Никълъс Негропонте за "Лаптоп за всяко дете", две години по-късно

Повечето хора не знаят, че когато бях ученик в тази страна, кандидатствах за университет в период, в който бях убеден, че ще бъда артист, скулптор. Имах изключителен шанс. Бях голям късметлия. Семейството ми беше заможно, а баща ми искаше да ни предостави възможност да учим, колкото пожелаем. Казах му, че искам да бъда скулптор в Париж. Той беше умен човек. Каза: "Добре, но си се справил отлично с математиката на SAT". Имах 800 точки, което според него беше добре, но се справях и с изкуството. Това бе страстта ми. Каза ми: "Ако отидеш в МТИ", където вече ме бяха приели, "Ще платя за всяка година, в която си там като студент или като специализант, колкото пожелаеш. Ще платя и за същия брой години, които да прекараш в Париж". Стори ми се страхотна възможност, и веднага се съгласих. Реших, че щом съм добър в изкуството и в математиката, ще уча архитектура, която беше смесица от двете.

Отидох при директора на гимназията и му го съобщих. Казах му, че ще уча архитектура, защото е смесица от изкуство и математика. Той ми каза нещо, което ме изуми. Каза: "Знаеш ли, аз харесвам сиви костюми, харесвам и раирани костюми, но не харесвам сиви раирани костюми". А аз си помислих: "Какъв глупак" и отидох в МТИ. Учих архитектура, а по-късно продължих с втора степен. Малко след това осъзнах, че всъщност съм грешал. В действителност смесицата между изкуство и наука бяха компютрите. Те бяха пресечната точка и се радвах, че кариерата ми е свързана с тях.

И вероятно, ако се позова на Джим Ситрин, бих заложил 100% на онази страна на уравнението, в която прекарваш времето си, създавайки възможност другите да бъдат креативни. След като се занимавах с това дълго време, си помислих: "Може би е време да се захвана с проект, който да бъде значим, но и да се възползва от преимуществата, с които разполагам". В случая с "Медия Лаб", това бяха многото връзки. Познавах много влиятелни и богати хора, които също като мен нямаха кариера, за която да се тревожат. Бях приключил с кариерата си. Не беше нужно да се тревожа за печелене на пари. Не беше нужно да се тревожа какво мислят хората за мен. Казах си: "Трябва наистина да се възползвам от всичко това". Помислих си, че ако можем да помогнем в образованието на децата, и да дадем на света достъп до компютрите, това е, което трябва да направим. Никога не съм показвал тази снимка и вероятно ще ме съдят заради нея. Направена е в 3 часа сутринта без разрешението на компанията. Направена е преди около две седмици. Ето ги, приятели.

(Аплодисменти)

Ако погледнете снимката, ще видите, че са струпани. Това, което виждате отгоре, са конвейери. Това е една от поточните линии, на която се вижда лаптопът, но после ще видите тези отгоре. Софтуерът се записва върху флаш памет и после се тества няколко часа. Но лаптопът трябва да се движи по поточната линия, защото тя е непрекъсната. Затова обикалят в кръг и затова ги виждате там горе. Това беше истинска повратна точка, но да се върнем назад. Тази снимка е направена 1982 г., точно преди IBM да представи своя ПК. Сиймор Пепърт и аз носехме компютри в училищата и в развиващите се страни в период, изпреварил времето си. Научихме, че тези деца веднага започват да работят с тях по същия начин, по който и нашите деца тук.

И когато някой ми каже: "Кой ще обучи учителите да преподават на децата?" Аз си мисля: "От коя планета си?" Няма човек в тази зала, без значение какви техничари сте, няма човек в тази зала, който да не е давал своя лаптоп или телефон на дете, за да му помогне да го поправи. Нали? Всички се нуждаем от помощ, дори онези с опит. Това е снимка на Сиймор отпреди 25 години. Сиймор направи много просто заключение през 1968 г., което представи през 1970 г. - 11 април, за да сме точни - наречено "Да научим децата да мислят". Забелязал, че децата, които пишат компютърни игри, разбират нещата различно, а когато дебъгват програмите, научават най-много за процеса на обучение. Това е много важно, а донякъде сме го изгубили. Децата не програмират достатъчно и се надявам тази инициатива да промени нещата.

Много е важно. Работата с приложения е полезна, но програмирането е основата. Тези лаптопи разполагат с три езика за програмиране: скуийк, лого и трети, който не бях виждал досега. Целта е устройството да бъде насочено към програмирането. Тази снимка е много важна, защото е правена много по-късно. Началото на 2000 г. Синът ми, Димитри, който е тук, много от вас го познават, отиде в Камбоджа, устрои училището, което бяхме построили, и му осигури достъп до Интернет. Децата получиха своите лаптопи. Удовлетворението от стореното и влиянието на Джо и другите ни накараха да създадем "Лаптоп за всяко дете". Това е същото село в Камбоджа преди няколко месеца. Тези деца са професионалисти. Имаше едва 7000 машини там, които се тестват от децата. Трябваше да сме благотворителна организация.

Всички ме съветваха обратното, но грешаха. И причините за това са всъщност две. Има много причини, но двете най-важни са: Първо - целта е ясна. Моралната подбуда е очевидна. Мога да се видя с всеки държавник или бизнесмен, когато пожелая, защото не продавам лаптопи. Няма акционери. Няма никакво значение дали продажбите вървят или не. Ясната цел е изключително важна. Втората причина е леко неинтуитивна - мога да работя с най-добрите хора на света. Вижте професионалистите, с които работим, включително сътрудници, включително комуникации, правни услуги, банкови услуги. Всички те работят безплатно. И не с цел пестене на пари. Имаме пари в банката. Това е, защото работим с най-добрите. Работим с хора, които го правят, защото вярват в идеята, и те са най-добрите хора.

Не можем да си позволим финансов директор. Пуснахме обява с нулева заплата и имахме опашка от хора. Това ни позволява да се обединяваме. ООН нямаше да бъде наш партньор, ако бяхме комерсиални. Затова съдействието на Кофи Анан беше много важно, а чрез ООН достигнахме до всички страни. Това беше машината, която показвахме, преди да срещна Ив Бехар. Въпреки че тази машина изглежда леко глуповато, в ретроспекция тя изигра изключително важна роля. Тази жълта манивела бе запомнена от всички. Всички помнеха жълтата манивела. Беше различна. Зареждаше се по различен начин. Беше някак детско. Въпреки това се отказахме от нея, защото си беше глупава идея да е прикрепена към корпуса. Макар някои хора в пресата да не го проумяват, не я махнахме, защото не искахме да я направим, а защото самата идея не беше никак добра. Трябваше да е разделена, като адаптера за ток. Не нося със себе си, но работи много по-добре, когато е отделена. Мога да ви кажа много неща за лаптопа, но ще споделя само четири.

Просто помнете, защото има други хора, включително Бил Гейтс, които казват: "Боже, това е истински компютър". Този компютър е различен от всеки, който сте имали, и прави неща - ето четири от тях - до които не сте се доближавали. Много е важно да консумира малко енергия, и се надявам нещата да се подобрят още. Причината, поради която искаме да консумира по-малко от 2 вата, е, че толкова може да се генерира с горната част на тялото. Двурежимен дисплей - слънчевият дисплей е фантастичен. Използвахме го днес наобед и колкото повече слънце има, толкова по-добре. Това беше много важно. Решетъчната топология ще бъде навсякъде. И, разбира се, здрав. Смятам, че дизайнът е важен, не защото исках да стана артист.

И между другото, когато завърших МТИ, реших, че най-глупавото нещо би било да отида в Париж за още шест години. Така че се отказах. Но дизайнът е важен по няколко причини. Най-важната от тях е, че това е най-добрият начин да направиш евтин продукт. Повечето хора правят евтини продукти като използват евтин дизайн, евтин труд, евтини материали и така правят евтин лаптоп. В английския думата "евтин" има две значения, което е много подходящо. Евтин, в смисъл на "некачествен", a също така и "с ниска цена". Но ако погледнете другояче и помислите за мащабно производство, много добри материали, добър производствен процес, така слагате химикали от едната страна, а от другата излизат iPod-и със страхотен дизайн. Това искахме да постигнем.

Ще премина по-бързо през тези и ще спестя време, защото Ив и аз очевидно не сме си сверили бележките. Това са неговите слайдове и затова не говоря по тях. Беше наистина важно за нас като стратегия. Не беше просто, за да го направим сладък. Добрият дизайн е наистина важен. Ив е показал едно от зареждащите устройства. Решетъчната топология, няма да навлизам в детайли, но когато доставяме лаптопи на децата в най-отдалечените и бедни части на света, те са свързани. Те не са просто лаптопи. Затова трябваше да поставим сателити. Сложихме генератори. Всичко е базирано на много технологии. Тези могат да говорят помежду си. Ако сте в пустинята, могат да си говорят на разстояние до два километра. Ако сте в джунглата - около 500 метра. Така, ако дете се прибира с колело, или ходи няколко мили, ще е извън мрежата, така да се каже. Няма да е близо до друг лаптоп, затова трябваше да поставим тези по дърветата, за да се получи.

Не звъним на Варайзън или Спринт, а правим собствена мрежа. И това е много важно. Потребителският интерфейс. Стартираме с 18 клавиатури. Английската почти не се използва. Латинската също е рядкост. Погледнете някои от езиците. Подозирам, че някои от вас дори не са ги чували преди. Има ли човек в тази зала, поне един, освен ако не работи за ЛЗВД, който може да ми каже на какъв език е клавиатурата на екрана? Виждам само една ръка, затова кажете. Да, прав сте. Той е прав. Амарик е. Това е етиопски. В Етиопия никога не е имало клавиатура. Няма стандарт, защото няма пазар. В това е голямата разлика.

Като благотворителна организация, за нас децата са мисия, а не пазар. Отидохме в Етиопия и им помогнахме да създадат клавиатурна подредба. И това ще бъде стандартната етиопска клавиатура. Искам да завърша с онова, което правим, за да го пуснем. Променихме стратегията си тотално. В началото реших, беше много добре да се реши в началото, не правим така сега - е да се съсредоточим върху шест държави. Големи държави. Една от тях не е толкова голяма, но е богата. Ето ги шестте. Посетихме ги и във всяка една държавният глава се съгласи да поръча милион. В случая с Кадафи - 1.2 милиона и ще стартират инициативата. Решихме, че това е правилната стратегия, да го пуснем и по този начин малките държави ще бъдат подпомогнати от големите.

Затова бях във всяка от тези държави най-малко шест пъти, срещах се с лидерите им вероятно два или три пъти. Всеки път се срещах с министър, минах през много неща. Това беше период, в който пътувах по 330 дни в годината. Не е нещо, което бихте искали да правите. В случая с Либия беше много забавно да се срещна с Кадафи в палатката му. Камилите миришеха ужасно. Беше 45 градуса. Искам да кажа, че това не беше нещо, което бихте нарекли приятно изживяване. А бившите държави - казвам бивши, защото се отказаха след лятото. Беше много важно да се срещнем с лидерите, да се снимаме, да пуснем статия, затова отидохме до по-малките. Уругвай! Малка държава, не особено богата. Президентът се съгласи и познайте! Направи го. В предложението не беше споменато нищо, нищо за слънчевия дисплей, решетъчната топология, ниската консумация, а само предложение за лаптоп. И как мислите! Успяхме да си стиснем ръцете. Когато беше обявено, че всяко дете в Уругвай ще получи лаптоп, първите 100 000 отидоха в ЛЗВД. Следващият ден, дори след по-малко от 24 часа - в Перу, президентът на Перу каза: "Ще вземем 250" и се получи ефектът на доминото.

Президентът на Руанда също се съгласи. Президентът на Етиопия каза, че ще го направи. Президентът на Монголия. И стана така, че нещата потръгнаха с тези държави. Не беше достатъчно. Събрахме представители на тези държави и им казахме... "Да започнем програма в САЩ". Така в края на август, началото на септември, решихме да го направим. Обявихме я към средата или края... точно по времето на инициативата на Клинтън. Решихме, че моментът е подходящ. Стартирахме на 12-ти ноември. Казахме, че ще е за кратко, само до 26-ти. Удължихме я до 31-ви. Програмата "Купи един, подари един" е наистина важна, защото много хора проявиха интерес.

Първият ден беше лудост. После решихме: "Нека накараме хората да подаряват повече, не просто един. Може би да подарят 100 или 1000". Това е вашата роля. И това, мисля, е много важно. Не искам всички да отидете и да купите 400-доларови лаптопи. Направете го, но това няма да помогне. Ако всеки от вас отиде и поръча по един от тези лаптопи за 400 долара, 300 души в залата ще го направят, страхотно. Искам да направите друго. И това не е да отидете и да купите 100 или 1000. Направете го, а 10 000 ще е още по-добре.

Разкажете на хората за това! Трябва да има вирусен ефект. Използвайте мейлинг листи. Хората тук имат огромни списъци. Накарайте приятелите си да участват. Ако всеки от вас го прати на 300 - 400 души, това ще е фантастично. Няма да се спирам на цената. Само искам да кажа, че относно "Купи един, подари един" много от вестниците пишат: "Не успяха, струва 188 долара, а не 100". Ще бъде 100 след две години. Ще падне под 100. Няма да добавяме функционалност, а ще свалим цената. Но страните поискаха по-висока цена, позволихме им поради различни причини. Какво можете да направите - току-що ви казах... "Купи един, подари един" не е достатъчно.

Ще кажа още нещо и ще приключа. То е от по-малко от 24 часа или може би е точно на толкова. Първите деца получиха своите лаптопи. Пристигнаха с кораб и ви казвам, че 7000 - 8000 са заминали тази седмица. Заминаха за Уругвай, Перу, Мексико. Нещата се движат бавно, правим по 5000 на седмица, но се надяваме следващата година, може би около средата на годината, да достигнем милион на месец. Вземете това число, а милион не е много. Не е голямо число. Тази година са продадени милиард мобилни телефона. Но милион лаптопа на месец е сериозно число. Световното производство към момента, всички общо произвеждат 5 милиона на месец. Стоя пред вас и ви казвам, че догодина ще произвеждаме 20% от световната продукция. И ако успеем, ще има много щастливи деца. И се надявам, ако се съберете след две години, или когато пак го направите, да нямам лош дъх, и да бъда поканен отново, и може би дотогава, да се надяваме, ще сме дали 100 милиона на децата. Благодаря ви.

(Аплодисменти)