Мико Хипонен: Три типа онлайн атаки

През 80-те години в комунистическа източна Германия, ако сте притежавали пишеща машина, трябвало да я регистрирате при правителството. Трябвало да регистрирате пробен лист с текст от пишещата машина. И това било правено, за да може правителството да проследи откъде идва текста. Ако откриели документ, който съдържал погрешна мисъл, те можели да проследят кой е създал тази мисъл. А ние на запад не можехме да разберем как някой би могъл да прави това, колко това би ограничило свободата на словото. Ние никога не бихме направили това в нашите собствени страни.

Но днес, през 2011 година, ако си купите цветен лазерен принтер от всеки голям производител на лазерни принтери и отпечатате страница, тази страница ще има малки жълти точки, отпечатани на всяка една страница, по модел, който прави страницата уникална за вас и вашия принтер. Това се случва на нас днес. И изглежда никой не вдига голяма шумотевица около това. И това е пример за начините, по които нашите собствени правителства използват технологиите срещу нас, гражданите. И това е един от трите основни източника на онлайн проблеми днес.

Ако погледнем какво наистина се случва в онлайн света, можем да групираме атаките на база нападателите. Има три основни групи. Има онлайн престъпници. Както тук, г-н Димитрий Голубов от град Киев в Украйна. И мотивите на онлайн престъпниците са много лесни за разбиране. Тези хора правят пари. Те използват онлайн атаки, за да правят много пари, и много, и много от тях. Всъщност има няколко случая на онлайн милионери, мултимилионери, които са направили пари с атаките си. Това е Владимир Цацин от Тарту, Естония. Това е Алфред Гонзалес. Това е Стивън Уот. Това е Бьорн Сундин. Това е Матю Андерсън, Тарик Ал-Даур и така нататък, и така нататък.

Тези хора са натрупали състоянията си онлайн, но те го правят чрез незаконни средства, чрез използване на неща като банкови троянски коне, за да крадат пари от нашите банкови сметки, докато правим онлайн банкиране или с кийлогъри събират информация за нашите кредитни карти, докато извършваме онлайн пазаруване от заразен компютър. Тайните служби на САЩ, преди два месеца замразиха швейцарската банкова сметка на г-н Сам Джейн, ето тук, и тази банкова сметка имаше 14,9 милиона щатски долара в нея, когато беше замразена. Самият г-н Джейн е на свобода; никой не знае къде се намира. И мога да заявя, че днес вече е по-вероятно за всеки от нас да стане жертва на престъпление онлайн, отколкото тук, в реалния свят. И е много очевидно, че това само ще се влошава. В бъдеще, по-голяма част от престъпленията ще се извършват онлайн.

Втората основна група от нападатели, които наблюдаваме днес не са мотивирани от пари. Те са мотивирани от нещо друго -- мотивирани са от протести, мотивирани са от становища, мотивирани са от закачки. Групи като "Анонимен", се оживиха през последните 12 месеца и се превърнаха в основни играчи в областта на онлайн атаките.

Така че това са трите основни нападатели: престъпници, които го правят за пари, хактивисти като "Анонимен", извършващи го като протест, но последната група са държавите нации, правителствата, които извършват атаките. И тогава може да разгледаме случаи, като това, което се случи в DigiNotar. Това е отличен пример за това какво се случва, когато правителства атакуват срещу собствените си граждани. DigiNotar е сертифициращ орган от Холандия -- или всъщност, беше. Бяха обявени в несъстоятелност миналата есен, защото бяха хакнати. Някой проникнал и ги хакнал напълно. И аз попитах миналата седмица в среща с представители на холандското правителство, попитах един от лидерите на екипа, дали смята за правдоподобно, че хора са загинали в резултат на хакването на DigiNotar. И отговорът му беше утвърдителен.

И така, как хората умират в резултат на такова хакване? Ами DigiNotar е сертифициращ орган. Те продават сертификати. Какво правите със сертификатите? Ами вие се нуждаете от сертификат, ако имате уебсайт, който има https, SSL криптирани услуги, услуги като Gmail. Сега, всички ние или голяма част от нас, използваме Gmail, или един от техните конкуренти, но тези услуги са особено популярни в тоталитарни държави като Иран, където дисиденти използват чужди услуги като Gmail, защото те знаят, че са по-надеждни отколкото местни услуги и, че са криптирани над SSL връзки, така че местните власти не могат да шпионират техните дискусии. С изключение на това, че могат да го правят, ако проникнат в чужд сертифициращ орган и издадат фалшив сертификат. И точно така е станало в случая със DigiNotar.

Какво да кажем за "арабската пролет" и нещата, които се случиха, например, в Египет? Ами в Египет, размирниците ограбиха щаба на египетските тайни служби през април 2011 година, и докато плячкосвали сградата намерили много документи. Сред тези документи, намерили папка озаглавена "FINFISHER." И в тази папка имало бележки от компания, базирана в Германия, която продала на египетското правителство набор от инструменти за прихващане, в много голям мащаб, на цялата комуникация на гражданите от страната. Те продали това средство за 280 000 евро на египетското правителство. Седалището на фирмата е тук.

Така че западните правителства предоставят на тоталитарните правителства инструменти, за да правят това срещу собствените им граждани. Но и западните правителства го правят за себе си. Така например, в Германия, само преди няколко седмици, така нареченият вирус Scuinst беше намерен, което е троянски кон използван от германските държавни служители за разследване на собствените им граждани. Ако сте заподозрян в наказателно дело, ами това е доста очевидно, телефонът ви ще бъде подслушван. Но днес, това отива по-надалеч. Те подслушват вашата Интернет връзка. Те дори използват инструменти като вируса Scuinst, за да заразят компютъра ви с троянски кон, което им дава възможност да следят цялата ви комуникация, да подслушават вашите онлайн дискусии, да събират паролите ви.

Ако се замислим по-задълбочено над тези неща, тогава очевидният отговор от хората трябва да бъде: "Добре, това звучи лошо, но това не ме засяга, защото съм легален гражданин. Защо трябва да се притеснявам? Нямам какво да крия." И това е аргумент, който няма смисъл. Поверителността се подразбира. Поверителността не е за обсъждане. Това не е въпрос на лични данни срещу сигурност. Това е въпрос на свобода срещу контрол. И докато ние може да се доверяваме на нашите правителства в този момент, точно сега през 2011 година, всяко право, което дадем, ще бъде дадено завинаги. И дали може да вярваме, дали може да имаме сляпо доверие, на всяко бъдещо правителство, правителство, което може да имаме след 50 години? И това са въпроси, над които трябва да се притесняваме през следващите 50 години.