Ноа Фелдман: Политиката и религията са технологии

Твърдя, че всъщност политиката и религията, които са двата основни фактора... не единствените, но все пак основните фактори... тласкащи към война, която изглежда изключително вероятна - на границата на неизбежното на този етап, независимо дали ни харесва, или не... че всъщност политиката и религията сами по себе си са по-добре концептуализирани като типове технология и са субект на видове въпроси, които редовно обмисляме в пространството на концептуалния дизайн.

Ето какво имам предвид. Политиката и... да се съсредоточим върху политическата система, за която става дума тук, а именно системата на демокрация. Демокрацията като тип поитика е технология за контрола и приложението на властта. Властта може да се проявява по твърде разнообразни начини. Има някои прочути - деспотизмът е добър пример. Анархията е начин да не се упражнява власт по никакъв организиран начин, а това да се прави по радикално разпръснат начин. А демокрацията е набор от технологии, които по принцип имат ефекта на разпръскване източника на власт към голям брой хора, а после - повторното му концентриране на по-малка група от хора, които управляват и самите те по принцип са упълномощени да управляват благодарение на стореното от по-широката общественост.

Ами религията - в този случай ислямът, религията, за която в известен пряк смисъл може да се каже, че ускорява онова, в което сме на път да навлезем. Ще кажа, между другото, защо според мен е така, защото смятам, че това е потенциално противоречиво твърдение. Бих го изразил със следното уравнение: няма 11-ти септември, няма война. В началото на администрацията на Буш, когато президентът Буш, сега президент Буш, се кандидатира за президент, даде много ясно да се разбере, че не се интересува от широка интервенция по света. Всъщност тенденцията беше към оттегляне от останалия свят. Затова чухме за оттеглянето от протокола Киото, например. След 11-ти септември нещата се преобърнаха. И президентът реши със съветниците си да предприеме някаква активна интервенция в света около нас. Започна с Афганистан, а щом в Афганистан мина изключително гладко и бързо, бе взето решение чрез технологията на демокрацията... отново, отбележете, несъвършена технология... но чрез технологията на демокрацията, че тази администрация ще тласка в посока към друга война. Този път война в Ирак.

Причината да започна, като кажа - няма 11-ти септември, няма война е, че трябва да признаем, че ислямът, както се интерпретира от една много, много малка, изключително радикална група хора, е бил основна причина за атаките от 11-ти септември... основната причина за атаките от 11-ти септември... и като последствие, от известно разстояние, основната причина за идващата война, в която сме на път да се окажем въвлечени. Бих добавил, че Бин Ладен и неговите последователи съзнателно са се посветили на целта да създават конфликт между демокрацията, или поне капиталистическата демокрация, от една страна, и света на исляма, както го виждат и дефинират.

А по какъв начин ислямът е технология в това концептуално устройство? Е, той на първо място е технология за спасение в най-основния смисъл. Предназначен е да бъде механизъм за конструиране на вселената по начин, който да доведе до спасението на индивидуалния вярващ, но също така е смятан от ислямистите... използвам този термин, за да означа хора, които вярват, че ислямът... те следват лозунга, ислямът е отговорът на широк кръг от въпроси - били те социални, политически, лични или духовни. Вътре в сферата от хора с този възглед голям брой хора в мюсюлманския свят не са съгласни с Бин Ладен за приложението му, но са съгласни, че ислямът е отговорът. Ислямът представлява начин да се заемеш със света, чрез който може да се постигнат определени желателни цели. А целите от гледна точка на мюсюлманите по принцип са мир, справедливост и равенство, но по начин, съответстващ на традиционните мюсюлмански учения.

Не искам да оставям погрешно впечатление, като идентифицирам която и да е от тези предпоставки... по-скоро, който и да е от тези феномени, демокрация или ислям, като технологии. Не искам да предполагам, че те са едно-единствено нещо, което можеш да посочиш. Мисля, че добър начин да се докаже това е просто да ви демонстрирам какъв беше мисловният ми процес, когато решавах какво да поставя на стената зад себе си, докато говоря. Незабавно се сблъсках с концептуален проблем - не може да се покаже снимка на демокрацията. Може да се покаже лозунг, символ или знак, означаващ демокрация. Може да покажеш Капитолия... имах същия проблем, когато правех корицата на предстоящата си книга, всъщност... какво се слага на корицата, за да покаже демокрация? Същият проблем - и по отношение на исляма. Може покажеш джамия, може да покажеш поклонници, но няма пряк начин да се изобрази ислямът. Това е, защото това са типовете понятия, които не се поддават на лесно представяне.

От това следва, че те са дълбоко оспорими. От това следва, че всички хора по света, които казват, че са мюсюлмани, по принцип могат да се подпишат под широк спектър от различни интерпретации за това какво наистина е ислямът, и същото е вярно за демокрацията. С други думи, за разлика от думата "надежда", която човек може да провери в речника и да извлече произхода й и вероятно да постигне някакъв вид анализ за съгласителна употреба, това са по същество оспорвани идеи. Това са представи, за които хората не са съгласни в най-дълбокия възможен смисъл. И като последствие от това несъгласие е много, много трудно който и да било да каже: "Аз имам правилната версия на исляма." Разбирате ли, след 11-ти септември се появи изумителният феномен Джордж У. Буш да каже: "Ислям означава мир." Е, така казва Джордж У. Буш. Други хора биха казали, че означава нещо друго. Някои хора биха казали, че ислям означава покорство. Други хора биха казали, че означава признаване на суверенитета на Бог. Има широк спектър от различни неща, които би могло да означава "ислям". Привидно същото е вярно и за демокрацията. Някои хора казват, че демокрацията се състои основно от избори. Други хора казват - не, това не е достатъчно, трябва да има основни либерални права: свобода на словото, свободна преса, равенство на гражданите. Това са оспорвани въпроси и е невъзможно да им отговориш, като кажеш: "А-ха, търсих на правилното място и открих какво означават тези идеи."

Ако ислямът и демокрацията понастоящем са в момент на огромна конфронтация, какво означава това? Е, може да се впише в ред различни интерпретативни рамки. Може да се започне с онази, с която започнахме преди два дни, а именно - страхът. Страхът не е неприемлива реакция, при положение че войната е толкова близо и с много, много висока вероятност, че много, много хора ще умрат като следствие от тази конфронтация... конфронтация, която много, много хора в мюсюлманския свят не искат, много, много хора в американската демокрация не искат, много хора другаде по света не искат, но която въпреки това е поддържана от достатъчно голям брой хора... поне на съответното място, тоест Съединените Щати... за да върви напред. Така че страхът изобщо не е налудничав отклик. И мисля, че всъщност верятно е първият подходящ отклик.

Онова, което искам да ви намекна обаче, през следващите няколко минути, е, че има също и изпълнен с надежда отклик на това. Обнадежденият отклик се извлича от признанието, че ислямът и демокрацията са технологии. И поради това, че са технологии, те са манипулируеми. И са манипулируеми по начини, които могат да предизвикат някои изключително позитивни резултати. Какво имам предвид? Е, по целия мюсюлмански свят има хора, които приемат исляма с дълбока сериозност - хора, които ги е грижа за исляма, за които той е източник или на вяра, или на цивилизация, или на дълбоки ценности, или просто извор на мощна, лична идентичност, които мислят и казват на висок глас, че ислямът и демокрацията всъщност не са в конфликт, а на практика са дълбоко съвместими. Тези мюсюлмани... а това е огромното мнозинство от мюсюлманите са дълбоко несъгласни с подхода на Бин Ладен, дълбоко. При това, те непреодолимо мислят... отново не може да се говори за огромното мнозинство от тях, и човек може да открие това, като прочете който и да било от източниците, които са създали те, а те са из целия Интернет и на всякакви езици - човек може да види как те казват, че първостепенната им загриженост в собствените им страни е първо да освободят самите себе си, за да имат избор в сферите на личен живот, в сферата на икономиката, в сферата на политиката и, да, в сферата на религията, която сама по себе си е строго регулирана в по-голямата част от мюсюлманския свят.

Много от тези мюсюлмани продължават, като казват, че несъгласието им със Съединените щати е, че в миналото, и все още в настоящето те вземат страната на автократични управници в мюсюлманския свят, за да спомагат за краткосрочни интереси на Америка. По време на Студената война това може да е била защитима позиция за заемане от Съединените щати. Това е академичен въпрос. Може би е имало огромна война за водене между Запад и Изток и тя е била необходима по оста от демокрация срещу комунизъм. И е било необходимо по някакъв начин те да си противоречат, а като последствие е трябвало да търсиш приятели, където можеш. Но сега, след като Студената война свърши, има почти универсален консенсус в мюсюлманския свят... и доста близо до това тук, в Съединените щати, ако говориш с хората и ги питаш, че по принцип няма причина, поради която демокрация и ислям да не могат да съществуват съвместно. Виждаме това сред активистите, практически мюсюлмани, като мюсюлманите, които понастоящем са избраното, парламентарно, демократично правителсто на Турция, които се държат прагматично, не идеологично, които популяризират собствените си религиозни ценности, които са избрани от собствения си народ, защото са възприемани като честни и искрени заради религиозните им ценности, но които не мислят, че ислямът и една демократична система на управление са фундаментално несъвместими.

Може да кажете, но сигурно онова, което сме виждали по телевизията за саудитския ислям, ни убеждава, че не е възможно той да е съвместим с онова, което смятаме за ядрото на демокрацията, а именно, свободен политически избор, основна свобода и основно равенство. Но аз съм тук, за да ви кажа, че технологиите са по-податливи от това. Тук съм, за да ви кажа, че много, много мюсюлмани вярват... огромното мнозинство, всъщност... всъщност мисля, че бих стигнал толкова далеч да кажа, че много мюсюлмани в Саудитска Арабия вярват, че същностните ценности на исляма, а именно признаване на Божия суверенитет и основното човешко равенство пред Бог и съвместими сами по себе си със свобода, равенство и свободен политически избор. Има мюсюлмани, много мюсюлмани там, които казват точно това. Те водят този спор винаги, когато им е разрешено да го правят. Но техните правителства, не е нужно да казваме, са относително заплашени от това. И в по-голямата си част се опитват да ги спрат да не водят този спор.

Например, група млади активисти в Египет се опитват да формират партия, известна като Централната партия, която застъпва съвместимостта на исляма и демокрацията. Дори не им позволили да формират партия. Всъщност им забранили дори да създадат партия при политическата система там.Защо? Защото биха се справили изключително добре. През най-скорошните избори в мюсюлманския свят... онези в Пакистан, онези в Мароко и онези в Турция - във всеки случай, хората, които се представят пред електората като ислямски демократи, са били далеч най-успешните гласополучатели на всяко място, където им е позволено да се кандидатират спокойно. В Мароко, например, те финиширали трети в политическата надпревара, но им е било позволено да се състезават само за половината места. Така че, ако са оспорвали по-голям брой места, биха се справили дори още по-добре. Онова, което искам да ви намекна, е, че причината за надежда в този случай е, че сме на ръба на една истинска трансформация в мюсюлманския свят. И това е една трансформация, в която много искрено вярващи мюсюлмани... които са много, много дълбоко загрижени за традициите си, които не искат да правят компромис с тези ценности... вярват, чрез податливостта на технологията на демокрацията и податливостта и синтетичната способност на технологията на исляма, че тези две идеи могат да работят заедно.

А как би изглеждало това? Какво означава да се каже, че има ислямска демокрация? Е, първо, няма да изглежда идентична с демокрацията, както я познаваме в Съединените щати. Това може да е добре, в светлината на някои от критиките, които сме чували днес, например, в регулаторния контекст на онова, което създава демокрацията. Също няма да изглежда точно и по начина, по който нито хората в тази зала, или мюсюлманите в останалата част от света... не искам да намекна, че тук няма мюсюлмани, вероятно има... концептуализират исляма. Тя ще бъде трансформативна също и за исляма. И като резултат от това събиране, този синтетичен опит да се осмислят тези две идеи заедно, има реална възможност, вместо сблъсък на ислямска цивилизация... ако съществува такова нещо... и демократична цивилизация... ако съществува такова нещо... всъщност ще имат близка съвместимост.

Започнах с войната, защото тя е слонът в стаята и не можеш да се преструваш, че няма изгледи да има война, ако говориш по тези въпроси. Войната носи огромни рискове за модела, който описвам, защото е много възможно като последствие от война много мюсюлмани да заключат, че Съединените щати не са видът място, на което искат да подражават с оглед техните форми на политическо управление. От друга страна, има по-нататъшна възможност много американци, пометени в треската на войната, да казват, чувстват и мислят, че ислямът някак е врагът... че ислямът трябва да бъде конструиран като врагът. И макар че, поради политически тактически причини, президентът беше много, много добър в това да казва, че ислямът не е врагът, въпреки това има естествен импулс, щом човек влезе във война, да мисли за другата страна като за враг. Нещо повече, човек има импулса да генерализира, колкото е възможно повече, при дефиниране на това кой е този враг. Така че рисковете са огромни.

От друга страна, възможностите за позитивни резултати вследствие от война също не трябва да се подциняват, дори от, и бих казал - особено от хора, които са дълбоко скептични относно това дали трябва изобщо да тръгваме на война. Онези, които се противопоставят на войната, трябва да осъзнаят, че ако се случи война, то не може да е правилната стратегия, нито прагматично, или духовно, или морално, да се каже след войната: "Е, да оставим всичко да изтече и да се разиграе, както иска да се разиграе, защото още отначало се противопоставяхме на войната." Това не е начинът, по който действат човешките обстоятелства. Сблъскваш се с обстоятелствата, които имаш пред себе си и вървиш напред.

Е, тук съм, за да кажа, че за хората, които са скептични относно войната, е особено важно да признаят, че в резултат от войната има възможност правителстото на Съединените щати и мюсюлманските народи, с които то взаимодейства, да създадат истински форми на управление, които са истински демократични и също истински ислямски. И е жизненоважно, жизненоважно е по практически, активистки начин, за хората, които ги е грижа за тези въпроси, да се уверят, че вътре в технологията на демокрацията, в тази система, те упражняват предимствата си, изборите си и гласовете си за насърчаване на този резултат. Твоа е изпълнено с надежда послание, но е послание, което носи надежда само ако го разбираш като носещо сериозно задължение за всички ни. Мисля, че сме способни да поемем това задължение, но само ако вложим в него онова, което можем. А ако го направим - тогава не мисля, че надеждата ще бъде напълно негарантирана.

Благодаря.