Зеленият дневен ред на Норман Фостър

Като архитект, проектираш за настоящето със съзнание за миналото, за едно бъдеще, което по същество е непознато. Зеленият дневен ред вероятно е най-важният дневен ред и въпрос на деня. Бих искал да споделя малко опит. През последните четиридесет години... честваме 40-тата си годишнина тази година... и да изследвам и засегна някои наблюдения за природата на устойчивостта. Колко надалеч може да се предвижда, какво следва от нея, какви са заплахите, какви са възможностите, предизвикателствата, възможностите? Мисля, че... казвал съм в миналото, преди много, много години, преди дори да е измислено понятието за Зелен дневен ред, че не става дума за мода - става дума за оцеляване.

Но това, което никога не съм казвал, и което ще изтъкна сега е, че всъщност зеленото е страхотно. Искам да кажа, всички проекти, които по някакъв начин са били вдъхновени от този дневен ред, са свързани с един тържествен начин на живот, в известен смисъл прославящ местата и пространствата, които определят качеството на живота. Всъщност рядко цитирам каквото и да било, затова ще се опитам да намеря парче хартия, ако мога, на което някой в края на миналата година дръзна да изрази мисълта за това какво за този индивид, като един вид важен наблюдател, анализатор, писател, един човек на име Томас Фридман, който пише в "Хералд Трибюн" за 2006-а. Той пише: "Според мен най-важното, случило се през 2006-та, беше, че да живееш и мислиш зелено излезе на главната улица. Достигнахме повратна точка тази година, при която да живееш, да се държиш, да проектираш, да инвестираш и да произвеждаш зелено започна да се разбира от критична маса от граждани, предприемачи и длъжностни лица като най-патриотичното, капиталистическо, гео-политическо и конкурентно нещо, което биха могли да правят. Оттук и моето мото: зеленото е новото червено, бяло и синьо".

И се запитах, в известен смисъл, поглеждайки назад: "Кога този вид съзнателност за планетата и нейната крехкост се появи за пръв път?" Според мен е било на 20-ти юли 1969 г., когато за пръв път човек е могъл да гледа отвън планетата Земя. И в известен смисъл Бъкминстър Фулър е изковал тази фраза. Преди срива на комунистическата система имах привилегията да се срещам с много космонавти в Звездното градче и други места в Русия. Интересното е, като се връщам назад в мислите си, че те бяха първите истинсти природозащитници. Бяха изпълнени с един вид пионерска страст, запалени по проблемите на Аралско море. И в този период това беше... в известен смисъл, случваха се ред неща. Бъкминстър Фулър е бил един вид зелен гуру... отново, дума, която не е била изкована. Бил е учен дизайнер, ако щете, поет, но е предвидил всички неща, които се случват сега. И... това е друга тема, друг разговор. Може да се върнете към неговите писания, доста изключително е. По онова време, със съзнателност, запалена от пророчествата на Бъки, неговата загриженост като гражданин, като един вид гражданин на планетата, която повлия върху моето мислене и върху това, което правехме по онова време.

И това са ред проекти. Избирам този, защото беше 1973-а и това беше основен план за един от Канарските острови. И това вероятно съвпадна с момента, когато излезе книгата източник на планетата Земя, времето и на хипи движението. Някои от тези качества присъстват в тази рисунка, която търси да обобщи препоръките. Там са всички компоненти, които сега са в общ говор, в нашия речник, разбирате ли, над 30 години по-късно. Вятърна енергия, рециклиране, биомаса, слънчеви клетки... а паралелно по онова време имаше един някак много изключителен дизайнерски клуб. Хора, които имаха силно съзнание за дизайн, бяха вдъхновявани от работата на Дитер Рамс и обектите, които той създаваше за фирма "Браун". Това датира от средата на 50-те, 60-те. И въпреки пророчествата на Бъки, че всичко ще бъде миниатюризирано и технологията би създала невероятен стил... достъп до комфорт, до удобства... беше много, много трудно да си представим, че всичко, което виждаме на това изображение, би било пакетирано много, много стилно. И че при това би се събирало в дланта ти.

Според мен дигиталната революция сега стига до точка, при която щом виртуалният свят, който събира толкова много хора тук, най-сетне се свързва с физическия свят, ето я реалността, която е станала хуманизирана, така че дигиталният свят има цялото дружелюбие, цялата непосредственост, ориентацията на аналоговия свят. Вероятно обобщени в известен смисъл от стилното или алтернативно, налично тук, както щедро дарихме по обедно време, Максин, което е по-нататъшно развитие, и отново, вдъхновени от невероятното, някак чувствено усещане. Много, много красив обект. И така нещо, което през 50-те и 60-те беше извънредно изключително, сега, интересно, беше станало доста всеобхватно. И отправката към айпода като икона, и в известен смисъл пораждащ постижения, резултати. Доста интересно, че в началото на 2007-а година "Файненшъл Таймс" коментира, че фирмите в Детройт завиждат на ореолния ефект, придобит от "Тойота" от "Приус" като хибридно, енергийно съзнателно превозно средство, съперничещо на айпода като продукт-икона.

Според мен, в известен смисъл, е много изкусително да се самосъблазним, и като архитекти, или всеки, занимаващ се с процес на дизайн, че отговорът на нашите проблеми е в сградите. Сградите са важни, но те са само един компонент от много по-широка картина. С други думи, както бих се опитал да демонстрирам, ако можеше да се постигне невъзможното, еквивалентът на непрекъснато движение, би могло да се проектира безвъглеродна къща, например. Това би бил отговорът. За съжаление, не това е отговорът. Това е само началото на проблема. Не могат да се отделят сградите извън инфраструктурата на градовете и мобилността на преход. Например, ако, според онази вдъхновена от Бъки фраза, се оттеглим и погледнем планетата Земя и вземем един вид типично, индустриализирано общество, тогава консумираната енергия би се разделяла между сградите - 44 процента, транспорт - 34 процента, и индустрия. Но това отново показва само част от картината. Ако разгледате сградите заедно с асоциирания транспорт, с други думи, транспорта на хора, който е 26 процента, тогава 70 процента от енергийната консумация са повлияни от начина, по който нашите градове и инфраструктура действат заедно.

Затова проблемите на устойчивостта не могат да се отделят от природата на градовете, от които сградите са част. Например, ако се направи сравнение между скорошен тип град, онова, което опростенчески наричам североамерикански град... Детройт не е лош пример, той е силно зависим от коли. Градът се разраства в пръстеновидни кръгове, консумира все повече и повече зелено пространство, все повече и повече пътища, все повече и повече енергия за транспорта на хора между градския център... който отново, градският център, с лишаването му от живот, става само комерсиален, отново става мъртъв. Ако се сравни Детройт с един град от североевропейски тип, Мюнхен е нелош пример за това, с все по-голямата зависимост от ходенето пеш и карането на велосипед, тогава град, който всъщност е едва два пъти по-гъсто населен, използва само една десета от енергията. С други думи, вземат се тези сравними примери, а енергийния скок е огромен.

Значи, по същество, ако искаме да генерализираме, може да се демонстрира, че с увеличаването на плътността там долу, консумираната енергия се намалява драматично. Разбира се, това не може да се отдели от въпроси като социална разнородност, масов транзит, възможността да вървиш пеш на удобно разстояние, качеството на гражданските пространства. Но отново, виждате Детройт в жълто горе, изключителна консумация, долу под Копенхаген. А Копенхаген, макар и да е гъсто населен град, не е гъсто населен в сравнение с наистина гъсто населените градове. А през 2000-та година се случи нещо доста интересно. За пръв път имаше мега-градове, с население 5 милиона и повече, появили се в развиващия се свят. А сега, от обичайните 46 града, 33 от тези мегаградове са в развиващия се свят. Така че трябва да се запитате... ефектът върху околната среда, например, на Китай или Индия. Да вземем Китай, да вземем само Пекин, виждате на тази трафик система и замърсяването, свързано с консумацията на енергия, докато колите се разширяват на цената на велосипедите. С други думи, ако се поставят на пътищата, както се случва понастоящем, по 1000 нови коли всеки ден... статистически това е най-големият процъфтяващ автопазар на света. А половината милион велосипеди, служещи на един милиард и една трета души, намаляват.

Тази урбанизация е с изключителна, ускорена скорост. Ако мислим за прехода в нашето общество на движението от земята към градовете, отнело 200 години, същият този процес се случва за 20 години. С други думи, той се ускорява на десета степен. И, твърде интересно, за около 60-годишен период виждаме удвояване на продъжителността на живота за този период, при който урбанизацията се е утроила. Ако разгледам по-отдалеч тази глобална картина и разгледам последиците за подобен период от време с оглед на технологията... което като инструмент е инструмен за дизайнери, и цитирам собствения ни опит като компания, и просто илюстрирам това с малък подбор от проекти... тогава как се измерва тази промяна в технологията? Как засяга тя дизайна на сградите? И особено, как може тя да доведе до създаване на сгради, които консумират по-малко енергия, създават по-малко замърсяване и са по-отговорни социално?

Тази история, що се отнася за сградите, започва в края на 60-те и началото на 70-те години. Единственият пример, който давам, е една корпоративна главна квартира на компания, наречена "Уилис и Фабер", в един малък пазарен град в североизточна Англия, близо до Лондон. Тук първото, което се вижда, е, че тази сграда, покривът е много топъл вид връхна дреха - одеяло, един вид изолираща градина, свързана също с честването на общественото пространство. С други думи, за тази общност имат една градина в небето. Хуманистичният идеал е много, много силен в цялата тази работа, вероятно обобщен в една от ранните ми скици тук, където се вижда зеленина, вижда се слънчева светлина, имаш връзка с природата. Природата е част от генератора, двигателя за тази сграда. И символично, цветовете на интериора са зелено и жълто. Има удобства като плувни басейни, има гъвкаво време, има социално сърце, пространство, имаш контакт с природата. Това беше през 1973-та.

През 2001-ва тази сграда получи награда. Наградата беше свързана с честване за една сграда, употребявана за дълъг период от време. Хората, които я бяха създали, се върнаха: управителите на проекти, председателите на компанията оттогава. И казваха, знаете ли, архитектите, Норман постоянно говореше за дизайн за бъдещето, и знаете ли, като че ли вече не ни струваше токова скъпо. Зачитахме го, искахме да е доволен. Изображението най-отгоре, онова, което то не... ако се вгледате в него в детайли, всъщност то казва просто, че тази сграда може да се окабели. Тази сграда беше окабелена за промяна. През 1975-та, изображението на пишещи машини там. Когато беше направена снимката, става дума за текстообработка. А това, което казват по този случай, беше, че конкурентите ни трябваше да строят нови сгради за новата технология. Имахме късмет, защото в известен смисъл нашата сграда беше устойчива на бъдещето. Тя предчувстваше промяна, макар и онези промени да не бяха известни. Около този период на дизайн, водещ до тази сграда, направих една скица, която измъкнахме наскоро от архива. Казвах и пишех: "Но нямаме нужното време, и всъщност нямаме непосредствената експертиза на техническо ниво".

С други думи, нямахме технология да направим онова, което би било наистина интересно по онази сграда. А то би било да се създаде един вид триизмерен мехур... наистина интересна връхна дреха, която би вентилирала естествено, би дишала и сериозно би намалила енергийните натоварвания. Въпреки всичко сградата, като зелена сграда, е до голяма степен новаторска. А ако превъртя напред във времето, интересното е, че технологията сега е налична и възхвалявана. Библиотеката на Свободния университет, която беше открита миналата година, е пример за това. И отново, преходът от една от многото хиляди скици и компютърни изображения към реалността. А комбинация от устройства тук, бетонът с тежка маса на тези купчини книги и начинът, по който това е обхванато от тази кожа, която позволява сградата да бъде вентилирана, да консумира далеч по-малко енергия и където тя наистина действа с природните сили.

Интересното е, че това има огромна популярност сред хората, Да се върнем пак на начина на живот - в известен смисъл, екологичният дневен ред до голяма степен е едно с духа. Така че не е някаква жертва, точно обратното. Мисля, че е прекрасно. Това е честване. И може да се измери изпълнението, що се отнася до енергийна консумация на тази сграда спрямо една типична библиотека. Ако покажа друг аспект от тази технология, в напълно различен контекст... тази жилищна сграда в Алпите в Швейцария. Предварително изработена от най-традиционни материали, но този материал... заради технологията, изчислителната способност, възможността за предварителна изработка, правене на висококачествени компоненти от дървен материал... последен писък. Просто за да зърнете за миг тази технология, способността за скициране на точки в небето и за предаване, трансфер на тази информация вече пряко във фабриката.

А ако се прекоси границата... точно след границата, една малка фабрика в Германия, тук виждате човека с компютърния му екран, и тези точки в пространството са комуникирани. А отляво са режещите машини, които после, във фабриката, дават възможност за производство на тези индивидуални части. С малка разлика, милиметри, за сглобяване на място. Интересното е, че тази сграда ще бъде облицована по най-старата технология, с ръчно изсечени плочи. Четвърт милион от тях, поставени на ръка като последен щрих. И отново, начинът, по който действа това като сграда, за онези от нас, които могат да се радват на пространствата за живеене и посещение там. Ако прескоча към тези нови технологии, тогава как сме... какво се случи преди това? Искам да кажа, разбирате ли, какъв беше животът преди мобилния телефон, нещата, които се приемат за даденост?

Е, очевидно сградата все пак се случи. Искам да кажа, това е бърз поглед към интериора на нашата хонконгска банка от 1979-а, открита през 1985-а, със способността за отражение на слънчева светлина дълбоко в сърцето на това пространство тук. А в отсъствието на компютри трябва да се моделира физически. Например, поставяхме модели под изкуствено небе. Що се отнася до вятърните тунели, буквално ги поставяхме във вятърен тунел и въздушен поток, многото километри кабел и така нататък. Повратната точка вероятно, според нас, беше, когато взехме първия компютър. Беше по времето, когато търсехме начин да препроектираме, преосмислим летището. Това е Четвърти терминал на Хийтроу, типичен терминал. Голям, тежък покрив, блокиращ слънчевата светлина, много машинария, големи тръби, бръмчаща машинария.

А Станстед, зелената алтернатива, която използва естествена светлина, е дружелюбно място... знаеш къде си, можеш да се свържеш с външния свят. И за голяма част от този цикъл не е нужна електрическа светлина... електрическа светлина, която на свой ред създава повече топлина, която създава повече охлаждащи натоварвания, и така нататък. В онзи момент във времето това беше един от малкото единични компютри. А това е малко изображение на дървото от Станстед. Без да се връщаме много назад във времето, 1990-та. Това е офисът ни. И ако се вгледате много внимателно, ще видите, че хората рисуваха с моливи, и побутваха големи линии и триъгълници. Не е чак толкова отдавна, 17 години, и ето ни сега. Искам да кажа, огромна трансформация.

Като се връщаме назад, имаше една дама наиме Валери Ларкин - през 1987-а тя държеше цялата ни информация на един диск. Сега всяка седмица имаме еквивалента на 84 милиона диска, които записват архивната ни информация по минали, настоящи и бъдещи проекти. Това достига 21 километра в небето. Това е изгледът, който бихте получили, ако погледнете надолу от това. Но междувременно, както знаете, чудесни герои като Ал Гор отбелязват неумолимото повишаване на температурата, поставено в контекста на това. Интересното е, че тези сгради, които са възхвалявани, са много, много уместни за това място.

Нашият проект "Райхстаг", много познат дневен ред, сигурен съм, като обществено пространство, където търсехме, в известен смисъл, чрез процес на застъпничество, да реинтерпретираме връзката между общество и политици, обществено пространство, и вероятно скрития му дневен ред, един енергиен манифест... нещо, което би било свободно, напълно свободно от гориво, както го познаваме. Така че би било тотално обновяемо. И отново, хуманистичната скица, преводът в общественото пространство. Но това е до голяма, голяма степен част от екологията. А тук не се налага да се моделира наистина. Очевидно имаше място за вятърен тунел, но способността сега с компютъра за изследване, планиране, да се види как би действало с оглед на силите на природата. Естествена вентилация, да може да се моделира стаята отдолу и да се разглежда биомасата. Комбинация от биомаса, подпочвени води, горене на зеленчуково масло... процес, който, твърде интересно, е развит в Източна Германия, по време на зависимостта й от съветския блок.

Така че всъщност, ретранслация на тази технология и развитие на нещо, толкова чисто, че е практически свободно от замърсяване. Може да се измери отново. Може да се сравни тази сграда, с оглед на нейната емисия от тонове въглероден двуокис на година... по времето, когато поехме този проект, над 7000 тона. Как би било с природен газ? И накрая, със зеленчуковото масло, 450 тона. Искам да кажа, намаление от 94 процента... практически чисто. Виждаме същия процес в действие с оглед на Търговската банка... нейната зависимост от естествена вентилация, начинът, по който може да се моделират тези градини, начинът, по който се увиват в спирали. Но отново, до голяма степен свързано с начина на живот, качеството... нещо, което би било по-приятно като място за работа. И отново, може да се измери редукцията, що се отнася до енергийна консумация.

Тук има еволюция, между проектите, и "Суис Ре" отново развива това малко по-нататък. Проектът в град Лондон. Тази поредица показва надграждането на този модел. Но това, което показва първо, според мен доста интересно, е, че тук виждате кръга, виждате общественото пространство около него. Какви са другите начини за поставяне на същото количество пространство на мястото? Ако, например, се стремиш да направиш сграда, която стига точно до ръба на паважа, това е същото пространство. И накрая, правиш профил, изрязваш улеи в него. Улеите стават един вид зелени дробове, които дават изгледи, дават светлина, вентилация, правят сградата по-свежа. А това се заобикаля с нещо, което също е централно за външния й вид, а именно - мрежа от разделени на триъгълници структури... отново, в дълга връзка, напомняща за някои от онези творби на Бъкминстър Фулър и начина, по който триангулацията може да повиши характеристиките, както и да даде на тази сграда усет за идентичност.

А тук, ако се вгледаме в една подробност от начина, по който сградата се отваря и диша в онези атриуми, начинът, по който сега с компютър можем да моделираме силите, можем да видим високото налягане, ниското налягане, начина, по който сградата се държи доста подобно на крило на самолет. Тя има също и способността, постоянно, независимо от посоката на вятъра, да прави сградата свежа и ефикасна. За разлика от конвенционалните сгради, покривът на сградата е тържествен. Той е панорамно място за хора, а не машинария. А основата на сградата също е обществено пространство. В сравнение с типична сграда, какво се случва, ако се стремим да използваме такива стратегии за дизайн с оглед на истински широкомащабно мислене? Ще дам само две изображения от един вид фирмен изследователски проект.

Добре известно е, че Мъртво море умира. Нивото спада, както и при Аралско море. А Мъртво море очевидно е много по-ниско от океаните и моретата около него. Затова има проект за спасяване на Мъртво море чрез създаване на тръбопровод, тръба, на места над повърхността, на места заровена, която да възстановява това и да захранва от залива Акаба Мъртво море. А нашият превод на това, с помощта на голяма част от изграденото през 40-те години мислене, е да се каже - ами ако това, вместо да е просто тръба, е спасително въже? Ами ако това е еквивалентът, в зависимост от това къде си, на Великия канал, що се отнася до туристи, обитание, обезсоляване, земеделие? С други думи, водата е източникът на живот.

И ако само се върнете на предишния образ и погледнете тази зона на изменчивост и враждебност, че една обединяваща проектна идея като хуманитарен жест би могла да повлияе за събиране на всички тези воюващи фракции в една обща кауза, що се отнася до нещо, което би било истински зелено и продуктивно в най-широк смисъл. Инфраструктурата в този голям мащаб също е неразделима от комуникацията. Независимо дали тази комуникация е виртуалният свят или е физическият свят, тя е абсолютно централна за обществото. А как да го направим по-четливо в този растящ свят, особено на някои от местата, за които говоря... Китай, например, който през последните десет години ще създаде 400 нови летища. А каква форма придобиват те? Как да се направят по-дружелюбни в този мащаб?

Споменавам Хонконг като един вид аналогово преживяване в една дигитална епоха, защото винаги има отправна точка. А какво се случва, като вземем това и го разширим още по-нататък в китайското общество? Интересното е, че това в известен смисъл създава вероятно върховната мега-сграда. Това е физически най-големият проект на планетата в момента. 250... извинете, 50 000 души работят по 24 часа, седем дни. По-голям със 17 процента от всеки терминал, изграждан на Хийтроу, плюс новия, непостроен Пети терминал. А предизвикателството тук е сграда, която ще е зелена, която е компактна въпреки размера си и е свързана с човешкото преживяване на пътуване, приятелски настроена е, връща се до онази начална точка, и е силно, много силно свързана с начина на живот. И вероятно тези пространства, в крайна сметка, са тържествени.

Както Хюбърт говореше на обяд, докато разговаряхме, говореше за това, говореше за градовете. Хюбърт каза, абсолютно правилно: "Това са новите катедрали." И в известен смисъл един аспект от този разговор беше започнат в навечерието на Нова година, докато говорех за олимпийския дневен ред в Китай, що се отнася до неговите зелени амбиции и стремежи. И изразявах на глас мисълта, че... тъкмо ми хрумна в навечерието на тази Нова година, един вид символична повратна точка, като се движим от 2006-а до 2007-а, че може би, разбирате ли, бъдещето е било най-мощната, иновативна нация. Начинът, по който човек като Кенеди би могъл да каже вдъхновяващо: "Изпратихме човек на луната."

Разбирате ли, кой ще каже, че сме започнали да се справяме със зависимостта от фосилни горива, след като всичко това е държано в залог от мошенически режими, и така нататък. И това е съгласувана платформа. Повече от едно устройство, обновяема е. Изразих гласно мисълта, че може би в края на годината реших, че е по-вероятно вдъхновението да дойде от тези други, по-големи страни... Китай, Индия, азиатско-тихоокеанските тигри. Много благодаря.

(Аплодисменти)