Идеите на Нандан Нилекани за бъдещето на Индия

Нека да говоря за Индия чрез еволюцията на идеи. Смятам, че е интересен начин да се гледа на това, защото във всяко общество, особено едно отворено демократично общество, нещата се променят, само когато се вкоренят идеи. Идеите бавно водят до идеология, водят до политики, които водят до действия.

През 1930 г. тази страна преминава през една Велика депресия, която води до всички идеи за държавата и социалните осигуровки, и всички други неща, които са се случили по времето на Рузвелт. През 80-те години на ХХ век сме имали Рейгънистката революция, която е довела до дерегулация. А днес, след глобалната икономическа криза, имаше цял нов набор от правила за това как трябва да се намесва държавата. И така, идеите променят държави.

Погледнах Индия и казах - всъщност има четири вида идеи, които наистина оказват ефект върху Индия. Първата, според мен, е онова, което наричам "идеите, които са пристигнали". Тези идеи са събрали нещо, което е направило така, че нещата в Индия да се случват по начина, по който е днес. Втория набор от идеи наричам "идеи в развитие". Това са идеи, които са били приети, но все още неприложени. Третият набор от идеи са онова, което наричам "идеи, за които спорим" - идеи, където имаме борба, идеологическа битка за това как да се правят нещата. И четвъртото нещо, което смятам за най-важно - "идеи, които е нужно да предчувстваме". Защото, когато си развиваща се страна в света, където виждаш проблемите, които имат други страни, всъщност можеш да предвидиш как е станало това, и да правиш нещата много различно.

В случая с Индия смятам, че има шест идеи, отговорни за това докъде е стигнала тя днес. Първата всъщност е понятието за народ. През 60-те и 70-те мислехме за народа като бреме. Мислехме за народа като задължение. Днес говорим за хората като за актив. Говорим за хората като за човешки капитал. И вярвам, че тази промяна в нагласата от това да се гледа на народа като един вид бреме към човешки капитал, е била една от фундаменталните промени в индийската нагласа. Тази промяна в мислене за човешкия капитал е свързана с факта, че Индия преживява демографски дивидент. С подобряването на здравеопазването, със спадането на детската смъртност, нивата на раждаемостта започват да спадат. Индия преживява това. Индия ще има много млади хора с демографски дивидент през следващите 30 години. Уникалното при този демографски дивидент е, че Индия ще е единствената страна в света, която ще има този демографски дивидент. С други думи, тя ще бъде единствената млада страна в един стареещ свят. И това е много важно. В същото време, ако се разнищи демографският дивидент в Индия, всъщност има две демографски криви. Едната е в южната и западната част на Индия, която ще бъде напълно изхарчена до 2015 г., защото в тази част на страната нивото на раждаемост е почти равно на онова в една западноевропейска страна. После е цяла северна Индия, която ще бъде товарът на бъдещия демографски дивидент. Но един демографски дивидент е едва толкова добър, колкото са инвестициите в човешкия капитал. Само ако хората имат образование, ако имат добро здраве, имат инфраструктура, имат пътища, по които да ходят на работа, имат лампи, за да учат нощем... само в тези случаи наистина може да се получи облагата от един демографски дивидент. С други думи, ако не се инвестира наистина в човешкия капитал, същият демографски дивидент може да бъде демографска катастрофа. Поради това Индия е в една критична точка, където или може да повлияе на демографския си дивидент, или може да доведе до демографска катастрофа.

Второто в Индия беше промяната в ролята на предприемачите. Когато Индия е получила независимост, предприемачите са били възприемани като лоша пасмина, като хора, които биха експлоатирали. Но днес, след 60 години, поради възхода на предприемачеството, предприемачите стават пример за подражание. И те имат огромен принос към обществото. Тази обмяна допринася за жизнеността и цялата икономика.

Третото голямо нещо, което вярвам, че е променило Индия, е нашата нагласа към английския език. Английският език е бил приеман като езикът на империалистите. Но днес с глобализацията, с аутсорсинга, английският е станал език на стремежа. Това го прави нещо, което всеки иска да учи. И фактът, че имаме английски, сега става огромен стратегически актив.

Следващото е технологията. Преди 40 години компютрите са били разглеждани като нещо забранително, нещо заплашително, нещо, което намалявало работните места. Днес живеем в страна, която продава осем милиона мобилни телефони месечно - 90 процента от тези мобилни телефони са предплатени телефони, защото хората нямат кредитна история. 40 процента от тези предплатени телефони се презареждат за по-малко от 20 цента при всяко презареждане. Това е мащабът, в който технологията се е освободила и е станала достъпна. И поради това технологията е преминала от това да се възприема като нещо забранително и заплашително към нещо, което дава възможности. Преди 20 години, когато е имало доклад за банкова компютъризация, не наричали доклада като доклад за компютри. Наричали ги "машини за въвеждане на счетоводни книги". Не искали профсъюзите да смятат, че това всъщност са компютри. А когато искали да имат по-напреднали, по-мощни компютри, ги наричали "напреднали машини за въвеждане на счетоводни книги". Изминали сме дълъг път от онези дни, при който телефонът е станал инструмент за даване на възможности и наистина е променил начина, по който индийците мислят за технологията.

Според мен другото е, че индийците днес са далеч по-спокойни спрямо глобализацията. Отново, след като са живели повече от 200 години под Източноиндийската компания и друго имперско управление, индийците са имали много естествена реакция спрямо глобализацията, вярвайки, че тя била форма на империализъм. Но днес, когато индийските фирми излизат зад граница, когато индийците отиват да работят по цял свят, индийците са получили много повече увереност и са осъзнали, че глобализацията е нещо, в което могат да участват. И фактът, че демографията е в наша полза, защото ние сме единствената млада страна в един стареещ свят, прави глобализацията толкова по-привлекателна за индийците.

И най-сетне, Индия имаше задълбочаването на своята демокрация. Когато демокрацията е дошла в Индия преди 60 години, тя била елитно понятие. Група хора искали да въведат демокрация, защото искали да въведат идеята за универсалното гласуване, парламент, конституция и така нататък. Но днес демокрацията е станала процес отдолу нагоре, при който всички са осъзнали ползите от това да имат глас, ползите от това да сме отворено общество. И поради това демокрацията се е укрепила.

Смятам, че тези шест фактора - възходът на понятието за населението като човешки капитал, възходът на индийските педприемачи, възходът на английския като език на стремежа, технологията като нещо, даващо възможности, глобализацията като позитивен фактор и задълбочаването на демокрацията - са допринесли за това Индия днес да расте при нива, невиждани никога преди.

Но като казвам това, стигаме до онова, което наричам идеи в напредък. Това са идеите, по които няма спор в едно общество, но не си в състояние да приложиш тези неща. Всъщност, тук има четири неща. Първо е въпросът за образованието. По някаква причина, каквато и да било - липса на пари, липса на приоритети, по-стара култура заради религията, на основното образование никога не е било отделяно нужното внимание. Но смятам, че сега е дошъл момент, когато то е станало много важно. За съжаление, държавните училища не функционират, така че днес децата ходят в частни училища. Дори в бедняшките квартали в Индия повече от 50 процента от градските деца ходят в частни училища. Така че има голямо предизвикателство в това да се накарат училищата да заработят. Но, като казвам това, съществува огромно желание сред всички, включително бедните, да образоват децата си. Затова вярвам, че основното образование е една идея, която е пристигнала, но още не е приложена.

Подобно е и с инфраструктурата. Дълго време инфраструктурата не е била приоритет Онези от вас, които са били в Индия, са видяли това. Със сигурност не е като Китай. Но днес вярвам, че най-после инфраструктурата е нещо, за което е постигнато съгласие и което хората искат да приложат. Това е отразявано в политическите изявления. Преди 20 години политическият лозунг беше: "Роти, капра, макан", което означаваше: "Храна, облекло и подслон". А днешният политически лозунг е: "Биджли, сарак, паани", което означава "Електричество, вода и пътища". А това е промяна в нагласата, при която сега инфраструктурата е приета. Наистина вярвам, че това е идея, която е пристигнала, но просто не е приложена.

Третото нещо са отново градовете - защото Ганди е вярвал в селата и защото британците управлявали от градовете. Поради това Неру мислел за Ню Делхи като не-индийски град. Дълго време сме пренебрегвали градовете си. И това е отразено в типовете ситуации, които се виждат. Но днес най-сетне, след икономически реформи и икономически растеж, според мен представата, че градовете са мотори за икономически растеж, градовете са мотори за творчество, градовете са мотори за иновация, най-сетне е приета. Мисля, че сега виждате движението към подобрение на нашите градове. Отново - една идея, която е пристигнала, но още не е приложена.

Последното е понятието за Индия като единствен пазар, защото, когато не се е мислело за Индия като един пазар, всъщност не е имало смисъл от безпокойство за единствен пазар, защото всъщност не е имало значение. И затова се е създала ситуация, при която всеки щат е имал свой собствен пазар за продукти. Всяка провинция е имала свой собствен земеделски пазар. Все повече сега политиките за данъчно облагане, инфраструктура и всичко това се движат към създаване на Индия като единствен пазар. Има една форма на вътрешна глобализация, която се случва, която е толкова важна, колкото и външната глобализация. Вярвам, че тези четири фактора - основното образование, инфраструктурата, урбанизацията и единственият пазар, според мен са идеи в Индия, които са били приети, но не и приложени.

После имаме онова, която смятам, че са идеите в конфликт. Идеите, за които спорим. Това са споровете, които водим и които причиняват задръстване. Какви са тези идеи? Една, мисля, са идеологическите ни въпроси. Поради историческото индийско минало, в кастовата система, и поради факта, че е имало много хора, които са били изоставени, голяма част от политиката е свързана с това как да се уверим, че ще работим за разрешаване на тези проблеми. Това води до резервации и други техники. Свързано е също с начина, по който субсидираме своя народ, и всички спорове за ляво и дясно, които водим. Голяма част от индийските проблеми са свързани с идеологията за каста и други неща. Тази политика причинява задръстване. Това е един от факторите, които е нужно да се разрешат.

Второто е политиката за работна сила, която имаме, която затруднява толкова много предприемачите да създават стандартизирани работни места във фирмите, че 93 процента от индийската работна сила е в неорганизирания сектор. Те нямат помощи. Нямат социални осигуровки. Нямат пенсия, нямат здравеопазване, нито едно от тези неща. Това трябва да се поправи, защото, ако не могат да се въведат тези хора във формалната работна сила, в крайна сметка ще се създаде огромно мнозинство от хора, които са напълно лишени от граждански права. Поради това е нужно да се създаде нов набор от закони за работната сила, които да не са така обременителни, както са днес. В същото време да се води политика за това много повече хора да бъдат в официалния сектор и да създават работни места за милионите хора, за които е нужно да създадем работни места.

Третото е нашето висше образование. Индийското висше образование е напълно регулирано. Много е трудно да се основе частен университет. Много е трудно за чуждестранен университет да дойде в Индия. В резултат на това нашето висше образование просто не се движи в крак с потребностите на Индия. Това води до много проблеми, които трябва да решаваме.

Но най-важното според мен са идеите, които трябва да предчувстваме. Тук Индия може да гледа какво се случва на запад и на други места, и да види какво трябва да се направи. Първо - имаме голям късмет, че технологията е стигнала до етап, на който е много по-напреднала, отколкото когато са се развивали другите страни. Така че можем да използваме технологията за ръководство. Можем да използваме технологията за преки ползи. Можем да използваме технология за прозрачност, и много други неща.

Второто е въпросът със здравеопазването. Индия има еднакво ужасни здравни проблеми с повишено ниво на сърдечни заболявания, повишено ниво на диабет, повишено ниво на наднормено тегло. Така че няма смисъл да се замества набор от болести на бедна страна с набор от болести на богата страна. Поради това трябва да премислим целия начин, по който гледаме на здравеопазването. Наистина е нужна уместна стратегия, така че да не стигаме до другата крайност в здравеопазването.

По подобен начин днес на запад вие виждате проблема за упълномощаването - цената на социалните осигуровки, цената на медицинските грижи, цената на медицинската помощ. Затова, когато една страна е млада, отново има възможност да се въведе една модерна пенсионна система. Така че да не се създават проблеми с упълномощаването, докато остарявате.

И отново, Индия не може да си позволи лукса да замърсява околната си среда, защото трябва да прегърне околната среда и развитието. Само за да ви дам представа - светът трябва да се стабилизира на около 20 гигатона годишно. При население от девет милиарда средните емисии на въглерод ще трябва да бъдат около два тона годишно. Индия вече е на два тона годишно. Но ако Индия расте при ниво около осем процента, годишният доход на човек ще нарасне до 16 пъти към 2050 г. Значи казваме, че доходът нараства 16 пъти, без растеж във въглерода. Поради това фундаментално ще премислим начина, по който гледаме на околната среда, начина, по който гледаме на енергията, начина, по който създаваме цели нови образци за развитие.

А защо това има значение за вас? Защо онова, което се случва на 10 хиляди мили разстояние, има значение за всички вас? Първо - това има значение, защото представлява повече от милиард души. Един милиард души, 1/6 от населението на света. Има значение, защото това е демокрация. И е важно да се докаже, че растежът и демокрацията не са несъвместими, че може да има демокрация, че може да има отворено общество и може да има растеж. Важно е, защото, ако се разрешат тези проблеми, може да се разрешат проблемите на бедността по света. Важно е, защото е нужно за разрешаване на световните проблеми с околната среда.

Ако наистина искаме да постигнем целта, наистина искаме да ограничим емисиите на въглерод. Искаме наистина да понижим употребата на енергия. Това трябва да се разреши в страни като Индия. Ако погледнете развитието на запад за 200 години, средният растеж може би е бил около два процента. Тук говорим за страни, растящи при осем до девет процента. Има огромна разлика. Когато Индия е растяла с около 3, 3,5 процента, а населението е растяло при два процента, нейният доход на глава от населението се удвоявал на всеки 45 години. Когато икономическият растеж стига до осем процента, а растежът на населението спада до 1,5 процента, тогава доходът на глава от населението се удвоява на всеки девет години. С други думи, със сигурност се ускорява целият този процес, при който един милиард души вървят към просперитет. И трябва да имаш ясна стратегия, което е важно за Индия и важно за света. Затова мисля, че всички вие трябва да сте толкова загрижени за това, колкото и аз. Много благодаря. (Аплодисменти)