Нийл Турок споделя своето TED Prize желание

За мен беше невероятна изненада да открия, че всъщност има организация, която се вълнува и от двете страни на моя живот. Защото по принцип работя в сферата на теоритичната физика. Развивам и изпитвам модели за Големия взрив като използвам данни от наблюдения. Но в последните пет години работя и нощна смяна, помагам с един проект в Африка. И получавам доста критики за това в Кеймбридж. Хората се чудят, нали знаете, "Как намираш време за това?" И така нататък. И за мен беше просто удивително да открия, че има организация, която оценява и двете неща.

И така мисля да започна като ви разкажа за себе си и защо живея толкова шизофренично. Ами, роден съм в Южноафриканската република, а родителите ми лежаха в затвор за съпротива срещу расисткия режим. Когато ги освободиха, напуснахме страната и отидохме в Кения и Танзания като бежанци. По това време и двете бяха млади държави, изпълнени с надежда за бъдещето.

Имахме страхотно детство. Нямахме никакви пари, но прекарвахме повечето си време на открито. Имахме фантастични приятели и видяхме чудесата на света, като Килиманджаро, Серенгети и дефилето Олдувай. Е, след това се преместихме в Лондон заради гимназията. И след това -- няма кой знае какво да се разказва за този период. Беше доста скучно. Но се върнах в Африка, когато бях на 17, като учител доброволец, в Лесото, което е една много мъничка държава, която по това време беше заобиколена от апартейда и ЮАР.

80 процента от мъжете в Лесото работеха в мините от другата страна на границата при брутални условия. Въпреки това, аз -- сигурен съм -- като доста дразнещ млад бял мъж, който се намества в селото им, аз бях посрещнат с невероятно гостоприемство и топлина. Но най-хубавото бяха децата. Децата са невероятни: безкрайно ентусиазирани и често много умни. И ще ви разкажа само една случка, която ме накара да се замисля.

Опитвах се да изкарвам децата на открито, колкото се може по-често, за да се опитвам да свързвам академичния материал с истинския свят. Те не бяха свикнали с това. Но един ден ги изведох навън и казах, "Искам да пресметнете височината на сградата." И очаквах, че ще сложат линийката до стената, ще преценят на око колко линийки могат да наредят до горе и така да сметнат височината. Но имаше едно малко момче, много дребно за годините си. Той беше син на едно от най-бедните семейства в селото. И той не правеше това. Драскаше нещо с тебешир по паважа. И аз му казах -- бях ядосан -- казах, "Какво правиш? Искам да сметнете колко е висока сградата." Той каза," Добре. Измерих височината на една тухла. Преброих тухлите и в момента умножавам." Е -- (Смях) -- не се бях сетил за този начин.

Случиха ми се много подобни неща. Веднъж се запознах с един миньор. Беше си у дома за тримесечната си отпуска от мините. Докато седях до него един ден, той каза, "Само едно нещо обичах истински в училище. Знаеш ли какво е? Шекспир." И ми изрецитира малко. Такива случки ме убедиха, че в Африка има безброй умни деца -- изобретателни деца, интелигентни деца -- за които няма никаква възможност за развитие. И ако Африка се оправи, ще я оправят те, а не ние. Е, след -- (Ръкопляскане) -- така е.

Ами, след Лесото попътувах из Африка, преди да се върна в Англия -- толкова сива и потискаща в сравнение. И отидох в Кеймбридж. И там се влюбих в теоретичната физика. Е, няма да ви обяснявам това уравнение, но теоретичната физика е един наистина невероятен предмет. Можем да напишем всички физични закони, които знаем, на един ред. Е, признавам, това е доста стенографски написано. Съдържа 18 свободни параметра, нали, които трябва да ги нагласим според данните.

Така че, не е окончателната версия, но е невероятно мощно обобщение на всичко, което знаем за природата на най-основно ниво. И като се изключат няколко много важни въпросителни, за които чухте тук -- като тъмната енергия и тъмната материя -- това уравнение описва -- като че описва, всички свойства на Вселената и това, което е в нея.

Но остава една голяма загадка, и това най-кратко ми беше казано от моята начална учителка по математика в Танзания, една чудесна дама от Шотландия, с която още поддържам връзка. Вече минава 80-те. И когато се опитвам да й обясня работата си, тя маха с ръка пред подробностите и казва, "Нийл, има само един въпрос, който е от значение. Какво се е взривило?" (Смях) "Всички говорят за Големия взрив. Какво се е взривило?"

И тя е права. Това е въпрос, който всички отбягваме. Стандартното обяснение е, че Вселената някак се е пръкнала, изпълнена със странна енергия -- инфлационна енергия -- която я е разширила. Но загадката защо Вселената се е появила в точно това състояние е напълно неразгадана. Е, аз работих върху тази теория известно време, със Стивън Хокинг и други. Но след това започнах да изследвам друга възможност. Другата възможност е Големият взрив да не е бил началото. Може би Вселената е съществувала преди взрива и този взрив е бил просто стихийно събитие във вече съществуващата Вселена.

Е, тази възможност всъщност се споменава в най-новите теории, обединените теории, които се опитват да обхванат всичките 18 параметъра да ги поставят в една единствена рамка, която се надяваме да ги предвижда всичките. И искам само да споделя една карикатура, посветена на тази идея. Това е всичко, което мога да кажа. Според тези теории, в пространството има допълнителни измерения, не само трите, които знаем, но навсякъде в стаята има още измерения и по-специално, има едно доста странно измерение, според най-елегантната обединена теория, която имаме. Това странно измерение изглежда така: живеем в триизмерен свят. Живеем в един от тези светове, и мога да ви го покажа само като лист хартия, но реално е триизмерен.

И съвсем наблизо има друг лист, също триизмерен, разделени са от празнина. Празнината е много малка, аз съм я увеличил, за да можете да я видите. Но реално е широка колкото много малка част от размера на атомното ядро. Няма да ви разказвам в подробности защо мислим, че Вселената изглежда така, но така излиза от сметките и от опитите ни да обясним физиката, която познаваме. Е, на мен ми стана интересно, защото ми изглеждаше като такъв очевиден въпрос. Т.е., какво се случва, ако тези два триизмерни свята се сблъскат? И ако се сблъскат, това би изглеждало доста като Големия взрив. Но е малко по-различно, отколкото в общоприетата картинка. Общоприетият образ на Големия взрив е една точка. Всичко започва от една точка; там имаме безкрайна плътност. И всичките ни уравнения се разпадат. Няма надежда да опишем такава ситуация.

На тази илюстрация виждате, че взривът е разширен. Не е точка. Плътността на материята е крайна и имаме шанс да развием съвместими уравнения, които да опишат процеса. И така накратко, проучили сме и тази възможност. Показали сме, че отговаря на данните, които имаме за формирането на галактики, колебанията в микровълновия фон. Освен това има и експериментален начин, по който можем да отличим тази теория от инфлационната, за която ви споменах по-рано. Използват се гравитационни вълни.

При този сценарий, Големият взрив не само, че не е началото, както можете да видите от тази илюстрация, той може да се случва отново и отново. Може би живеем в безкрайна Вселена, както в пространството, така и във времето. Имало е взривове в миналото, ще има взривове и в бъдеще. И може би живеем във вечна Вселена. Е, създаването и изпробването на модели за Вселената за мен е най-добрият начин да й се наслаждавам и радвам. Трябва да направим най-добрите математически модели, които можем, най-последователните. След това ги изследваме внимателно, логически и с данни. И се опитваме да се убедим -- наистина се опитваме да се убедим, че са грешни. Това е напредък: когато докажем, че нещо е грешно. И малко по малко, надявам се, научаваме все повече за света.

Докато развивах кариерата си, нещо непрекъснато ме глождеше. Ами Африка? Ами децата, които бях оставил там? Вместо да се подобри, както всички се надявахме през 60-те, положението се беше влошило. Африка бе обхваната от бедност, болести и войни. Това се вижда много добре на интернет страницата към проекта Worldmapper. Идеята е, че всяка държава е представена на картата, но територията й се определя от някаква величина.

Ето това е стандартната карта на света според площта. Между другото, Африка е много голяма. Следващата карта показва БВП на Африка през 1960-а, по времето, когато много африкански държави получиха независимост. Това е 1990-а и после 2002-ра. Това се очаква през 2015-а. Света се променя, но тези промени не помагат на Африка.

Ами населението на Африка? Населението не е непропорционално на площта, но Африка води света по смъртност от често предотвратими причини: недохранване, елементарни инфекции и усложнения при раждане. Това е ХИВ/СПИН. Това пък са жертвите на войните. Така, в момента месечно в Конго умират 45 000 души в следствие на войната, която се води за кобалт, диаманти и други неща. Това продължава в момента.

Ами капацитета на Африка да направи нещо по отношение на тези проблеми? Е, това са физиците в Африка. Това са хората, заети в сферата на висшето образование. А това -- това е най-шокиращо за мен -- това са научните доклади, написани в Африка. Тя просто не съществува научно. Това много убедително бе обяснено на TED Африка: всичките помощи, които са дадени, напълно са се провалили в изправянето на Африка на собствените й крака.

Е, преходът към демокрация в Южна Африка през 1994-та бе буквално сбъдната мечта за много от нас. И двамата ми родители бяха избрани в първия парламент, заедно с Нелсън и Уини Мандела. Те бяха единствената друга двойка. И през 2001-ва си взех научноизследователска отпуска, за да ги посетя. И докато бях зает с работата си -- работех върху тези сблъскващи се светове през деня. И научих, че има отчайващ недостиг на умения, особено математически умения, в промишлеността, в управлението, в образованието.

Умението за създаване и изпитване на модели е станало съществено, не само за всяка област на съвременната наука, но и за модерното общество. И ако ви липсват математическите умения, не можете да влезете в модерната епоха. И ми хрумна нещо. Нещо много просто. Идеята е да се създаде Африкански институт за математически науки, или АИМН (AIMS букв. цели). Да наберем студенти от цяла Африка, да ги съберем с преподаватели от цял свят, и да се опитаме да им дадем фантастично образование.

Ами, като професор в Кеймбридж имам много познати. И за мое удивление те изцяло ме подкрепиха. Казаха ми, "Иди и го направи, ние ще дойдем и ще преподаваме." Знаех, че ще е страшно забавно да събереш блестящи ученици от държави, където нямат никаква перспектива, с най-добрите преподаватели от цял свят, които знаех, че ще дойдат, защото Африка ги интересуваше. Просто да ги събера и да оставя искрите да прехвърчат. И така купихме един порутен хотел до Кейптаун. Хотел от 1920-те в стил Ар Деко с 80 стаи. Районът беше доста занемарен, така че купихме хотел с 80 стаи за 100 000 долара. Сградата е много красива. Решихме да я ремонтираме и после да разпространим новината: поставяме началото на най-добрия математически институт в Африка в този хотел.

Е, новата Южноафриканска република (бел. ред. сега Република Южна Африка) е много вълнуващо място. И ако не сте били там, трябва да отидете. Там се случват много, много интересни неща. Събрахме чудесен персонал, високо мотивиран персонал. Другото нещо, което се случи, което бе много добре за нас, бе интернет. Въпреки че в цяла Африка интернета е много скъп, навсякъде има интернет кафенета. А умните млади Африканци отчаяно искат да се присъединят към глобалната общност, да бъдат успешни -- и са много амбициозни. Искат да бъдат следващия Айнщайн.

И когато обявихме, че АИМН отваря врати, новината се разпространи много бързо по електронна поща и чрез нашата интернет страница. И получихме много кандидатури. Е, ние замислихме АИМН като 24-часова учебна среда, и беше фантастично да започнеш университет от началото. Трябва да преосмислиш за какво служат университетите. И това е наистина вълнуващо. Заложихме на интерактивното обучение. Никакво мърморене пред черната дъска. Наблягаме на решаването на проблеми, работата в групи, всеки студент открива потенциала си и го използва до край, вместо да гони по-високи оценки.

Всички живеят заедно в хотела, и преподавателите и студентите, и не е изненадващо да се натъкнеш на импровизирана демонстрация в 1 през нощта. Студентите обикновено не напускат компютърните зали преди 2 или 3 сутринта. И в осем отново са станали. Лекции, задачи и т.н. Университетът е едно необичайно място. Наблягаме особено на сферите, които са най-важни за развитието на Африка, защото в тези сфери учените, работещи в Африка, ще имат предимство. Ще могат да публикуват разработките си, ще ги канят на конференции. Ще имат успех, ще имат добри кариери.

И АИМН се справя невероятно добре. Това е списък на завършилите миналата година, завършиха през юни, и тук пише с какво се занимават в момента, 48 души са. Ето тук е показано къде са сега. И къде са били. Та, всички те са аспиранти. Всичките учат за магистърски и докторски степени на отлични места. В АИМН могат да бъдат обучени пет студента на цената на един в САЩ или в Европа. Но още по-важна е панафриканската студентска общност, която е източник на сила, гордост и ангажираност към Африка. Илюстрираме развитието на АИМН като оцветяваме държавите в Африка.

И тук можете да видите зад списъка. Когато една държава е оцветена в жълто, значи някой е кандидатствал; оранжево -- приели сме кандидата; и зелено -- студентът е завършил Ето това бяхме постигнали след първия випуск през 2004-та. И си поставихме за цел да направим целия континент зелен. Ето това е 2005-та, -6-та, -7-ма, -8-ма. (Ръкопляскане) Близо сме до постигането на първоначалната ни цел.

Снимахме някои от студентите в домовете им, преди да дойдат в АИМН. Ето сега ще ви покажа един от тях. Тендай Мугуагуа: Името ми е Тендай Мугуагуа. Имам бакалавърска степен по Наукa и педагогика. Ще уча в АИМН. Доколкото разбирам, програмата обхваща много материал. От физика до медицина, особено епидемология и математически модели. Нийл Турок: И така Тендай дойде в АИМН и се справи много добре. Но нека ви разкаже тя.

ТМ: Името ми е Тендай Мугуагуа, учих в АИМН през 2003-та и 2004-та. След като завърших АИМН продължих образованието си с магистърска степен по Приложна математика в Университета на Кейптаун в ЮАР (бел. ред. сега РЮА). След това дойдох в Холандия, където в момента работя върху докторантура по Теоретична имунология.

Професор: Тендай работи много независимо. Разбира се добре с имунолозите в болницата, в общи линии имам един много добър докторант от ЮАР. Така че се радвам, че е тук.

НТ: Друг студент от първата година на АИМН е Шеху. Тук го виждате с любимия му учител от гимназията. А тук влиза в университета в северна Нигерия. След АИМН Шеху искаше да се занимава с високоенергийна физика, затова дойде в Кеймбридж. На път е да завърши доктурантурата си и наскоро го снимаха с някого, когото всички вие познавате.

Шеху: И оттам ще можем да, надявам се, правим по-добри прогнози и да го сравняваме с графиката и да правим и прогнози.

Стивън Хокинг: Това е хубаво.

НТ: Това са настоящите студенти в АИМН. 53-ма души от 20 различни държави, сред тях има 20 жени. Сега стигам до работата с TED. Е, имахме купон. Това е Африка -- в Африка се правят добри купони. И миналия месец ми направиха купон-изненада. Ето някой, когото вече познавате. (Ръкопляскане) Искам да ви покажа още няколко изключителни хора на тази снимка. Значи, бяхме на купона, както виждате напълно са ме заобиколили на този етап. Това е Езра. Тя е от Дарфур. Тя е физик и някак винаги запазва усмивката си, въпреки всичко, което се случва в родната й държава. Но тя иска да продължи да се занимава с физика и се справя изключително добре. Това е Лидия. Лидия е първата жена, която е завършила математика в Централноафриканската република. Сега е в АИМН. (Ръкопляскане)

И така, да се захващам с нашето желание за TED. Е, не е моето желание, а нашето желание, както вече сте разбрали. Нашето желание има две части: едната е мечта, другата е план. Така. Нашата TED мечта е следващият Айнщайн да е африканец. (Ръкопляскане) В стремежа към висините на творческия гений, искаме да дадем на хиляди хора мотивацията, надеждата и куража да получат висшите умения, от които се нуждаят, за да помогнат на Африка. Сред тях ще има не само блестящи учени -- в това съм сигурен, след като видяхме какво става в АИМН -- те ще бъдат и африканските Гейтсове, Бринове и Пейджове на бъдещето.

Е, казах, че имаме и план. Планът ни е много простичък. АИМН вече е доказан модел. Това, което трябва да направим е да го размножим. Искаме да отворим 15 центъра на АИМН през следващите пет години, из цяла Африка. Във всеки център ще учат студенти от цяла Африка, но ще се специализира в различна научна сфера. Искаме да използваме науката, за да преодолеем националните и културни бариери, както става в АИМН. Искаме да добавим нови елементи в програмата. Искаме да добавим предприемачески и политически умения.

Разширеният АИМН ще бъде една цялостна панафриканска институция, а завършилите ще представляват здрава мрежа от хора, които работят заедно за мира и напредъка на континента. През последната година посетихме няколко места из Африка в търсене на подходящи места за новите центрове на АИМН. Избрали сме ето тези. Всеки от центровете има силен местен екип, всеки се намира на красиво място, интересно място, което международните преподаватели ще се радват да посетят. Партньорите ни из цяла Африка са изключително ентусиазирани. Всеки иска център на АИМН в държавата си.

И през ноември конференцията на всички африкански министри на науката и технологиите, която се проведе в Момбаса, призова за цялостен план за разширяване на АИМН. Така че имаме политическа подкрепа из целия континент. Няма да е лесно. На всяко място ще има огромни предизвикателства. Местните учени трябва да играят водещи роли, а правителствата трябва да бъдат убедени да участват. Условията са много тежки, но не можем да си позволим компромиси с принципите, които направиха АИМН работещ модел.

А ето кои са те накратко: институтите трябва да бъдат практически насочени, новаторски, икономични и висококачествени. Защо? Защото искаме Африка да бъде богата. Чрез този акроним лесно помним правилата, от които имаме нужда. И така, в заключение, искам да кажа, че единствените хора, които могат да поправят Африка са талантливите млади африканци. Като отключим и окуражим техния творчески потенциал, ще причиним постепенна промяна в бъдещето на Африка. Постепенно те ще допринесат за развитието на Африка и на науката по начини, които можем само да си представяме. Благодаря ви. (Ръкопляскане)