Ник Бостром за най-големите ни проблеми

Днес искам да говоря за... помолиха ме да направя далечен обзор, и ще ви разкажа кои според мен са трите най-големи проблема за човечеството от тази далечна гледна точка. Някои от тях вече бяха зачекнати от други оратори, което е насърчително. Изглежда, няма само едно лице, което смята тези проблеми за важни.

Първият е... смъртта е голям проблем. Ако се погледне статистиката, шансовете за нас не са много добри. Досега повечето хора, които са живели, също и са умрели. Приблизително 90 процента от всички, които са били живи, са умрели досега. Годишната смъртност е до 150 000... извинете, дневната смъртност... 150 000 души на ден, което е огромно число по всички стандарти. Тогава годишната смъртност става 56 милиона. Ако гледаме само най-голямата причина за смърт - стареенето - тя е отговорна за близо две трети от всички хора, които умират. Така се получава годишна смъртност, по-голяма от населението на Канада. Понякога не виждаме един проблем, защото или е твърде познат, или е твърде голям. Не го виждаме, защото е твърде голям. Според мен смъртта може да е както твърде позната, така и твърде голяма, за да я видят повечето хора като проблем.

Като се замислиш по въпроса, виждаш, че това не са статистически точки. Това са... да видим, колко дълго съм говорил? Говорил съм три минути. Така че, приблизителни, 324-ма души са починали, откакто съм започнал да говоря. Хора, колкото... приблизително колкото присъстващите в тази зала са починали. Човешката цена на това е очевидна. Като започнеш да мислиш за това... страданието, загубата... също така, икономически, е невероятна загуба. Просто гледам информацията, познанието и опита, изгубени поради естествени причини при смъртта като цяло, и особено остаряването.

Да предположим, че има приблизително по една книга на лице? Разбира се, това е подценяване. Цял живот учене и опит на едно лице е много повече, отколкото може да се сложи в една-единствена книга. Но да предположим, че направим това. 52 милиона души умират от естествена смърт всяка година, тогава това съответства на 52 унищожени тома. Библиотеката на Конгреса съдържа 18 милиона тома. Разстроени сме от изгарянето на Александрийската библиотека. Това е една от великите културни трагедии, които помним, дори днес. Но това е еквивалентът на три Библиотеки на конгреса... изгаряни, изубени завинаги... всяка година.

Това е първият голям проблем. И желая на добър час на Одри де Грей и други хора като него, за да се опитат да направят нещо по въпроса колкото е възможно по-скоро. Екзистенциален риск - вторият голям проблем. Екзистенциалният риск е заплаха за човешкото оцеляване, или за дългосрочния потенциал на нашия вид. А защо казвам, че това е голям проблем? Да погледнем първо вероятността... и е много трудно да се направи приблизителна оценка... но е имало само четири проучвания за това през последните години, което е изненадващо. Човек би помислил, че ще представлява известен интерес да се опитаме да открием повече по въпроса, при положение че залозите са толкова високи, но това е много пренебрегвана област.

Има четири проучвания... едно от Джон Лесли, написал книга по въпроса. Според него вероятната опасност да не успеем да преживеем настоящия век е приблизително 50 процента. Подобно е и при Астрономър Роял, когото чухме да говори вчера, според него приблизителната вероятност е 50 процента. Друг автор не дава никаква приблизителна числена стойност, но казва, че има значителна вероятност да не успеем. Аз написах дълъг труд за това. Писах, че по-малко от 20 процента вероятност би било грешка в светлината на настоящите доказателства, които имаме. Точните цифри тук трябва да се разглеждат много внимателно, но, изглежда, има консенсус, че рискът е значителен. Всеки, който е разглеждал тези въпроси и ги е проучвал, е съгласен.

Ако мислим какво би означавало само намаляването на вероятността от изчезване на хората само с един процент... не много... това е равно на 60 милиона спасени животи, ако броим само понастоящем живите хора, настоящото поколение. Един процент от шест милиарда души е равен на 60 милиона. Това е голямо число. Ако вземем предвид бъдещите поколения, които никога няма да просъществуват, ако ние се самовзривим, тогава цифрата става астрономическа. Ако можехме сега, в крайна сметка, да колонизираме парче от вселената... суперклъстърът Дева... може би ще ни трябват 100 милиона години да стигнем дотам, но ако изчезнем, никога няма да го направим. Тогава, дори един процент намаление на риска от изчезване би могъл да е равен на това астрономическо число - 10 на степен 32.

Значи, ако се вземат предвид бъдещите поколения, колкото и нашето собствено, всеки друг морален императив за филантропична цена просто става неуместен. Единственото, върху което трябва да се съсредоточим, би било намаляването на екзистенциалния риск, защото дори най-мъничкото намаляване на екзистенциалния риск просто би съкрушило всяка друга полза, която можем да се надяваме да постигнем. И дори ако се разгледат само настоящите хора и се игнорира потенциалът, който би бил изгубен, ако изчезнем, това все пак би имало висок приоритет. А сега, да прекарам остатъка от времето си по третия голям проблем, защото той е по-неуловим и вероятно труден за схващане. Помислете за някакъв момент в живота си... някои хора може никога да не са преживявали... но някои хора, просто има такива моменти, които сте преживели, когато животът е бил фантастичен.

Може да е било в момент на някакво велико, творческо вдъхновение, може да сте го получили, точно като се качвате на тази сцена. Или когато сте разбрали нещо, което не сте правили никога преди. Или вероятно в екстаза на романтичната любов. Или естетическо преживяване... залез или велико произведение на изкуството. Понякога преживяваме тези моменти и осъзнаваме колко хубав може да е животът в най-добрите си моменти. И се чудиш, защо не може да е такъв постоянно? Просто искаш да се вкопчиш в това. И тогава, разбира се, се връща към обикновения живот и споменът избледнява. И е наистина трудно да се сетим, при нормална умствена настройка, колко хубав може да е животът в най-добрите си моменти. Или колко лош може да бъде в най-лошите.

Третият голям проблем е, че животът обикновено не е толкова чудесен, колкото би могъл да бъде. Мисля, че това е голям, голям проблем. Лесно е да кажем какво не искаме. Ето ред неща, които не искаме... болест, нежелана смърт, ненужно страдание, жестокост, спрян растеж, загуба на памет, невежество, отсъствие на творчество. Да предположим, че оправим тези неща... направим нещо за всички тях. Постигнали сме голям успех. Отървали сме се от всички тези неща. Накрая може да се окажем с нещо такова. А именно... искам да кажа, много по-добре е от това. Имам предвид, това наистина ли е най-доброто, ако... за което можем да мечтаем? Това ли е най-доброто, на което сме способни?

Или е възможно да се открие нещо малко по-вдъхновяващо, за което да се работи? Като се замислим за това, Според мен е много ясно, че има начини, по които бихме могли да променяме нещата, не само чрез елиминиране на негативи, а като добавяме позитиви. Поне в моя списък би имало... много по-дълъг, по-здравословен живот, далеч по-голямо субективно добруване, подобрени познавателни способности, повече познание и разбиране, неограничена възможност за личен растеж отвъд настоящите ни биологични граници, по-добри връзки, неограничен потенциал за духовно, морално и интелектуално развитие.

Ако искаме да постигнем това, какво, за бога, ще трябва да се промени? И това е отговорът... ние ще трябва да се променим. Не само светът около нас, но ние, самите ние. Не само начинът, по който мислим за света, но самата ни същност - самата ни биология. Човешката природа ще трябва да се промени. Като мислим за промяна на човешката природа, първото, което идва наум, са тези технологии за човешка модификация... терапия с хормони на растежа, козметична хирургия, стимуланти като риталин, адерал, антидепресанти, анаболни стероиди, изкуствени сърца. Доста жалък списък. Правят прекрасни неща за малко хора, които страдат от някакво специфично заболяване. Но за повечето хора те всъщност не преобразяват това какво е да бъдеш човек. И също така всички изглеждат малко... повечето хора имат този инстинкт, че, е сигурно е нужно да има антидепресанти за наистина депресираните хора. Но има една колебливост, че те са неестествени по някакъв начин.

Струва си да си спомним, че има много други технологии за модификация и технологии за подобрение, които използваме. Имаме подобрения на кожата, облекло. Доколкото виждам, всички вие в тази зала сте потребители на тази технология за подобрение, това е страхотно. Модификатори на настроението са били използвани от незапомнени времена... кофеин, алкохол, никотин, стимулиране на имунната система, подобрение на зрението, обезболяващи. Приемаме твърде много за даденост, но само помислете колко голям напредък е това... например, да претърпиш операция преди обезболяващите не е било забавно. Контрацептиви, козметика и техники за мозъчно препрограмиране... това звучи знаменателно.

Но разликата между това кое е технология... една джаджа би била архетипът - А други начини за промяна и пренаписване на човешката природа са доста недоловими. Затова, ако помислите какво значи да учиш аритметика или да се учиш да четеш, всъщност буквално пренаписваш собствения си мозък. Променяш микроструктурата на мозъка си по пътя. Затова в широк смисъл не е нужно да се мисли за технологията само като за малки джаджи, като тези неща тук. А дори институции и техники, психологически методи и така нататък. Форми на организация могат да окажат дълбоко влияние върху човешката природа.

С поглед напред има спектър от технологии, които почти сигурно ще бъдат развити рано или късно. Много сме невежи за това каква е времевата рамка за тези неща, но всички те са съвместими с всичко, което знаем за физичните закони, законите на химията и така нататък. Възможно е да се приеме, оставяйки настрана възможността за катастрофа, рано или късно ще ги развием всички. А дори две от тях биха били достатъчни за преобразяване на човешкото състояние.

Да разгледаме някои от измеренията на човешката природа, които, изглежда, оставят място за подобрение. Здравният обсег е нещо голямо и спешно, защото ако не си жив, тогава всички други неща не биха били от особена полза. Интелектуални способности... да вземем тази графа, която спада към много различни подкатегории... памет, концентрация, умствена енергия, интелигентност, емпатия. Това са наистина прекрасни неща. Част от причината да ценим тези белези е, че те ни правят по-добри в конкуренцията с други хора... те са позициони блага. Но част от причината... и това е причината да имаме етично основание да се стремим към тях... е, че те са също и ценни сами по себе си.. Просто е по-добре да можеш да разбираш повече от света около себе си и хората, с които комуникираш, и да помниш какво си научил. Модалности и специални умения. Човешкият ум не е един неделим процесор за информация, а има много различни, специални, еволюирали модули, които правят специфични неща за нас. Ако се замислим за това, което обикновено приемаме като влагане в живота на много от смисъла му... музика, хумор, еротизъм, духовност, естетика, отглеждане и грижа, клюки, бъбрене с хора.

Много вероятно е всички те да са възможни чрез специална система, която имаме ние, хората, но че може да има друга интелигентна форма на живот, на която те липсват. Просто имаме късмет, че имаме нужната нервна машинерия, за да обработваме музика, да я ценим и да й се наслаждаваме. Всички те биха дали възможност, по принцип... да се поддават на подобрение. Някои хора са по-музикални и имат повече способности да ценят музиката, отколкото други. Интересно е също да се замислим за това какво са други неща... ако всички те дават възможност за велики ценности, защо да мислим, че еволюцията се е случила, за да ни осигури всички модалности, които би било нужно да ангажираме с други ценности, които може да съществуват?

Представете си един вид, който просто не е имал тази нервна машинерия за обработка на музика. Те просто биха се взирали в нас озадачено, когато прекарваме време, слушайки прекрасно изпълнение като това, което току-що чухме... заради хора, правещи глупави движения. Биха били наистина раздразнени и нямаше да разбират какво ни е прихванало. Но може би те имат друго умение, нещо друго, което би изглеждало еднакво ирационално за нас, но всъщност те да навлизат в някаква огромна възможна ценност при това. А ние просто сме буквално глухи за този вид ценност. Така че бихме могли да помислим за добавяне на различни, нови сензорни способности и ментални умения. Телесна функционалност, морфология и ефективен самоконтрол. Далеч по-голямо субективно добруване. Да сме в състояние да превключваме между отдих и дейност... да можем да се движим бавно, когато е нужно, и да ускоряваме. Да можеш да превключваш напред и назад по-лесно - би било прекрасно да си в състояние да го правиш... по-лесно да постигнеш състоянието на поток, при което си напълно потопен в нещо, което правиш. Съвестност и съчувствие. Способността да... това е друго интересно приложение, което би имало големи социални разклонения от проблеми. Ако наистина можеше да избираш да запазиш романтичната си привързаност към едно лице, ненамалена през времето, така че не би трябвало... любовта никога не би трябвало да избледнява, ако ти не искаш. Това вероятно изобщо не е чак толкова трудно. Би могло да е прост хормон или нещо, което би могло да го прави.

Правено е при полевки. Може да се настрои една прерийна полевка така, че да стане моногамна, при положение, че е естествено полигамна. Само един ген. При хората може да е по-сложно, но вероятно не чак толкова. Това е последната снимка, която искам да... сега трябва да използваме лазерната показалка. Един възможен мотив, да бъдеш тук, би бил начин на живот... начин на съществуване, преживяване, мислене, виждане, взаимодействие със света. Тук долу, в това ъгълчe, тук имаме малкото суб-пространство от това по-голямо пространство, което е достъпно за човешките същества... същества с нашите биологични възможности. То е част от пространството, което е достъпно за животните - тъй като сме животни, сме подмножество на това.

И тогава може да си представите някои подобрения на човешките способности. Би имало различни начини на съществуване, които могат да се преживеят, ако си в състояние да останеш жив, да кажем, 200 години. тогава би могъл да живееш видове животи и да трупаш мъдрости, които просто не са възможни за човеците, каквито сме понастоящем. Тогава се придвижваш към тази по-голяма сфера на човешки плюс и можеш да продължиш този процес, и в крайна сметка да изследваш много от това по-голямо пространство от възможни мотивни съществувания.

А защо това е добро? Е, вече знаем, че в този малък човешки кръг тук има невероятно чудесни и достойни начини на съществуване... човешкият живот в най-добрата си светлина е чудесен. Нямаме причина да смятаме, че в това много по-голямо пространство няма да има и изключително достойни начини на съществуване. Вероятно такива, които биха били далеч отвъд най-невероятните ни способности, дори да си представим или да мечтаем. И така, за да се реши този трети проблем, смятам, че ни е нужно... бавно, внимателно, с етична мъдрост и сдържаност... да развием средствата, които ни дават възможност да излезем в това по-голямо пространство и да го изследваме. И да открием великите ценности, които може да се крият там. Благодаря.