Майкъл Спектър: Опасността от отричането на науката

Нека за момент да си представим, че имаме машина, голяма, готина TED-ска машина, и тя е машина на времето. И всеки в тази стая трябва да се качи в нея. И може да се върнете назад, може да отидете напред; не можете да останете където сте. И аз се чудя какво бихте избрали, защото питах приятелите ми доста напоследък и те всички искат да се върнат назад. Не знам. Те искат да се върнат преди да е имало автомобили или Туитър, или "Музикален идол". Не знам. Убеден съм, че има някакво привличане към носталгията, към самозалъгването. И аз разбирам това.

Трябва да призная - не съм част от тази тълпа. Не искам да се върна, и то не защото съм приключенец -- а защото възможностите на тази планета, те не се връщат, те отиват напред. Така че аз искам да се кача в машината и да отида напред. Това е най-доброто време на тази планета по всяка единица, която си изберете: здраве, богатство, мобилност, възможности, намаляващи темпове на заболяванията. Никога не е имало време като това. Моите пра-прародители умряха, всичките, докато стигнаха до 60. Моите прародители избутаха това число до 70. Родителите ми се доближават до 80. Така че по-добре да има деветка в началото на моето смъртно число. Но това не е дори за хора като нас, защото е нещо доста по-голямо от това.

Дете родено в Ню Делхи може да очаква да живее толкова, колкото най-богатият човек в света преди 100 години. Помислете си за това. То е невероятен факт. И защо е истина? Едра шарка. Едрата шарка е убила милиарди хора на тази планета. Тя е преобразила демографията на света по начин, по който никоя война не е успяла. Тя си отиде. Изчезна. Ние я прогонихме. Пуф. В богатия свят, болести, който заплашвали милиони само преди едно поколение вече почти не съществуват. Дифтерия, рубеола, полиомелит ... някой дори знае ли какво са тези неща? Ваксини, модерни лекарства, нашата способност да храним милиарди хора, това са успехи на научния метод. И според мен, научният метод, опитването на неща, наблюдението дали работят, променянето им когато не, е едно от великите постижения на човечеството.

И така, това са добрите новини. За съжаление, това са всички добри новини, защото има някои други проблеми, които са били споменавани много пъти, и един от тях е, че въпреки всички наши постижения, един милиард хора си лягат гладни по света, всеки ден. Тази цифра се увеличава и се увеличава много бързо, което е срамота. И не само това, - ние използвахме нашето въображение, за да опустошим сериозно тази планета. Питейна вода, обработваема земя, екваториални гори, нефт, газ: всички те изчезват и ще изчезнат много скоро, и ако не излезем от тази каша с иновации, ние също ще изчезнем.

Така че въпросът е: може ли да направим това? Аз смятам, че можем. Мисля, че е ясно, че ние може да създадем храна, която ще храни милиарди хора без да унищожи земята, на която живеят. Мисля, че можем да захраним този свят с енергия, която не го унищожава същевременно. Наистина вярвам в това и -- не, това не е самозалъгване. Но ето нещо което ме държи буден нощем -- едно от нещата, които ме държат буден нощем. Никога не ни е трябвал напредък в науката повече, отколкото сега, никога, и също така никога не сме били в позицията да го доставим по начина, по който можем днес. Ние сме на прага на удивителни, удивителни събития в много полета. И все пак, мисля че трябва да се върнем стотици, 300 години, преди Просвещението, за да намерим време, когато сме се борили срещу прогреса, когато сме се борили срещу тези неща по-настървено, на повече фронтове, отколкото сега.

Хората се обвиват в техните вярвания и го правят толкова здраво, че не можеш да ги освободиш. Дори истината няма да ги освободи. И вижте, всички имат право на свое мнение; дори имат право на мнение за прогреса. Но знаете ли на какво нямате право? Нямате право на собствени факти. Съжалявам, нямате. И това ми отне известно време да го разбера.

Преди около десетилетие, написах статия за ваксини за "Ню Йоркър", кратка статия. И бях учуден да видя опозиция, опозиция към това, което е, все пак, най-ефективната мярка за обществено здраве в човешката история. Не знаех какво да правя, затова направих каквото правя по принцип - написах статията и продължих. Скоро след това, написах статия за генно модифицирана храна. Същото нещо, само че в по-голям мащаб. Хората полудяваха. Затова написах статия и за това, и не можех да разбера защо хората гледаха на него като "франкенхрани", защо смятаха, че разместването на молекули в конкретен, вместо произволен начин, е прекрачване на територията на природата. Но, знаете ли, аз направих каквото правя. Написах статията и продължих. Имам предвид - аз съм журналист; ние пишем, подаваме, отиваме на вечеря, всичко е наред.

(Смях)

Но тези истории ме притесняваха и аз не можех да разбера защо. В крайна сметка разбрах. И причината е, че тези фанатици които ме подлудяваха, всъщност въобще не бяха фанатици. Те бяха замислени хора, образовани хора, добри хора. Те бяха точно като хората в тази стая. И това ме обезпокои много ... но после си помислих, виждате ли, хайде да бъдем честни: ние сме в етап от света, в който нямаме същото отношение към прогреса като преди. Говорим за него многозначно. Говорим за него с ирония и малки кавички около него: "прогрес". Добре, има причини за това, и аз смятам че знаем какви са те. Ние загубихме вяра в институциите, във властта и понякога в самата наука и няма причина това да не е така. Може да кажеш само няколко имена и хората ще разберат. Чернобил, Бопал, Чаленджър, Виокс, оръжия за масово унищожение, проблеми с бюлетините. Искам да кажа - сами можете да си изберете списъка. Има въпроси и проблеми с хората, за които вярвахме, че са винаги прави. Така че бъдете скептични. Задавайте въпроси, изисквайте доказателства. Не приемайте нищо за даденост. Но ето го проблема: когато получите доказателства, трябва да ги приемете, а ние не сме много добри в това. И причината, бих казал, е защото сега сме в епидемия от страх като никоя виждана досега и надявам се никога повече.

Преди 12 години, имаше публикувана статия, ужасна статия, която свързваше епидемията от аутизъм с ваксината за морбили, заушка и рубеола. Доста страшно. Цял куп проучвания бяха направени, за да се види дали това е истина. Цял куп проучвания трябваше да се направят; това е сериозен проблем. Данните пристигнха обратно. Данните пристигнаха обратно от САЩ, от Англия, от Швеция, от Канада, и всичките бяха едни и същи - няма корелация, няма връзка, каквато и да е. Това няма значение. Няма значение, защото ние вярваме на анекдоти, ние вярваме на това, което виждаме, което си мислим че виждаме, което ни кара да се чувстваме реални. Ние не вярваме на купчина документи от представител на правителството, даващи ни данни и аз наистина разбирам това, мисля че всички го разбираме. Но знаете ли какво? Резултатът от това беше пагубен. Пагубен, защото ето един факт: САЩ е една от единствените страни в света където нивото на ваксини за заушка намалява. Това е безобразие и трябва да се срамуваме от себе си. Това е ужасно. Какво толкова се случи, че да позволим това?

Сега го разбирам. Наистина го разбирам. Защото, тук някой има ли заушка? Виждал ли е който и да е от публиката някой да умира от заушка? Не се случва твърде много. Не се случва в тази страна въобще, но се случи 160 000 пъти в света миналата година. Това са доста смъртни случаи от заушка, 20 на час. Но тъй като не се случи тук, можем да го изкараме от умовете си и хора като Джени Маккарти могат да проповядват у хората страх и неграмотност от платформи като Опра и Лари Кинг Лайв. И те могат да го правят, защото те не свързват корелацията и причинно-следствената връзка. Те не разбират, че тези неща изглеждат едни и същи, но те почти никога не са. И това е нещо, което ние трябва да научим, и трябва да го научим много скоро.

Този човек е бил герой, Джонас Салк. Той ни отървал от една от най-лошите болести на човечеството. Без страх, без агония, полиомелитът - пуф - изчезва. Този човек по средата, не толкова. Името му е Пол Офит. Той само разработил ротавирусна ваксина с няколко други хора. Тя спасява живота на 400-500 хиляди деца в развиващите се страни всяка година. Доста добре, нали? Ами, добре е, само че Пол говори за ваксините и казва колко ценни са те, и че хората трябва да спрат да хленчат. И всъщност го казва точно по този начин. Затова, Пол е терорист. Когато Пол говори на публично изслушване, не може да се изкаже без въоръжени пазачи. Обаждат му се вкъщи защото хората обичат да му казват, че знаят къде децата му ходят на училище. И защо? Защото Пол направил ваксина.

Няма нужда да казвам това, но ваксините са жизненоважни. Ако ги отнемеш, болестите се връщат -- ужасни болести -- и точно това се случва. Имаме заушка в тази страна в момента. И става все по-лошо, и много скоро деца ще започнат да умират отново от нея, защото е просто игра на числа. И няма да умират само от заушка. Ами полиомелит? Хайде да го имаме. Защо не? Съученичка от колежа ми писа преди две седмици и каза, че мислела, че съм бил малко рязък. Никой не ми е казвал това преди. Тя нямала да ваксинира детето си срещу полиомелит. Няма начин. Хубаво. Защо? Защото нямаме полимелит. И знаете ли какво? Нямахме полиомелит в тази страна вчера. Днес, не знам, може би някой човек от Лагос се е качил на самолет тази сутрин и лети до Лос Анджелис, в момента е над Охайо. И той ще кацне след два часа, ще наеме кола, ще дойде до Лонг Бийч и ще присъства на една от тези баснословни TED вечери довечера. И той не знае че е заразен с паралитична болест, и ние също не знаем, защото така работи света. Това е планетата на която живеем. Не се правете, че не е.

Сега, ние обожаваме да се обвиваме в лъжи. Обожаваме да го правим. Всеки ли си взе витамините тази сутрин? Ехинацея, малко антиоксидант за подсилване. Знам, че го направихте, защото половината американци го правят всеки ден. Те взимат тези неща и взимат алтернативни лекарства, и няма значение колко често откриваме, че те са безполезни. Данните го казват през цялото време. Те потъмняват урината ви. Почти никога не правят нещо повече. (Смях) Няма нищо, всички искате да плащате 28 милиарда долара за тъмна урина, напълно съм с вас. (Смях) Тъмна урина. Тъмна. Защо правим това? Защо правим това? Е, аз мисля че разбирам, ние мразим голямата фармацевтика. Мразим голямото правителство. Не вярваме на властта. И не би трябвало. Системата ни за здравеопазване не струва. Тя е жестока към милиони граждани. Тя е абсолютно коравосърдечна и разнищваща за тези от нас които дори могат да си я позволят. Така че бягаме от нея - и къде бягаме? Скачаме в ръцете на голямото плацебо. (Смях) Това е фантастично. Обичам голямото плацебо. (Аплодисменти)

Но, знаете ли, това е наистина сериозно нещо, защото тези неща са боклуци, а ние плащаме милиарди долари за тях. И аз имам всякакви малки нещица тук. Никое от тях -- гинко, измама, ехинацея, измама, евтерпа, дори не знам какво е това. Но ние плащаме милиарди долари за тях, те са измама. И знаете ли какво? Когато казвам тези неща, хората крещят по мен и казват: "Какво те интересува? Остави хората да правят каквото си искат. Това ги кара да се чувстват добре." И знаете ли какво? Грешите. Защото не ме интересува дали секретаря на здравеопазването казва: "Хмм, няма да приема доказателството на мойте експерти по мамограми", или някой шарлатан онколог иска да лекува пациента си с клизми с кафе. Когато тръгнете по пътя, по който вярата и магията заместват доказателството и науката, отивате в място, където не искате да бъдете. Отивате при Табо Мбеки в Южна Африка. Той убил 400 000 от неговите хора, настоявайки, че цвеклото, чесъна и лимоновото масло били много по-ефективни от антиретровирусните лекарства, за които знаем, че могат да забавят развитието на СПИН. Стотици хиляди ненужни смърти в страна, която е била поразена повече от всяка друга от тази болест. Моля ви, не ми казвайте, че няма последици за тези неща. Има. Винаги има.

Сега, най-безмозъчната епидемия, в която сме в момента е абсурдната битка между поддръжниците на генно модифицираната храна и органичния елит. Това е идиотски дебат. Той трябва да спре. Това е дебат за думи и метафори. Това е идеология, не наука. Всяко нещо което ядем, всяко зрънце ориз, всеки стръг магданоз, всяка брюкселска зелка е била модифицирана от човек. Знаете ли, нямало е мандарини в Райската градина. Нямало е канталупи. Нямало е коледни дървета. Ние сме ги направили всичките. Направили сме ги през последните 11 000 години. И някои са проработили, други не. Отървали сме се от това, което не е вършело работа. Сега може да го правим по по-прецизен начин. И има рискове, абсолютно. Но може да поставим нещо като витамин А в ориз, и това може да помогне на милиони хора, милиони хора, удължавайки техния живот. И не искатe да направите това? Длъжен съм да кажа, не го разбирам.

Ние се противим срещу генно модифицираната храна. Защо го правим? Ами, нещата, които постоянно чувам са: твърде много химикали, пестициди, хормони, монокултура, не искаме гигантски полета с едно и също нещо, това е лошо. Не искаме компаниите да патентоват живота. Не искаме компаниите да притежават семена. И знаете ли какъв е отговорът ми на всичко това? Да, прави сте. Хайде да го оправим. Ако е истина, имаме голям хранителен проблем, но това не е наука. То няма нищо общо с науката. Това е закон, морал, това е свързано с патентите. Знаете, че науката не е компания. Тя не е държава. Тя дори не е идея; тя е процес. Тя е процес, който понякога работи, а понякога не, но идеята, че не бива да позволяваме на науката да си върши работата, защото ни е страх, е наистина много притъпяваща и пречи на милиони хора да просперират.

Знаете ли, в следващите 50 години ние ще трябва да отглеждаме 70 процента повече храна отколкото сега, 70 процента. Това е инвестицията в Африка през последните 30 години. Позорно. Позорно. На тях им трябва, а ние не им я даваме. И защо? Генно модифицирана храна. Не искаме да окуражим хората да ядат гнили неща, като маниока например. Маниоката е нещо, което половин милиард хора ядат. То е като картоф. То е само калории. Не струва. Няма нутриенти, няма протеини, и учените добавят всичко това в него в момента. И после хората ще могат да го ядат и да не ослепяват. Те няма да гладуват и знаете ли какво? Това би било хубаво. Няма да е Чез Парнис, но ще е хубаво.

И за това мога да кажа само: защо се борим с него? Хайде да се запитаме: защо се борим с него? Защото не искаме да разместваме гени? Това не е заради разместването на гени. Не е заради химикалите. Не е заради нелепата ни страст за хормоните, настояването ни да имаме по-голяма храна, по-добра храна, единствена храна. Това не е заради зърнените закуски, не е за да поддържаме хората живи и е време да започнем да разбираме какво значи това. Защото, знаете ли? Ако не го направим, ако продължим да се държим както сега, сме виновни за нещо, за което мисля, че не бихме искали да сме виновни: високотехнологичен колониализъм. Няма друг начин да се опише какво става тук. То е егоистично, то е грозно, то е под нас и ние наистина трябва да го спрем.

И така, след този невероятно забавен разговор, (Смях) може би искате да кажете: "Добре, още ли искаш да се качиш в тази абсурдна машина на времето и да отидеш напред?" Абсолютно. Абсолютно, искам. В момента е заседнала в настоящето, но ние имаме удивителна възможност. Може да изпратим тази машина на времето накъдето поискаме. Може да я преместим където искаме да отиде и ще я преместим където искаме да отиде. Трябва да провеждаме тези разговори и трябва да помислим, но когато се качим на машината на времето и тръгнем напред, ще сме щастливи, че го правим. Знам, че можем, и ако питате мен, това е нещо, от което света се нуждае точно сега.

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)