Нейт Силвър: Влияе ли расата на гласуването?

Искам да говоря за изборите. За първи път в Съединените щати една предимно бяла група гласоподаватели избира кандидат за президент от афро-американски произход. Всъщност, Барак Обама се представи доста добре. Той спечели 375 електорални гласа. Спечели около 70 милиона популярни гласа - повече от който и да било кандидат за президент от каквато и да било раса или партия в историята. Ако сравним представянето на Обама с представянето на Джон Кери преди четири години... Демократите наистина харесват този очевиден преход, при който почти всеки щат става по-син, по-демократичен - дори в щатите, където Обама загуби, например западната част. Онези щати станаха по-сини. На юг, на североизток - почти навсякъде, само с някое и друго изключение тук и там.

Едно изключение е Масачузетс. Това е родният щат на Джон Кери. Не е голяма изненада, че Обама не се представи по-добре от Кери там. Или в Аризона - домът на Джон Маккейн - там Обама нямаше голям напредък. Но има и една част от страната - нещо като среден регион тук. Регионът на Арканзас, Тенеси, Оклахома, Западна Вирджиния. Ако погледнете '96 г. - Бил Клинтън - как се представи последният демократ, който всъщност спечели през '96 г., виждате наистина големи разлики в тази част на страната, ето тук - около Апалачите, Озарките - планинския регион, както го наричам. 20 или 30 точки разлика между представянето на Бил Клинтън през '96 г. и представянето на Обама през 2008 г. Да - Бил Клинтън е от Арканзас, но това са много дълбоки различия.

И така - когато мислим за части от страната като Арканзас. Има една книга със заглавие "Какво става с Канзас?" Но въпросът тук всъщност е... Обама се представи относително добре в Канзас. Той изгуби сериозно, но така става с всеки демократ. Загубата му не беше по-лоша от тази на повечето хора. Но, да, какво става с Арканзас? (Смях) Мислейки за Арканзас, сме склонни да правим доста негативни асоциации. Мислим за "тълпа селяндури" с пушки. Мислим, че такива хора вероятно не искат да гласуват за хора, които изглеждат като и се казват Барак Обама. Смятаме, че е въпрос на раса. А честно ли е това? Дали не заклеймяваме хората от Арканзас и тази част от страната?

И отговорът e - поне отчасти е честно. Знаем, че расата е била фактор - а причината да знаем това е, че сме питали онези хора. Всъщност не сме ги питали ние, но при запитване на изходите на избирателните секции във всеки щат, в 37 от 50 щата, задавали един доста директен въпрос, свързан с расата. Задавали следния въпрос: При решението ви как да гласувате за президент днес, дали расата на кандидата е била фактор? Търсим хора, които са отговорили: "Да, расата беше фактор - нещо повече, важен фактор за моето решение." И хора, които са гласували за Джон Маккейн в резултат на този фактор, може би в комбинация с други фактори, може би самостоятелно. Търсим това поведение сред белите гласоподаватели, или въщност, не-черните гласоподаватели.

Виждате, че има големи разлики в различни части на страната по този въпрос. В Луизиана около един на пет бели гласоподаватели е отговорил: "Да, една от сериозните причини да гласувам срещу Барак Обама е, че той е афро-американец." Ако тези хора бяха гласували за Обама - дори половината от тях, Обама спокойно щеше да спечели в Луизиана. Мисля, че същото важи и за всички тези щати, които виждате най-отгоре в списъка. Междувременно - Калифорния, Ню Йорк. Можем да кажем: "О, просветлени сме", но, нали разбирате - със сигурност много по-ниско ниво на случване на тази, предполагам, призната, проява на гласуване въз основа на расата. Ето същите данни върху карта. Виждате връзката между по-червените щати, където повече хора са отговорили: "Да, расата на Барак Обама беше проблем за мен." Виждате ли - в сравнение с картата от '96 г., виждате застъпване тук. Това, изглежда, наистина обяснява защо Барак Обама се представи по-зле в тази част от страната.

Трябва да попитаме защо. Дали расизмът е предвидим по някакъв начин? Дали нещо оказва натиск? Дали в Арканзас и Кентъки се случват някакви странни неща, които не разбираме? Или пък действат по-систематични фактори? И тъй, можем да разгледаме ред различни рпоменливи. Това са неща, които икономистите и политолозите разглеждат постоянно - неща като приход, религия, образование. Кои от тези фактори тласкат тази проява на расизъм в този голям национален експеримент, който видяхме на четвърти ноември? Има един-два от тях, които имат силно предвидими връзки - един от тях е образованието. Вижда се, че щатите с по-малко години образование на един възрастен човек, са в червено, а виждате, че тази част от страната - Апалачкият регион, е по-слабо образована. Просто факт. И виждате връзката там с основаните на расата схеми за гласуване. Другата важна променлива е типът квартал, в който живеете. Щати, които са по-селски, дори някои от щатите като Ню Хампшир и Мейн, показват малко от това базирано на расата гласуване срещу Барак Обама. Така че става дума за комбинация между тези две неща. Образование и типът съседи, които имате, за което ще говорим повече след малко. Въпросът при щати като Арканзас и Тенеси e, че и двата са преобладаващо селски и са бедни откъм образование.

Така че - да, расизмът е предвидим. Тези неща, може би наред с други променливи, но тези неща, изглежда, го предсказват. Сега ще задълбаем малко повече в нещо, наречено Генерално социално проучване. То се провежда от Чикагския университет през една година. Задават серия наистина интересни въпроси. През 2000 г. са имали особено интересни въпроси за расовите нагласи. Един прост въпрос, който задали, е: "Живее ли във вашия квартал някой от различна раса?" Виждаме различни типове общности, където резултатите са доста различни. В големите градове при около 80 процента от хората има някой, когото смятат за съсед, от друга раса. А в селските общности - едва около 30 процента. Вероятно защото, ако живеете във ферма, може изобщо да нямате много съседи. Но така или иначе, не взаимодействате много с хора, които са различни от вас. Сега ще вземем белите хора в проучването и ще ги разделим на такива, които имат черни съседи, или какъвто и да било съсед от друга раса. Хора, които имат само бели съседи. Виждаме някои променливи по отношение на политически нагласи, няма много разика. Това е било преди осем години - някои хора са били повече републиканци тогава. Но виждате - демократи срещу републиканци, няма голяма разлика въз основа на това кои са съседите ви.

И дори някои расови въпроси, например утвърдителното действие, което е един вид политически въпрос, въпрос на политиката относно расата, ако щете. Тук няма много разлика. Утвърдителното действие, честно казано, не е много популярно сред белите гласоподаватели - точка. Но хората с черни съседи и хората с еднорасови квартали всъщност не се отнасят различно към това. Ако задълбаете малко по-дълбоко обаче, става малко по-лично, ако щете: "Подкрепяте ли закон, забраняващ междурасовите бракове?" Има голяма разлика. Хората, които нямат съседи от друга раса, са около два пъти по-склонни да се възпротивят срещу междурасовия брак, отколкото хората, които имат. Просто въз основа на това кой живее в близкото ви обкръжение. А когато били запитани - не през 2000 г., а при същото проучване през 1996 г. : "Не бихте ли гласували за квалифициран черен президент?" Разбирате ли - хора без съседи, които са афро-американци, били много по-склонни да кажат: "Това би било проблем за мен"

Така че всъщност дори не става дума за град срещу село. Става дума за това с кого живеете. Расизмът е предвидим. И се предвижда от взаимодействието или липсата на такова с хора, различни от вас - хора от други раси. За да се работи по въпроса, целта е да се улесни взаимодействието с хора от други раси. Имам една две, предполагам, много очевидни идеи как би могло да се направи това.

Сериозен почитател съм на големите градове. Особено ако става дума за разнородни и устойчиви градове, които могат да поддържат хора от различни етноси и групи с различни приходи. Смятам, че големите градове улесняват създаването на мрежи и неформалното взаимодействие, повече, отколкото в ежедневието. Но, разбира се, не всеки иска да живее в град - не и в град като Ню Йорк. Затова може да мислим повече за неща като улични мрежи. Това е кварталът, в който израснах - в Ийст Лансинг, Мичиган. Това е традиционна общност от Средния запад, което означава, че имаш истинска мрежа. Има истински квартали, истински дървета и истински улици, по които може да вървиш. И взаимодействаш много със съседите си - хора, които харесваш; хора, които може да не познаваш. В резултат общността е много толерантна, което, смятам, е различно от нещо като това, което е в Шаумбург, Илиноис. Където всяка малка група къщи има своя собствена задънена улица, "Starbucks", през който се минава с кола и се поръчва, такива неща. Всъщност има връзка между този тип градско проектиране, което започва да преобладава през 70-те и 80-те, и това, че страната стана по-консервативна при Роналд Рейгън.

Ето и една друга наша идея - междуколегиална програма за обмен, при която студенти от Ню Йорк заминават в чужбина. Но, честно казано, сега в страната има достатъчно различия - може би можеш да вземеш група деца от Нюйоркския университет, да ги изпратиш да учат един семестър в Арканзаския унивеситет и обратно. Да се прави на ниво гимназия. Има хора, които буквално може да са в учебно заведение в Арканзас или Тенеси и никога да не взаимодействат по позитивен, утвърждаващ начин с някого от друга част на страната, или от друга расова група. Смятам, че част от образователната променлива, за която говорихме преди, е усещането за мрежа, което получаваш, щом отидеш в колеж, където попадаш в смесена среда от хора, с които иначе може никога да не взаимодействаш.

Но всичко това е добра новина. Защото, когато нещо е предвидимо, го наричам проектируемо. Може да започнеш да мислиш за разрешения на този проблем. Дори ако проблемът е тежък и неподатлив като расизма. Ако разбираме къде се коренят причините за това поведение, къде се проявява то и къде - не, можем да започнем да търсим решения за него. Това е всичко, което исках да кажа. Благодаря ви много. (Аплодисменти)