Надя Ал-Сакаф: Вижте Йемен през моите очи

Пат Мишел: Донесла си ни картини от Йемен Таймс. Преведи ни през тях и ни представи другия Йемен.

Надя Ал-Сакаф: Ами, радвам се, че съм тук. И бих искала да споделя с всички ви някои от картините, които се случват днес в Йемен. Снимката показва революция, започната от жени. И показва жени и мъже водещи смесен протес. Другата снимка е популярността на истиската нужда от промяна. Толкова много хора има там. Интезивността на възстанието. Снимката показва, че революцията позволи възможностите за обучение, за образование. Тези жени учат първа помощ и своите права съгласно конституцията.

Обичам тази снимка. Искам само да покажа, че повече от 60 процента от населението на Йемен са 15 годишни и по-млади. И те са изключени от вземането на решения и сега те са на преден план в новините, издигат флага. Английски -- ще видите, това са дънки и чоропогащници и английски израз -- способността да споделиш със света какво се случва в собствената ти държава. И израз също, който доведе таланти. Хората в Йемен използват карикатури и изкуство, рисунки, комикси, за да разкажат на света и един на друг, за това какво се случва.

Очевидно, има винаги тъмна страна от това. И това е просто една от по-малко страшните картини на революцията и на цената, която ние трябва да платим. Солидарността на милиони хора от Йемен в цялата страна просто изисква едно нещо. И накрая, много хора казват, че революцията в Йемен ще пречупи страната. Дали ще бъде като толкова много различни държави? Дали ще бъде още една Сомалия? Но ние искаме да кажем на света това, не, под единия флаг, ние ще си останем като хора от Йемен.

ПМ: Благодаря за тези снимки, Надя. И те наистина, по много начини, разказват различна история от историята за Йемен, онази, която е често в новините. И все пак, ти самата не се поддаваш на всички онези характеристики. Така, нека да поговорим за личната история за момент. Твоя баща е убит. Йемен Таймс вече има силна репутация в Йемен като независим англоезичен вестник. Как тогава взе решението и прие отговорностите да издаваш вестник, особено в такива времена на конфликт?

НА: Ами, нека първо ви предупредя, че не съм традиционното йеменско момиче. Предполагам, че вече сте забелязали това до сега. (Смях) В Йемен, повечето жени са забулени и стоят зад врати и не са особено голяма част от публичния живот. Но има толкова много потенциал, иска ми се да можеше да ви покажа моя Йемен. Иска ми се да можехте да видите Йемен през моите очи. Тогава бихте разбрали, че има толкова различни неща. И аз бях привилегирована, защото съм родена в семейство, където баща ми винаги окуражаваше момчетата и момичетата. Той казваше, че сме равни. И той беше такъв необикновен мъж. И дори моята майка -- аз го дължа на моето семейство -- история. Учех в Индия. И през третата ми година, започнах да се обърквам, защото съм от Йемен, но аз също се смесих с много от моите приятели в колежа. И се върнах в къщи и казах, "Тате, не знам коя съм. Не съм йеменка, не съм индийка." И той каза, "Ти си моста." И това е нещо, което ще пазя в сърцето си вечно. Така от тогава аз съм моста и много хора минаха през мен.

ПМ: Аз не мисля така.

НА: Но това просто помага, за да кажем, че някои хора са агенти на промяната в обществото. И когато станах главен редактор, след моя брат всъщност -- баща ми почина през 1999, и после брат ми до 2005 -- и всички се обзалагаха, че аз няма да мога да го направя. "Какво е това младо момиче, което идва и се фука, защото това е нейния семеен бизнес," или нещо подобно. Беше много трудно в началото. Не исках да се карам с хората. Но с цялото ми уважение към всички мъже и към по-възрастните мъже специално, те не ме искаха наоколо. Беше много трудно, знаете, да наложа властта си. Но жената трябва да прави, каквото жената трябва да направи.

(Аплодисменти)

И през първата година, трябваше да уволня половината мъже. (Смях) (Аплодисменти) Назначих повече жени. Назначих по-млади мъже. И имаме по-добре полово балансиран нюзрум днес. Другото нещо е, че става въпрос за професионализъм. Става въпрос да докажеш кой си ти и какво можеш да правиш. И не знам дали ще прозвучи като самохвалство сега, но през 2006 само, спечелихме три международни награди. Една от тях беше на Международния медиен институт награда за инициатор на свободна медия. Така че това беше отговора към всички хора в Йемен. И искам да отбележа точка тук, защото съпругът ми е в залата ето там. Ако може да се изправиш, [неясно]. Той ми оказва голяма подкрепа.

(Аплодисменти)

ПМ: И ние трябва да отбележим, че той работи също с теб във вестника. Но като поемаш тази отговорност и като го ръководиш, както го правиш, ти си станала мост между по-старо и традиционно общество и това, което вие създавате във вестника. И така заедно с промяната, която е настъпила там, ти сигурно си се изправила и срещу друг предразсъдък, на който винаги попадаме, особено във връзка с жените, който се отнася до външния изглед, облеклото, забулената жена. Така как успя да се справиш с това на лично ниво, както и жените, които работят за теб?

НА: Както знаете, представата за много от жените от Йемен е много черно и покрити, забулени жени. И това е истина. И голяма част от това е, защото жените не са способни, не са свободни, да покажат лицата си на себе си. Това е много налагане на традициите, което идва от авторитетни фигури като мъжете, дядовците и бабите и т.н. И това е икономическо овластяване и способността на жената да каже, "Аз нося на това семейство толкова, или повече, от теб." И колкото по-силни стават жените, толкова са по-способни да махнат булото, например, или да карат своя собствена кола, или да имат работа, или да могат да пътуват.

Така другото лице на Йемен е всъщност това, което лежи зад воалите. И най-вече икономическата сила позволява на жената просто да го махне. И аз направих това чрез работата си. Опитвах се да окуража млади момичета. Ние започнахме с това, че може да го махате в офиса. И после след това, може да го махате, когато сте по задачи. Защото не вярвах, че журналист може да е журналист с -- как можеш да говориш с хората, ако лицето ти е покрито? -- и т.н.; това е просто движение.

И аз съм модел за подражание в Йемен. Много хора ми подражават. Много млади момичета ми подражават. И аз имам нужда да им докажа, да, вие пак може да сте женени, вие пак може да сте майки, и пак може да сте уважавани в обществото, но по същото време, това не означава, че трябва просто да бъдете един от тълпата. Вие можете да сте себе си и да имате лицето си.

ПМ: Но като поставяш себе си лично там -- едновременно показвайки различен образ на жените от Йемен, и също какво си направила възможно за жените, които работят във вестника -- това постави ли те в лична опасност?

НА: Ами Йемен Таймс, за 20 години, е преживял много. Бяхме подложени на съдебно разследване; вестникът беше затварян повече от три пъти. Това е независим вестник, но кажете това на хората на власт. Те мислят, че ако има нещо против тях, тогава ние сме опозиционен вестник. И много, много трудни времена. Някои от моите репортери бяха арестувани. Имахме няколко дела. Баща ми беше убит. Днес, сме в много по-добра ситуация. Ние създадохме доверието. И във времена на революция и промяна като днешните, е много важно за независимата медия да има глас. Много е важно за вас да отидете на YemenTimes.com, и е много важно да чуете нашия глас.

И това е вероятно нещо, което ще споделя с вас в западните медии вероятно -- и как има много стереотипи -- когато мислите за Йемен в една единствена рамка: ето как изглежда Йемен. И това не е честно. Това не е честно за мен, това не е честно за моята държава. Много репортери идват в Йемен и искат да напишат история за Ал-Кайда или тероризма. И просто искам да споделя с вас: имаше един репортер, който дойде. Искаше да направи документален филм, за каквото искаха неговите редактори. И той завърши с писане на история, която изненада дори мен -- хип хоп -- има млади мъже в Йемен, които изразяват себе си чрез танци и пучу пучу. (Смях) Това нещо. (ПМ: Рап. Брейк танци.) Да, брейк танци. Не съм толкова стара. Просто не съм запозната.

(Смях)

(Аплодисменти)

ПМ: Да, запозната си. Всъщност, това е документален филм, който е достъпен онлайн; видеото е онлайн.

НА: ShaketheDust.org.

ПМ: "Разклати прахта." (НА: "Разклати прахта.")

ПМ: ShaketheDust.org. И определено дава различна представа за Йемен. Ти говори за отговорността на пресата. И определено, когато погледнем начините, по които сме се отделили от останалите и сме създали страх и опасност, често от липса на знание, липса на истинско разбиране, как виждаш начина, по който западната преса в частност, отразява това и всички други истории от региона, но в частност, в твоята държава?

НА: Ами, има поговорка, която казва, "Страх те е от това, което не знаеш, и мразиш това, което не знаеш." Така че, става въпрос за липса на проучване, основно. Това е почти като да си "напишеш домашното," -- някакво участие. И не можеш да правиш парашутна журналистика -- просто да скочиш в една държава за два дни и да мислиш, че си си написал домашното и историята. Така че, аз си мечтая, че светът ще опознае моя Йемен, моята държава, моите хора, аз съм пример и има други като мен. Ние може да не сме толкова много, но ако сме популяризирани като добър, положителен пример, ще има и други -- мъже и жени -- които евентуално да направят мост над пропастта -- отново, връщаме се към моста -- между Йемен и света, и да разкажат първо за признанието и после за комуникацията и състраданието.

Аз мисля, че Йемен ще бъде в много лоша ситуация в следващите две или три години. Нормално е. Но след двете години, които са цена, която сме готови да платим, ние ще се изправим пак на краката си, но в новия Йемен с по-млади и по-овластени хора -- демократичен.

(Аплодисменти)

ПМ: Надя, мисля, че току що ни даде много различно виждане за Йемен. И, определено, ти и това, което правиш, ни даде виждане за бъдещето, което ще прегърнем и ще бъдем благодарни за него. Пожелавам ти много късмет. YemenTimes.com.

НА: В Twitter също.

ПМ: Значи сте включени.

(Аплодисменти)