Никълъс Негропонте пренася програмата OLPC ("По един лаптоп за всяко дете") в Колумбия

Изумително е, че когато се срещнеш с държавен глава и го попиташ: "Какъв е най-ценният ви естествен ресурс?", не поставят на първо място децата. А после, когато кажете "децата", доста бързо се съгласяват с вас.

(Видео): Днес пътуваме с колумбийския министър на отбраната, главнокомандващ на армията и на полицията, и днес носим 650 лаптопа за деца, които нямат телевизия, нямат телефон и са живяли в общност, откъсната от света през последните 40 години.

Важно е да се доставят лаптопи в този регион, за да се свържат деца, които иначе са били несвързани заради КРВС (Колумбийски революционни въоръжени сили) - терористичната организация, създадена преди 40 години като политическо движение, а впоследствие превърната в наркодвижение. По света има един милиард деца и 50 процента от тях нямат електричество в къщи или в училище. А в някои страни - например Афганистан - 75 процента от малките момиченца не ходят на училище. Не защото са напуснали училище в трети или четвърти клас - а изобщо не ходят.

През трите години, изминали, след като говорих в TED и показах един прототип, той се превърна от идея в истински лаптоп. Днес имаме половин милион лаптопи в ръцете на децата. Имаме около четвърт милион на път към тези и други деца, и още четвърт милион, които се поръчват в момента. Закръглено, има милион лаптопи. Това е по-малко, отколкото предсказах - бях предвидил от три до десет милиона - но все пак е много голяма цифра.

В Колумбия имаме около 3000 лаптопа. Работим с министъра на отбраната, а не с министъра на образованието, тъй като това се смята за стратегически въпрос, свързан със сигурността в смисъла на освобождението на тези зони, които са били напълно затворени, където живеят хората, които от 40 години извършват бомбени атентати, отвличания и убийства.

И изведнъж, децата имат свързани лаптопи. Направили са скок. Промяната е абсолютно монументална, защото не е просто отваряне, а отваряне към останалия свят. Да, строят пътища; да, прокарват телефон; да, ще има телевизия. Но децата на възраст от 6 до 12 години сърфират в Интернет на испански и на местни езици, така че децата растат с достъп до информация, с прозорец към останалия свят. Преди са били откъснати.

Интересно - в други страни министърът на финансите би го видял като двигател на икономически растеж. Този двигател ще даде резултати до 20 години. Нали разбирате - няма да се случи за една година, но е важна, дълбоко икономическа и културна промяна, случваща се в децата. Включени са общо 31 страни; в случая с Уругвай половината от децата вече ги имат, а до средата на 2009 г. всяко дете в Уругвай ще има лаптоп - малък зелен лаптоп.

А какви са някои от резултатите? Някои от резултатите, преминаващи през всяка от страните, включват изказвания на учители, че никога не са обичали повече преподаването и схващането при четене, измерено от трети лица - не от нас - се изстрелва право нагоре. Вероятно най-важното, което виждаме, е как деца обучават родителите си. Те притежават лаптопите. Те ги носят в къщи. Когато се срещнах с три деца от училищата, които бяха пътували цял ден, за да дойдат в Богота, едно от трите деца - момиченце - доведе майка си. Причината да доведе майка си беше, че шестгодишното дете учеше майка си да чете и пише. Майка й не беше ходила на начално училище Това е такава инверсия и такъв чудесен пример за това как децата са агенти на промяната.

И накрая - хората казват: защо пък лаптопи? Лаптопите са лукс; все едно да им дадеш iPod-и. Причината, поради която са нужни лаптопи, е, че думата е образование, не лаптоп. Това е образователен проект, не проект за лаптопи. Те трябва да се научат да се учат. Помислете си само - могат да имат, например, 100 книги. В едно село има 100 лаптопи, всеки с отделен набор от 100 книги, и така селото изведнъж има 10 000 книги. Ние с вас не сме имали 10 000 книги, когато сме ходели на начално училище.

Понякога училището е под някое дърво, или в много случаи учителят е завършил едва пети клас, затова е необходим сътруднически модел за обучение, а не само изграждане на повече училища и обучение на повече учители, което трябва да се направи така или иначе. Затова още веднъж действаме на принципа "Даваш един, получаваш един". Миналата година проведохме програма "Даваш един, получаваш един", която генерира над 100 000 лаптопа, които след това можахме да раздадем безплатно Тъй като става дума за лаптоп за нула долара, можем да отидем в страни, където хората изобщо не могат да си ги позволят. Това и направихме. Отидохме в Хаити, отидохме в Руанда, Афганистан, Етиопия, Монголия. Места, където няма пазари, засявайки там семената на наситеност, свързаност, ниски възрасти и т.н. Тогава наистина можем да разгърнем голям брой.

Мислете за това по този начин: мислете за него като ваксинация на децата срещу невежество. Мислете за лаптопа като за ваксина. Не се ваксинират няколко деца. Ваксинират се всички деца в района.