Нанси Еткоф: Изненадващата наука за щастието

Това е "Да си пристастен към едно усещане: В търсене на щастието и човешкият дизайн." На екрана сложих доста намусен Дарвин, но пък много усмихнато шимпанзе. Първо искам да отбележа, че търсенето на щастие е задължително. Човекът иска да бъде щастлив, само да бъде щастлив, и няма как да желае другояче. Вградено ни е да търсим щастие, не само да му се наслаждаваме, но да искаме все повече от него.

Ако предположим, че това наистина е така, до каква степен съумяваме да увеличим щастието си? Ами да, със сигурност се опитваме. Ако проверите в сайта на Amazon, ще видите, че има над 2000 заглавия със съвети за седемте порядки, деветте избора, десетте тайни, 14-те хиляди мисли, които носят щастие. Друг начин, по който се опитваме да увеличим щастието си, е чрез медикаменти. Съществуват над 120 милиона рецепти за антидепресанти. Всъщност Прозак (Prozac) бе първият абсолютен хит сред тези лекарства. Той бе чист, ефикасен, без замъгляване на съзнанието, не криеше никакъв риск, нито имаше пазар на улицата. През 1995г. бизнесът с нелегални наркотици начисляваше 400 милиарда долара, или 8% от световния пазар, почти еднакъв дял с газта и петрола.

Тези пътища към щастието съвсем не са увеличили щастието. Един от настоящите проблеми е в това, че ръстът на щастието е плосък като повърхността на луната, докато депресията и притеснението се увеличават. Някои казват, че това се дължи на подобрената диагностика и по-големия брой на идентифицирани случаи. Но не е само това. Това го виждаме по целия свят. Сега в Съединените Щати има повече самоубийства, отколкото убийства. В Китай има епидемия от самоубийства. А Световната здравна организация предрича, че до 2020г. депресията ще е вторият най-голям причинител на неправоспособност.

Добрата новина обаче е, че ако направите редица проучвания по света, ще установите, че около ¾ от хората ще кажат, че са сравнително щастливи. Но това не съответства на обичайните тенденции. Тези две, например, показват огромен растеж на дохода, но напълно равни графики на щастието.

Моята област, тази на психологията, не е направила много, за да ни помогне да разберем по-добре човешкото щастие. Донякъде сме наследили Фройд, който е бил песимист, и който казал, че преследването на щастието е обречена кауза, че се задвижва от инфантилните аспекти на индивида, които на практика никога не могат да бъдат задоволени. Той казва: "Човек е склонен да каже, че умисълът, че човек трябва да е щастлив не е част от плана на сътворението." И така крайната цел на психоаналитичната психотерапия в крайна сметка е това, което Фройд нарича просто нещастие.

♪ (смях) ♪

А Фройд донякъде отразява анатомията на емоционалната система на човека -- която е, че имаме както положителна, така и отрицателна система, и че отрицателната ни система е свръхчувствителна. Така, наприемер, още от раждането си обичаме вкуса на нещо сладко и реагираме отблъскващо на вкуса на нещо горчиво. Знаем още, че хората мразят да губят, повече, отколкото обичат да печелят. Формулата за щастлив брак е пет положителни коментара или беседи за всеки негативен такъв. Толкова силен е негативният коментар. Особено изрази на презрение или възмущение, наистина ти трябват много положителни, за да обърнеш това.

Тук включвам и откликването на стрес. Имаме вградени механизми за опасности, които са непосредствени, които са физически, които са предстоящи, така че тялото ни преминава в изумителна реакция, при която се включват ендогенните опиоди. Разполагаме със система, която всъщност е древна и всъщност съществува за физически опасности. Така с времето това се превръща с откликване на стреса, което има ендогенни ефекти върху тялото. Кортизолът залива мозъка; разрушава хипокампусни клетки и памет, и може да доведе до какви ли не здравословни проблеми.

Но за съжаление отчасти се нуждаем от тази система. Ако се водехме само от физическото удоволствие, нямаше да оцелеем. Всъщност имаме два командни поста. Емоциите са краткотрайни интензивни откликвания на предизвикателства и възможности. И всяка от тях ни позволява да се въплъщаваме в алтернативни варианти на себе си, които настройват, включват, изключват мисли, усещания, чувства и спомени. Обикновено гледаме на емоциите просто като на чувства. Но всъщност емоциите алармират цялата система, променяйки това, което помним, решенията, които вземаме, и начина, по който възприемаме нещата.

Сега нека превключим към новата наука на щастието. Отдалечили сме се от мрачното настроение на Фройд и сега това се изучава доста активно. И един от ключовите постулати в науката за щастието е, че щастието и нещастието не са крайни точки на един единствен континуум. Моделът на Фройд наистина е един континуум, при който, колкото по-малко нещастен ставаш, толкова ставаш по-щастлив. А това не е вярно -- колкото по-малко нещастен ставаш, толкова по-малко нещастен ставаш. А щастието е в съвсем противоположния край на уравнението. И дълго време е отсъствало. Отсъствало е от психотерапията. Така когато симптомите на хората преминат, те често се връщат, защото не се усеща другата половина -- тази на удоволствието, щастието, съчувствието, признателността, тази на положителните емоции. Ние, разбира се, знаем интуитивно, че щастието не е просто липсата на нещастие. Но някак си това не бе изтъкнато до съвсем скоро, поставяйки ги като паралелни системи. Така че тялото да може както да търси възможности, така и да се защитава от опасности същевременно. И те са един вид две реципрочни и динамично взаимодействащи системи.

Някои са искали и да деконструират. Използваме думата "щастлив", която обаче е доста обширно понятие. Както и три емоции, за които няма превод на английски: fiero, което е гордост от покоряването на предизвикателство; schadenfreude, което е радост от несполуката на друг човек, или злобно удоволствие; и naches, което е гордост и радост за децата си. Това, което липсва в този списък, както и в каквито и да е дискусии за щастието, е щастието от щастието на другите. Сякаш нямаме термин за това. Много сме чувствителни към негативното, но това отчасти се компенсира от факта, че по природа сме позитивно настроени.

Също така сме родени да търсим удоволствие. Бебетата обожават вкуса на сладкото и ненавиждат горчивия вкус. Обичат да се докосват до гладки повърхности, а не груби. Харесват им красивите лица, а не обикновените. Обичат да слушат благозвучни мелодии вместо неблагозвучни. Действително бебетата са родени с вроден устрем към наслади. Един психолог бе казал, че 80% от търсенето на щастие се дължи на гените, и че е толкова трудно да станеш щастлив, колкото е трудно да станеш по-висок. Това са глупости. Вярно е, че гените оказват влияние върху щастието -- около 50% -- но това оставя 50% необяснени.

Нека погледнем в мозъка за момент и да видим откъде произлиза щастието в еволюционен план. В общи линии имаме поне две системи, и двете от които са доста стари. Едната е тази на възнаграждението, и тя се поддържа от химичния допамин. Тя започва във вентралния дял на средния мозък. Отива в нуклеус акумбенс, чак до челния дял на главния мозък, където се вземат решенията, високо ниво. Това първоначално се е смятало за система, която е била система на удоволствието в мозъка. През 1950-те Олдс и Милнер поставят електроди в мозъка на плъх, а плъхът само натискал един лост хиляди, хиляди, хиляди пъти. Не ял, не спял, не правил секс. Нищо друго не правел, освен да натиска лоста. И така те предположили, че това трябва да е, така де, мозъчният оргазматрон.

Оказало се, че не било това, че е по-скоро система на мотивацията, система на желанието. Тя придава на предметите т. нар. устойчивост на стимула. Кара нещо да изглежда така привлекателно, че няма как да не го следваш. Това е нещо различно от системата на удоволствието, която просто кава: "Това ми харесва." Системата на удоволствието, както виждате, която предствлява вътрешни опиати, има хормон "окситоцин", е широко разпространена в мозъка. Системата на допамина, системата на желанието, е много по-централизирана.

Другото нещо за положителните емоции е, че те разполагат с универсален сигнал. Ето тук виждаме усмивката. А универсалният сигнал не е просто повдигане краищата на устните в зигоматичния мускул. Той е и сбръчкването на външния ъгъл на очите, орбикуларис окули. Така че дори 10-месечните бебета, като видят майка си, показват този особен вид усмивка. Екстровертите я използват повече от интровертите. Хората, които са се възстановили от депресия я показват много повече след, отколкото преди. Така че, ако искате да разкриете истинското лице на щастието, трябва да търсите това изражение.

Чувствата ни на наслада са наистина древни. А ние, разбира се, научаваме много, много наслади, но много от тях са основни. А една от тях, естествено, е биофилията -- това да откликваме на природния свят, който е изключително загадъчен. Много интересни изследвания, проведени с хора, възстановяващи се от операция, са открили, че между хора, заобиколени от затворени стени, и хора, които имали изглед към дървета и природа, хората, които били заобиколени от затворени стени, останали в болница по-дълго, нуждаели се от повече лекарства, и имали повече здравословни усложнения. Има нещо много укрепващо в природата, което е част от това как сме настроени.

Човеците, особено, сме големи имитатори. И имитираме почти от секундата, в която сме родени. Това е бебе на три месеца. И ако се изплезите на това бебе, бебето ще направи същото. Ние сме социални същества от самото начало. Дори изследвания за сътрудничеството показват, че сътрудничеството между хората активира възнаградителните центрове на мозъка. Един от проблемите на психологията е, че вместо да изследват тази интерсубективност -- или важността на социалния мозък за хората, които се появяват на този свят беззащитни и имат огромна нужда един от друг -- изследователите вместо това се съсредоточават върху индивида и самоуважението, и отношенията между индивида и другите. Това е нещо като "аз", а не "ние". И мисля, че това съставлява огромен проблем, който противоречи на биологията и природата ни, и която въоще не ни е направила по-щастливи.

Понеже ако се замисли човек, хората са най-щастливи когато са в течение на нещо, когато са погълнати от нещо на този свят, когато са с други хора, когато са активни, занимават се със спорт, фокусират се върху любим човек, учат, правят секс, каквото и да било. А не да стоят пред огледалото, опитвайки да разберат себе си, или разсъждавайки върху себе си. Това не са моментите, когато се чувстваш най-щастлив. Другото нещо, което е още едно доказателство, е, че ако разгледаш компютъризиран текстов анализ на хора, извършили самоубийство, това, което ще откриеш, а то е доста интересно, е употребата на първо лице единствено число -- "аз", "мен", "моят", не "ние" и "нас" -- а и че писмата са не толкова безнадеждни, колкото самотни. А това да си сам е много неестествено за човека. Съществува дълбока нужда да принадлежиш.

Но има и начини, по които еволюционната ни история може наистина да ни изиграе номер. Защото на гените, например, не им пука дали сме щастливи, за тях е важно да се размножаваме, да предаваме гените си през поколенията. Така например имаме три системи, които са в основата на репродуцирането, понеже то е от такова голямо значение. Имаме страст, което е просто желанието за секс. И това всъщност се регулира от половите хормони. Романтично привличане, което навлиза в системата на желанията. И което се подхранва от допамин. Това е нещо от рода на: "Трябва да бъда точно с този човек". Имаме и привързаност, което е окситоцин и опиатите, които ни казват: "Това е дълготрайна връзка". Проблемът обаче е в това, че също като човеците, тези три неща могат да се разделят. Така човек може да е в дълготрайна връзка, да се увлече романтично по някой друг и да иска да прави секс с трети човек.

Другият начин, по който гените ни могат да ни подведат, е в социалния статут. Ние сме съвсем наясно със социалния си статус и постоянно се стремим да го развием и издигнем. В животинския свят обаче, има само един начин за подобряване на статуса и това е надмощието. Присвоявам си командването чрез физическа сила и го задържам, като се бия в гърдите, а вие правите жестове на покорство. Човекът, обаче, разполага със съвсем друг път за издигане до върха и това е път към престижа, който се дава свободно. Даден човек има опит и знание, и знае как да прави нещо, и съответно му даваме статус. А това очевидно е начин да създадем много повече статусни ниши, за да може хората да не са по-ниско в йерархията на статусите, както в животинския свят.

Данните не потвърждават много това, парите да купуват щастие. Но те не са маловажни. Така че, ако разгледаме въпроси, касаещи удовлетворението от живота, ще видим удовлетворението да се изкачва с всяко стъпало на дохода. Ще видим и душевните терзания да се изкачват с по-нисък доход. Ясно е, че има известно влияние. Но влиянието е сравнително малко. И един от проблемите с парите е материализмът. Това, което се случва, когато хората преследват парите твърде алчно, е, че те забравят за истинските елементарни наслади в живота. Тук виждаме една двойка. "Мислите ли, че по-малко заможните хора правят по-добър секс?" А това дете тук казва: "Остави ме на мира с играчките ми". Така едното нещо е, че те наистина вземат надмощие. Цялата тази допаминова система на желанието надделява и ни отклонява от каквото и да е от системата на удоволствията.

Маслоу е имал тази идея още през 1950-те, че щом човек се издигне над биологическите си нужди, щом светът стане по-безопасен и няма нужда да се тревожим за удовлетворяването на основни нужди -- биологичната ни система, това, което ни мотивира, е задоволено -- можем да се издигнем над тях, да мислим отвъд себе си към самореализация и превъзходство и да се издигнем над материалистичното.

Само набързо да завърша с кяколко кратки статистики, които предполагат, че това може да е така. Едната е за хора, които са претърпели т. нар. квантова промяна: те почувствали, че животът им и всичките им ценности са се променили. И наистина, ако се вгледате във видовете ценности, които постъпват, ще видите богатство, приключение, постижение, удоволствие, забавление, да бъдеш уважаван, преди промяната, и много повече пост-материалистични ценности след нея. Жените имали съвсем различен набор от промени в ценностите. Но много подобно, единствената оцеляла ценност била щастието. Те преминали от привлекателност и щастие, богатство и самоконтрол, към щедрост и прошка.

Завършвам с няколко цитата. "Има само един въпрос: Как да обичаш този свят?" И Рилке: "Ако ежедневието ти се вижда бедно, не обвинявай него; обвинявай себе си. Кажи си, че не си достатъчно поет, за да изтъкнеш богатствата му." "Първо, кажи си какъв би бил. Тогава направи каквото е нужно."

Благодаря ви. ♪ (аплодисменти) ♪