Никалъс Негропонте, през 1984, прави 5 предсказания

В тази по-скоро дълга, маратонска презентация съм се опитал да я разделя на три части: първата е с много примери за това как може да го направим да бъде малко по-приятно да се справяме с компютъра и наистина да обърнем внимание на качествата на човешкия интерфейс. И тези ще бъдат много опростени дизайнерски качества и също ще бъдат някои качества от, ако щете, интелигентността на взаймното влияние. След това втората част ще бъде просто примери на нови технологии: новите медии попада точно в тази модел. Отново, ще премина през тях възможно най-бързо. И след това последната ще бъде няколко примера, които съм успял да събера, които мисля-- нека да кажа, че илюстрират най-добре света на развлеченията. Хората имат това убеждение, и аз се съгласявам с него до голяма степен, че ще използваме телевизионните екрани, или техните подобни за електрически книги в бъдеще. Но след това мислите, "Боже мой, какъв ужасен образ получаваш, когато гледаш замръзнали снимки на телевизора." Ами не трябва да бъде ужасно. И това, отново, е слайд взет от телевизор. И това беше преди процеса да бъде много съчувствен с телевизионната медия и изглежда абсолютно красиво.

Ами какво се случи? Как хората се забъркаха в тази бръкотия? Къде сте сега, изведнъж стоите пред личните си компютри и видео текстове, телетекст системи, донякъде сте ужасени от това, което виждате на екрана? Ами не трябва да забравяте, че телевизора е бил проектиран да бъде гледан от осем пъти дистанцията на диагонала. Така, че си взимате 13-инчов, 19-инчов и така нататък телевизор. И след това трябва да умножите това по осем и това е дистанцията, на която трябва да стоите от телевизора. Сега изведнъж сме сложили хората пред 18-инчови телевизори и всички артефакти, които нито един от оригиналните дизайнери не са очаквали да бъдат видяни, изведнъж ви гледат право в лицето. Сенчестата маска, сканираните линии, всичко това. И могат да бъдат третирани много лесно. Всъщност има начини да се оттървете от тях. Всъщност има начини да направите абсолютно красиви снимки. В момента тук говоря малко за представителните технологии.

Нека да говоря за това как можете да вкарате информация. И моя любим пример е винаги пръстите. Много се интересувам от екрани, които са чувствителни на допир. Високотехнологични, високодопирни. Не е ли това, което някои от вас казват? Определено е много важно средство за въвеждане на данни. И много хора смятат, че пръстите са много ниско резолюционен вид стрелка за въвеждане на данни в диспей. Всъщност те не са. Те са много, много високо резолюционно средство за въвеждане на данни. Просто трябва да го направите два пъти. Трябва да докоснете екрана и след това да завъртите пръста си леко. И можете да местите райтера с голяма точност. И когато видете тези системи на пазара, които имат само няколко светлинни емитирани диода на страната, и са с много ниска резолюция -- хубаво е, че съществуват, защото все още е по-добре от нищо. Но в определена степен не схваща същността на въпроса: главно, че пръстите са много високо резолюционно средство за въвеждане на данни. Какви са някои от другите предимства? Ами, едно от предимствата е, че не трябва да ги вдигате. И хората не осъзнават колко е важно това, да не трябва да вдигата пръстите си, за да ги използват.

Когато помислите за секунда за мишката на Macintosh -- и аз няма да критикувам мишката прекалено много -- когато пишете, това което имате, и което искате да сложите нещо, първо трябва да намерите мишката. Вероятно трябва да спрете, може да не дойдете до внезапно спиране, но трябва да намерите тази мишка. След това намирате мишката и ще трябва да я размърдате малко, за да видите къде е стрелката на екрана. И след това, когато най-накрая видите къде е трябва да я преместите, за да занесете стрелката там, където искате и след това бум, трябва да натиснете бутона и да правите какво и да е. Това са четири отделни стъпки вместо писане и след това докосване и писане и просто да го направите всичко с едно движение или с едно и половина, зависи от това как броите. Отново, това което се опитвам да направя е просто да илюстрирам видовете проблеми, с които си мисля, че се сблъскват дизайнерите на нови компютърни системи и развлекателни системи, и образователни системи, от гледна точка на качеството на този интерфейс.

И друго предимство, разбира се, на използването на пръстите е, че имате десет от тях. И никога не сме знаели как да направим това технически. Така, че този слайд е лъжлив слайд. Никога не сме били успешни в използването на десетте пръста, но има определени неща, които можете да направите, очевидно, с въвеждане на данни с повече от един пръст, което е по-скоро изумително. Това, на което се препънахме беше нещо, отново, което е типично за сферата на компютрите, е когато имате бубулечка, от която не можете да се оттървете и я превръщате в опция. И може би -- (Смях) -- може би мишката е нов вид бубулечка. Но бубулечката в нашия случай беше дисплеи чувствителни на допир. Исках да можем да рисуваме, знаете, да натиснете пръста си през екрана и да въведете продължителни точки. И имаше прекалено много триене, създадено между пръста ви и стъклото -- ако стъклото беше субстрат, което обикновено е така.

И така октрихме, че това всъщност беше опция в смисъла на това, че можехте да изградите дисплей чувствителен на натиск. И когато го докоснете с вашия пръст, всъщност ще можете да използвате всичките сили на лицевата страна на екрана и това фактически има определена стойност. Нека да видя, ако мога да заредя друг диск и набързо да ви покажа пример. Добре. Сега представете си екран, който не е само чувствителен на допир, но и е чувствителен на натиск. И е чувствителен на натиск от силите в равнината на екрана -- X, Y, и Z поне в една посока. Не можехме да разберем как да отидем в другата посока. Но нека да се оттърва от този слайд. И нека да видим, ако това ще се появи. Добре. И така има дисплей, който е чувсвителен на натиск в действие. Човека просто, ако щете, натискаше по екрана. Но това е интересната част.

Сега, добре. Сега искам да го спра за секунда, защото филма е много лошо направен. И този дисплей е бил напревен преди около шест години, и когато се местихме от една стая в друга твърде голям човек седна на него и го унищожи. И така всичко, което имаме е този запис. Но представете си този екран да има много предмети на него. И този човек е докоснал предмет, едно Н, както е направил там. И след това го е натиснал. Сега, представете си програма, където някои от тези предмети са физически тежки и някои са леки. Един е наковалня върху мъхест килим и другия е пинг-понг топче върху цяло стъкло. И когато го докоснете трябва да натиснете наистина силно, за да преместите тази наковалня през екрана. И така, докосвате пинг-понг топката много леко и тя просто прелетява през екрана. И това, което можете да направите -- опа, не исках да направя това -- това, което можете да направите всъщност е да върнете информация на ползвателите за усещането от физическите свойства. И така, отново, те не трябва да бъдат теглени. Могат да бъдат обикновен опит да преместят войници и той трябва да премести самолетоносач в сравнение с малка лодка. Всъщност те го финансираха точно поради тази причина.

(Смях)

Целия възглед тогава е един, че в интерфейса има физични свойства в този датчик -- в този случай е натиск и допири -- това ви позволява да представите неща на ползвателя, които никога не сте можели напреди. И така не е просто вглеждане в качеството или, ако щете, луксозността на интерфейса. А всъщност вглеждане в идеята за представяне на неща, които по-рано не са можели да бъдат представени. Искам да премина към друг пример, който е от различен вид, където се опитваме да използваме компютърна и видео дискова технология, за да измислим нов вид книга. Идеята е, че ще вземете тази книга, ако щете, и ще стане жива. Ще й вдъхнете живот. Толкова сме свикнали да правим монолози. Режисьорите например са експерти в правенето на монолог. Създавате филм и има добре оформено начало, среда и край. И до известна степен изкуството е в това. И след това казвате, "Ами, знаете ли, има възможност да направим разговорни филми." Добре де, какво означава това? И някак си се заяжда със сърцевината на цялата професия и всички предположения за тази медия. И така писането на книги е същата работа.

И така, това което ще ви покажа набързо е нов вид книга, където всякакъв вид неща живеят там, но трябва да запомните няколко неща. Първото е, че тази книга знае за себе си. Добре. Всяка рамка за филма има информация за себе си. Така, че знае -- или поне има информация четена от компютър в самата медия. Просто не е статична рамка на филм. Това е едно нещо. Другото е, че трябва да осъзнаете, че това е медия със случаен достъп и всъщност можете да разклонявате и разширявате и разработвате и стеснявате. И тук отново, моя любим пример е готварската книга Larousse Gastronomique. И мисля, че използвам този пример прекалено често, но е прекрасен, защото има класически завършек в тази малка, приличаща на енциклопедия, книга, която ви казва как да сготвите например пингвин и като стигнете до края на рецептата пише, "Гответе докато е готово." Сега това ще бъде, ако щете, върховния зелен отпечатък, който не означаа много. Но може би ще трябва да ми разясните или на някой, който не е експрт и кажете, "Гответе на 380 градуса за 45 минути." И отново за истинки начинаещ ще стигнете дори по-далеч и ще разяснявате повече. Кажете, "Отворете печката, загрейте, изчакайте светлината да изгасне, отворете вратата, не я оставяйте отворена прекалено дълго, сложете пингвина и затворете фурната," както и да е. И това е много повече разясняване, отколкото лигавене.

Това е един начин на ползване на случайния достъп. А другия, е където искате да обясните същото нещо по различни начини. Ако сте в ситуация в класна стая и някой ви зададе въпроса последното нещо, което правите е да повторите това, което току-що сте казали. Опитвате се и мислите различен начин да кажете същото нещо или, ако познавате точно този ученик и неговия познавателен стил, тогава можете да го кажете по начин, по който мислите ще има добър резултат с този ученик. Има много видове техники, които ще видите -- и отново, това е различен вид разделяне. Това, което ще ви покажа е по-скоро скучна книга, но се страхувам, че понякога трябва да правите скучни книги, защото спонсорите не са задължително заинтересувани от художествна проза и развлечение. И тази книга е как да поправите скоростна кутия. Сега аз не знам какво е качествена скоростна кутия, но нека набързо да ви покажа малко от нея и ще продължим.

(Видео) Сега това е нейното съдържание, окей? Само снимка на скоростната кутия и докато прокарвате пръстите си през нея подчертава различни части.

Разказвач: Когато открия глава, която искам да видя просто докосвам текста и системата ще преобрази страниците, за да мога да ги чета. Думите или фразите, които са осветени в червено са думи от краткия речник за непознати думи, така че мога да получа различно определение само като докосна думата и дефеницията се появява, наслагана върху илюстрацията.

Никалъс Негропонте: Това е за тигана. Или за масления филтър и всичко останало. Това е доста важно, защото дава началото на --

Разказвач: Това е друг пример на страница с думи от краткия речник, подчертани в червено. Мога да получа дефиниция на тези думи само като ги докосна и определението ще се появи в ъгъла на илюстрацията. Мога да се върна към илюстрацията,но в този случай не е една рамка. Но това всъщност е филм на някой, който идва в рамката и прави ремонта, който описва текста. Двуглавия плъзгач е скоростен контрол, който ми позволява да гледам филм в различни скорости, напред и назад. И филма е показан като целоекранен филм. Мога да се върна в началото и да пусна филма на пълна скорост. Ето друга процедура стъпка по стъпка, само, че в този случай --

НН: Вижте, всеки е чувал за звукосинхронизираните филми. Това е текстосинхронизиран филм. И така, докато филма върви текста бива подчертан, ние подчертаваме текста докато минаваме през филма. (Видео):... Не прекалено далеч. Предните стълбове за предпочитание. Не ги отпускайте прекалено много. Ако ги отпуснете прекалено много ще имате голяма мизерия. Подозирам, че някои от вас дори не разбират този език.

(Смях)

Добре. Вече съм на третата и последна част от това, което казах, че ще направя опит да ви дам поне няколко примера, които могат по-директно да бъдат свързани със света на равлечението. И разбира се, доброто образование трябва да бъде добро развлечение. И така, моят първи пример ще бъде изваден от много скорошен експеримент, който правим -- в този случай, в Сенегал, където сме се опитали да използваме лични компютри като педагогическа медия, но изобщо не като учащи машини. Искам да кажа, че целия възглед е да използваме това като инструмент, където има пълна размяна на ролите. Детето е, ако щете, учителят и машината е ученика. И изкуството на компютърното програмиране е устройство, което приближава мисленето за мисленето. Но преподаването на програмиране на деца е само по себе си крайно неуместно. Има само още няколко слайда, през които искам да мина,

но има една история, която искам да разкажа, и това беше,когато преди да направим това, в която и да е развиваща държава -- правим го в действителност в три развиващи се страни в момента: Пакистан, Колумбия и Сенегал. Направихме го в някои доста лоши райони на Ню Йорк Сити. И едно дете, чието име забравих, беше на около седем осем години, напълно преценено като ментално недъгаво не можеше да чете, дори не можеше да премине по-ниските класове. И общо взето не беше в училище, въпреки физическото си присъствие. Но се навърташе в, цитат, "компютърната стая," където имаше доста компютри и научи този определен език наречен Лого. И го научи с лекота и го намираше за доста забавно. Беше много интересно. И един ден, по случайност, няколко посетителя от Националното Изследване на Интелигентност наминаха в техните двуредни костюми, гледаха тази организация. И никое от децата, които обикновено бяха там, с изключение на това дете, не беше там.

Той беше. И каза, "Нека ви покажа как работи това." И те получиха абсолютно гениално, прекрасно описание на Лого. И детето просто преминаваше през него, показваше им всякакъв вид неща, докато не го помолиха да направи нещо, което той не можа да обясни. И така той прегледа наръчника, намери обяснението и написа командата и го накара да направи, което бяха помолили. Те бяха очаровани, и докато дойде времето да отидат да видят директора, който всъщност бяха дошли да видят -- не компютърната стая. Отидоха горе и казаха, "Знаете ли, това е напълно забележително. Това дете беше много изразително и ни показа, знаете, дори се справи с неща, които не можа автоматично с този наръчник. Беше просто фантастично."

Директора каза, "Знаете ли, има ужасна грешка, защото това дете не може да чете. И това очевидно е било измама или сте говорили с някой друг." И всички те станаха и всички те отидоха долу и детето все още беше там. И те направиха нещо много интелигентно -- попитаха детето, "Можеш ли да четеш?" И детето отговори, "Не, немога." И тогава казаха, "Но почакай минута. Ти просто погледна наръчника и откри --" И той отвърна, "О, но това не е четене." И така, казали, "Добре, какво е четене тогава?" Той отвърна, "Ами четенето е този боклук, който ми дават да чета от малки книги. Абсолютно неуместно е и не получавам нищо за това. Окей? Но тук с малко усилие получавам много."

И наистина означаваше нещо за това дете. Детето четеше красиво, така се оказа, и беше наистина много компетентно. Така, че всъщност означаваше нещо. И тази история има много други анекдоти, които са подобни, но уау, главното свойство на компютрите в образованието е точно тук. И е -- какво означва нещо за дете. Има мит, и наистина е мит: вярваме - и съм убеден, че много от вас в тази стая вярват -- че е по-трудно да четеш и пишеш, отколкото да се научиш да говориш. И не е. Но ние мислим реч -- Боже мой, малките деца го схващат някакси. И докато навършат две вършат посредствена работа. И до три и четири говорят сравнително добре. И въпреки това трябва да ходиш на училище, за да се научиш как да четеш. И трябва да седнете в класната стая и някой трябва да ви учи оттук трябва да е по-трудно. Ами не е по-трудно. Истината е, това говорене има ли голяма стойност за дете. Детето може да научи много само като говори с вас.

Четенето и писането са крайно безполезни. Няма причина за едно дете да чете и да пише с изключение на сляпата вяра и това, че ще ви помогне. И това, което се случва е, че отивате на училище и хората казват, "Знаеш ли, просто ми вярвай, ще ти хареса. И ще ти хареса да четеш, и просто чети и чети." От друга страна, давате на хлапе -- на три годишно хлапе -- компютър. И те написват команда и бум, нещо се случва. И изведнъж -- може да не наричате това четене и писане, но определено малко печатане и четене на неща от екрана има огромена отплата и е много забавно. И всъщност това е мощен образователен инструмент. Ами в Сенегал открихме, че това е традиционната класна стая: 120 деца, по три на чин. Един учител и малко тебешир. Този ученик беше един от първите ни ученици и то е момичето от ляво, което се накланя към черната си дъска. И тя дойде при нас след два дена -- искам да ви покажа програмата, която написа и запомнете прическата й, окей? И това е програмата, която тя създаде.

Това, е което означаваше нещо за нея, да прави шаблони на коса и всъщност ги направи за два дена, по час на ден и откри, че за нея е абсолютно най-значимото нещо. Но вглъбена в това, тя знаеше малко за това колко знание натрупваше за геометрията и математиката и логиката и всички останали. И отново, мога да говоря три часа по тази тема. Ще премина към последния си пример, и моя последен пример -- както някои от моите бивши колеги, които виждам в стаята могат да си предстаят какъв ще бъде. Да, точно така. Това е нашата работа, беше отдавна и все още е моя любим проект, телеконференцията. И причината поради, която остава любим проект е, че бяхме помолени да направим телефоконферентна система, където имате следната ситуация: имате пет човека на пет различни места. Те бяха известни хора. И трябваше да поставите тези хора в телеконференция, така че всеки един да бъде крайно убеден, че останалите четири присъстват физически. Сега, това е достатъчно, знаете, смешно, че очевидно ще захапем стръвта, и го направихме. И факта, че познавахме хората, трябваше да премахнем страница от историята на Уолт Дисни. И всъщност стигнахме толкова далеч, че създадохме кинескопите във форма с лицата на хорат. И така, ако исках да се обадя на приятеля си Питър Спраг по телефона, секретарката изваждаше главата му и я донасяше и я поставяше на бюрото.

(Смях)

И това би бил телевизора използван за случая. И е тайнствено. Няма начин, по който мога да ви обясня колко срещи на погледите осъщаствявате с това физическо лице проектирано на 3D кинескоп от този вид. Следващото нещо, което трябваше да направим е да ги убедим, че трябва да има пространствено съответсвие. Което е пряко, но отново, е нещо, което не е паднало естествено от телекомуникациите или компютърния стил на мислене. Беше много, ако щете, архитектурено или пространствено понятие и това беше, за да разпознаете, че когато седнете около масата реалното местонахождение на тези хора става доста важно. И когато някой стане, за да вдигне телефона или да използва тоалетната или нещо друго, празното място се превръща, ако щете, в този човек. И сочите често това празно място и казвате, "Той или тя не би се съгласил/а." И празния стол е този човек. И пространствеността е решаваща. Така, че казахме, "Добре, тези ще бъдат на кръгли маси и реда около масата трябва да бъде същия. Така, че това от моето място ще бъде, ако щете, истинско. И след това на местата на другите ще имате тези пластмасови глави. И пластмасовите глави -- понякога искате да ги проектирате, и има много схеми, на които няма да се спирам.

Но това е тази, която използвахме накрая, където проектирахме върху рядък екранен материал, който беше изработен във формата а лице, буквално в лицето на човека. И ще ви покажа още един слайд, където това всъщност е направено от нещо наречено твърда снимка и е екрана. Сега, проследяваме главата на човек, движенията на главата. Така, че предаваме с видеото позициите на главата. И така тази глава се мести в около две оси. Така, че ако изведнъж се обърна към човека от ляво и започна да говоря на този човек, след това на човека от дясната ми страна, тпй ще види тези две пластмасови глави да си говорят една на друга. Тогава, ако този човек се намеси, то тези две глави може би ще се обърнат. Това наистина е преустроена, доста вярна, телеконференция.