Норина Херц: Как да ползваме експерти - и кога да ги отбягваме

Понеделник сутринта. Във Вашингтон, президента на САЩ седи в овалния офис, претегляйки за и против удар сещу Ал-Кайда в Йемен. На Даунинг стрийт №10, Дейвид Камерън се опитва да определи дали да съкрати още работни места от държавната администрация, за да се предпази от двойна рецесия. В Мадрид Мария Гонзалес седи до вратата и слуша как нейното бебе плаче ли, плаче, опитвайки се да прецени дали да го остави да плаче докато заспи, или да го вземе и да го гушне. А аз седя до леглото на баща ми в болницата, опитвайки се да преценя дали да му дам да изпие бутилката литър и половина вода, за която неговите доктори минаха и казаха: "Трябва да го накарате да я изпие днес" - баща ми не е слагал нищо в устата си цяла седмица - или дали, като му дам тази бутилка, няма всъщност да го убия.

Изправени сме пред значими решения с важни последици през нашия живот. И ние си имаме начини да взимаме тези решения. Разговаряме за тях с приятелите си, тършуваме из интернет, ровим се в книги. Но все пак дори в тези времена на Гугъл и ТрипАдвайзър и на препоръките от Амазон, все още разчитаме най-много на експертите - особено когато залозите са високи и решението е наистина значимо. Защото в един свят претрупан с данни и изключителна сложност, ние вярваме, че експертите са по-способни да обработват информация от нас, че те са способни да стигат до по-добри изводи, отколкото самите ние сме способни. И във времена, които от време на време са стряскащи или объркани, на нас ни вдъхва увереност почти родителския авторитет на експертите, които ни казват толкова ясно какво можем и какво не можем да правим.

Но аз вярвам, че това е голям проблем - проблем с потенциално опасни последици за всички нас като общество, като култура и като индивиди. Не че експертите не са допринесли много към света - разбира се че са. Проблема е в нас - ние сме пристрастени към експертите. Ние сме пристрастени към тяхната сигурност, към тяхната увереност, към тяхната категоричност, и в процеса, ние сме отстъпили отговорноста си замествайки нашия интелект и нашия разсъдък за тяхната предполагаема мъдрост. Ние сме отстъпили нашата свобода, заменяйки нашето неудобство от неизвестното с илюзията за сигурност, която те осигуряват. Това не е преувеличение. В скорошен експеримент група възрастни са били подложени на магнитно-резонансна томография на мозъка, докато са слушали експерти да говорят. Резултатите са доста необичайни. Докато са слушали гласовете на експертите, частите на мозъците им отговарящи за взимането на самостоятелни решения се изключвали. Буквално спирали. И те слушали каквото им казвали експертите и взимали техния съвет, независимо верен или не.

Но експертите също бъркат. Знаете ли, че изследвания показват, как докторите объркват диагнозата четири от всеки 10 пъти? Занете ли, че ако си попълните данъчните декларации сами, статистически е по-вероятно да ги попълните вярно, отколкото ако оставите данъчен съветник да ги попълни вместо вас? Освен това, разбира се, го има и примера, с който всички сме доста запознати: финансовите експерти да сбъркат толкова много, че всички преживяваме най-голямата рецесия от 30-те години насам. Заради нашето здраве, нашето благополучие, и нашата обща безопасност, е неотложно да държим частите от мозъка си за взимане на самостоятелни решения включени. И казвам това като икономист, който през последните няколко години, е фокусирал изследванията си над това какво мислим, и на кого и защо вярваме. Но още, и аз осъзнавам иронията на ситуацията, като един експерт, като преподавател, като някой, който съветва министър председатели, глави на голвми компании, международни организации, но експерт, който вярва, че ролята на експертите трябва да се промени, че трябва да сме по-разкрепостени, по-демократични, и по-отворени към хората, които противоречат на нашите гледни точки. Е, за да ви помогна да разберете от къде изхождам, нека ви въведа в моя свят - света на експертите.

Разбира се има и изключения, чудесни изключения обогатяващи цивилизацията. Но това, което моите исзледвания ми показаха е, че експертите като цяло са склонни да се разделят на доста строги лагери, и вътре в тези лагери се оформя преобладаващо мнение, което често заглушава опозицията, че експертите се ориентират по преобладаващите ветрове често кланящи се на техните собствени гурута. Изказванията на Алън Грийнспан, че годините на икономически възход ще продължават вечно, не бяха оспорени от неговите колеги преди да настъпи кризата, разбира се. Вижте, също научаваме че експертите се групират и управляват от обществените и културни норми на техните времена - дали става въпрос за докторите във викторианска Англия, например, които пращали жените в приюти, заради изразено сексуално желание, или за психиатрите във САЩ които, до 1973 все още са категоризирали хомосексуалността като психиатрично заболяване.

Това всичко означава, че моделите се променят прекалено бавно, и сложността и нюансите се игнорират, но също и че парите говорят - защото всички сме виждали доказателствата как фармацефтичните компании спонсорират изследвания на лекарства, като удобно изпускат техните най-лоши странични ефекти, или изследвания спонсорирани от компании за храни на техните нови продукти, силно преувеличаващи ползите за здравето на продуктите, които се готвят да пуснат на пазара. Изследванията показват, че компаниите за храни преувеличават обикновенно седем пъти повече, в сравнение с независимите изследвания.

Също така трябва да имаме в предвид, че експертите, разбира се, също допускат грешки. Те правят грешки всеки божи ден - грешки родени от нехайство. Едно скорошно проучване в Архива на Хирургията показва, че хирурзите изрязват здрави яйчници, оперират от грешната страна на мозъка, правят процедури на грешната ръка, лакът, око, крак, а също и грешки породени от грешно мислене. Една честа грешка в мисленето на рентгенолозите, например е, когато те гледат снимки от компютърна томография, те са прекомерно повлияни от онова, което изпращащия доктор е казал, че той подозира какъв е проблема на пациента. И ако радиолога гледа снимката на пациент със съмнения за пенвмония, да речем, това което се случва е, че ако те видят доказателства за пневмония на снимката, те буквално спират да я гледат и така пропускат тумор, който се намира 7 сантиметра по-долу на белия дроб на пациента.

Досега споделих с вас някои прозрения в света на експертите. Разбира се, това не е всичко, което мога да споделя, но се надявам те да са ви дали ясна представа най-малкото защо трябва да спрем да им се кланяме, защо трябва да се бунтуваме, и защо трябва да си включим способностите за взимане на самостоятелни решения. Но как можем да постигнем това? Е, заради недостига на време, ще се спра само на три стратегии. Първо, трябва да имаме желание и готовност да превъзмогнем експертите и да разпръснем представата за тях, като за съвременни апостоли. Това не означава да станем специалисти по всеки възможен въпрос, само да ви успокоя. Но това означава да настоявате пред лицето на тяхната неизбежна дразнещост, когато например ние искаме те да ни обяснят неща на език достъпен за нас. Защо, когато ми правиха операция, моя доктор ми каза: "Внимавайте, мис Херц, за хиперпирексия," когато той можеше просто да ми каже, следете за висока температура? Вижте, готовността да се изправите срещу експертите е също така и да приемете да се задълбаете зад техните графики, техните уравнения, техните прогнози, техните пророчества, и да се въоръжите с въпросите да го направите - въпроси като: Какви са допусканията, които крепят това? На какви доказателства се основава това? Над какво се съсредоточава вашето изследване? И какво е било пренебрегнато?

Скоро се узна, че експертите изпробващи лекарства преди да се появят на пазара, обикновено ги пробват най-напред основно на мъжки животни и след това основно на мъже. Изглежда те някак-си са пренебрегнали факта, че повече от половината население на света са жени. И жените са изтеглили късата клечка в медицината, защото сега се оказва, че много от тези лекарства не действат толкова ефективно на жени, колкото на мъже, и лекарствата, които действат добре, го правят така, че те са всъщност вредни при жените. Да бъдеш бунтовник е да осъзнаеш, че допусканията на експертите и техните методологии могат лесно да са грешни.

Второ, трябва да създадем пространството за това, което наричам контролирано несъгласие. Ако трябва да променим моделите, ако трябва да направим пробив, ако трябва да разрушим митове, трябва да създадем среда, в която идеите на експертите мерят сили, в която ние допринасяме с нови, разнообразни, несъгласувани, еретични възгледи към дискусията, безстрашно, със съзнанието, че прогреса идва не само от сътворяването на идеи, но също и от тяхното разрушаване, а също от познанието, че заобграждайки се с различни, несъгласувани, еретични възгледи, всички скорошни изследвания сочат, че, всъщност, това ни прави по-умни. Насърчаването на несъгласие е бунтовна теза, защото се обръща срещу инстинктите ни, които ни карат да се обкръжим с мнения и съвети, в които вече вярваме, или искаме да са верни. И за това аз говоря за нуждата активно да управляваме несъгласието.

Ерик Шмит, изпълнителния директор на Гугъл, прилага на практика тази философия. В срещи, той оглежда човека в стаята, с кръстосани ръце, леко вглъбен, и го въвлича в разговора, опитвайки се да види дали наистина е човека с различно мнение, така че да има несъгласие в стаята. Управляването на несъгласието е да можете да оцените различията, несъгласуваността, и разединението. Но се налага да отидем и по-далеч. Трябва из основи да предефинираме какво са експертите. Общоприетото мнение е, че експертите са хора с научни степени, гръмки титли, дипломи, автори на бестселъри, хора с висок статут. Но само си представете, ако изхвърлим това схващане за експертите като някакъв елитен авангард и вместо това прегърнем тезата за демократична експертиза, където експертизата не е прерогатив само на хирурзи и директори но също и на продавачки - нали!

Бест Бай, веригата магазини за битова електроника, кара всичките си служители - чистачите, продавачите, хората без досег с клиенти, не само екипа за прогнози, да залагат, да именно да залагат, на неща като дали или не един продукт ще се продава добре преди Коледа, и дали новите предложения на клиентите трябва да се възприемат от компанията, дали даден проект ще завърши на време. Чрез нагласяне и прегръщане на експертизата вътре в компанията, Бест Бай например успява да открие, че магазина, който се опитват да отворят в Китай, голям грандиозен магазин, няма да отвори навреме. Защото когато попитали персонала, целия персонал, да се обзаложат дали магазина ще отвори на време или не, една група от финансовия отдел си залагат всички чипове, че това няма да стане. Оказва се че на тях е известен, както на никого другиго в команията, един технологичен проблем, за който никой от експертите по прогнозите, нито експертите на място в Китай, си няма и представа.

Стратегиите, за които говорих тази вечер - прегръщането на несъгласието, предизвикването на експертите, демократизирането на експертизата, бунтовните стратегии - са стратегиите, за които си мисля, че ще служат на всички да приемем, докато се опитваме да се справим с предизвикателствата на тези объркващи, сложни, трудни времена. Защото ако запазим включена частта за взимане на самостоятелни решения в нашите мозъци, ако предизвикаме експертите, ако сме скептични, ако понижим авторитета, ако сме бунтовни, но също, ако станем много по-комфортни с нюанса, с несигурността и съмнението, и ако позволим на нашите експерти да се изразяват, използвайки тези термини също, ние ще се подготвим много по-добре за предизвикателствата на 21-ви век. Защото, сега повече от всякога, не е времето сляпо да следваме, сляпо да приемаме, сляпо да се доверяваме. Сега е времето да се изправим срещу света с широко отворени очи - да, използвайки експертите да ни помогнат да разбереме нещата, разбира се - не искам напълно да се лиша от работа с това изказване - но да съзнаваме техните ограничения и, разбира се, нашите също.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)