Натали Йермиенко: Изкуството на еко-промяната в мисленето

Навремето научих от една от онези неоригинални и изтъркани идеи, че новите технологии са възможност за социална трансформация, което тогава ме мотивира, и все още, това което ме движи днес е една илюзия. Исках да разкажа какво ново съм направила оттогава (но то си е все едно и също) и да ви представя моята лаборатория и текуща работа, това е "Клиниката за здраве на околната среда," която аз ръководя в Нюйоркския Университет. А какво е това -- това е един обрат върху здравето. Защото, наистина, това което се опитвам да правя е да дам ново значение на понятието "здраве". Това е клиника, както лекарските кабинети във всеки един университет, с тази разлика, че хората идват при нас с оплаквания за здравето на околната среда и си тръгват с рецепти, с предписания как могат да подобрят здравето на околната среда, както когато отидеш в клиника с медицински оплаквания си тръгваш с рецепта за лекарства.

Много удобен и модерен е един цитат от Хипократовата клетва, който казва: "По-голямата част от душата е извън тялото, лекуването на вътрешното изисква лекуване на външното." Това засяга и проблемът, който се опитвам да представя тук, че ние имаме възможност да променим понятието за здраве. Защото идеята, че здравето е нещо вътрешно, нещо молекулно, индивидуално и фармацевтично е доста погрешно. Аз ще използвам едно проучване, скорошно изследване на Филип Ландригън, за да провокирам различен поглед върху здравето, той посещава повечето педиатри в Манхатън и целия Ню Йорк и наблюдава с какво са заети в часовете на пациентите си. Между 80 и 90 % от тяхното време отива за пет неща. На първо място е астмата, номер две са проблеми със забавянето на растежа, на трето място са 400 пъти нарастнали случаи на рядък детски рак за последните осем до 10, 15 години. Номер четири и пет са за наднорменото тегло при децата и свързани с диабета проблеми. Така че, всички тези -- какво е общото между тях? Околната среда е замесена, драстично замесена, нали така. Това не са микробите, с които лекарите са обучени да се справят; това е различна дефиниция за здравето. Здраве, което има голямо предимство, защото е външно, споделено, ние можем да направим нещо за него, за разлика от вътрешното, генетично предопределеното или индивидуализираното.

Наричаме хората, които идват в клиниката, не пациенти /търпеливи/, а нетърпеливи /игра на думи/, защото те нямат търпение да чакат промени в закона, за да се занимават с местните и здравните проблеми на околната среда. С тези хора се срещам в университета, имам също няколко полеви офиса, изградени на различни места, които ни осигуряват възможност за задълбочаване в някои от предизвикателствата на околната среда, срещу които сме изправени. Харесвам този от белгийския полеви офис, където ние се срещнахме на едно кръгово кръстовище, точно защото кръговото движение символизира неорганизираното социално движение, което определя по-голяма социална трансформация, отколкото налагания от върха -- надолу контрол на червената светлина по кръстовищата. В този случай, разбира се, кръговото движение с тези мини-решения взимани на място от хора, на които не им е казано какво да правят. Но, разбира се, дава по-голяма проводимост, по-малко инциденти и интересен модел на социално движение.

Някои от нещата, разработени от протоколите за наблюдение: това е протокол "бюрократ-попова лъжичка" или "продължителна проверка", ако предпочитате. Представлява една попова лъжичка кръстена на местния бюрократ, отговарящ за качеството на водата. И така, някой "нетърпелив", загрижен за качеството на водата започва да отглежда поповата лъжичка в проба от водата, за която е загрижен. Ние му даваме различни помощни материали, с помощта на които да си правят компания с поповата лъжичка докато си пише в блога или проверява мейла. Това е количка за попова лъжичка, с която да разхождаш поповата си лъжичка вечерно време. И интересното, което се случва -- а ние използваме попови лъжички, защото те имат най-фината биочувствителност на разположение, няколко степени по-силна чувствителност от нашата собствена, за да усещат, да реагират в биологичния смисъл на думата, на целия клас индустриални замърсители -- ние ги наричаме енодкринни разрушители или хормонни емулатори.

Но, разхождайки вашата попова лъжичка вечерта -- има няколко неща, които се случват -- вашите съседи най-вероятно ще кажат: "Какво правиш?" И тогава вие ще трябва да представите вашата попова лъжичка и на кого е кръстена. Ще обясните какво правите и как стадиите на развитие на една попова лъжичка са много показателни, защото те използват същите Т3-свързващи хормони, които използваме и ние. Така, следващия път, когато съседът ви види ще попита: "Как я кара поповата лъжичка?" И вие може да му дадете достъп до социалната мрежа на вашата попова лъжичка, защото "Клиниката за здраве на околната среда" има сайт за социална мрежа не само за "нетърпеливци", човеци, но и за не-хуманоиди, социална мрежа за хуманоиди и не-хуманоиди. А тези ендокринни разрушители са замесени в епидемията от рак на гърдата, епидемията от затлъстяване, падането с две години и половина на средната възраст на влизане в пубертета при младите момичета, и други свързани проблеми. Кулминацията на това е, ако успешно отгледате вашата попова лъжичка, наблюдавайки поведенческите процеси и стадиите на развитие, тогава можете да отидете и да представите вашата попова лъжичка на нейния "съименник" и да обсъдите данните, които сте събрали.

Един друг протокол -- ще мина набързо през това, но за да ви създам по-добро усещане за това, какво правим -- вместо да ви искам проби от урината, аз ще ви поискам проба от мишка. Има ли някой щастливец тук, който съжителства с мишка -- домашно партниране с мишка? Голям щастливец! Мишките, разбира се, са квинтесенцията на модел за организъм. Те дори са по-добри модели за здравето на околната среда, защото не само имат подобна физиология на бозайник, но в общи линии споделят същата диета, като нашата. Те споделят вашите стресори на околната среда, нивата на асбест и олово, всичко, на което сте изложени. Географски те са по-ограничени от вас, защото ние не знаем дали вие сте били изложени на постоянни органични замърсители във вашия дом, работно място или в детството. Мишките са много добър показател. И така, започваме с изграждането на по-добри капани, разбира се. Това е един от тях.

Справянето със стресори на околната среда е сложно. Някой тук да е на антидепресанти? (Смях) Много хора в Манхатън са. Ние тестваме дали мишките ще си самопредпишат антидепресанти. Това е Прозак, тове е Золофт, това е лакрицово бонбонче, а това -- мускулен релаксант, всичките от които нашият "нетърпеливец" взимаше. Как мислите, дали мишката си самопредписа антидепресанти? Какво е -- (Публиката: Разбира се. Да.) Как разбрахте това? Да, направиха го. Това е разредена водка, разреден джин. Човекът също харесва чиста вода с мускулен релаксант. Къде отиде мишката? Водка, джин -- (Публиката: [неясно]) Да, Да. Познавате вашата мишка добре! Точно така. Те изпиха толкова водка, колкото и чиста вода, което беше интересно. След това, разбира се, идва ред на капана. Там има един стар мобилен телефон -- ето ползата от старите мобилни телефони -- който звъни в клиниката, ние идваме и прибираме мишката. Взимаме кръвна проба и правим тестове на кръвта и козината на мишките.

И искам да наблегна на голямото предимство на оформянето на здраве с този външен подход. Той ни дава възможност да предпишем много неща. Това е доста по-различно от медицинския модел. Всичко, което правите за да подобрите качеството на водата или въздуха, или за да го разберете или промените, ползите са общи за всички, с които споделяте това качество на водата или въздуха. И този ефект на натрупване, този ефект на колективното действие, е всъщност нещо, което можем за използваме за наше облагодетелстване. Искам да ви покажа един продукт, предписан от нашата клиника, нарича се "Не паркирай". Това е предписание за подобряване на качеството на водата. Много нетърпеливци са загрижени за качеството на водата и въздуха. Това, което правим е да вземем един противопожарен кран, място, забранено за паркиране заради противопожарния кран, и предписваме премахване на асфалта, за да създадем и проектираме една микро-градинка, да създадем възможност за филтриране.

Защото, много от вас знаят, че най-големият замърсител, който имаме в Ню Йорк, пристанището на Ню Джърси днес, вече не са ключовите източници, не са големите замърсители, не са Дженеръл Електрик, а огромната мрежа от пътища, тези непромокаеми покрития, които събират всичкия кадмиев невротоксин, отделян от спирачните системи, или мазния въглеводороден отпадък при всяка една буря и стара инфраструктура, те биват отмити директно в системата на естуара. Това не води до нищо добро. Това са малки възможности за спиране на тези замърсители преди да стигнат пристанището, и те са създадени от нетърпеливци в различни квартали на града, по много интересни начини. Искам само да кажа, че беше нещо като "основно правило", защото има по два или три противопожарни крана на всяка улична отсечка. Създавайки микро-градинки около тях ние не пречим на тяхното използване като място за паркиране на автомобил за спешни случаи, защото, разбира се, пожарна кола може да дойде и да спре там. Ще смачкат няколко растения. Не е проблем, ще се възстановят. Но ако бяхме направили това във всеки един -- всеки противопожарен кран, ние можеше да променим дефиницията за "спешност". Тези 99 % от времето, когато пожарна кола не е паркирала там, е време за филтриране на замърсители. Така се повишава контрола над емисиите на СО2, изолирайки някои от пренасяните по въздуха замърсители. И събрани заедно, тези малки предгради, всъщност могат да филтрират всички замърсители от пътищата, които сега отиват в устието на реката, освен в случаите на силни валежи или буря, не виждана от сто години.

Това са дребни постъпки, които могат да доведат до значителен ефект, за подобряване на здравето на местната околна среда. Това е една от по-амбициозните дейности. Това, което климатичните промени ни разкриват е вторична, по-коварна и по-широко разпространена криза, кризата на средството, което е какво да правим. Някак си купуването на марула местно производство, смяната на крушка, карането с ограничена скорост, регулярната смяна на гуми, не изглеждат достатъчни в лицето на климатичната криза. Ето един интересен символ, който бе създаден -- помните ли тези: противорадиационни убежища. Какво е противорадиационното убежище за климатичната криза? Това беше обществена мобилизация. Църкви, училищни групи, болници, частни домове -- всеки построи по едно от тях в рамките на месеци. И те все още остават символ на отговора на обществото изправено пред обща, несигурна, колективна заплаха.

Противорадиационно убежище за климатична криза, бих казала, изглежда нещо такова или така, това е интензивно градско земеделско съоръжение планирано да заработи върху сградата на моята лаборатория в Нюйоркския университет. Това, което то прави е една много простичка идея за събиране -- 80% до 90% от СО2, произведен в Манхатън е свързан със сградите -- ние събираме, точно както обикновен парник, ние събираме този СО2 от сградата -- богатия на СО2 въздух -- прекарваме го през градско-земеделското съоръжение, след което връщаме обогатен с кислород въздух. Всъщност не може да построите много върху покрив, те не са проектирани за това. Така че, то е на крака, събира всичко натрупано по стените и колоните. Изградено е като плевня, използвайки хардуер с отворен код. Това е макет в мащаб 1:4 на прототипа, който работеше в Испания. Така би трябвало да изглежда, стискаме палци, ако Нюйоркския Университет склони.

И това, което искам да ви покажа -- всъщност това е един от компонентите от съоръжението, което наскоро тествахме -- което е слънчев комин -- имаме 17 такива монтирани из Ню Йорк в момента -- който пасивно вдига въздуха нагоре. Знаете какво е слънчев комин. Топлият въздух се издига. Слагате черна пластмаса на някоя от страните на сграда. Тя се нагрява и вие имате пасивно придвижване на въздуха. Това, което всъщност правим е да сложим стандартен филтър от климатик на върха на това нещо. По този начин се премахват около 95% от саждите, които, заедно с озона, са отговорни за около половината от ефектите на глобално затопляне, защото те променят, трупат се в снега, променят рефлекторите, променят качеството на пропускливост на атмосферата. Саждите са онази чернилка, която иначе се отлага във вашите приятно розови бели дробове и се свързва с тях. Не е нещо хубаво и се дължи на неефективно горене, а на на горенето само по себе си. Когато прекараме въздуха през нашия слънчев комин, премахваме около 95% от саждите. И тогава аз ги подменям, заедно със студентите, и всъщност отделяме наново тези сажди. Ние правим моливи, с дължината на които измерваме мръсотията, която сме извадили от въздуха. Ето един от тях, който имаме в момента. Ето кой го монтира и кои са жадните за моливи потребители.

Добре, искам да ви покажа само още две приложения, защото, мисля, едно от големите предизвикателства е да преосмислим нашето взаимоотношение с природните системи, не само чрез този модел на обърнато лично здраве, но чрез животните, с които ние заедно обитаваме Земята. Ние не сме сами; животните се нанасят. Факт е, че градската миграция днес описва придвижването на животни, познати по-рано като "диви", в урбанизираните центрове. Нали знаете, койот в Сентръл Парк, кит в Гоуанус канал, лос в Уестчестър Каунти. Случва се навсякъде в развития свят, вероятно заради намаляване на естествената среда, но също защото нашите градове са малко по-обитаеми отколкото преди. И всяко зелено пространство, което създаваме е покана към не-хуманоидите да съобитават заедно с нас. Но на нас, като че ли ни липсва въображение, за това как да го правим по-добре или по-интересно. Аз искам да ви покажа няколко технологични решения, които бяха разработени под името ООЗ, което е ЗОО на обратно и без клетките, като опит да променим това взаимоотношение. Това е комуникационна технология за птици. Изглежда по този начин. Когато птица кацне върху нея, се задейства звуков файл. Това всъщност е в музея Уитни, където има шест такива, всяко с различна тема, различен звуков файл. Те казват ето такива неща.

(Подсвиркване)

Записан глас: Ето какво е нужно да направиш. Слез долу и купи няколко от онези полезни хранителни блокчета, дето им казвате храна за птици, донеси ги тук и ги разпилей наоколо. А така, добър човек.

Натали Йермиенко: Добре. (Смях) Имаше няколко такива устройства. Птиците можеха да скачат от едно на друго. Това са най-обикновени градски гълъби. И един по-ранен тест, за това кой довод постига отзивчиво поведение на хората долу -- около сто на един решиха, че ето това е довода, който ни въздейства най-добре.

Записан глас: Тик, тик, тик. Това е гласът на генетичните мутации на птичия грип, превърнал се в смъртоносен човешки грип. Знаете ли кое го намалява? Здрави популации от птици, които като цяло увеличават биологичното разнообразие. Във ваш интерес е да съм здрав, щастлив и добре нахранен. Така че, може да споделите някои от вашите хранителни ресурси, вместо да ги монополизирате. Това означава, да споделите обяда си.

(Смях)

Н.Й.: Това сработи, а е и вярно. Последния проект, който искам да ви покажа е ново приложение за риби, което току-що стартирахме -- всъщност, официалното му стартиране е следващата седмица - с чудесната подкрепа на Лигата на Архитектите. Може и да не знаете, че трябва да общувате с рибите, а сега има и начин как да го направите. Изглежда така: шамандурите, които плуват във водата, светят метър нагоре и метър надолу. Ако някоя риба мине отдолу, шамандурата отгоре светва. Ето как изглежда. Има и друга функция. Светлината отгоре -- съжалявам, ако ви докарвам морска болест -- светлината отгоре всъщност е индикатор на качеството на водата, който се променя от червено, когато разтворения кислород е малко, към синьо/зелено, когато нивото на кислорода е високо. Също така вие може да пратите SMS на рибите. Тук долу има визитни картички, на които има необходимите контакти. И те ви пращат SMS обратно. Когато шамандурите получат SMS, те примигват два пъти, за да кажат "получихме вашето съобщение". Може би най-популярното беше, че ние се сдобихме с още един отбор от тези момчета в реката Бронкс, където първият бобър -- достатъчно луд да се премести и построи къща в Ню Йорк след 250 години -- се появи. Така че, новини от един бобър. Може да се запишете за новости от него. Можете да говорите с него.

И ми се ще да мисля, че това е едно приложение, което пренаписва как ние взаимодействаме с естествените системи, особено чрез промяна на това, кой има информация, къде може тя да бъде получена, кой може да направи нещо смислено с нея и какво можете да направите вие по въпроса. В този случай, вместо да хвърляте дъвка или Доритос, или каквото имате в джоба си на рибите -- Има един водоем в Исландия, където работех, той е в центъра на града, и най-големия замърсител в него не е мръсотията от пътищата, а всъщност белия хляб от хората, хранещи рибите и птиците. Вместо да се прави така, ние разработихме няколко солети за риби, с които можете да ги храните. Те са вкусни. Те са мулти-видово вкусни, което ще рече, че са вкусни за хуманоиди и не-хуманоиди. Те също съдържат хелатинов агент. Те са хранително приемливи, не като Доритос. И така всеки път това желание за взаимодействие с животните, което е поне толкова повсеместно, колкото знакът: "Не хранете животните". А от тях има поне по три във всеки парк в Ню Йорк. А в националния парк Йелоустоун има повече знаци "не хранете животните", отколкото животни, които бихте пожелали да храните. В това действие, това взаимодействие, чрез пренаписването му, чрез променянето му във възможност да предложиш храна, която е хранително подходяща, която може да увеличи хранителните ресурси, които ние самите изчерпваме, за увеличаването на популацията на рибата и също добавяйки хелатинов агент, който, като всеки хелатинов агент използван в медицината, се свързва с биоакумулиращите тежки метали и фосфат-разтварящи бактерии, които са в рибите, живеещи в този конкретен хабитат и им позволява да ги отделят като безвредна сол, която се свързва с реактив, който ефективно я премахва от био-наличността.

Аз исках да кажа, че това взаимодействие, пренаписването на взаимодействието в колективно действие, колективно възстановително действие, много различно от подхода, който се използва от другата страна на река Хъдсън където ние извличаме фосфат-разтварящите бактерии -- след 30 години на борба със закона, Дженеръл Електрик плаща за извличането от най-голямото сметище в света -- ние ги извличаме и най-вероятно изнасяме в Пенсилвания, или най-близката страна от Третия Свят, където те ще продължат да бъдат токсичен отпадък. Преместването не е начин за справяне с проблемите на околната среда. И това обикновено е парадигмата, с която ние работим.

Използвайки възможностите, които новите технологии, новите интерактивни технологии предлагат, за пренаписване на нашите взаимодействия, да ги напишем, не като изолирани, индивидуални взаимодействия, но като колективни градивни действия, които могат да доведат до нещо, което наистина да започнем да насочваме към някои от нашите важни предизвикателства на околната среда.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)