да се променят ей така, без нищо. И така имаме нужда от нови политики, имаме нужда от - откъде идва всичко това, нали? Другото нещо е, че тези лидери са отражение на нашето общество. Говорим за африкански правителства сякаш са паднали от Марс, нали? А те са едни от нас. И защо нашето общество произвежда лидери, които не харесваме? И как можем да променим това? И така М'залендо беше един прост начин, с който мислихме, че можем да вдъхновим хората да започнат да държат лидерите си отговорни. А от тук накъде отиваме? Аз вярвам в силата на идеите. Вярвам в силата на споделянето на знание.

И бих помолила всички ви, когато си тръгнете оттук, моля споделяйте, и разпространявайте идеите, които сте извлекли от тук, защото това може да наклони везните. Другото нещо, което ви приветствам да направите е да се поинтересувате от отделния индивид. Имала съм много разговори за нещата, които мисля, че трябва да се случват в Африка. Хората казват - добре, ако няма да се дават помощи аз съм либерал с кървящо сърце, какво мога да направя? И когато говоря за своите идеи те казват, че не са осъществими. Дай ми нещо, което мога да направя с Paypal. Не е толкова лесно, нали? И понякога просто заинтересоваността от дадена личност, от приятелите, които срещаш и бизнес хората, които срещаш, може да допринесе за огромна промяна, особено в Африка, защото обикновено личностите в Африка водят много хора след себе си. На практика. Имам предвид, когато бях първа година студентка по право, бизнесът на майка ми се разпадна и се наложи да я издържам. Сестра ми се бореше да завърши следването си. Помагах и да си плаща таксите. Братовчедка ми нямаше пари за училищи такси, а тя е наистина умна. Плащах и нейните такси.

Мой братовчед почина от СПИН, остави сираче, и ние си казахме, добре, какво ще правим с нея? Сега тя е малката ми сестричка. И поради възможностите разгърнати пред мен аз съм способна да издърпам всички тези хора. Така че не подценявайте това. Пример. Този човек промени живота ми. Той е професор, сега е във Вандербил, той преподава на студенти, Мичел Селигсон. И той е причината да вляза в юридическия факултет на Харвард. Понеже той прояви интерес. Посещавах негови часове и той казваше, това е прекалено страстен студент, каквито не срещаме обикновено в Съединените Щати, защото всички останали са цинични и преситени. Извика ме в кабинета си и каза, какво искаш да правиш като пораснеш? Аз казах, искам да стана адвокат. И той каза, защо? Нали, не ни трябва още един адвокат в Съединените Щати. И се опита да ме разубеди, но все пак каза, Добре, незнам как се кандидатства право аз съм доктор на политическите науки. Но, нали, нека да видим какво се иска от теб, и какво трябва да направя, за да ти помогна.

Каза, къде искаш да отидеш? И за мен по това време за университет - бях студентка в университета Питс, и това беше като рай, ОК, сравнено с това, което е в Кения. И аз казах, да, просто ще кандидатствам в юридическия факултет на Пит. Той каза, защо? Нали, си умна, занимаваш се с всички тези неща. И аз казах, защото съм тук и е евтино, и нали, някак си харесвам Питсбърг. Това е най-тъпата причина, която съм чувал за кандидатстване право. И така той ме пое под крилото си, поощряваше ме. И каза, виж, можеш да влезеш в Харвард, ти си толкова добра, ОК? И ако не те приемат, проблема е при тях. И той ме изгради, нали знаете? И това е само илюстрация.

Можете да срещнете други личности тук. Трябва ни само някои да ни побутне. Всичко, което ми трябваше е някой да ме побутне, за да достигна следващото ниво. Всъщност искам да завърша с моята визия за Африка, нали? Един джентълмен говори вчера за унижението, което претърпяват тези от нас, които напускат континента, за да реализират потенциала си. Знаете ли, моето виждане е, че дъщеря ми, и всяко друго африканско дете родено в днешно време, може да бъде каквото си поиска тук, без да се налага да заминава. И те могат да имат възможноста да се издигнат над обстоятелствата, при които са родени. Това е едно от нещата, които вие американците имате за даденост, нали знаете? Това, че можете да израстнете при не толкова благоприятни обстоятелства и можете да се преместите - Само защото сте родени в провинциален Арканзас, или което и да е там, това не определя кои сте всъщност. За повечето африканци днес, къде живееш или къде си бил роден, и обстоятелствата, при които си бил роден, определят остатъка от живота ти. Искам да видя как това се променя, и промяната започва с нас. И като африканци трябва да поемем отговорност за нашия континент. Благодаря ви.

(Аплодисменти)