Налини Надкарни за запазването на балдахина

Дърветата са чудесни арени за откритие заради високия си бой, сложната си структура, биоразнообразието, за което благоприятстват, и тихата си красота. Постоянно се катерех по дървета за забавление, а сега, като възрастна, превърнах в своя професия разбирането на дърветата и горите, чрез науката като средство.

Най-тайнствената част от горите е горният дървесен балдахин. А д-р Тери Ървин, през 1983-а, е нарекъл балдахина "последната биотична граница". Бих искала да ви отведа всички на пътешествие горе в горския балдахин и да споделя с вас онова, което питат изследователите на балдахина, а също и как комуникират те с други хора извън науката.

Да започнем пътуването си на долното ниво на гората на едно от моите места за проучване в Коста Рика. Заради надвисналите листа и клони ще забележите, че долният етаж е много тъмен, много спокоен. Онова, което бих искала да направя, е да ви отведа отгоре в балдахина - не като ви овържа с въжета и сбруи, а по-скоро като ви покажа един много кратък откъс от един филм на Нешънъл Джиографик, озаглавен "Герои на високата граница". Това е заснето в Монтеверде, Коста Рика и мисля, че дава най-добро впечатление на това какво е да се катериш по гигантска смокиня-удушвач. (Музика) (Ръмжене) (Шумолене)

Онова, което ще видите там горе, е, че е наистина като атмосферата на открито поле и има огромен брой растения и животни, които са се адаптирали да си проправят път и да живеят в балдахина. Често срещани групи, като ленивеца тук, имат явна адаптация към горски балдахини, като се държат с много силните си челюсти. Но бих искала да ви опиша един по-неуловим вид разнообразие и да ви разкажа за мравките. Има 10 000 вида мравки, които таксономистите... хората, които описват и именуват животните... са наименували. 4000 от тези мравки живеят изключително в горския балдахин.

Една от причините да ви разказвам за мравки е заради съпруга ми, който всъщност е таксономист на мравки и когато се оженихме, обеща да нарече една мравка на мен, което и направи... Procryptocerus nalini, мравка от балдахина. Имаме две деца, Огъст Ендрю и Ерика, и всъщност той нарече мравки и на тях. Може би сме единственото семейство, което има мравка, наречена с името на всеки от нас.

Но моята страст, в допълнение към Джак и децата ми, са растенията, така наречените епифити, онези растения, които растат горе по дърветата, те нямат корени, които влизат в дънерите, нито пък до пода на гората. По-скоро листата им се адаптират да пресрещат разтворените хранителни вещества, които идват при тях под формата на мъгла. Тези растения се появяват в огромно многообразие, над 28 000 вида по света. Те растат в тропически гори като тази; растат също и в умерени тропически гори, които откриваме в щата Вашингтон.

Сред тези епифити доминират главно мъховете. Нещо, което искам да изтъкна е, че под тези живи епифити, докато те умират и се разлагат, всъщност създават дървесна почва, както в умерената зона, така и в тропиците. А тези мъхове, генерирани от разлагане главно на мъхове, са като торфения мъх във вашата градина, имат огромен капацитет да задържат хранителни вещества и вода.

Едно от изненадващите неща, които открих, е, че ако се изтеглят тези килими от епифити, онова, което намирате под тях, са връзките, мрежите от онова, което наричаме корени на балдахина. Това не са епифитни корени - това са корени, излизащи от самия дънер и клон на самите дървета-гостоприемници. И така, тези епифити всъщност плащат на хазяина малко наем в замяна на това, че ги поддържат високо над пода на гората.

Аз и колегите ми - изследователи на балдахина се интересувахме от динамиката на балдахинните растения, които живеят в гората. Провеждахме експерименти със събличане, при които отстранявахме килими от епифити и разглеждахме скоростта на повторна колонизация. Предрекохме че ще израснат отново много бързо и че ще нахлуят от всички страни. Онова, което открихме обаче бе, че им е нужно изключително дълго време, над 20 години, за да регенерират, започвайки отдолу и растейки нагоре. И дори сега, след 25 години, те не са там горе, не са колонизирали повторно напълно. Използвам този малък образ, за да кажа, че това се случва с мъховете. Ако изчезне, изчезва, а ако наистина имате късмет, може нещо да започне да расте пак отдолу.

(Смях)

И така, повторната колонизация наистина е много бавна. Тези балдахинни общности са крехки. Когато ти и аз погледнем над този балдахин на непокътнатата първична гора, онова, което виждаме, е огромен килим от въглерод. Едно от предизвикателствата, което атакуват изследователите на балдахина днес, е да се опитат да разберат количеството на поглъщания въглерод. Знаем, че е много, но не знаем още отговорите - колко и чрез какъв процес въглеродът се извлича от атмосферата, задържа се в неговата биомаса и се движи нататък през екосистемата.

Надявам се да съм ви показала, че обитателите на балдахина не са просто незначителни частици зеленина горе високо в балдахина, от които са се интересували Тарзан и Джейн, а че всъщност те поощряват биоразнообразието, добринасят за хранителните цикли в екосистемата и също така помагат за поддържане стабилността на глобалния климат.

Горе в балдахина, ако седите до мен, ако се обърнете настрана от тези първични горски екосистеми, бихте видяли също и такива сцени. Сцени на унищожение на гора, изсичане на гора и разделяне на гора, заради които тази непокътната тъкан на балдахина става неспособна да функционира по досегашните прекрасни начини, когато е необезпокоена от хора.

Разглеждах също градски места като това и мислех за хората, които са откъснати от дърветата в живота си. Хора, които са израснали на такова място, не са имали възможността да се катерят по дървета и да създадат връзка с дървета и гори като мен, когато бях малко момиче. Това ме безпокои.

Тук през 2009 г., разбирате ли, не е лесно да си горски еколог, да се захващаме с такъв вид въпроси и да се опитваме да измислим как да им отговорим. Особено, разбирате ли, като малка кафява жена в един малък колеж, в горната северозападна част от нашата страна, далеч от областите на власт и пари, наистина трябва да се запитам: "Какво мога да направя по въпроса? Как да възстановя връзката на хората с дърветата?"

Е, мисля, че мога да направя нещо. Знам, че като учен имам информация, а като човешко същество мога да я комуникирам с когото и да е, вътре или извън академичните кръгове. И така, ето какво започнах да правя, и бих искала да разкрия тук Международната балдахинна мрежа. Консултираме медиите по въпросите на балдахина, имаме балдахинен бюлетин, имаме и-мейл LISTSERV и така се опитваме да разпространяваме информация за важността на балдахина, красотата на балдахина, необходимостта от непокътнати балдахини сред хора извън академичните среди. Признаваме също, че много от нашите продукти, тези видеоклипове и така нататък, разбирате ли, те не стигат до всички, и затова поощряваме проекти, достигащи до хора извън академичните кръгове и извън хора, пред които повечето еколози проповядват.

Барби от върха на дървото е страхотен пример за това. Онова, което правим с моите студенти в лабораторията, е да купуваме барбита от "Гудуил" и "Валю вилидж", обличаме я в дрехи, направени от шивачки, и я изпращаме заедно с балдахинен наръчник. Усещането ми е...

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

...че сме взели тази поп икона и само леко сме я променили, за да стане посланик, който може да носи посланието, че да си жена учен, изследваща върховете на дърветата, всъщност е нещо наистина страхотно.

Създадохме също партньорства с хора на изкуството, с хора, които разбират и могат да предадат естетическата красота на дърветата и горските балдахини. Бих искала просто да ви разкажа за един от нашите проекти, който е поколението на Балдахинните сбирки. Онова, което правя, е да събирам учени и хора на изкуството от всякакъв вид, прекарваме една седмица в гората на тези малки платформи, гледаме природата, гледаме дърветата, гледаме балдахина и комуникираме, обменяме и изразяваме онова, което виждаме, заедно. Резултатите бяха фантастични.

Ще ви дам само няколко примера. Това е една фантастична инсталация от Брус Чао, който е председател на Факултета по скулптура и издухване на стъкло в колежа по дизайн в Роуд Айлънд. Той видя гнезда в балдахина на една от нашите Балдахинни сбирки в северозападното тихоокеанско крайбрежие, и създаде тази красива скулптура. Имали сме танцьори горе в балдахина. Джоди Ломаск и чудесната й трупа "Капацитор" се присъединиха към мен в балдахина на моето място в тропическата гора в Коста Рика. Създадоха един изключителен танц, наречен "Байом".

Те танцуваха в гората, а ние вземахме този танц, моите всеобхватни научни комуникации, и се свързахме също и с групи за околната среда, за да отидат в различни градове и да изпълняват науката, танца и достигането до околната среда, за което се надяваме да предизвика промяна. Доведохме музиканти в балдахина и те свириха своята музика - фантастична музика. Имахме флейтисти с дървени флейти, обоисти, имахме оперни певци, имахме китаристи и имахме рапъри. Донесла съм за вас един малък сегмент от "Балдахинен рап" на Дюк Брейди. Това е Дюк!

(Аплодисменти)

Този опит от работата с Дюк ме доведе също до началото на една програма, наречена "Звукова наука". Видях мощта на песента на Дюк сред градската младеж - една публика, до която аз, като преподавател на средна възраст, нямам надежда да се добера, що се отнася до това да ги убедя във важността на дивите местности. Така че ангажирах Коушън, рап певеца, с група млади хора от град Такома. Отивахме в гората, аз вдигах клонка, Коушън започваше рап за нея, и изведнъж тази клонка беше наистина страхотна. И тогава студентите идваха в звукозаписните ни студия, правеха свои собствени рап песни със свой собствен съпровод. В крайна сметка записваха компакт диск, който отнасяха у дома при семейството и приятелите си, изразявайки така собствените си преживявания с природата с тяхно собствено средство.

Последният проект, за който ще говоря, е много близък до сърцето ми и включва икономическа и социална ценност, свързана с епифитни растения. В северозападното тихоокеанско крайбрежие има цяла индустрия за събиране на мъх от стари гори. Тези мъхове се изнасят от гората и се използват от цветарската индустрия, от флористи за аранжировки и висящи кошници. Това е индустрия за 265 милиона долара и се разраства бързо. Ако помните този плешивец, ще знаете, че за онова, което е било обелено от тези дънери в старата гора в тихоокеанския северозапад, ще са нужни десетилетия и десетилетия, за да се върне. Така че цялата тази индустрия е неустойчива. А какво мога да направя по въпроса аз, като еколог?

Е, помислих, че бих могла да се науча как да отглеждам мъхове и по този начин не бихме ги премахвали от дивата природа. И си помислих - ако имах партньори, които да ми помагат в това, би било страхотно. И така, реших, че може би затворници - мъже и жени, които нямат достъп до природата, които често имат много време, често имат много пространство, а за работа с мъхове не са нужни никакви остри инструменти, биха били страхотни партньори. И те наистина станаха отлични партньори. Най-добрите, които мога да си представя. Бяха много ентусиазирани.

(Аплодисменти)

Те бяха невероятно ентусиазирани от работата, научиха се как да различават отделни видове мъхове, което, честно казано, е много повече, отколкото моите студенти в колежа "Евъргрийн" могат да правят. Те прегърнаха идеята, че биха могли да развият изследователски проект с цел да отглеждат тези мъхове. Имахме успех като партньори в това да открием кои видове растат най-бързо, направо бях изумена колко успешно се оказа това. Тъй като и надзирателите в затвора също бяха много ентусиазирани от това, започнах в затворите семинар "Наука и устойчивост", заведох колегите си - учени и практикуващи устойчивост в затвора, изнасяхме беседи по веднъж месечно, и в крайна сметка така се стигна до прилагането на някои изумителни проекти за устойчивост в затворите... органични градини, отглеждане на червеи, рециклиране, улавяне на вода и отглеждане на пчели

Последното ни усилие, финансирано...

(Аплодисменти)

финансирано със сума, отпусната от Отдела за корекция в щата Вашингтон, те ни помолиха да разширим програмата към още три затвора. Нашият нов проект е обитателите и самите ние да се научим как да отглеждаме орегонската петниста жаба, която е силно застрашено земноводно в щатите Вашингтон и Орегон. Ще ги отглеждат - в плен, разбира се, от яйца до попови лъжички и нататък до жаби. И ще имат удоволствието, много от тях, да видят тези жаби, които са отгледали от яйца и са помогнали за развитието им, помагали са за храненето им, да се преместват в защитени диви местности, за да увеличат броя на застрашените видове сред природата.

И така, мисля, че по много причини... екологични, социални, икономически и вероятно дори духовни... това беше един огромен проект и наистина с нетърпение очаквам не само самата аз и студентите ми да работим по него, но също да съдействаме и обучим други учени как да го правят. Както много от вас са наясно, академичният свят е доста вглъбен в себе си. Опитвам се да помогна на изследователите да се придвижват повече навън, да имат свои собствени партньорства с хора извън академичната общност, и затова се надявам съпругът ми Джак, таксономист на мравки, вероятно да може да работи с Мател, за да направи таксономиста Кен. Вероятно Бен Зандър и Бил Гейтс биха могли да се съберат и да направят опера за СПИН. Или пък вероятно Ал Гор и "Нейчъръли 7" биха могли да направят песен за климатичната промяна, която наистина би ви накарала да пляскате с ръце.

И така, макар и да е малко фантастично, мисля, че е също и реалност. При натиска, който усещаме във връзка с околната среда в тези времена, е време учените да се протегнат навън време е и за онези извън науката да се протегнат към академичните среди. Започнах кариерата си, опитвайки се да разбера мистериите на горите с инструментите на науката. Чрез създаване на партньорствата, които ви описах, наистина отворих ума си и - трябва да кажа - сърцето си, за да имам далеч по-голямо разбиране, да правя други открития за природата и за себе си.

Като погледна в сърцето си, виждам дървета... това всъщност е изображение на истинско сърце... има дървета в сърцата ни, има дървета в сърцата ви. Щом започнем да разбираме природата, докосваме най-дълбоките, най-важни части от самите себе си. При тези партньорства научих също, че хората са склонни да се делят на компютърджии, филмови звезди и учени, но когато споделяме природата, когато споделяме перспективите си за природата, намираме общ знаменател.

Накрая, като учен и като човек, а сега и като част от TED общността, усещам, че имам по-добри инструменти да отида при дърветата, да отида в гората, да отида сред природата, да правя нови открития за природата и за мястото на хората в природата, където и да сме, които и да сте.

Благодаря много.

(Аплодисменти)