Нийл Макгрегър: 2600 години история в един предмет

Нещата, които правим, имат едно върховно качество -- те живеят по-дълго от нас. Ние загиваме, те оцеляват; ние имаме един живот, те имат много и във всеки живот те могат да означават различни неща. Това означава, че докато ние имаме една биография, те имат много.

Искам тази сутрин да разкажа за историята, биографията -- или многото биографии -- на един определен предмет, на нещо забележително. То не изглежда, съгласен съм, кой знае какво. Голямо е като топка за ръгби. Направено е от глина, изваяно в цилиндрична форма, покрито с гъсто изписан текст и след това оставено да изсъхне на слънце. И както можете да видите, малко е поочукано, което не е изненадващо, тъй като е било създадено преди две хиляди и петстотин години, а открито в разкопки през 1879 г. Но днес, вярвам, че това нещо е главен играч в политиката на Близкия Изток. И това е предмет с пленяващи истории, истории, които със сигурност не са приключили.

Всичко започва през ирано-иракската война и онази серия от събития, чиято кулминация е в превземането на Ирак от чужди сили, премахването на деспотичен управник и незабавна промяна на режима. Искам да започна с един епизод от тази поредица от събития, който на повечето от вас ще се стори много познат, Пирът на Балтазар -- защото става дума за ирано-иракската война от 539 г. пр. н. е. А аналогиите между събитията от 539 г. пр. н. е. и 2003 г. и между тях, са потресаващи. Това което виждате е картина на Рембранд, намира се в Националната Галерия в Лондон, илюстрираща текст от пророка Данаил от Еврейската библия. Всички вие знаете поне малко историята.

Балтазар, синът на Навуходоносор, Навуходоносор, който покорил Израел, плячкосал Йерусалим, заловил хората и отвел евреите във Вавилон. Не само евреите, той взел и съдовете от храма. Той ограбил, осквернил храма. И великите златни съдове от храма на Йерусалим били занесени във Вавилон. Балтазар, неговия син, решил да си направи пир. И за да направи събитието по-вълнуващо, добавал малко светотатство към общата веселба, като използвал съдовете от храма. Вече бил във война с иранците, с царя на Персия.

И тази нощ, според Данаил, в апогея на тържествата се появила ръка, която написала на стената: "Ти беше претеглен и намерен за недостоен и твоето царство се предава на мидийците и персите." И същата тази вечер Кир, цар на персите, влязъл във Вавилон и режимът на Балтазар паднал. Това, разбира се, е велик момент от историята на еврейския народ. Това е велика история, история, която всички ние знаем. "Надписът на стената" е фраза от ежедневния ни език. Това, което се е случило после е забележително и е моментът, в който нашия цилиндър се появява в историята.

Кир, царят на персите, влиза във Вавилон без битка -- огромната империя на Вавилон, която се простирала от южен Ирак до средиземноморието, се предава на Кир. И Кир издава декларация. И това е, което цилиндърът представлява, декларация, създадена от владетеля, воден от Бог, който свалил иракския деспот и щял да даде свобода на хората. На звучен вавилонски -- написана е на вавилонски -- той казва: "Аз съм Кир, владетелят на вселената, великият цар, могъщият цар, царят на Вавилон, цар на четирите краища на света." Нямат проблем с преувеличаването, както виждате. Това най-вероятно е първото истинско съобщение за печата от армия на победители, което е стигнало до нас. И е написано, както скоро ще видим, от много умели ПиАр консултанти. Преувеличението не е нещо изненадващо.

А великият цар, могъщият цар, царят на четирите краища на света, какво смята да направи? Той ще заяви, че със завладяването на Вавилон, той ще пусне всички народи, които вавилонците, Навуходоносор и Балтазар, са заловили и поробили, на свобода. Ще им позволи да се завърнат в родината си. И което е по-важно, ще им позволи да си вземат всички ценности, статуите, храмовата утвар, които са били плячкосани. Всички хора, репресирани и изселени от вавилонците, ще се приберат по домовете си и ще вземат със себе си отнетите ценности. И ще могат да възстановят олтарите си и да почетат боговете си, спазвайки своята традиция, по родните си места. Това е декретът, този предмет е доказателството за факта, че евреите, след заточението във Вавилон, годините прекарани седейки край водите на Вавилон, ридаейки при всеки спомен за Йерусалим, на тези евреи им е позволено да се приберат у дома. Позволено им е да се приберат в Йерусалим и да издигнат наново своя храм.

Това е базисен документ в еврейската история. И Летописите, Книгата на Езра в Еврейската библия го съобщават единодушно. Това е еврейската версия на същата история. "Това каза Кир, цар на Персия: 'Всички царства на земята имат Господ Бог на небесата даден им, и той ме натовари да му изградя дом в Йерусалим. Кой измежду вас е от неговия народ? Господ Бог ще е с него, и ще му позволи да се възкачи." "Възкачи се" - алия. Най-важният елемент на идеята за завръщане, базисна част от живота на юдаизма. Както всички знаете, завръщането от заточение, вторият храм, променят образа на юдаизма. И тази промяна, този велик момент в историята, става възможен благодарение на Кир, царят на Персия, а ние го научаваме от текстовете на иврит от светото писание и на вавилонски от глинения цилиндър.

Два важни текста, какво ни казват за политиката? Това, което се случва, е една фундаментална смяна в историята на Близкия Изток. Империята, включваща Иран, Мидия и Персия, обединена от Кир, става първата велика световна империя. Кир властва през четиридесетте години на 6 в. пр. н. е. И до времето на синът му Дарий, цялото източно средиземноморие е под контрола на персите. Всъщност, тази империя, е Близкия Изток, такъв какъвто го познаваме, и тя оформя Близкия Изток, такъв, какъвто го познаваме. Била е най-обширната империя, известна до тогава на света. Много по-важно е, че тя е била първата мултикултурна, мултирелигиозна държава в огромен мащаб. И е трябвало да бъде ръководена по съвършено нов начин. Трябвало е да бъде управлявана на различни езици. Фактът, че този декрет е на вавилонски го показва. И трябва да признае различните обичаи, различните хора, различни религии, различни вери. Кир проявява уважение към всичко това.

Кир поставя модел за начин на управление на огромно многонационално, мултирелигиозно, многокултурно общество. В резултат е просъществувала империя, която включва земите, които виждате на екрана, и която оцелява в продължение на 200 години на стабилност, преди Александър да я разруши. След нея остава мечтата за един обединен Близък Изток, за място, където хора с различни вярвания могат да съжителстват заедно. Гръцката инвазия прекратява това. И разбира се, Александър не успява да поддържа държавата и тя се разпада на части. Но делото на Кир остава основополагащо.

Гръцкият историк Ксенофон пише своята книга "Киропедия," представяйки Кир като велик управник. И през цялата европейска култура след това, Кир остава пример за подражание. Това е гравюра от 16 век, която ни показва колко разпространена е била почитта към него. И книгата на Ксенофон за Кир, за това как се управлява многообразно общество, е била една от великите книги, която вдъхновява бащите основатели на Американската революция. Джеферсън е бил голям почитател -- идеалите на Кир очевидно говорят за тези идеали от 18-ти век, за това как да създадеш религиозна търпимост в една нова държава.

Междувременно, обратно във Вавилон нещата не вървели на добре. След Александър, други империи, Вавилон запада, превръща се в руини и всички следи от великата Вавилонска империя се изгубват -- до 1879 г. когато цилиндърът е открит от експедиция на Британския музей, провеждаща разкопки във Вавилон. С което започва една друга история. Това е големият дебат от средата на 19-ти век: Достоверни ли са текстовете? Можем ли да им се доверим? Ние знаем за завръщането на евреите и за декрета на Крит само от Еврейската библия. Други доказателства няма. И ето, че изведнъж се появява това. И огромното вълнение на един свят, в който тези, които вярват на светото писание и преживяват това разтърсване на вярата им в Сътворението от теорията за еволюцията, от геологията, ето че се появява доказателство за историческата достоверност на Стария Завет. За 19-ти век това е велик момент.

Но -- и това, естествено, е мястото, където нещата стават сложни -- фактите са вярни, ура за археологията, но интерпретацията се оказва проблем. Защото разказът от цилиндъра и този от Еврейската Библия се различават в един ключов аспект. Вавилонският цилиндър е написан от свещенослужители на великия бог на Вавилон, Мардук. И, разбира се, те казват, че всичко това е дело на Мардук. "Мардук, когото почитаме, извикал Кир по име." Мардук хваща Кир за ръката, призовава го да води тези хора и му дава управлението на Вавилон. Мардук казва на Кир, че той ще извърши великото, щедро дело да освободи тези хора. И ето защо всички ние трябва да сме благодарни и да се прекланяме на Мардук.

Създателите на ивритския текст в Стария Завет, едва ли ще се изненадате да научите, имат малко по-различна гледна точка. За тях, естествено, едва ли е възможно Мардук да е направил всичко това. Може да бъде само Йехова. И така, в Исая имаме тези чудесни текстове, които приписват заслугите за цялата история не на Мардук, но на великия Господ Бог на Израел -- Богът на Израел, който също нарича Кир по име, също го хваща за ръката и му повелява предводителството на неговите хора. Имаме един показателен пример за присвояването на една и съща случка от две различни религии, две различни религиозни обсебвания на един политически факт.

Бог, както знаем, обикновено е на страната на големите баталиони. Въпросът е, за кой Бог става дума? И дебатът нарушава спокойствието на всеки през 19-ти век. Да проумееш, че Еврейските писания са част от много по-обширен религиозен свят. И е пределно ясно, че цилиндърът е по-стар от писанието на Исая и, че в същото време Йехова говори с думи, много подобни на тези, използвани от Мардук. И оставяме с усещането, че Исая знае за това, защото той казва, че това е Бог, който говори, разбира се: "Призовах ги по име въпреки че те не ме познаваха." Мисля, всепризнато е, че Кир не е разбирал, че действията му са водени от Йехова. И също така, би бил изненадан да разбере, че Мардук му повелява какво да прави. Тъй като, любопитно естествено, Кир е добър иранец със съвършено различен набор от богове, които не са споменати в никой от текстовете.

(Смях)

Това е през 1879. 40 години по-късно и ето ни в 1917, когато цилиндърът влиза в различен свят. По това време, реалната политика на модерния свят -- годината на Декларацията на Балфур, годината, когато новата имперска сила в Близкия Изток, Британия, решава да декларира еврейски национален дом, който ще позволи на евреите да се завърнат. И реакцията на тази идея от еврейското население на Източна Европа е възторжена. И навред из Източна Европа, евреите разпространяват изображения на Кир и Джордж V един до друг -- двамата велики владетели, които позволяват завръщането в Йерусалим. Цилиндърът на Кир отново е изваден в публичното пространство и неговия текст, като демонстрация на това, което ще се случи, когато войната свърши през 1918-та е част от божествен замисъл. Всички знаете какво се случва. Основана е държавата Израел, и 50 години по-късно, в края на 60-те, е ясно, че ролята на Британия като имперска сила е свършила. Тогава за цилиндъра започва нова история.

Регионът, според Обединеното Кралство и САЩ, трябва да бъде опазен от комунизма и суперсилата, създадена за осъществяването на тази цел е Иран, Шахът. Така че Шахът създава иранска история, или завръщане към иранската история, която го поставя в средата на важна традиция и сече монети, на които е изобразен той с цилиндъра на Кир. По време на големите празненства в негова чест в Персеполис, той изисква цилиндъра, и цилиндърът е даден на заем от Британския Музей, пратен е в Техеран, и става част от големите тържества в чест на династията на Пахлави. Цилиндърът на Кир: гарант на Шаха.

10 години по-късно имаме нова история: Иранската революция, 1979. Това е ислямска революция, никакъв Кир повече: вече не се интересуваме от тази история, интересуваме се от ислямски Иран -- докато Ирак, новата суперсила, която решаваме, че трябва да контролира региона, напада. И имаме нова ирано-иракска война. За иранците става наложително да си припомнят величайшето минало, тяхното велико минало, когато са се били с Ирак и са победили. Положението е критично и трябва да се намери символ, който да обедини всички иранци -- мюсюлмани и не-мюсюлмани, християни, зороастрийци, евреи, живеещи в Иран, благочестивите и неблагочестивите. И очевидния символ е Кир.

Така че, когато Британския Музей и Техеранския национален музей си сътрудничат и работят заедно, както сме правили и преди, иранците отправят молба само за едно нещо на заем. Това е единствения предмет, който те искат. Искат да заемат цилиндъра на Кир. И миналата година, цилиндърът на Кир замина за Техеран за втори път. Виждате експонирането му тук, сложен в специална кутия от директора на Националния музей на Техеран, една от многото жени в Иран, заемаща ръководен пост, г-жа Ардакани. Това беше голямо събитие. Това е от другата страна на същата снимка. В Техеран цилиндърът беше видян от между един и два милиона души в продължение на няколко месеца. Това е много над която и да е хитова експозиция на Запад. И е предмет на продължителен дебат за това какво означава цилиндъра, какво е имал предвид Кир, но най-вече, Кир, видян през призмата на този цилиндър -- Кир, защитникът на отечеството, героят, разбира се, на иранската идентичност и на иранския народ, толерантен към всички религии. В съвременен Иран зороастрийците и християните имат гарантирано място в иранския парламент, нещо, с което могат много, много да се гордеят.

За да видят цилиндъра, хиляди евреи, живеещи в Иран идват в Техеран. Той става емблематичен, предмет на грандиозен дебат, за това какво е Иран отвътре и отвън. Дали Иран още е защитник на подтиснатите? Ще даде ли Иран свобода на хората, които тираните са поробили и отчуждили? Това е водеща национална риторика и всичко това беше извадено на преден план в грандиозно шествие организирано при връщането на цилиндъра. Виждате на тази сцена огромен модел на цилиндъра на Кир с фигурите на велики личности от иранската история, събрани да заемат своето място в наследството на Иран. Събитието беше представено от самия президент.

И за мен, да занеса този предмет в Иран, да ми бъде позволено да го занеса в Иран, беше позволение да стана част от един изключителен дебат, воден на най-високо ниво, за това какво представлява Иран, какви различни видове Иран съществуват и как различните етапи от историята на Иран могат да повлияят на света днес. Този дебат продължава, и ще продължи да вдига шум, защото този предмет е една от големите декларации на човешката надежда. Той стои наравно с Американската конституция. Той със сигурност казва много повече за реалните свободи отколкото Магна Карта. Това е документ, който може да значи толкова много неща за Иран и региона.

Негова реплика е експонирана в ООН. Тази есен той ще бъде представен в Ню Йорк по време на организирането на големите дебати за бъдещето на Близкия Изток. И искам да приключа с въпрос към вас каква ще бъде следващата история, в която ще фигурира този предмет. Със сигурност ще се появи в още много близкоизточни истории. И каква история на Близкия Изток, каква история на света искате да видите имайки предвид казаното, изразеното чрез този цилиндър? Правото на народите да живеят заедно в една и съща държава, изповядвайки вярата си по различен начин, свободно -- Близък Изток, свят, в които религията няма да бъде повод за разделяне или спор.

В момента в света на Близкия Изток споровете, както знаете, са ожесточени. Но вярвам, че е възможно най-влиятелния и мъдър глас на всички тях да бъде гласът на този безгласен предмет, цилиндърът на Кир.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)