Налини Надкарни: Наука за живота в затвора

Дърветата олицетворяват застой. Дърветата са застопорени в земята на едно място за много човешки поколения. Но ако сменим перспективата си от стъблото към вейките, дърветата стават много динамични неща, движейки се и растейки. И аз реших да изследвам това движение, като превърна дървета в артисти. Просто завързах края на четка към вейка. Чаках вятъра да дойде и държах платно. И това произведе изкуство. Парчето изкуство, което виждате вляво на вас е нарисувано от западен червен кедър, и това вдясно на вас от дъгласка ела. И това, което научих беше, че различни видове имат различни подписи, като Пикасо срещу Моне.

Но аз бях заинтересувана от движението на дърветата и как това изкуство може да ми позволи да уловя това, и да го измеря. Така, за да измеря разстоянието, на което едно лозово кленово дърво -- което произведе тази картина -- се премества за една година, аз просто измерих и събрах всяка от тези линии. Умножих ги по броя на вейките на един клон и броя на клоновете на дърво, и тогава разделих това на номера на минутите на година. И така можех да изчисля, колко далече отделно дърво се е преместило на година. Можете да познаете. Отговора е всъщност 186 540 мили (300 207 километра), или седем пъти земното кълбо. И така просто чрез промяна на нашата переспектива от стъблото към многото динамични вейки, можем да видим, че дърветата не са просто статични неща, но вместо това невероятно динамични.

И започнах да мисля за начините, по които можем да използваме този урок на дървета, да обмисляме други неща, които са също статични и заседнали, но които плачат за промяна и динамизъм. И едно от тези неща са нашите затвори. Затворите естествено са места където хора, които нарушават нашите закони са заседнали, държани зад решетки. И нашата система за затворите е зациклила. Съединените щати имат над 2,3 милиона мъже и жени в затвора. Това число нараства. От 100 затворени хора, които са освободени, 60 ще се върнат в затвора. Фондове за образование, за обучение и за рехабилитация намаляват. Така че този отчайващ цикъл на затваряне продължава. Реших да попитам дали урока, който бях научила от дърветата като артисти, може да бъде приложен към статична институция, като нашите затвори. И мисля, че отговора е да.

През 2007-а, започнах сътрудничество с Вашингтонския щатски отдел по корекции, работейки с 4 затвора, започнахме да довеждаме наука и учени, проекти за опазване и поддържане на околната среда, за 4 щатски затвора. Изнасяме научни лекции. И хората тук са избрали да дойдат на нашите научни лекции, вместо да гледат телевизия или да вдигат тежести. Това, мисля, е движение. Партнирахме със "Запазване на природата," за затворниците в центъра за корекции "Стафорд Крийк," по отглеждане на застрашени прерийни растения, по възстановяване на реликвени прерийни области в щата Вашингтон. Това, мисля, е движение. Работехме с Вашингтонският департамент по риби и дива природа по отглеждане на застрашени жаби, орегонската петниста жаба, за по-нататъшно освобождаване в защитени водни земи. Това, мисля, е движение.

И наскоро, започнахме да работим с тези хора, които са отделени в това, което наричаме супермакс институции. Те са направили насилствени провинения, като ставали избухливи с охраната и с други затворници. Те са държани в голи килии, като тази, по 23 часа на ден. Когато имат срещи с техните бордове за преразглеждане, или с професионалистите по психическо здраве, те са поставени в неподвижни кабини като тази. За 1 час на ден те са довеждани в тези неуютни и скучни дворове за упражнения. И въпреки, че не можем да вкараме дървета и прерийни растения и жаби в тези среди, внасяме природни образи в тези дворове за упражнения, слагайки ги на стени, така че поне те да получат контакт с визуални образи на природа. Това е г-н Лопез, който е бил под строг тъмничен затвор за 18 месеца. И той осигурява принос за видовете образи които вярва, че биха направили него и неговите съкилийници по-спокойни, по-успокоени, по-малко склонни към насилие.

И така това, което виждаме, мисля, е, че малки, общи движения на промяна, могат вероятно да преместят нещо като нашата собствена затворническа система в посока на надежда. Ние знаем, че дърветата са статични обекти, когато гледаме стъблата им. Но ако дърветата могат да създават изкуство, ако те могат да обхванат земното кълбо 7 пъти за една година, ако затворници могат да отглеждат растения и жаби, тогава вероятно има и други статични обекти, които държим в себе си, като мъка, като пристрастеност, като расизъм, които също могат да се променят.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)