Нейтън Улф търси вируси в джунглата

Когато повечето хора мислят за началото на СПИН, се връщат към 80-те години на XX век. Разбира се, това беше десетилетието, през което открихме СПИН и вируса, който го причинява - ХИВ. Но всъщност този вирус е преминал върху хората много десетилетия преди това, от шимпанзетата, от които произхожда вирусът, върху хората, ловуващи тези маймуни.

Тази снимка е била направена преди Великата депресия в Бразавил, Конго. По това време имало хиляди хора, според нас, които са били заразени с ХИВ.

И така, имам един-два наистина важни въпроса за вас. Ако този вирус се е намирал в хиляди индивиди в онзи момент, защо чак през 1984 г. е станало възможно откриването му? И - още по-важно - ако сме били там през 40-те, 50-те, 60-те години и бяхме видяли тази болест, ако бяхме разбрали какво точно става с нея, как би могло това да промени и напълно да преобрази природата на начина на движение на тази пандемия?

Всъщност това не е уникално за ХИВ. Огромното мнозинство от вируси идват от животни. Може да мислите за това като един вид пирамида от тези бълбукащи вируси, преливащи от животните в човешкото население. Но само на самия връх на пирамидата тези неща стават напълно човешки. Въпреки това изразходваме огромното болшинство от енергията си, съсредоточено върху това ниво на пирамидата, в опити да разплетем неща, които вече напълно са се адаптирали към човешките същества, противопоставянето на които ще бъде много тудно - както видяхме със случая с ХИВ.

През последните 15 години работя върху проучване на по-ранния интерфейс тук - онова, което съм нарекъл "вирусен поток" - термин, създаден от моя ментор Дон Бърк. Това е идеята, че можем да изучаваме начина на вмъкване на тези вируси в човешките популации, движението на тези агенти към хората, и чрез улавяне на този момент може да успеем да се придвижим до ситуация, при която да ги хващаме рано.

Добре - значи, това е картина, и ще ви покажа няколко полеви снимки. Това е снимка на централноафрикански ловец. Това всъщност е твърде обикновена снимка. Едно от нещата, които искам да отбележите на нея, е кръвта - че виждате огромно количество контакт с кръв. Това беше абсолютно ключово за нас. Това е много интимна форма на връзка. Затова, ако ще изучаваме вирусния поток, е необходимо да стигнем до онези популации, които имат интензивен контакт с диви животни.

И така изучаваме хора като този индивид. Събираме от тях кръв и други проби. Търсим болести, засягащи както животните, така и хората. В идеалния случай, това ще ни позволи да улавяме тези неща в ранна фаза, докато се движат към човешките популации. Основната цел на тази работа не е просто да отидем веднъж и да прегледаме тези индивиди, а да определим хиляди индивиди в тези популации, които да наблюдаваме постоянно и редовно. Когато са болни, ще събираме проби от тях.

Всъщност ще ги вербуваме - което вече сме направили - да събират проби от животни. Даваме им тези малки парчета филтърна хартия. Когато вземат проби от животни, те събират кръвта на филтърната хартия и това ни позволява да идентифицираме все още непознати вируси от точно необходимите животни - онези, които всъщност са ловувани.

(Видео): Разказвач: Дълбоко в един отдалечен регион на Камерун двама ловци дебнат плячката си. Казват се Патрис и Пати. Те търсят месо из шубраците - горски животни, които могат да убият, за да изхранват семействата си. През повечето дни Патрис и Пати излизат на лов в гората около домовете си. Имат множество капани и заложени от тях примки за улавяне на диви прасета, змии, маймуни, гризачи - всъщност, всичко, което могат. Патрис и Пати са излезли от часове, но не са открили нищо. Животните просто са изчезнали.

Спираме да пийнем вода. Тогава в храстите се чува шумолене. Приближават се група ловци. Натоварени са с дивеч. Има поне три вируса, които са ви известни, намиращи се точно в тази маймуна.

Нейтън Улф: Тези видове, да. А има и още много, много патогени, присъстващи в тези животни. Тези индивиди са в особен риск, особено ако има контакт с кръв - подложени са на риск от предаване и възможна инфекция с нови вируси.

Разказвач: Докато ловците показват убития дивеч, се случва нещо изненадващо. Показват ни филтърна хартия, която са използвали, за да събират кръв от животните. Кръвта ще бъде тествана за зоонотични вируси, част от програмата, по която д-р Улф работи от години.

НУ: Това е от ето това животно, Голям петнистонос гвенон. Всеки човек, донесъл поне едно парче филтърна хартия, като минимум, е преминал основното ни здравно образование за рисковете, свързани с тези дейности, което предполагаемо, от наша гледна точка, им дава възможността да намалят риска, на който са подложени, а очевидно - и риска за семействата им, селото, страната и света.

НУ: Добре - преди да продължа, мисля, че е важно само за момент да поговорим за "храстовото месо". "Храстово месо" е ловът на дивеч. Нали? Може да се вземат предвид всички видове различно "храстово месо". Ще говоря за това. Когато вашите деца и внуци ви поставят въпроси за този период от време, едно от нещата, които ще ви питат, е как така сме позволили някои от най-близките ни живи роднини, някои от най-ценните и застрашени видове на нашата планета да изчезнат, защото не сме успели да се заемем с някои от проблемите на бедността в тези части на света.

Но всъщност това не е единственият въпрос, който ще ви зададат за това. Ще ви зададат също въпроса - когато разбрахме, че по този начин ХИВ е влязъл в човешката популация и че други болести имат потенциала да влязат по същия начин, защо сме оставили това поведение да продължава? Защо не сме намерили някакво друго решение за това? Ще кажат, че в региони на дълбока нестабилност из целия свят, където съществува тази крайна бедност, където населението расте и няма такива устойчиви ресурси, това ще доведе до хранителна несигурност.

Но вероятно ще ви зададат и друг въпрос. Смятам, че всички ние трябва да си го зададем - а именно, защо сме смятали, че отговорността лежи върху този индивид тук. Това е човекът - виждате точно тук, над дясното му рамо - това е човекът, уловил маймуната от последната снимка, която ви показах. Е, добре - погледнете фланелката му. Погледнете лицето му. "Храстовото месо" е една от централните кризи, проявяващи се в нашето население в момента, в човечеството, на тази планета. Но вината не може да бъде на някой като него. Нали? И разрешаването на проблема не може да бъде само негова отговорност. Няма лесни решения, но онова, което ви казвам е, че пренебрегваме този рпоблем на свой собствен риск.

И така, през 1998 г. заедно с моите ментори Дон Бърк и полковник Мпуди-Нголе пристъпихме към реален старт на тази работа в централна Африка - работа с ловци в тази част на света. А моята работа - по това време бях стипендиант след докторска степен и наистина се бях заел да поставя основите на това. Затова си казах: "Добре, страхотно - ще съберем всякакви проби. Ще отидем на всички тези различни места. Ще бъде чудесно." Знаете ли - погледнах картата, избрах 17 места - смятах, че няма проблем. (Смях)

Няма нужда да казвам, че драстично грешах. Това е изпълнена с предизвикателства работа. За щастие, имах и продължавам да имам абсолютно чудесен екип от колеги и сътрудници в собствения ми екип, а това е единственият начин, по който наистина да се върши тази работа. С тази работа имаме цял набор предизвикателства.

Едно от тях е просто да получим доверие от индивидите, с които работим на място. Човекът, който виждате от дясната страна, е Пол ДеЛонг-Минуту. Той е един от най-добрите комуникатори, с които някога съм си имал работа. Когато пристигнах, не говорех и дума френски, и все пак, като че ли разбирах какво казва той. Пол е работил с години в камерунското национално радио и телевизия и е говорил по здравни проблеми. Бил е кореспондент по здравеопаването. Затова решихме да наемем този човек, като пристигнахме там, тъй като би могъл да бъде страхотен комуникатор. Когато стигнахме до тези села обаче, открихме, че никой няма телевизия, затова не разпознаваха лицето му. Но когато започвахме за говорим, всъщност разпознаваха гласа му от радиото. Той бе човек с невероятен потенциал да разпространява аспекти от нашето послание, дали с оглед на опазване на дивите животни, или на здравни предпазни мерки.

Често се натъкваме на пречки. Това сме ние на връщане от един от тези много селски райони с проби от 200 индивида, които трябваше да отнесем в лабораторията до 48 часа. Обичам да показвам тази снимка - това е Убалд Тамуфе, който е водещият изследовател в базата ни в Камерун. Убалд ми се смее, когато показвам тази снимка, защото, разбира се, лицето му не се вижда. Но причината, поради която обичам да показвам снимката, е, защото се вижда, че той е на път да разреши този проблем. (Смях) Което... което и направи. Което и направи. Ето само набързо няколко снимки "преди и след". Това беше нашата лаборатория преди. Така изглежда тя сега. В ранната фаза, за да пренасяме пробите си, трябваше да имаме сух лед. За да се снабдим със сух лед, трябваше да ходим в пивоварните - да просим, да вземаме на заем, да крадем, за да накараме тези хора да ни го дават. Сега имаме свой собствен течен азот. Обичам да наричам нашата лаборатория най-студеното място в централна Африка - може и да е така. Ето една моя снимка - снимката ми "преди". (Смях) Без коментар.

И тъй, какво се случи? Онова, което правихме през 10-те години - тази работа наистина ни изненада. Направихме ред открития. И онова, което открихме, е, че ако търсиш на правилното място, всъщност може да се наблюдава потокът на тези вируси в човешките популации. Това ни даде огромна надежда. Открихме цял набор нови вируси в тези индивиди, включително нови вируси в същата група като ХИВ - значи, съвсем нови ретровируси. А, да го признаем - всеки нов ретровирус в човешката популация е нещо, с което трябва да сме наясно. Той е нещо, което трябва да следваме. Не е нещо, от което трябва да се изненадваме.

Няма нужда да казвам, че в миналото вирусите, влизащи в тези селски общности, спокойно биха могли да изчезнат. Случаят вече не е такъв. Пътищата за дървен материал осигуряват достъп до градски райони. И критичното е, че онова, което се случва в централна Африка, не остава в централна Африка. След като открихме, че наистина е възможно да извършваме това наблюдение, решихме да придвижим това от изследване към реални опити за глобално усилие за наблюдения. Чрез щедра подкрепа и научно партньорство с Google.org и фондацията Скол съумяхме да стартираме Глобалната инициатива за вирусни прогнози и да започнем работа на четири различни места в Африка и Азия. Не е нужно да казвам, че различните популации от различни части на света имат различни типове контакт. Не са само ловците в Централна Африка. Случва се също на пазари за живи животни - тези мокри пазари - точно мястото, където се появи SARS в Азия. Но това всъщност е само началото, от наша гледна точка.

Целта ни в момента, в добавка към разгръщането на тези места и задвижването на всичко, е да идентифицираме нови партньори, защото имаме усещането, че е нужно това усилие да се разгърне вероятно до 20 или повече места по цял свят - до вирусни огнища - защото всъщност идеята тук е да се хвърли невероятно широка мрежа, за да може да хващаме тези неща, в идеалния случай, преди да стигнат до банките с кръв, сексуалните мрежи, самолетите. И всъщност това е целта ни. Имаше време, не много отдавна, когато откритието на непознати организми беше нещо, предизвикващо невероятно страхопочитание у нас. То имаше потенциала наистина да промени начина, по който виждаме себе си и мислим за себе си.

Мисля, че много хора на нашата планета в момента се отчайват и мислят, че сме стигнали до точка, където сме открили повечето неща. Ще ви кажа сега: моля ви, не се отчайвайте. Ако на някое интелигентно извънземно бе възложено да пише енциклопедия на живота на нашата планета, 27 от 30-те й тома щяха да са посветени на бактерии и вируси, и едва няколко тома ще останат за растения, гъби и животни - а хората щяха да са само бележка под линия... интересна бележка под линия, но въпреки това - бележка под линия. Това, честно казано, е най-вълнуващият период някога за изучаване на непознати форми на живот на нашата планета. За доминиращите сред тях, които съществуват тук, не знаем почти нищо. И все пак, в крайна сметка, имаме инструментите, които ще ни позволят наистина да изследваме този свят и да ги разберем.

Много благодаря. (Аплодисменти)