Натали Мърчант възпява живота чрез старовремски поеми

(Музика)

На 300 години съм

и 72.

Мисля с най-дълбоко съжаление

как вдигах

и лакомо дъвчех

милите малки момченца,

които срещах.

Ядях ги сурови

в празничните им костюми,

ядях ги,

сготвени с къри и ориз.

Ядях ги печени

с якетата и ботушите

и ги намирах за все по-приятни.

Но челюстите ми вече

са твърде слаби за тия неща

и все повече смятам за грубо

да се правят такива неща,

след като твърде добре знам,

че на малките момченца не им харесва

да ги дъвчат.

На малките момченца не им харесва

да ги дъвчат

(Музика)

И тъй, сега доволно си живея на змиорки

и се опитвам да не стъпя накриво,

а когато не похапвам,

си прекарвам времето

в такава невинна дрямка,

такава

невинна дрямка.

(Аплодисменти)

Предполагам, че ви дължа обяснение. През последните шест години работя по един проект за адаптиране на детска поезия към музика. А това е стихотворение от Чарлз Едуард Керил, който бил борсов брокер в Ню Йорк в продължение на 45 години, а вечер пишел небивалици за децата си. Тази книга била една от най-прочутите в Америка в продължение на около 35 години. "Сънливият великан" - песента, която току-що изпях, е едно от стихотворенията му. Сега ще ви изпълним и други стихотворения. Ето някои от поетите. Това са Рейчъл Фийлд, Робърт Грейвс, един много млад Робърт Грейвс, Кристина Росети. Духовете, нали така, нямат какво да ни кажат. Отживелица. Минало. Не е така. Това, което наистина ме радваше в този проект, е съживяването на думите на тези хора, вземането им от мъртвите, плоски страници, връщането им към живот, връщането им към светлина. Следващото ни изпълнение е едно стихотворение, написано от Наталия Крейн. Наталия Крейн била малко момиченце от Бруклин. Когато била десетгодишна, през 1927 г., издала първата си стихосбирка, озаглавена "Момчето на разсилния". Ето я. Ето го и нейното стихотворение.

(Музика)

О, влюбена съм

в момчето на разсилния,

а момчето на разсилния

е влюбено в мен.

О, влюбена съм

в момчето на разсилния,

а момчето на разсилния

е влюбено в мен.

Той ще търси пустинен остров

в нашата география,

пустинен остров

с ароматни дървета

някъде в залива Шипшийд.

Хубаво, приятно място,

точно като за двама,

където можем да живеем винаги.

О, влюбена съм

в момчето на разсилния,

а момчето на разсилния

е толкова заето.

Долу в мазето прави сал

от една стара пейка.

Той ще ме отнесе далеч,

знам, че така ще стане,

понеже косата му е изключително червена

и единственото нещо,

което ми хрумва,

е покорно да треперя в леглото,

а в деня, щом отплаваме,

ще оставя кратка бележка

за родителите си, не искам да ги дразня,

че съм отлетяла на остров

в залива

с моето червенокосо

момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния.

Ще отплавам,

ще отида в залива Шипшийд

с моето червенокосо момче на разсилния,

на стара пейка,

аз и моето червенокосо момче.

Червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния,

червенокосото момче на разсилния.

(Аплодисменти)

Следващото стихотворение е от И.И. Къмингс - "Маги и Мили и Моли и Мей".

(Музика)

Маги и Мили,

Моли и Мей

отидоха на брега

да играят един ден.

И Маги откри

раковина, която пееше

тъй нежно, че тя не можа да си спомни

за бедите си.

Маги и Мили,

Моли и Мей,

Маги и Мили,

Моли и Мей.

Мили се сприятели

с блудна звезда,

чиито лъчи,

чиито лъчи,

пет отпуснати пръста

бяха.

(Музика)

Маги и Мили,

Моли и Мей,

Маги и Мили,

Моли и Мей.

(Музика)

Моли бе гонена

от нещо ужасно,

което препускаше

встрани, духайки,

духайки,

духайки.

Мей се прибра у дома

с гладък, кръгъл камък,

малък като свят

и толкова голям, колкото сам.

(Музика)

Защото, каквото и да загубим,

като теб или мен,

винаги себе си

откриваме

при морето.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Следващото стихотворение е "Ако никой така и не се ожени за мен". Написано е от Лорънс Алма-Тадема. Тя била дъщеря на много, много прочут холандски художник, натрупал славата си в Англия. Отишъл там след смъртта на жена си от едра шарка и завел двете си малки деца. Едното била дъщеря му, Лорънс. Написала това стихотворение, когато била 18-годишна, през 1888 г. и аз гледам на нея като един вид много мил феминистки манифест, леко обагрен с предизвикателство, малко примирение и съжаление.

(Музика)

Ами, ако никой не се ожени за мен,

а не виждам защо да го прави,

дойката казва, че не съм хубава,

а знаете, че рядко съм добра,

рядко съм добра.

Е, ако никой не се ожени за мен,

няма да възразя кой знае колко,

ще си купя катеричка в клетка

и малък заешки сандък.

Ако никой не се ожени за мен,

ако никой не се ожени за мен,

никой не се ожени за мен.

Ако никой не се ожени за мен,

ако никой не се ожени за мен,

ще имам къщичка близо до гора

и пони само за мен,

малко агънце, твърде чисто и питомно,

което да мога да водя в града,

а когато наистина остарявам

и стана на двайсет и осем или девет,

ще си купя малко момиченце сираче

и ще я възпитам като своя.

Ако никой не се ожени за мен,

ако никой не се ожени за мен,

никой не се ожени за мен,

никой не се ожени за мен.

Е, ако никой не се ожени за мен,

ожени за мен.

Ами ако никой не се ожени за мен,

ожени за мен,

ами ако никой не се ожени за мен. Благодаря.

(Аплодисменти)

Бях обзета от силно любопитство спрямо поетите, след като прекарах шест години с тях и започнах да проучвам живота им, а после реших да напиша книга за това. А наболелият въпрос за Алма-Тадема беше: омъжила ли се е? Отговорът е не, което открих в архива на "Лондон Таймс". Починала сама през 1940 г. в компанията на книгите и скъпите си приятели. Джералд Манли Хопкинс, свят човек. Станал йезуит. Сменил англиканската си вяра. Бил трогнат от трактарианското движение, известно също като оксфордско движение, и станал йезуитски проповедник. Изгорил цялата си поезия на 24-годишна възраст, а после не написал нито едно стихотворение поне седем години, защото не можел да съчетае живота на поет с живота на проповедник. Починал от тифоидна треска на 44-годишна възраст, мисля, 43 или 44. По онова време преподавал класици в колежа "Тринити" в Дъблин. Няколко години преди смъртта си, след като подновил писането на поезия, но тайно, признал пред приятел в едно писмо, което открих, когато работех по проучването си. "Написах един куплет. За да обясня смъртта на едно дете. А той заслужава малко обикновена музика за песен." Кръвта ми се смрази, щом прочетох това, защото бях написала обикновената музика за песен, 130 години след като той беше писал писмото. Заглавието на стихотворението е "Пролет и есен".

Маргарет,

скърбиш ли

за Златната дъбрава,

неотминаваща все така?

Тръгва си, като човешките неща,

за които теб, със свежата си мисъл,

те е грижа,

можеш ли?

Но докато сърцето остарява,

ще стигне до такива гледки,

много по-студени.

Отново и отново,

не въздишай,

макар и световете

да лежат сред горските листа,

и все пак ще плачеш

и ще знаеш защо.

Няма нищо, дете, името,

скръбните пролети са едни и същи,

все едни и същи.

Никоя уста,

нито ум е изразявал

за това, което е чувало сърцето,

духът е отгатнал.

Това е болестта,

за която е роден човекът.

За това скърбиш ти,

Маргарет.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)

(Музика)

Бих искала да благодаря на всички, всички учени, философите, архитектите, изобретателите, биолозите, ботаниците, артистите, всички, които ми взеха акъла тази седмица. Благодаря. (Аплодисменти)

О, ла-ли-ла-ли-ла-ла ла,

ла-ли-ла-ли-ла-ла ла,

ла-ли-ла-ла ла,

ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла-ла-ла-ла.

Бяхте толкова мили

и щедри,

не знам как продължавате да давате,

и за вашата добрина

съм ви длъжница,

а за вашето себеотрицание,

моето възхищение.

И за всичко, което сте направили,

знаете, че няма как,

няма как да не благодаря.

Ла-ли-ла-ла-ла,

Ла-ли-ла-ла-ла-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ли-ла-ла-ла.

Благодаря.

Бяхте тъй мили и

обуздайте ентусиазма съвсем малко. Съвсем, съвсем малко. (Смях) Мой ред е. Все още имам две минути. (Смях) Така, ще започнем пак този куплет.

Ами, бяхте толкова...

Това е иновативно, не мислите ли? Да успокояваш публиката. От мен се иска да ви докарам до лудост.

Харесва ми. Стига толкова. Шшшт.

Бяхте мили и...

Ще изпея това на Бил Гейтс. Толкова му се възхищавам.

Бяхте толкова мил

и щедър,

не знам как така продължавате да давате.

И за цялата ви добрина

съм ви длъжница

и никога не бих могла

да стигна тъй далеч без вас.

Затова, за всичко, което сте направил,

знаете, че няма как,

няма как да не ви благодаря.

Ла-ли-ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла,

Ла-ли-ла-ли-ла-ла-ла,

Ла-ли-ла-ли-ла-ла-ла,

ла-ли-ла-ла-ла.

Искам да ви благодаря за тъй многото дарове,

които дадохте с обич и нежност.

Благодаря,

искам да ви благодаря

за вашата щедрост,

обичта и честността, които ми дадохте.

Искам да ви благодаря,

да покажа благодарността, обичта

и уважението си към вас.

Искам да ви благодаря, благодаря.

Благодаря, благодаря,

благодаря, благодаря,

благодаря, благодаря,

искам да ви благодаря, благодаря,

благодаря, благодаря.

Знаете ли какво? Ще ви покажа как да пляскате на тази песен.

Искам да ви благодаря, благодаря,

благодаря, благодаря,

благодаря, благодаря,

благодаря, благодаря.

Искам да ви благодаря, благодаря.

Става по-добре, нали?

Искам да ви благодаря, благодаря,

искам да ви благодаря.

Охооо,

Охооо,

Хухууу,

юхууу.

Да затихваме. Декрешчендо. Постепенно затихваме, затихваме.

Искам да ви благодаря, благодаря.

Кукла на конци. Няма спиране. Много благодаря.

(Аплодисменти)