Майк Роу: Възхвалява работата - всички видове работа

Повикаха ни с екипа на "Мръсни работи" в един малък град в Колорадо на име Крейг. Той е само една-две дузини квадратни мили, в Скалистите планини е. Въпросната работа беше собственик на ранчо за овце.

Ролята ми в шоуто - за онези, които не са го гледали - е доста проста. Аз съм чирак и работя с хората, които наистина вършат въпросната работа. Моите отговорности са просто да се опитвам да се справям и да разказвам честно какво е да си тези хора, за един ден от живота им. Въпросната работа - гледане на овце. Страхотно.

Отиваме в Крейг, настаняваме се в хотел и осъзнавам, че на следващия ден кастрацията ще е абсолютна част от тази работа. Обикновено не правя никакви проучвания. Но това е чувствителна тема, а аз работя за канал "Дискавъри" - искаме да изобразим точно онова, което правим, и със сигурност искаме да го направим с голямо уважение към животните. Затова се обадих на Хуманното общество и казах: "Вижте, ще кастрирам няколко агнета, може ли да ми кажете за какво става дума?"

А те: "Ами, доста е недвусмислено." Използват лента... по същество, гумена лента като тази, само че малко по-малка. С тази всъщност бяха прикрепени картите за игра, които купих вчера, но ми беше някак позната.

Попитах: "А какъв точно е процесът?"

Те отвъраха: "Лентата се прихваща към опашката, здраво. После се прихваща друга лента към скротума, здраво. Притокът на кръв бавно намалява и седмица по-късно въпросните части окапват."

"Чудесно! Схванах." Обадих се на Обществото за предотвратяване жестокостта към животни - те потвърждават. Обадих се също и на Хора за етично отношение към животните - не им харесва, но потвърждават. Ето по същество как се прави.

На следващия ден излизам. Дават ми кон, отиваме да вземем агнетата, отвеждаме ги в кошара, която сме построили и се захващаме със скотовъдство.

Мелани е съпругата на Албърт. Албърт е въпросният овчар. Мелани вдига агнето - с две ръце - с по една ръка двата крака отдясно, подобно отляво. Агнето отива на подпората, тя го отваря. Добре. Чудесно. Влиза Албърт, аз следвам Албърт, екипът е наоколо. Винаги гледам как извършват процеса, преди да направя първия си опит. Нали разбирате - така се прави, когато си чирак. Албърт пъха ръка в джоба си, за да измъкне онази черна гумена лента но вместо това излиза нож. А аз: ама това изобщо не е гума, нали? Той някак го отвори по начин, който улови слънцето, тъкмо излизащо над Скалистите планини - беше много... беше, беше впечатляващо.

За около две секунди Албърт постави ножа между хрущяла на опашката, точно до задника на агнето, много бързо опашката изчезна и падна в кофата, която държах. Секунда по-късно с голям палец и мазолест показалец той беше сграбчил скротума здраво дръпна го към себе си, ей така, взе ножа и го сложи на върха. Сега си мислите, че знаете какво следва - но не е така. Той го клъцва, хвърля връхчето през рамото си, после сграбчва скротума и го избутва нагоре, а после главата му се навежда и запречва гледката ми, но онова, което чувам, е мляскащ звук и шум, който звучи като велкро, отлепяно от лепкава стена - изобщо не се шегувам.

Може ли да пуснем видеото? Не, шегувам се... нямаме... (Смях) Сметнах за най-добре да говоря в картини.

А аз правя нещо, което никога не сме правили на снимки на "Мръсни работи", никога. Казвам: "Почивка. Стоп." Познавате шоуто - използваме първите заснети кадри, не правим втори дубъл. Няма писане, няма сценарий, няма безсмислици. Не се помайваме, не репетираме, снимаме, каквото получим!

Казах: "Спрете. Това е лудост. Искам да кажа, разбирате ли... (Смях) Това е лудост. Не можем да го направим.

А Албърт: "Какво?"

А аз: "Не знам какво стана току-що, но в тази кофа има тестиси, ние не го правим така."

Той отвърна: "Е, така го правим ние.

А аз отвърнах: "Защо го правите по този начин?" И преди дори да го оставя да обясни, продължих: "Искам да го направя по правилния начин, с гумените ленти."

А той попита: "Като Хуманното общество?"

Казах: "Да, като Хуманното общество." Да направим нещо, от което агнето да не врещи и кърви... излъчват ни на пет континента човече. По два пъти на ден сме по канал "Дискавъри" - не можем да направим това."

Той отвръща: "Окей." Отива до кутията си и измъква торба с тези малки гумени ленти. Мелани вдига друго агне, слага го на подпората, летата отива на опашката, лентата отива на скротума. Агнето слиза на земята, агнето прави две стъпки, пада, става, трепери малко, прави още две стъпки пада. А аз: това изобщо не е добър знак за това агне, изобщо. Става, отива в ъгъла, трепери, ляга и очевидно страда.

Гледам агнето и питам: "Албърт, след колко време? Кога ще стане?"

А той: "Един ден."

Казвам: "Цял ден! А колко време минава, докато окапят?"

"Седмица."

Междувременно агнето, на което току-що бе направил малката си процедура, разбирате ли, то просто подскача наоколо, кървенето е спряло. То хрупа трева, игриво е. В тази секунда изведнъж ме порази това колко бях сгрешил. Припомних си колко дълбоко греша, през толкова голяма част от времето. (Смях) Особено много ми се припомни какъв лош късмет съм извадил онзи ден, защото сега трябваше да правя онова, което Албърт тъкмо беше направил, а в кошарата имаше около сто от тези агнета, и изведнъж цялата история започна да ми прилича на немско порно, и аз...

Мелани вдига агнето, слага го на подпората, разтваря краката му. Албърт ми подава ножа. Влизам, опашката пада. Влизам, сграбчвам скротума, върхът пада. Албърт дава наставления: "Избутай го чак дотам." Правя го. "Бутай още." Правя го.

Тестисите се появяват, приличат на палци, сочещи право към теб. А той казва: "Отхапи ги. Просто ги отхапи." Чух го, чух всички думи. (Смях) Един вид, как... как попаднах тук? Как... разбирате ли... искам да кажа... как попаднах тук? (Смях)

Просто... това е един от онези моменти, когато мозъкът отказва сам и изведнъж стоя там, в Скалистите планини, и мога да се сетя само за аристотеловата дефиниция за трагедия. Аристотел казва, че трагедия е онзи момент, когато героят се изправя лице в лице със собствената си идентичност. (Смях)

Питам се: "Каква е тази извратена метафора? Не ми харесва това, което си мисля сега. А не мога да си избия тази мисъл от главата и не мога да премахна тази представа, затова направих, каквото трябваше. Влязох и ги взех. Взех ги ето така и дръпнах лицето си назад. И стоя там с два тестиса на брадата си. (Смях) А сега не мога... не мога да се отърся от метафората.

Още съм в поетиката, в Аристотел и си мисля - от нищото в главата ми се стовариха два термина, които не бях чувал, откакто моят класически професор в колежа ги заби там. Те са анагноризис и перипетея. Анагноризис и перипетея. Анагноризис е гръцката дума за откритие. Буквално, преходът от невежество към познание е анагноризис, онова, което прави нашата мрежа, това е "Мръсни работи". Затънал съм до гуша в анагноризис всеки божи ден. Страхотно. Другата дума, перипетея - това е моментът във великите трагедии, разбирате ли... Еврипид и Софокъл... моментът, когато Едип е преживял своя момент, когато внезапно осъзнава, че това горещо маце, с което е спал и има бебета, е майка му. Добре. Това е перипети или перипетея. А тази метафора в главата ми... имах анагноризис и перипетия на брадата си. (Смях)

Трябва да ви кажа обаче, това е такъв страхотен замисъл. Щом започнеш да търсиш перипетия, я намираш навсякъде. Имам предвид, Брус Уилис в "Шесто чувство", нали? Прекарва целия филм, опитвайки се да помогне на малкото дете, което вижда мъртъвци, а после, бум - ох, аз съм мъртъв - перипетия. Разбирате ли? Смазващо е, когато публиката го вижда по правилния начин. Нео в "Матрицата", нали знаете? Ох, живея в компютърна програма - странна работа.

Тези открития, които водят до внезапни осъзнавания. А аз съм ги имал, по време на 200 мръсни работи, получавам ги постоянно, но тази... тази проби дупка по начин, за който просто не бях подготвен. И докато стоях там, гледайки щастливото агне, което тъкмо бях осквернил... но то изглеждаше добре. Като гледах горкото малко създание, с което бях постъпил по правилния начин, просто бях поразен от това, че ако греша за това, а аз толкова често греша, буквално, върху какви други грешни перипетийни представи бих могъл да коментирам?

Защото, вижте, аз не съм социален антрополог, но имам приятел, който е. И говоря с него. (Смях) А той казва: "Хей, Майк. Виж, не знам дали мозъкът ти се интересува от такива неща, или не, но осъзнаваш ли, че са те снимали във всеки щат? Работил си в мините, работил си в риболова, работил си в стоманолеярството, работил си във всяка голяма индустрия. Бил си рамо до рамо с тези момчета, с които нашите политици отчаяно искат да се свържат на всеки четири години, нали?"

Още виждам Хилари да жъне ръж, с потекли по брадичката лиги, със стоманолеярите. Искам да кажа, това са хората, с които работя всеки божи ден. И ако имате нещо да кажете за мислите им, колективно, може би е време да помислите за това. Защото, нали знаете, четири години. Разбирате ли, това е в главата ми, тестисите са на брадата ми, мислите скачат наоколо. След тези снимки "Мръсни работи" всъщност не се промени, с оглед на това какво е предаването, но се промени за мен лично.

И сега, когато говоря за предаването, вече не просто разказвам историята, която сте чули и харесали. Правя го, но започвам да говоря и за някои от другите неща, които съм разбрал погрешно, някои от другите представи за работа, които просто съм приемал, че са неприкосновени, а те не са. Хората с мръсни работи са по-щастливи, отколкото си мислите. Като група, те са най-щастливите хора, които познавам. Не искам да започвам да си подсвирквам "Търси етикета на профсъюза" и целия този боклук за щастливия работник. Просто ви казвам, че това са балансирани хора, които вършат немислима работа. Работниците по поддръжка на пътищата си подсвиркват, докато работят, кълна се в Бога, правил съм го с тях. Те имат една изумителна симетрия в живота си - виждам я отново и отново, и отново.

Затова започнах да се чудя какво би се случило, ако предизвикаме някои от тези свещени крави. Следвайте страстта си - говорим за това тук през последните 36 часа. Да следваш страстта си - какъв проблем изобщо би могло да има в това? Вероятно най-лошият съвет, който някога съм получавал. (Смях) Разбирате ли, следваш мечтата си и се разоряваш, нали? Искам да кажа, само това чувах, докато растях. Не знаех какво да правя с живота си, но ми казваха - ако следваш страстта си, всичко ще се подреди.

Мога веднага да ви дам 30 примера - Боб Комбс, свиневъдът в Лас Вегас, който събира недоядените парчета храна от казината и храни свинете си с тях. Защо? Защото има толкова много протеин в онова, което не ядем, че неговите прасета растат двойно по-бързо от нормалното, и той е един богат свиневъд, от полза е за околната среда, прекарва дните си в тази невероятна служба и смърди ужасно, но Бог да го благослови. Печели страхотно. Попитайте го: "Последва ли страстта си тук?", а той ще ти се изсмее. Този тип струва... тъкмо му предложиха към 60 милиона долара за фермата му, а той отказа, извън Вегас. Не е следвал страстта си. Отстъпил е назад, гледал е накъде отиват всички и е тръгнал в другата посока. Чувам тази история отново и отново.

Мат Фройнд, говедовъд в Ню Ханаан, Кънектикът, който се събудил един ден и осъзнал, че изпражненията на кравите му струват повече от млякото, ако може да ги използва, за да прави биоразградими саксии за цветя. Сега ги продава на "Уолмарт". Да следва страстта си? Хайде де.

Затова започнах да разглеждам страстта, започнах да разглеждам ефикасност срещу ефективност, както говори Тим по-рано, има огромна разлика. Започнах да разглеждам екипна работа и непоколебимост, и по същество всички онези баналности, които наричат съксесоари, които висят с ония сантиментални картини в заседателните зали по света в момента. Това... внезапно всичко се преобърна с главата надолу.

Безопсността - на първо място безопасността - е да се върна при Европейската агенция за безопасност и здраве (ЕАБЗ), Хора за етично отношение към животните и Хуманното общество. Ами ако ЕАБЗ са се объркали? Икам да кажа, това е ерес, което се каня да кажа, но какво, ако безопасността всъщност е на трето място? Нали? (Смях) Не, наистина. Искам да кажа, че ценя безопасността си при тези луди работи толкова, колкото и хората, с които работя, но онези, които наистина я вършат, не се разхождат, обяснявайки, че безопасността е на първо място. Те знаят, че други неща са на първо място - да свършиш работа е на първо място, въпросът е да я свършиш.

Никога няма да забравя, в Берингово море бях на кораб за лов на раци с най-смъртоносните ловци, на която също работя през първия сезон. Намираме се на около 100 мили (160,9 км.) от брега на Русия - 50-футова (15 м.) дълбочина, големи вълни, зелена вода се издига над кабината на щурвала, нали? Най-рискованата околна среда, която някога съм виждал, а аз бях отзад с един тип и привързвах кошовете. И така, на 40 фута (12 м.) от палубата съм, което е все едно да гледаш надолу към върха на обувката си, разбирате ли, и да го правиш в океана. Невероятно опасно.

Скачам надолу, влизам в кабината на щурвала и казвам, с известна степен на скептичност: "Капитане, OSHA (ЕАБЗ)."

А той казва: "OSHA? - Океан." И сочи там навън. (Смях) Но в този момент... онова, което каза, не може да бъде повторено пред публика. Не може да бъде повторено в никоя фабрика или строителен обект. Но той ме погледна и каза: "Синко... той е на моя възраст, между другото, но ме нарича "синко" - много ми харесва... казва: "Синко, аз съм капитан на кораб за лов на раци. Отговорността ми не е да те върна у дома жив. Отговорността ми е да те върна у дома богат." (Смях) Ако искаш да се върнеш у дома жив, от теб зависи. А за остатъка от онзи ден, безопасността на първо място.

Един вид... И така, идеята, че създаваме това фалшиво... това усещане за самодоволство, когато само говорим за отговорността на някой друг, като че ли е наша собствена, и обратно. Както и да е, много неща са. Бих могъл да говоря дълго за многото малки разлики, които направихме, и за безкрайния списък от начини, по които съм схванал погрешно. Но в крайна сметка се свежда до това. Формирах една теория и ще я споделя сега през оставащите ми две минути и 30 секунди.

Става дума за следното... обявили сме война на работата като общество, всички ние. Това е гражданска война. Всъщност, студена война. Не сме го направили съзнателно и не сме си засуквали мустака по някакъв макиавелиански начин, но сме го направили. И сме водили тази война поне на четири фронта, със сигурност в Холивуд. Начинът, по който представяме трудовите хора по телевизията, е смешен. Ако има водопроводчик, той тежи 300 паунда (136 кг.) и има гигантска цепка на задника, признайте. Виждате го постоянно. Така изглеждат водопроводчиците, нали? Превръщаме ги в герои, или ги превръщаме в унищожителни реплики. Това прави телевизията. В "Мръсни работи" затова аз върша работата и не мамя.

Но сме повели тази война на Медисън Авеню. Искам да кажа, толкова много от рекламите, които излизат там... в смисъла на съобщение, какво всъщност се казва? Животът ви би бил по-добър, ако можехте да работите малко по-малко, ако не се налагаше да работите толкова усърдно, ако можехте да се прибирате у дома малко по-рано, ако можехте да се пенсионирате малко по-бързо, ако можехте да изчезнете малко по-скоро, всичко е там вътре, отново и отново, и пак, и пак.

Вашингтон... дори не мога да запаочна да говоря за сделките и политиките в ход, които засягат окончателната реалност на наличните работни места, защото наистина не знам. Само знам, че това е фронт в тази война.

А тук, момчета, Силиконовата долина, искам да кажа, колко души носят iPhone със себе си в момента? Колко души имат "Блекбери?" Ние сме включени, свързани сме. Никога не бих предположил и за секунда, че нещо лошо е произлязло от техническата революция. За бога, не и пред тази публика. (Смях) Но бих предположил, че иновация без имитация е пълна загуба на време. А никой не възхвалява имитацията по начина, по който момчетата от "Мръсни работи" знаят, че трябва да се направи. Вашият iPhone без онези хора, които правят същия интерфейс, същото окабеляване, същата платка отново и отново. Всичко това - това го прави еднакво възможно като гения, който е използван за неговата направа.

И така, разбирате ли, имаме нова кутия с инструменти. Нашите инструменти днес не приличат на лопати и кирки. Приличат на нещата, с които се разхождаме наоколо. А сборният ефект от всичко това беше тази маргинализация на множество работи. И осъзнах, вероятно твърде късно в тази игра... надявам се да не е така, защото не знам дали мога да направя още 200 от тези неща, но ще направим колкото можем повече. А за мен най-важното, което знам и пред което наистина трябва да се изправя лице в лице е фактът, че съм схванал погрешно много неща, не само тестисите на брадичката си. Грешал съм за много неща.

Затова ние мислим... под "ние" имам предвид себе си... че трябва да се говори за пи-ар кампания за работа, ръчен труд, квалифициран труд. Някой трябва да е някъде там и да говори за забравените ползи - говоря за неща от дядовците ни. Неща, с които вероятно много от нас са израснали, но някак... някак сме ги изгубили малко.

Барак иска да създаде два и половина милиона работни места. Инфраструктурата е нещо огромно. В тази война за работа, която предполагам, че съществува, има жертви като при всяка друга война. Инфраструктурата е първата. Спадът на записванията в техникуми е втората. Всяка година - по-малко електротехници, по-малко дърводелци, по-малко водопроводчици, по-малко заварчици, по-малко монтажници, по-малко парни механици. Инфраструктурните работни места, за чието създаване всеки говори, са тези хора. Онези, които са в спад, отново и отново. Междувременно трябва да похарчим минимум три милиона долара, според Американското общество на гражданските инженери, за да направим пробив в инфраструктурата, която понастоящем е оценена на 3 минус.

Затова, ако се кандидатирах за нещо - а не е така, просто ще кажа, че работните места, които се надяваме да създадем, няма да се закрепят, освен ако са такива, че хората да ги искат. Знам, че смисълът на тази конференция е да възхваляваме неща, които са ни близки и скъпи, но знам също, че чисто и мръсно не се изключват взаимно. Всяка монета има две страни, като иновация и имитация, като риск и отговорност, като обрат и разпознаване, като онова бедно малко агне, което, надявам се, вече не трепери, и като моето време, което свърши.

Страхотно бе да ви говоря - и се връщайте на работа, нали? (Аплодисменти)