Ник Виси изважда на показ невидимото

Преди 120 години д-р Рьонтген е видял с рентгенови лъчи ръката на съпругата си. Но защо е трябвало да забожда пръстите й към пода с брошката й, не съм сигурен. Изглежда ми малко екстремно. Това изображение било началото на рентгеновата технология. А аз по същество все още използвам същите принципи и днес. Интерпретирам го по по-съвременен начин.

Първата снимка, която някога съм правил, беше на една метална кутия от сода, за реклама на една марка, която всички познаваме, затова няма да им правя услуги, като ви я показвам. Но вторият кадър, който заснех, беше на обувките, които носех през онзи ден. Наистина харесвам тази снимка, защото тя показва всички камъчета, които са някак вградени в подметката на кецовете. Това просто беше един от онези късметлийски случаи, при които ти се получава още от първия път.

Да преминем към нещо малко по-голямо, това е рентгенов образ на автобус. Автобусът е пълен с хора. Това всъщност е едно и също лице. Само един скелет е. А през 60-те години са обучавали студентите-радиографи да правят рентгенови снимки, за щастие не върху мен и вас, а върху мъртви хора. И така, все още имам достъп до един от тези мъртви хора на име Фрида; боя се, че тя се разпада, защото е много стара и крехка. Но всеки в този автобус е Фрида. А автобусът е заснет с рентген за сканиране на товари, онзи тип машина, използван по границите, който проверява за контрабанда, наркотици, бомби - такива неща.

Доста е очевидно какво е това. Употребата на обекти с голям мащаб наистина създава един вид драма, просто защото не се виждат толкова често рентгенови изображения на големи неща. Технологията се движи напред. А тези скенери за рентген на големи товари, които работят с дигиталната система, стават все по-добри, по-добри и по-добри. И отново, обаче, за да оживее, трябва някак да прибавиш човешкия елемент. Мисял, че причината този образ да действа е, че Фрида кара булдозера. (Смях)

Доста трудна задача, да накараш чифт мъжки панталони да изглеждат красиви. Но мисля, че процесът сам по себе си показва колко изключителни са те. Мода - аз съм един вид анти-моден, защото не показвам повърхността - показвам онова, което е вътре. Затоа модистите всъщност не ме харесват, защото няма значение дали го носи Кейт Мос или го нося аз, изглежда едно и също. (Смях) Всички изглеждаме еднакви отвътре, повярвайте ми. Гънките на материала и онзи вид нюанси. Аз показвам нещата, каквито са всъщност, от какво са направени. Обелвам пластовете и ги излагам на показ. Ако е добре направено, го показвам; ако е зле направено, го показвам.

Сигурен съм, че Рос може да свърже това с дизайна. Дизайнът идва отвътре. Той не е просто страхотна снимка. Получавам някои странни погледи, докато събирам реквизита си. Тук се суетях из отдела за дамско бельо в един универсален магазин, охраната едва не ме изгони. Живея срещу една ферма. А това беше изтърсакът на котилото, едно прасенце, което умря. Наистина интересното е, ако погледнете краката, ще забележите, че костите не са се сраснали. Ако това прасе беше пораснало, за съжаление то беше мъртво, със сигурност би било мъртво, след като го снимам на рентген, поне с количеството радиация, което използвах. (Смях) Но щом веднъж костите се сраснат, би било здраво.

Това е едно празно яке-парка. Но много ми харесва начинът, по който позира. Природата е най-огромното ми вдъхновение. Ще продължа с една тема, която вече засегнахме - как природата се свързва с архитектурата. Ако погледнете покрива на проекта "Рай" или Британската библиотека - структурата е като медена пита. Сигурен съм, че тези архитекти са вдъхновени, както и аз, от онова, което ни заобикаля, от природата. Това всъщност е листо от водна лилия "Виктория", носещо се на повърхността на езеро. Цвят от амарилис, изглеждащ наистина триизмерен. Водорасли, прииждащи с прилива. А сега - как го правя, къде го правя, всички тези неща.

Това е новата ми, целево построена рентгенова барака. Вратата към стаята ми за рентген е изработена от олово и стомана. Тя тежи 1250 килограма и единственото упражнение, което правя, е да я отварям и затварям. (Смях) Стените са дебели 700 милиметра, от солиден плътен бетон. Използвам доста големи количества радиация. Много повече, отколкото бихте получили в болница или ветеринарна клиника. Ето ме и мен. Това е рентгенова машина с доста висока мощност. Наистина интересното в рентгена е, ако се замислите, че тази технология се използва за търсене на рак, търсене на наркотици, търсене на контрабанда или каквото и да е. А аз използвам този вид технология за създаване на неща, които са доста красиви.

Боя се, че все още работя с филм. Технологията в рентгена, когато се обработва в реален размер, извън тези големи машини за сканиране на товари, не се е развила достатъчно, за да бъдат качеството на образа и разделителната способност достатъчно добри за онова, което искам да правя с нея, което е да показвам снимките си в голям размер. Затова се налага да използвам един барабанен скенер от 80-те години на ХХ век, проектиран в дните, когато всички правеха снимки на филм. Те сканират всеки отделен рентген. А това показва как прилагам процеса си върху рентгенови снимки със същия размер. Това, отново, е роклята на дъщеря ми. Все още с етикета, с който съм я купил, така че да мога да я върна в магазина, ако не й хареса. Но тук има четири рентгенови плаки. Виждате как се застъпват.

Като се придвижиш от нещо доста малко - една рокля с този размер, към нещо, което се прави с точно същия процес, виждате, че това е много работа. Всъщност, това са три месеца солидни рентгенови снимки. Има над 500 отделни компонента. От "Боинг" ми изпратиха 747 в контейнери. А аз им изпратих обратно рентгенова снимка. (Смях) Не се шегувам.

Добре - значи, Фрида е моят мъртъв скелет. Това, за съжаление, по същество са две снимки. Онази най-вдясно е снимка на един американски футболист. Тази вляво е рентгенова. Но този път трябваше да използвам истинско тяло. Защото се нуждаех от цялата кожна тъкан, за да го направя автентично на вид, да изглежда, като че ли е истински атлет. Затова тук се наложи да използвам тяло на наскоро починал човек. А да получа достъп до това беше изключително трудно и тежко. Но има хора, които даряват телата си за изкуство и наука. А когато го сторят, аз съм на опашката. Харесва ми да ги използвам. (Смях)

Оцветяването - оцветяването добавя едно друго ниво към рентгена. Прави го по-органично, по-естествено. То е, каквото ми хване окото, наистина. Не е акуратно оцветено, за да е, както в реалния живот. Това цвете не е яркооранжево, не мисля. Но просто ми харесва в яркооранжево. А също при технически неща, като тези пултове за дисководещи, това един вид придава друго ниво. Придава на един двуизмерен образ по-триизмерен вид.

Най-трудните неща в рентгена, най-предизвикателните технически неща в рентгена са най-леките неща, най-деликатните неща. За да получиш детайла в едно перо, вярвайте ми, ако тук има някой, който знае нещо за рентгена, това е доста голямо предизвикателство. Сега ще ви покажа един кратък филм, ще отстъпя встрани.

Видео: (Музика) Това нещо вътре е много опасно. Ако го докоснете, е възможно да умрете от радиационно отравяне. В кариерата си съм имал две излагания на радиация, което е твърде много, защото е до живот. Натрупва се.

(Музика) То има отпратки към човека. Факт е, че това е детска играчка, която всички разпознаваме, но също прилича на робот и идва от научен гений. Изненада е, че има човечност, но също и асоциации за нещо, направено от човека, бъдеще, извънземни. И е само малко зловещо.

(Музика) Автобусът е направен с машина за рентгеново сканиране на товари, която се използва по границите между страните, в търсене на контрабанда и нелегални имигранти. Камионът минава пред нея. А тя заснема разрези от рентгенови лъчи през камиона. Така е направено това. Всъщност е разрез, разрез. Малко като скенер за компютърна томография в болница. Разрези. А после, ако гледаш внимателно, има всякакви малки неща. Той е със слушалки, чете вестника, носи шапка, очила, има торба. Тези малки детайли помагат да сработи, правят го реално.

(Музика) Проблемът с използването на живи хора е, че за да се направи рентгенова снимка, ако ви снимам на рентген, се излагате на радиация. За да избегна това, трябва някак да го избегна, използвам мъртви хора. Това са разнообразни неща - от тела на скоро починали, до един скелет, който е бил използван от студенти-радиографи за обучителни рентгенови снимки на човешкото тяло при различни плътности.

(Музика) Имам много високотехнологично оборудване от ръкавици, ножици и една кофа.

(Музика) Ще покажа как работи капилярното действие, как захранва, ще съм в състояние да уловя всички клетки вътре в това стъбло. Защото то пренася храна от корените до листата си. Погледнете това чудовище.

(Музика) Толкова е първично. Просто расте диво. Това всъщност ми харесва - фактът, че не трябва да отида да го купя и изобщо не е било генетично модифицирано. Просто се случва. А рентгенът показва колко красива може да е природата. Не че това е особено красиво, като го погледнеш с човешкото око, начинът, по който се формират листата. Те се навиват обратно едно към друго. Рентгенът ще покаже застъпването в тези малки ъгълчета. Колкото по-дебел е обектът, толкова повече радиация му е нужна и толкова повече време е нужно. Колкото по-лек е обектът, толкова по-малко радиация. Понякога използваш повече време, защото времето ти дава подробности. Колкото по-дълго продължава експозицията, толкова повече подробности получаваш.

(Музика) Ако погледнете това, само тръбата, доста е ярко. Бих могъл да постигна повече тъмнина в тръбата, но всичко друго би пострадало. Така че тези листа по ръба ще започнат да изчезват. Онова, което ми харесва, е колко са резки ръбовете, колко са остри. Да, доста съм доволен от това.

(Музика) Пътувам отвъд повърхността и показвам колко наистина струва нещо, от какво наистина е направено, как наистина работи. Но също намирам, че съм получил ползата да премахна цялата повърхност - нещата, които хората са свикнали да виждат.

С това се занимавам. Сега имам възможността да ви покажа с какво ще се занимавам в бъдеще. Това е търговско приложение на най-скорошната ми работа. Доброто в това, според мен, е, че е като момент във времето, като че ли се се обърнал, получил си рентгеново зрение и си направил снимка с рентгеновата камера. За съжаление, нямам рентгеново зрение Наистина, сънувам в рентгенови изображения. Виждам проектите си насън. Знам как ще изглеждат на рентген, и не съм далеч от истината.

И така, какво ще правя в бъдеще? Е, тази година е 50-тата годишнина от минито на Исигони. Една от любимите ми коли. И така, разглобих я компонент по компонент, месеци, месеци и месеци работа. Ще изложа този образ в музея "Виктория и Албърт" като светлинна кутия, която всъщност е прикачена към колата. Затова се наложи да разрежа колата наполовина, през средата, нелека задача само по себе си. За да можеш да влезеш от страната на шофьора, да седнеш, а срещу теб е стена. А ако излезеш и заобиколиш от другата страна на колата, виждаш светлинна кутия в реален размер на колата, показваща как работи.

Ще взема тази идея и ще я приложа към друг тип емблематични неща от живота си. Например - първият ми компютър бе голямо придвижване в живота ми. Имах класически Мак. А той е малка кутия. Мисля, че би изглеждал доста добре на рентген. Смятам също да пренеса работата си от двуизмерната форма към по-триизмерна форма. А това е доста добър начин да се направи. Сега работя също с триизмерно видео. Ако можете да си представите как някои от тези цветя всъщност се движат и растат и това може да се заснеме на рентген, ще бъде доста изумително. Но това е. Приключих. Много благодаря. (Аплодисменти)