Майка и дъщеря лекари-герои: Хава Абди + Деко Мохамед

Хава Абди: Много хора - 20 години за Сомалия - (се) бориха. Така че нямаше работа, нямаше храна. Децата, повечето от тях, станаха много недохранени, като това. Деко Мохамед: Така че, както знаете, винаги в една гражданска война, тези, засегнати най-много [са] жените и децата. Така че нашите пациенти са жени и деца. И те са в нашия двор. Това е нашият дом, ние ги приветстваме. Това е лагера, който имаме в момента 90 000 души, където 75 процента от тях са жени и деца. Пат Мичъл: Това е вашата болница. Това е от вътрешната страна. ХA: Ние правим цезарови сечения и различни операции, защото хората имат нужда от помощ. Няма правителство да ги защити. ДM: Всеки ден имаме около 400 пациенти, може би повече или по-малко. Но понякога ние сме само пет лекари и 16 медицински сестри, и ние сме физически изтощени да прегледаме всички тях. Но приемаме тежките случаи, и разсрочваме останалите за следващия ден. Много е трудно. И както можете да видите, жените, са тези които носят децата, жените, са тези които влизат в болниците, жените, са тези които строят къщите. Това е тяхната къща. Ние имаме и училище. Това е нашето светло - начално училище, което открихме [през] последните две години където имаме 850 деца, и по-голямата част са жени и момичета. (Аплодисменти) ПМ: И лекарите имат няколко много важни правила, за това кой може дa бъде лекуван в клиниката. Бихте ли обяснили правилата за прием? ХА: Хората, които идват при нас, ги приемаме гостоприемно. Споделяме с тях каквото имаме. Но има само две правила. Първо правило: няма кланово разграничение и политическо разделение в сомалийското общество. [Който] прави тези неща, бива изхвърлен. Второто: никой не може да бие жена си. Ако той я бие, ние ще го [го] пратим в затвора, и ще призовем най-възрастните хора. Докато те не идентифицират този случай, ние никога няма да го освободим. Това са нашите две правила. (Аплодисменти) Другото нещо, което разбрах е, че жената е най-силния човек по целия свят. Тъй като последните 20 години, сомалийските жени се изправиха на крака. Те бяха лидерите, и ние сме лидерите на нашата общност и надеждата за бъдещите поколения. Ние не сме просто безпомощни и жертви на гражданската война. Ние можем да съгласуваме. Можем да правим всичко. (Аплодисменти) ДM: Както майка ми казва, ние сме бъдещата надежда, а мъжете само убиват в Сомалия. И така стигнахме до тези две правила. В лагер с 90 000 души, трябва да създадете някои правила, или там ще има битки. Така че няма кланово деление, и никой не може да бие жена си. И ние имаме малко складово помещение, което превърнахме в затвор. Така че, ако биете жена си, вие ще бъдете там. (Аплодисменти) Така че упълномощаване на жените и даване на възможности - ние сме тук за тях, те не са сами в това. ПМ: Вие оперирате медицинска клиника. Тя предоставя много, много необходима медицинска помощ на хора, които не биха я получили по друг начин. Вие също създавате гражданско общество. Вие сте създали свои собствени правила, в които жените и децата получават сигурност по-различен начин. Разкажете ми за вашето решение, д-р Абди, и вашето решение, д-р Мохамед, да работите заедно - за да станете лекар и да работите с майка си при тези обстоятелства. ХA: По мое време - защото съм родена през 1947 г. - ние имахме по това време, правителство, ред и законност. Но един ден, аз отидох в болницата - майка ми беше болна - и аз видях в болницата, как те третираха лекуващите доктори, как те [бяха] заангажирани в подпомагане на болните хора. Аз им се възхищавах, и реших да стана лекар. Майка ми почина, за съжаление, когато бях на 12 години. Тогава баща ми ми позволи да прoдължа [с] надежда. Майка ми почина [в] гинекологично усложнение, затова реших да стана специалист по гинекология. Затова станах лекар. Така че д-р Дeкo трябва да обясни. ДМ: За мен, майка ми [ме] подготвяше, когато бях дете да стана лекар, но аз наистина не исках. Може би трябваше да стана историк, или може би репортер. Аз го обичах, но не се получи. При избухването на войната - гражданската война - аз видях как майка ми помагаше и как тя наистина имаше нужда от помощ , и как грижите са съществени за жените да бъдат жени лекари в Сомалия и да помагат на жените и децата. И си помислих, може би мога да бъда репортер и лекар гинеколог. (Смях) Така че аз отидох в Русия, майка ми също, [по] време на Съветския съюз. Така че част от нашия характер, може би сме със силно изразен съветски начин на обучение. Ето как реших [да направя] същото. Сестра ми беше различна. Тя е тук. Тя също е лекар. Тя съшо е завършила в Русия. (Аплодисменти) И да се върнем и да работим с нашата майка е точно това, което видяхме в гражданската война - когато бях на 16, и сестра ми е 11 когато гражданската война избухна. Така че нуждата и хората, които видяхме в началото на 90-те години, това е, което ни накара да се върнем и да работим за тях. ПМ: И така, кое е най-голямото предизвикателство за работещи майка и дъщеря, в такива опасни а понякога и страшни ситуации? ХА: Да, аз работех в трудно положение, много опасно. И когато видях хората, които се нуждаеха от мен, Аз оставах с тях, за да помогна, защото [можех] да направя нещо за тях. Повечето хора избягаха в чужбина. Но аз останах с тези хора, и се опитвах да направя нещо - [каквото и да е] малко нещо, което [можех да] направя. Успях в моето място. Сега моето място е 90 000 души които се зачитат взаимно, които не враждуват. Но ние се опитваме да стъпим на краката си, да направим нещо, малки неща, които можем да направим за нашия народ. И аз съм благодарна за дъщерите ми. Когато те идват при мен, те ми помогат да лекувам хората, да помагам. Те правят всичко за тях. Те са направили това, което аз желая да направя за тях. ПМ: Каква е най-добрата част от работата с майка ви, и най-трудната част за теб? ДМ: Тя е много твърда, това е най-голямото предизвикателство. Тя винаги очаква от нас да направим повече. И наистина, когато мислите, че не можете да го направите, тя ще ви подтикне, и тогава мога да го направя. Това е най-добрата част. Тя ни обучава как да правим и как да бъдем по-добри [хора] и как да прекарваме дълги часове в хирургията - 300 пациенти на ден, 10, 20 операции, отгоре на всичко трябва да се грижим за лагера - ето как тя ни обучава. Тук няма красиви офиси, 20 пациенти, вие сте уморени. Виждате 300 пациенти, 20 операции и 90 000 души, за които да се грижите. ПМ: Но го правиш с добри намерения. (Аплодисменти) Почакайте. Почакайте. ХA: Благодаря ви. ДM: Благодаря ви. (Аплодисменти) ХA: Благодаря ви много. (ДM: Благодаря ви много.)