Нейтън Мирволод за археологията, снимането на животни, барбекю ...

Намирам се в Чили, в пустинята Атакама, седнал в лобито на един хотел, защото това е единственото място където има Wi-Fi връзка гледам тази фотография на екрана, и една жена идва зад гърба ми. И казва “О, колко е хубаво! Какво е? Това Джаксън Полък ли е?“ И за съжаление понякога мога да бъда прекалено искрен. Отговорих: “Не това е пингвинско лайно“

(Смях)

И знаете, „Извинете!“ Почувствах, че тя си мисли, че й говоря цинично.

(Смях)

Така че й казах “Не, не, наистина. Това е пингвинско лайно.“

(Смях)

Защото току-що бях на Фолклендските острови да правя снимки на пингвини. Това е папуаски пингвин. А тя продължи да е скептична. Буквално няколко минути преди това бях свалил от интернет тази научна статия за изчисления върху дефекацията при птиците. Което е наистина много интересно, защото ни връща към един модел наречен „Поток на Поазо“ и вие може да научите ужасно много за физиката за птичия ректум. Всъщност технически не се нарича ректум, нарича се клоака.

Тук тя ме прекъсна, и каза, "Кой сте вие? Какво правите?" И аз замръзнах, защото не намерих начин да опиша какво правя. и по същия начин тази реч днес е моят отговор на това. Това е случаен подбор от нещата, които правя. Трудно ми е да го обясня логично, така, че не съм сигурен дали вие можете да го разберете. Това са нещата, за които мисля до късно вечерта, много често дори до 4 сутринта.

Някои хора ги е страх от нещата, които правя. Те си мислят, че съм като Тони Сопрано, екстравагатен, в отговор на това, накарах да ми направят защитна жилетка против куршуми. Не съм сигурен какво си мислят, защото не говоря норвежки.

(Смях)

Но не мисля, че "monsteret" е нещо хубаво. Не знам, а вие? Така, едно от нещата, които обичам да правя е да пътувам по света и да търся археологически обекти. Защото архиологията ни дава възможност да изледваме минали цивилизации и да видим в какво са имали успех и в какво са се провалили. Използвайки науката за да търсим назад и да се запитаме: "За какво наистина са мислили?"

Преди известно време бях на Великденския остров, които са едно необикновено красиво място, и необикновено мистериозно, защото където и да отидеш на този остров, се сблъскваш със статуи наречени "моаи" Те заемат площ около 163 км2. И доколкото знаем са били построени около 900 статуи. Защо са го направили? И ако не сте чели книгата на Джаред Даймънд " Колапс", непремено ви я препоръчвам. В нея има една глава за това. На практика тези хора са извършили екологично самоубийство само и само да построят повече статуи. И в един момент някой каза: "Вече знам! Нека да отсечем и последното дърво и да се самоубием, защото имаме нужда от още такива статуи."

(Смях)

И... Едно от нещата, което не е загадка, беше когато пораснах, защото когато бях дете гледах тези снимки и си мислех " Защо точно това изображение на лицето? Защо това недоволство?", това е нещо доста силно. От къде са взели вдъхновение? и тогава открих Йойо, който е един местен водач, и ако наблюдавате образа на Йойо, можете да си представите горе долу от къде идва.

Има много загатки в тези статуи. Всеки иска да знае как са били построени, и как са били транспортирани... Тази жена в преден план е Джо Ан Ван Тилбърг. Сега е главен археолог на Великденския остров. Изследвала е тези статуи в продължение на 20 години. и разполага с изчерпателни документи за всяка една от тях. Тази тук на страницата е същата, която виждате там. Един интересен проблем е, че камъкът не е много твърд. Това трябваше да бъде напълно гладко. Всъщност повечето от статуите, когато се дълбае в тях, задната част е напълно гладка, почти като стъкло. Но след 1000 години изложени на открито, са продобили тази форма.

Джо Ан и аз създадохме един проект за да дигитализираме всичко, и ще направим дигитализация с висока резолюция. Първо, защото е начин да се съхранят. Второ, защото имаме идеи за това как може да се разбере чрез алгоритъм, някои загадките. Колко време са там и в каква позиция? И може би индеректно да разберем някои от мотивите, които са причина за състоянието в което са. Докато бях на Великденския остров, можеше да се види кометата Мак Нот, така, че имате една безплатна снимка на един моаи с комета.

Имам и друг археологически проект в процес в Египет. "В процес" е може би твърде силно. Опитваме се да получим всички разрешителни, за да може всичко да е готово и да го започнем. Така, че ще говоря за него в едно бъдещо TED Но има невероятни възможности в Египет също. Друго, което правя, е да изобретявам неща. В действителност проектирам ядрени реактори. Не е шега. Това е конвенционален цикъл на ядрено гориво. Червената линия е това което се прави в повечето от ядрените реактори. Нарича се цикъл на отвореното гориво. Бялата линия се нарича напреднъл цикъл на горивото, където се преработва повторно.

Тава е нормалния начин, по който се прави. Има огромното предимство, че не замърсява с въглерод. Но има също и много недостатъци: Всяка една от стъпките е много скъпа, потенциално опасна, и има интересната собственост, че не може да се направи на двора на къщата, което е проблем. Така че нашият реактор елимина тези стъпки, и ако наистина успеем да го накараме да работи, ще е нещо чудесно. Да, лудост е да се работи по един нов ядрен реактор. Няма построен нито един реактор със стария дизайн, още по-малко с нов в САЩ през последните 25 години. Това са неща с голям риск, но потенциално с много добра възвращаемост.

Преминавайки към една напълно различна тема, работим много в областта на физика на твърдото тяло, особено в сфера наречена метаматериал Метаматериалът е изкуствен материал, който манипулира в този случай електромагнитните вълни, по начин, който не може да се направи другояче. Това устройство тук е като един невидим слой. Може и да не прилича, но ако бяхте микровълни ето така щяхте да го видите. Лъчи от светлина в този случай микровълнови, те минават около клетката и се връщат от другата страна. Това може да стане и като се използват огледала от един ъгъл. Невероятното е, че това става от всички ъгли. Метаматериалите, за съжаление действат единствено с микровълни, и все още не действат добре. Но метаматериалите са невероятно интересно поле за изледване. Днес трябва да кажем, че това е бизнес за нула миларда долара, но в действителност е даже отрицателен. Но един ден, един ден може би това ще проработи.

Много работа вършим и областта на биомедицината. В този случай работим с една известна медицинска фондация, за да разработим евтини методи за диагностизиране на болести в развиващите се страни. Казват, че очите са прозорци към душата, но се оказва, че са прозорец към много още неща. Между другото това са моите очи.

Също се интересувам много от готварство. Когато бях в Майкрософт, си взех дълга отпуска и заминах за Франция в училище за готвачи. Докато работех в Микрософт, едновременно работех и в един известен ресторант в Сиатъл, така, че готвя доста добре. Бях част от отбора, който спечели световната купа по барбекю. Барбекюто е нещо много интересно, защото е една от тези култови храни като чилито или буйабес. Всяко едно място има своята култова храна, към която хората са извънредно привързани. Има невероятни традиции и тайни, и аз се опитвам да използвам научни методи. Така, че това е последното ми барбекю, и ако изглежда по сложно от един ядрен реактор, това е защото е. Но ако започнеш да си играеш с всички тези копчета и ръчки, и естествено всичко се контролира със софтуер, могат да се получат чудесни пържоли.

(Смях)

Това е високоскоростна центрофуга. Всеки трябва да има една в кухнята си до Турбошеф. Това подлага храната на сила 50,000 по-висока от нормалната гравитация, и как прави пилешкия бульон! Не можете да си представите! Правя серия от брутални експерименти с храната. В този случай се опитвам да калибрирам един математически модел, за да мога да прогнозирам с точност времето за вътрешна обработка. И се оказва, че е полезно за един луд като мен и е забавно. Теорията е показана в червено, а опитът в черно. Така, че или съм много добър в това да фалшифицирам или този конкретен модел наистина действа.

Друго нещо, което правя между другото е в търсена на извъземна цивилизация или SETI. Може би сте чували за филма "Контакт", който беше доста нашумял. Оказва се, че наистина има хора, които отиват да търсят извънземна форма на живот с научни методи. Всъщност почти всички герои във филма са базирани на реална личност. Героинята на Джоуди Фостър, например, в действителност е тази жена - Джил Тартър, която е посветила целия си живот на това. Знаете ли? Много хора рискуват живота си в един момент на героизъм, което е добре, Но това което Джил прави, аз наричам "бавен героизъм". Тя рискува своя професионален живот за нещо, което според собствените й изчисления може да не сработи и след 1000 години, а може и никога. Харесва ми да подкрепям хората, които рискуват живота си.

След като излезе филма естествено имаше огромен интерес към SETI. Децата ми гледаха филма, и след това дойдоха и ме попитаха: Тате, тате, тази героиня е Джил, нали? И им отговорих: "Да, разбира се" "И онзи човек е..", "Да", отговорих аз. И ми казаха: "Този гаден богаташ в филма ти ли си?" А аз им казах: Стига де, това е само един филм!

(Смях)

Така, че института SETI, с малко помощ от моя страна и много от страна на Пол Алън и много други хора, строи един специален радио-телескоп в Хат Крийк, Калифорния, за да може да продължи работата по SETI. Аз пътувам много и често сменям мобилния си телефон, и единствения човек който винаги има всичи мои мобилни телефони и всичко останало което се актуализира е Джил, защото наистина не искам да пропусна "онова обаждане".

(Смях)

Можете ли да си представите? Извънземните да ми се обадят в къщи, а мен да ме няма? Ужас! Също работя много и с динозаври. Известен съм в TED като човека, който е правил секс с динозавър. И може би е вярно! Но ще говоря за един по-различен аспект от динозаврите, за това как да открием динозаври. За да открием динозаври трябва да ходим в ужасни условия, и да ги търсим. Изглежда доста глупаво, но това е така. Условията са ужасни, защото там където има хубаво време, пониква растителност. Няма ерозия и няма динозаври. Затова динозаври се намират само в пустините или в пустошта, области, в които има малко растителност и които през пролетта бързо се наводняват. Нали знаете - скиорите се молят за сняг. Палеонтолозите се молят за ерозия.

Така, че вървиш наоколо и разкопките изглеждат така. Разхождаш се и виждаш нещо подобно. Това е нещо, което открих, вижте го по-отблизо. Това е глина бентонита, която набъбва и се разширява. И има нещо застрашително, гледаш го, гледаш го по-отблизо и си казваш: "Виж ти, това е нещо интересно, какви са всички тези парчета?" И ако го гледаш още по-отблизо в действителност можеш да разпознаеш по формата, че са част от череп. И после гледаш това и си казваш "Това е зъб. Това е един голям зъб." Долу-горе колкото банан. Има големи назъбени ръбове. Така се изглежда един Тиранозавър рекс на земята. И така се открива един Тиранозавър рекс, което имах късмета да направя преди няколко години.

И така изглежда Тиранозавър рекс в моята дневна. В действителност не е същия. Това е един модел който закупих. И след като го бях купил, открих моя, но нямам място и за двамата. Вече виждате. За мен това, което е прекрасно в това да се откриват динозаври, е че това е една интелигетна дейност, защото се опитваш да реконструираш околната среда каквато е била преди милиони години, Това е нещо, което може да даде информация на всички науки по неочакван начин. Изледването на динозаврите доведе до разбирането за проблема със сблъскване с астероид например. Изучаването на динозаврите може буквално един ден да спаси планетата.

Изледванията на климата са много важни. Например през мезозоя, когато са живели динозаврите, е имало много повече CO2, отколкото днес, климата е бил много по-горещ, отколкото днес и това е една от важните точки които показват ефекта на СО2 върху климата. Освен, че е интересно интелектуално и научно, това е нещо много различно от нещата, които правя, защото преминавам през пусти места. Това са в действителност условията, при които се изследват динозаврите. Това е една от моите статии: "Един пигостил от един нелетящ теропод." Не е толкова вълнуващо, колкото секса при динозаврите, така, че няма да навлизам в детайли.

Също така се занимавам и с фотография. Пътувам из света и правя снимки, някои са добри, повечето не толкова. Битовете днес са евтини. За съжаление, това означава, че трябва да похарчиш доста време, за да откриеш това, което ти е нужно. Ето една фотография, която направих на Фолклендските острови на царски пингвини на плажа. Тази я направих в Аляска преди няколко години, Отидох да снимам орки бяхме прекарали една седмица в търсене и не видяхме нито една орка. И последния ден се показа слънцето, и орките се показаха точно до кораба. Беше фантастично. И направих много фотографии като тази. После, малко по-късно, започнах да правя снимки като тази. Сега, за хората в публиката трябва да обясня, че ако списанието Пентхауз имаше морско издание, тази щеше да е като плакат на първа страница. Наистина! И така, движението се активизира около кораба, и изведнъж някой извика: Какво е това във водата? Аз казах: "Мисля, че на това му викат "свободния Уили".

(Смях)

Има много неща, които можем да научим от китовете, когато правят секс.

(Смях) Първото, което научаваш е поразителното значение на ръцете Те ги нямат.

(Смях)

Мисля, че Пол Саймън е сред публиката, и той има -- може да не го е осъзнал, но той написа една песен за секса на китовете: "Slip-slidin' away" Това е нещо такова. Другото интересно нещо, което научих за секса при китовете: те също си извиват пръстите на краката.

(Смях)

Така, че как да съберем всички тези различни неща заедно? Знаете ли? Има огромна мъдрост в това да откриеш нещо велико, страст на живота, и да фокусираш цялата си енергия в нея, но аз никога не успях да го постигна. Просто, знаете, защото, да, фокусирам страстта си в нещо, но след това се появява друго нещо, и след това отново нещо друго... И в продължение на много време се борих с това и си мислех: "Да, наистина трябва да се захвана с нещо сериозно" И знаете ли, когато бях в Микрософт, това беше толкова вълнуващо, цялата индустрия се развиваше толкова бързо, че успявах да избутам на една страна всички останали неща от живота ми.

Но в края на краищата, реших, че това което наистина трябва да направя е не да се боря с това което съм, а да го приема. И реших: "Да, добре, тази реч беше един километър широка и един сантиметър дълбока, но това е, което действа при мен". И независимо дали се отнася до ядрени реактори или до метаматериали или до секса при китовете, общото - или най-малкото общо кратно - съм аз самия. Това е всичко. Благодаря ви.

Ръкопляскания