Нютон Адуака разказва историята на Езра

Това е доста странно за мен, тъй като вече почти не го правя, обикновено съм от другата страна на светлината, и сега се чувствам напрежението, на което подлагам другите хора, е трудно. Мисля, че предишния оратор е наистина много добре свързан с фона на това, което наистина е импулса зад моята работа и това което ме вдъхновява, чувството ми на загуба, и опит да открия отговори на големи проблеми.

Но това, за мен, да дойда тук, аз се чувствам като, чувствам се като -- има един скулптор, който много ми харесва, Джиакомети, който след много години живот във Франция, където учил и работил, се върнал в къщи и го попитали, "Какво изработи? Какво направи за толкова години надалеч?" И той показал един куп фигурки. И те казали: "Над това ли си си загубил времето толкова години? Ние очаквахме, велики произведения, нали знаеш..." Но това, което ме впечатли беше да разбера, че тези малки частитици бяха кулминацията в търсене на живота на един човек, неговата мисъл и всичко останало. Само че в една малка, умалена версия. До известна степен аз се чувствам по този начин. Чувствам се като, че се връщам у дома да говоря за това, което съм правил последните 20 години. И ще започна с един малък пример за това, с което се занимавах. Няколко филма, не нещо специално -- два пълнометражни филма и няколко кратки филми. Така че започваме с първата част.

Видео: Разрушавам животи, това каза мама. Обичам я, знаеш. Дори не е истинската ми майка. Моите истински родители ме изоставиха и избягаха отново в Нигерия. Дяволът е в мен, Курт. Спи. Бил ли си някога в? Къде? Нигерия? Никога. Майка ми искаше, но не можеше да си го позволи. Иска ми се да можеше. Имам чувството, че там ще съм щастлива. Защо всички искат да се отърват от мен? Аз не искам да се отърва от теб. Ти нямаш нужда от мен. Само дето си прекалено сляп да го видиш сега.

Какво правиш по цял ден? Чета. Не ти ли е скучно? И как така нямаш работа? Пенсиониран съм. И? И съм заработил своя дял за кралицата и за страната, сега работя за себе си. Не сега по цял ден стоиш като скитник ей там. Защото правя това, което ми харесва? Виж човече, четенето не храни никого. И в частност не захранва навика ти към марихуана. Храни мозъка ми и душата ми. Да се спори с теб е само загуба на време, Маркус. Ти си рапър? Прав ли съм? Да. Един модерен поет. Да, може да се каже. И за какво говориш? Какво означава това? Просто. За какво си рапър? За действителността, човече. Действителността на кой? Моята шибана реалност. Разкажи ми за твоята реалност. Расизъм, депресия, хора, като мен, без почивка в живота. И какви разрешения предлагаш? Искам да кажа, работата на един поет не е само.... Да се преборя с властта. Просто. Да унищожа копелетата от небето. С една АК-47? Човече, ако имах един, разбира се, че да. Колко войници си наел да се бият заедно с теб? О, Маркус, знаеш какво имам предвид. Когато човек прибягва до гнусотии, това е неуспорим знак за неговата неспособност да се изразява. Виж човече, вече започваш да ме ядосваш. Пантерите. Пантерите? Едни мъжаги, които ритат задници, на които има писнало от празни приказки, и просто отишли там и разкатали всички. Чудесно човече. Видях филма. Лошо! Какво?

Видях последния му филм. Изчерпан, нали? Да. Не беше лоша работа, но беше изчерпан. Изчерпан -- уморен, изтощен, дойде ми до гуша. Не можеш ли да млъкнеш? Сега, кажи ми искрено, какво лошо има в моите филми? Давай. Скапани са. Скапани? А какво да кажем за твоите? Какво, какво, какво има, какво? Какво мислиш за твоя филм? Моите филми са приети и добри. По-добри са, отколкото да правиш документални филми, които после никой няма да гледа. За какво по дяволите говориш? Някога изкарвал ли си си задника от Холивуд, за да филмираш нещо реално? Ти приспиваш хората. Караш ги да мечтаят за глупости.

(Ръкопляскания)

Нютон Адуака: Благодаря ви. Първият от тези клипове, наистина се опитва да уловя това, което представлява киното за мен, и откъде идвам, изразено чрез киното. Първият откъс беше, всъщност, една млада жена, която говори за Нигерия, която има чувството, че ще бъде щастлива там. Това са чувствата на някой, който е бил далеч от дома си, и това беше нещо, през което преминах и все още продължавам да изпитвам. Не съм бил у дома дълго време, почти пет години. Почти 20 години съм отсъствал. И така това е наистина -- и наистина толкова бързо, знаете ли, това беше реализирано през 1997, беше по времето на Абача, диктаторския военен режим, най-лошата част от историята на Нигерия беше след колониалната. И така, това че това момиче има тези мечти, е просто нашия начин да съхраним чувството, че това е нашият дом. Как, може би е романтично, но мисля че е красиво, защото само се нуждаем от нещо, на което да се уповаваме, особено в едно общество, където се чувстваш отчужден.

Което ни отвежда до следващия откъс, където младежа говори за липса на възможности, живеейки като чернокож в Европа. Стъкления таван, за който всички знаят, и за който всички говорят. И предстои -- знаете, и неговата реалност. Отново, това беше моя -- аз бях този, който говори -- това беше, отново, по времето на мултикултурализма във Великобритания, и я имаше тази модерна дума, с която се опитвах да кажа, какво означава точно мултикултуризма в реалния живот на хората? И какво означава за едно дете, какво мисли едно дете като Джейми, младежа, с целия гняв натрупан в него, и какво става с него? Това, което става с него, е чувството на насилие, което е -- това което виждаме, когато говорим за гетата, и също за южен централен Лос Анджелис, и т.н. Което в крайна сметка, когато се насочи се превръща в, знаете, развива се и се проявява като бунтове, както във Франция преди две години, там където живея, който развълнува всички, защото всички мислеха, "Разбира се, Франция е едно свободно общество". Но аз живях в Англия 18 години. Във Франция живея около 4 и се чувствам всъщност върнат назад 20 години, живеейки в Франция. И най-накрая третата част. Третата част за мен е въпросът: Какво е киното за мен, и какво аз правя за него? Има един млад режисьор от Холивуд, заедно със своите приятели, колеги режисьори, си говорим за значението на киното. Мисля, че това ме пренася към последната част, какво означава киното за мен. Живота ми започна през 1966, няколко месеца преди войната в Биафра, която продължи три години, бяха три години на война. Така че всичко това, цялото ми детство ме води към значението на следващата част.

Видео: Онича, отивай на училище с брат си. Да, мамо. Войници, ще се борите в битка, така че трябва да сте готови и да искате да умрете. Трябва да бъдете? Готови и да искаме да умрем. Успехът, промяната може да бъдат постигнати само чрез оръжие, Цевта на пистолета. Това е пистолета. Това е пистолета. Това е автомат АК-47. Това е твоят живот. Това е твоят живот, това е твоят живот. Те ни дават специална дрога. Наричаме я балони. Амфетамини. Идва дъжд, идва слънце, войниците си отиват. Казвам, идва дъжд, идва слънце, войниците си отиват. Бяхме от едно село в друго, в три села Не си спомням как стигнахме дотук. Вървяхме и вървяхме в продължение на два дни. Не се хранехме. Нямаше храна, само малко ориз. Без храна се разболях. Загубихме разсъдъка си от инжекциите. Бог ще ни прости. Той знае, че не знаехме. Не знаехме!

Спомняш ли си 6 януари 1999? Не си спомням.

Ще умреш! Ще умреш! (Викайки) Онича: Езра! (Езра: Онича! Онича!) ♫ Не искаме повече проблеми. ♫ ♫ Никакви проблеми повече! ♫ Убиха майка ми. Менде, синове на копелета. (Стрелба) Коя е тя? Аз. Защо ми даваш това? За да спреш да ме гледаш. Моята история е малко сложна. Интересува ме. Мириам е бременна. Знаеш ли какво си? Един крокодил. Една огромна уста. Къси крака. В сравнение с Руфус си Езра страхливеца. Той не се грижи за своите войници. Войници, отдайте последна почест. За почест. Отвори очи, Езра. Дори и слепият може да види, че диамантите се оказват в джобовете му ♫ Не искаме повече проблеми. ♫ Отърви се от този идиот! Предполагам, че вие подготвяте голяма атака? Това трябва да е мината. Твоето момиче е тук. Добре свършено, добре свършено. За това си тук, или не? Ти планираш да се върнеш да се биеш, нали? ♫ Не искаме повече проблеми. ♫ ♫ Никакви проблеми повече. ♫ ♫ Не искаме повече проблеми. ♫ ♫ Никакви проблеми повече. ♫ Събудете се! Събудете се всички! Пътят е блокиран! ♫ Не искаме повече...♫

Надявам се, че с ваша помощ и с тази на други, че тази комисия ще напредне много в разбирането на причините за бунтовническата война. Освен това, да започнем процес на заздравяване и накрая -- като акт на приключването на един ужасен период от историята на тази страна. Началото на надеждата. Г-н Езра Гелехун, моля ви изправете се. Кажете името и годините си на комисията. Името ми е Езра Гелехун. Аз съм на 15 или 16, не си спомням. Попитайте сестра ми, тя е вещица, знае всичко. 16. Г-н Гелехун, искам да ви напомня че не сте съден за никое от престъпленията, които сте извършили. Борихме се за нашата свобода. Ако да убиваш по време на война е престъпление, тогава трябва да осъдите всички войници на света. Войната е престъпление, но аз не я започнах. Вие също сте един бивш генерал, нали? Така е, правилно. Тогава също трябва да бъде съден. Нашето правителство беше корумпирано. Липсата на образование бе техния начин да контролират властта. Ако ми позволите да попитам, плаща ли се за училище във вашата страна? Не, не се плаща. Вие сте по-богати от нас. Но ние плащаме за училище. Вашата страна говори за демокрация, но в същото време подкрепя корумпирано правителство, като моето. Защо? Защото искате нашите диаманти. Попитайте, който и да е в тази стая, дали преди е виждал истински диамант? Не. Г-н Гелехун, напомням ви, че днес няма да бъдете съдени. Не ви съдим. Тогава пуснете ме да си отида. Не мога да направя това, синко. Значи сте лъжец.

(Ръкопляскания)

НА: Благодаря ви. Много бързо искам да кажа каква е моята идея, докато реализираме този огромен напредък, това което правим, което за мен, мисля че трябва -- Африка трябва да напредне, но трябва да помним, за да не се повтаря същото. Благодаря ви.

Емека Окафор. Благодаря, Нютон.

(Ръкопляскания)

Една от темите, която се появява в откъса, който видяхме, е чувството на психологична травма на младите, които трябва да играят ролята на дете, дете-войник. И разбирайки от къде идваш, и като вземем под внимание степента, до която не се взима толкова сериозно, колкото трябва, какво можеш да кажеш по отношение на това?

НА: По време на моето изследване, в действителност прекарах известно време в Сиера Леоне, изследвайки това. И се срещнах, спомням се, че се запознах с много деца войници, бивши войници, както им харесва да ги наричат. Запознах се с псохолози, които работеха с тях. Запознах се с психиатри, които прекарваха време с тях, хуманитарни работници, неправителствени организации и много други. Но си спомням, че по време на полета ми, на връщане от последното ми пътуване, спомням си, че изведнъж започнах да плача и си помислих, ако тези деца, ако което и да е дете от западния свят, изживееха един ден като тези деца, те щяха да бъдат на терапия през остатъка от живота си. Така че за мен, мисълта, че имаме всички тези деца, една генерация, имаме едно цяло поколение от деца, които са били изложени на невероятни психологични травми или щети, и Африка трябва да живее с това. Но казвам това само, за да го маркирате, да го отбележите заедно с всички големи постижения, всички тези мнения за големи постижения. Това е което мисля в действителност.

ЕО: Добре, отново ти благодарим, че дойде на сцената на TED. Това беше много вълнуваща част.

НА: Благодаря ви.

ЕО: Благодаря.

(Ръкопляскания)