Мултимедийното театрално приключение на Наташа Цакос

Обичам театъра. Обичам представата, че можеш да се преобразиш, да станеш друг и да гледаш на живота от съвсем нова гледна точка. Обичам представата как хората седят в една зала час-два и слушат. Представата, че в тази зала, в онзи момент всички, независимо от своята възраст, пол, раса, цвят, религия, се обединяват. В този момент се издигаме над пространството и времето, взети заедно. Театърът събужда сетивата ни и отваря вратата пред нашето въображение. А нашата способност да си представяме, е онова, което ни прави изследователи. Способността ни да си представяме ни прави изобретатели, творци и уникални. През 2003 г. ми бе възложено да създам оригинално представление и започнах да развивам "Разбуждане". "Разбуждане" разказва историята на Нула, модерен бизнесмен, който ходи на работа с целия си живот в едно куфарче, заседнал между сън и реалност, без да може да разшифрова двете неща. Исках "Разбуждане" да има същите аудио-визуални качества като един филм. И исках да оставя въображението си да се развихри. Затова започнах да рисувам историята, която се движеше в главата ми. Ако Антоан дьо Сейнт-Екзюпери, авторът на "Малкия принц", беше тук, би нарисувал три дупки вътре в тази кутия и би ви казал, че овцата ви е вътре. Защото, ако се вгледаш достатъчно отблизо, ще се появят разни неща. Това не е кутия; това са интерпретации на моето въображение от главата, през хартията и екрана, до живота. В "Разбуждане" сгради носят костюми, Нула танцува степ върху гигантска клавиатура, клонира се със скенер, опитомява и удря с камшик компютърните мишки, отплава в пейзаж-мечта от едно-единствено парче хартия и се изстрелва в космоса. Исках да създам среди, които се движат и променят, като илюзионист. Да преминавам от един свят в друг за секунда. Исках да има хумор, красота, простота и сложност и да използвам метафори, за да предлагам идеи. В началото на шоуто, например, Нула е диджей на сън и реланост. Технологията е инструмент, който ми позволява да разкрия виденията си с високо качество, на живо, на сцена. И така, днес бих искала да ви говоря за връзката между театъра и технологията. Да започнем с технологията. (Гръмване на бушон) Добре. Да започнем с театъра. (Смях) (Бръмчене) (Щракване, щракване, гръм) (Смях) (Аплодисменти) Благодаря. "Разбуждане" продължава петдесет и две минути и петдесет и четири секунди. Прожектирам триизмерна анимация на всичките четири повърхности на сцената, с които взаимодействам. Употребата на анимация и прожекция беше процес на откритие. Не съм го използвала като специален ефект, а като партньор на сцената. Няма специални ефекти в "Разбуждане", никакви хитрости. То е пищно и сложно, колкото е просто и минимално. Триста четиридесет и четири кадъра, четири години и половина и пълномощия по-късно, онова, което започна като моноспектакъл, стана обща творба на деветнадесет много талантливи хора на изкуството. Ето и някои откъси. (Аплодисменти) Благодаря. Това е едно относително ново представление, с което сега започваме турне. В Остин, Тексас, ме помолиха да направя малки демонстрации в училища следобяд. Когато пристигнах в едно от училищата, със сигурност не очаквах това: шестстотин деца, натъпкани във физкултурен салон в очакване. Бях малко нервна по време на представлението без анимация, истински костюми и грим. Но после учителите дойдоха при мен и ми казаха, че не са виждали децата, да внимават толкова много. Мисля, че причината за това беше, че успях да използвам техния език и тяхната реалност, за да ги пренеса в друга. Нещо се случи по пътя. Нула стана лице, а не само герой в пиеса. Нула не говори, той не е нито мъж, нито жена. Нула е нула. Един малък герой от XXI-ви век. А Нула може да докосне толкова много повече хора, отколкото аз бих могъл. Вътре в тази кутия става дума толкова за въвеждане на нови дисциплини, колкото и за разговори за театър извън тази кутия. Като уличен изпълнител съм научила, че всеки иска да се свърже. И че обикновено, ако си малко необичаен, ако не си точно с типичния човешки вид, тогава хората ще се чувстват склонни да участват и да чувстват на глас. Като че ли си направил нещо, отекващо вътре в тях. Като че ли мистерията на личността, с която взаимодействат и се свързват, им позволява да бъдат себе си съвсем малко повече. Защото чрез твоята маска, те свалят своите. Да бъдеш човек, е форма на изкуство. Знам, че театърът може да подобри качеството на човешкия живот, и знам, че театърът може да изцелява. Работила съм като лекар-клоун в болница две години. Виждала съм болни деца, тъжни родители и лекари да се издигат и отнасят в моменти на чиста радост. Знам, че театърът ни обединява. Нула иска да ангажира поколението от днес и утре. Да разказва различни истории чрез различни медии. Комиксите. Видеоигрите с квантова физика. И Нула иска да стигне до луната. През 2007 г. Нула започва земена кампания, предлагайки на приятелите и феновете си да изключват електричеството си всяка неделя от 7:53 до 8:00 часа вечер. Идеята е проста, базова. Не е оригинална, но е важна и е важно да се участва. Ето една революция. Това е човешка и технологическа революция. Това е движение и емоция. Това е информация. Визуално. Музикално. Сетивно. Концептуално. Универсално. Отвъд думи и числа. То се случва. Естественият напредък на науката и изкуството, откриващи се взаимно, за да се докоснат по-добре и да определят човешкото преживяване. Има революция в начина ни на мислене, в начина ни на споделяне и начина, по който изразяваме историите си, нашата еволюция. Това е време на комуникация, връзка и творческо сътрудничество. Чарли Чаплин прави иновации в киното и разказва истории чрез музика, мълчание, хумор и поезия. Той е бил социален, а неговият герой - Скитникът - е говорил с милиони. Давал е забавление, удоволствие, облекчение на толкова много човешки същества, когато са им били най-необходими. Не сме тук да поставяме под въпрос възможното; тук сме да предизвикваме невъзможното. В днешната наука ставаме хора на изкуството. В днешното изкуство ставаме учени. Ние проектираме своя свят. Изобретяваме възможности. Обучаваме, докосваме и преместваме. Сега можем да използваме разнообразието на талантите си, за да създадем интелигентни, значими и изключителни творби. Да надминаваме. (Звън) Благодаря. (Аплодисменти)