Никълъс Кристакис: Скритото влияние на социалните мрежи

За мен тази история започва преди около 15 години, когато бях лекар в хоспис при Чикагския университет. Грижех се за умиращи хора и техните семейства в Саут Сайд в Чикаго. И наблюдавах какво се случва с хората и техните семейства в течение на фаталното им заболяване. В лабораторията си проучвах ефекта на вдовеца, много стара идея в социологията, отпреди 150 години, известна като "да умреш от разбито сърце". Значи, ако аз умра, рискът от смърт на жена ми може да се удвои, например, през първата година. Бях отишъл да се погрижа за една пациентка, жена, която умираше от деменция. В този случай, за разлика от тази двойка, за нея се грижеше дъщеря й. Дъщерята беше изтощена от грижи за майка си. А на съпруга на дъщерята също му беше писнало от изтощението на жена му. Шофирах към къщи един ден и ми се обади по телефона приятел на съпруга, който ме търсеше, защото бил потиснат от случващото се с приятеля му. Значи, обажда ми се някакъв случаен човек, който има преживяване, повлияно от хора на известно социално разстояние.

И внезапно осъзнах две много прости неща. Първо, ефектът на вдовството не е ограничен до съпрузите и съпругите. И второ, че не е ограничен до двойки от хора. И започнах да виждам света по съвсем нов начин, като двойки от хора, свързани един с друг. А после, че тези индивиди биха били свързани в четворки с други двойки от хора наблизо. И че всъщност тези хора са поставени в други видове отношения, брачни, съпружески, приятелски и други видове връзки. И че всъщност тези връзки са необятни и че всички сме поставени в един широк набор от връзки един с друг. Така че започнах да виждам света по съвсем нов начин и бях обзет от тази натрапчива идея - как така сме поставени в тези социални мрежи и какъв ефект оказват те върху живота ни. Социалните мрежи са красиви, заплетени и са толкова сложни, всъщност, толкова вездесъщи, че човек трябва да се пита на каква цел служат. Защо сме вградени в социални мрежи? Имам предвид, как се формират те? Как действат? И какъв ефект оказват върху нас?

Първата ми тема, с оглед на това, не беше смъртта, а затлъстяването. Изведнъж стана модно да се говори за епидемията от затлъстяване. И наред със сътрудника ми, Джеймс Фаулър, започнахме да се чудим дали затлъстяването наистина е епидемично и дали би могло да се разпространява от лице на лице, както при четиримата души, за които вече говорих. Това е кадър с някои от началните ни резултати. Това са 2200 души през 2000 г. Всяка точка е лице. Правим размера на точката пропорционален с телесния размер на хората. Значи, по-големите точки са по-едри хора. Освен това, ако вашето телосложение, индексът на телесната ви маса - ИТМ - е над 30, ако сте клинично затлъстели, оцветявахме точките в жълто. Ако погледнете веднага това изображение, може да успеете да видите, че има скупчвания от затлъстели и незатлъстели хора на изображението. Но визуалната сложност все пак е много висока. Не е очевидно какво точно става. Освен това, незабавно възникват някои въпроси. Доколко има групиране? Има ли повече групиране, отколкото дължащото се само на случайност? Колко са големи групите? Колко надалеч стигат? И, още по-важно, кое причинява скупчването?

Заехме се с математика, за да изучим размера на тези групи. Това тук показва, по оста Y, повишаването във вероятността едно лице да е затлъстяло, като се има предвид, че негов социален контакт е затлъстял. По оста Х - градусите на разделяне между двамата души. А далеч вляво виждате пурпурната линия. Тя сочи, че ако приятелите ви са затлъстели, вашият риск от затлъстяване е с 45 процента по-висок. А следващата лента горе, оранжевата линия, сочи, че ако приятелите на приятеля ви са затлъстели, вашият риск от затлъстяване е с 25 процента по-висок. Следващата линия отгоре сочи, че ако приятелят на приятеля на приятеля ви, някой, когото вероятно дори не познавате, е затлъстял, вашият риск от затлъстяване е с 10 процента по-висок. И едва щом стигнете до приятелите на приятелите на приятелите на приятеля си, вече няма връзка между телосложението на това лице и собственото ви телосложение.

А кое би могло да причинява това групиране? Има поне три възможности. Първата възможност е, че докато аз наддавам на тегло, това причинява наддаване на тегло и у теб, един вид индукция, един вид разпространение от лице на лице. Друга възможност, много очевидна, е хомофилия или - птици от един вид летят в едно ято. Аз оформям връзката си с теб, защото аз и ти сме със сходно телосложение. А последната възможност е позната като объркване, защото обърква способността ни да разбираме какво се случва. Тук идеята не е, че моето наддаване на тегло причинява твоето наддаване на тегло, нито пък че преференциално формирам връзка с теб, защото аз и ти сме със сходно телосложение, а по-скоро, че споделяме общо излагане на нещо като здравен клуб, което причинява отслабване и у двама ни едновременно.

А когато проучихме тези данни, открихме доказателства за всички тези неща, включително за индукция. Открихме, че ако ваш приятел затлъстее, това повишава вашия риск от затлъстяване с около 57 процента през същия даден времеви период. Може да има много механизми за този ефект. Една възможност е приятелите да ви казват нещо като... разбирате ли, те усвояват поведение, което се разпростира върху вас, като например, казват: "Хайде да отидем за кифли и бира", което е ужасна комбинация, но ти усвояваш тази комбинация и тогава започваш да пълнееш като тях. А друга, по-недоловима възможност е те да започнат да наддават на тегло и това да промени твоите представи за това кое телосложение е приемливо. Тук онова, което се разпространява от лице на лице, не е поведение, а по-скоро норма. Разпространява се една идея.

Авторите на заглавия много се радват на нашите проучвания. Мисля, че заглавието в "Ню Йорк Таймс" беше: "Наддавате ли? Виновни са тлъстите ви приятели." Интересното за нас беше, че европейските автори на заглавие имат различен подход - те казваха: "Пълнеят ли приятелите ви? Вероятно вие сте виновни." (Смях) Решихме, че това е много интересен коментар за Америка и някак самообслужващ, феномен от типа "не е моя отговорност".

Искам да съм много ясен - не смятаме, че работата ни би трябвало или би могла да оправдае предразсъдъци срещу хора с каквото и да било телосложение. Следващите ни въпроси бяха: Можем ли всъщност да визуализираме това разпространение? Дали наддаването на тегло при едно лице наистина се разпростира към наддаване на тегло при друго лице? А това беше сложно, защото беше нужно да вземем предвид факта, че структурата на мрежата, архитектурата на връзките се променя с времето. И освен това, тъй като затлъстяването не е уницентрична епидемия, няма "нулев пациент" в епидемията от затлъстяване - ако открием този човек, от него нататък има разпространяване на затлъстяване. Това е мултицентрична епидемия. Много хора правят разни неща едновременно. Ще ви покажа една 30-секундна видеоанимация, създаването на която отне пет години от моя живот и този на Джеймс. И така, отново, всяка точка е лице. Всяка линия между тях е връзка. Сега ще задвижим това, като взимаме ежедневни кадри от мрежата в продължение на около 30 години.

Размерите на точките ще растат. Ще видите да нахлува море от жълто. Ще видите хора да се раждат и да умират; точки ще се появяват и ще изчезват. Връзки ще се формират и късат. Бракове и разводи, сприятелявания и разприятелявания, много сложност, много неща се случват само в този тридесетгодишен период, това включва епидемията от затлъстяване. А накрая ще видите групи от затлъстели и незатлъстели индивиди вътре в мрежата. Щом погледнах това, то промени начина, по който виждам нещата, защото това нещо, тази мрежа, която се променя с течение на времето, има памет, движи се, вътре в нея текат неща, има един вид последователност; хората може да умират, но тя не умира; все още постоянства. И има някаква гъвкавост, която й позволява да е устойчива в течение на времето.

И така, в крайна сметка започнах да виждам тези знаци за социални мрежи като живи същества, като живи същества, които бихме могли да поставим под един вид микроскоп, да ги проучваме, анализираме и разбираме. За тази цел използваме разнообразни техники. Започнахме да експлоатираме и всякакви други феномени. Разгледахме поведението на пиене и пушене, поведението на гласуване и развода, който може да се разпространява, както и алтруизмът. И в крайна сметка се заинтересувахме от емоции. Когато имаме емоции, ги показваме. Защо показваме емоциите си? Имам предвид, би имало предимство, ако преживяваме емоциите си вътрешно, разбирате ли, гняв или щастие, но ние не само ги преживяваме, а и ги показваме. И не само ги показваме, а и другите могат да ги четат. И не само че могат да ги четат, но могат и да ги копират. Има емоционална зараза, която се случва в човешките популации. А тази функция на емоциите предполага, че, в добавка към всяка друга цел, на която служат, са някак примитивна форма на комуникация. А това всъщност, ако наистина искаме да разбираме човешките емоции, е нужно да мислим за тях по този начин.

Свикнали сме да мислим за емоции по този начин, в прости, някак кратки периоди от време. Например, изнасях лекция скоро в Ню Йорк и казах: "Разбирате ли, както когато пътувате в метрото и другото лице от отсрещната страна на вагона в метрото ви се усмихне, а вие почти инстинктивно се усмихвате в отговор." А те ме погледнаха и казаха: "В Ню Йорк не правим така." Отвърнах: "Навсякъде другаде в света това е нормално човешко поведение." Така че има много инстинктивен начин, по който кратко си предаваме емоции един на друг. И всъщност емоционалната зараза може да бъде още по-широка, например, може да има усилени изражения на гняв, като при размирици. Въпросът, който искахме да зададем, беше: Може ли емоцията да се разпространява, по по-устойчив начин от размириците, в течение на времето и да включва голям брой хора, а не само тази двойка индивиди, усмихващи се един на друг във вагона на метрото? Може би има някакъв тих бунт под повърхността, който ни оживява през цялото време. Може би има емоционални масови движения, които се разпространяват през социалните мрежи. Може би всъщност емоциите имат колективно съществуване, а не само индивидуално съществуване.

А това е един от първите образи, които създадохме за проучване на този феномен. Отново, социална мрежа, но сега оцветяваме хората в жълто, ако са щастливи, в синьо, ако са тъжни, и в зелено помежду. Ако погледнете това изображение, веднага виждате групи от щастливи и нещастни хора, отново, разпространяващо се до три градуса на разделяне. И може да се оформи интуицията, че нещастните хора заемат различно структурно положение вътре в мрежата. В тази мрежа има среда и край и нещастните, изглежда, са раположени в краищата. За да призова друга метафора, ако си представите социалните мрежи като един вид необятна тъкан от човечество... аз съм свързан с теб, а ти с нея, и така безкрайно в пространството... тази тъкан всъщност прилича на старомоден американски юрган и върху него има кръпки, щастливи и нещастни кръпки. А дали ще станеш щастлив, или не, зависи отчасти от това дали заемаш щастлива кръпка.

(Смях)

Тази работа с емоции, които са толкова основополагащи, ни наведе на мисълта, че може би фундаменталните причини за човешки социални мрежи някак са кодирани в гените ни. Защото човешките социални мрежи, независимо дали са картографирани, винаги някак изглеждат така, картината на мрежата, но никога не изглеждат така. А защо не изглеждат така? Защо не формираме човешки социални мрежи, които приличат на обикновена решетка? Е, поразителните модели на човешките социални мрежи, тяхната вездесъщност и очевидната им цел поставят въпроси за това дали сме еволюирали да имаме човешки социални мрежи по начало и дали сме еволюирали, за да формираме мрежи с определена структура.

Отбележете първо... За да се разбере това обаче, е нужно първо да направим малка дисекция на мрежовата структура. Забележете, че всяко лице в тази мрежа има точно едно и също структурно разположение като всяко друго лице. Но в реалните мрежи не е така. Например, ето една реална мрежа от студенти в колеж в елитен североизточен университет. Сега подчертавам няколко точки, а ако погледнете точките тук, сравнете крива В, горе вляво, с крива D най-вдясно. От В излизат четирима приятели. А от D излизат шестима приятели. Значи, тези двама индивиди имат различен брой приятели... това е много очевидно, всички го знаем. Но някои други аспекти от социалната мрежова структура не са толкова очевидни.

Сравнете крива В горе вляво с крива А долу вляво. Тези двама души имат по четирима приятели, но всички приятели на А се познават помежду си, а приятелите на В - не. Значи, приятелят на приятеля на А отново е приятел на А, докато приятелят на приятеля на В не е приятел на В, по-отдалечен е в мрежата. Това е познато като транзитивност в мрежите. И най-сетне, сравнете криви С и D. Както С, така и D имат по 6 приятели. Ако говорите с тях и ги попитате: "Как е социалният ви живот?", те биха казали: "Имам шестима приятели, това е социалното ми преживяване." Но ние, като гледаме тази мрежа от птичи поглед, можем да видим, че те обитават много различни социални светове, и мога да култивирам тази интуиция у вас, просто като ви попитам: На чие място бихте предпочели да сте, ако през мрежата се разпространява смъртоносен микроб? С ли бихте предпочели да сте, или D? Бихте предпочели да сте D, накрая на мрежата. А кой бихте предпочели да сте, ако сочна клюка, не по ваш адрес, се разпространява през мрежата? Сега бихте предпочели да сте С.

Значи, различните структурни локации имат различни последици за живота ви. Всъщност, като проведохме някои експерименти с оглед на това, открихме, че 46 процента от вариантите в това колко приятели имаш се обясняват от гените. Това не е изненадващо. Знаем, че някои хора са плахи по рождение, а някои са общителни по рождение. Това е очевидно. Но открихме също и някои неочевидни неща. Например, 47 процента от вариантите в това дали приятелите ти се познават помежду си могат да се припишат на гените ти. Дали приятелите ти се познават помежду си, не е свързано само с техните гени, но също и с твоите. Според нас причината за това е, че някои хора обичат да представят приятелите си едни на други, вие си знаете от кои сте, а други от вас ги държат разделени и не запознават приятелите си един с друг. Значи, някои хора заплитат мрежите около себе си, като създават един вид плътна паяжина от връзки, в която са удобно поставени. И в крайна сметка дори открихме, че 30 процента от вариантите дали хората са в средата или в периферията на мрежата, или не, могат да бъдат приписани и на гените им. Така че, дали ще се окажете в средата или в края, е също и донякъде наследимо.

А какъв е смисълът от това? Как ни помага да разбираме? Как ни помага това да решаваме някои от проблемите, които ни влияят тези дни? Е, твърдението, което бих искал да изкажа е, че мрежите имат ценност. Те са един вид социален капитал. Нови свойства възникват заради вградеността ни в социални мрежи и тези свойства са тук вътре, в структарата на мрежите, не само в индивидите вътре в тях. Помислете за тези два обикновени обекта. И двата са направени от въглерод, и все пак единият от тях има в себе си въглеродни атоми, подредени по един специфичен начин, вляво, и се получава графит, който е мек и тъмен. Но ако вземете същите въглеродни атоми и ги свържете помежду им по различен начин, се получава диамант, който е прозрачен и твърд. А тези свойства - мекота, твърдост, тъмнота и прозрачност не са присъщи на въглеродните атоми. Те са присъщи на взаимовръзките между въглеродните атоми, или поне възникват заради взаимовръзките между въглеродните атоми. По подобен начин, моделът на връзки сред хората придава на групите от хора различни свойства. Връзките между хората правят цялото далеч по-голямо от сумата от частите му. Така че не става дума само за това какво се случва с тези хора, дали отслабват или пълнеят, забогатяват или обедняват, стават щастливи или не стават щастлии - това ни засяга. Става дума също и за същинската архитектура на връзките около нас.

Нашето преживяване на света зависи от същинската структура на мрежите, в които пребиваваме и от типа неща, които ромолят и текат през мрежата. Според мен причината да е така е, че човешките същества се събират и формират един вид суперорганизъм. Суперорганизмът е един вид сбор от индивиди, които показват или проявяват поведения или феномени, които не са съкратими до изучаване на индивиди и трябва да бъдат разбирани с отправка към и чрез проучване на колективното, като например пчелен кошер, който открива нов изглед за гнездене, или ято птици, което избягва хищник, или ято птици, което е в състояние да събере мъдростта си накуп, да навигира и да открие мъничък остров посред Тихия океан, или глутница вълци, способни да повалят по-едра плячка. Супер организмите имат свойства, които не могат да бъдат разбрани просто чрез изучаване на индивидите. Мисля, че разбирането на социалните мрежи, как се формират и как действат те, може да ни помогне да разберем не само здравето и емоциите, а всякакви видове феномени като престъпност, война и икономически феномени като изтегляне на влоговете от банки и пазарни сривове, усвояването на иновация и разпространението на усвояване на продукт.

А сега, погледнете това. Според мен формираме социални мрежи, защото ползите от свързан живот надделяват над цената. Ако винаги се държа сприхаво с теб или ти давам невярна информация, ядосвам те, натъжавам те или те заразявам със смъртоносни микроби, ти би прерязал връзките си с мен и мрежата би се разпаднала. Затова разпространението на добри и ценни неща се изисква за поддръжка и подхранване на социалните мрежи. Подобно, социалните мрежи са необходими за разпространение на добри и ценни неща като любов, доброта, щастие, алтруизъм и идеи. Всъщност мисля, че ако осъзнаем колко са ценни социалните мрежи, бихме прекарвали много повече време в подхранването и поддръжката им, защото според мен социалните мрежи в основата си са свързани с добротата, а онова, от което според мен има нужда светът сега, са повече връзки.

Благодаря.

(Аплодисменти)