Майкъл Сандел: Изгубеното изкуство за демократичен дебат

Нещо, от което светът има нужда, нещо, от което тази страна има отчаяна нужда, е по-добър начин за провеждане на политическите ни дебати. Трябва да преоткрием изгубеното изкуство за демократичен спор. (Аплодисменти) Като се замислите за споровете, които водим, през повечето време те са състезания по надвикване по кабелната телевизия, идеологически битки на пода на Конгреса. Имам едно предложение. Погледнете всички спорове, които водим тези дни за здравеопазване, за бонуси и подпомагания на Уолстрийт, за пропастта между богати и бедни, за утвърдително действие и еднополови бракове. Точно под повърхността на тези спорове, с бушуващи страсти от всички страни, лежат големи въпроси на моралната философия, големи въпроси на справедливостта. Но твърде рядко се изразяваме членоразделно, защитаваме и спорим за онези големи морални въпроси в нашата политика.

Онова, което бих искал днес, е да има нещо като дискусия. Първо, да взема един прочут философ, писал по тези въпроси за справедливост и морал, да ви изнеса много кратка лекция за Аристотел от древна Атина, теорията за справедливостта на Аристотел, а после да проведем тук една дискусия, за да видим дали идеите на Аристотел наистина информират по начина, по който мислим и спорим по въпроси днес. И така, готови ли сте за лекцията? Според Аристотел справедливост значи да се даде на хората, каквото заслужават. Това е; това е лекцията.

(Смях)

Може да кажете - ами, това е очевидно. Истинските въпроси започват, като се стигне до спор за това кой какво заслужава и защо. Вземете примера с флейтите. Да предположим, че разпределяме флейти. Кой трябва да получава най-добрите? Да видим какво хората... Какво бихте казали вие? Кой трябва да получи най-добрата флейта? Може просто да извикате.

(Публика: Произволно.)

Майкъл Сандел Произволно. Вие бихте го направили чрез лотария. Или чрез първото лице, което се втурне в залата да ги вземе. Кой друг?

(Публика: Най-добрите флейтисти.)

МС: Най-добрите флейтисти. (Публика: Най-лошите флейтисти.)

МС: Най-лошите флейтисти. Колко казват "най-добрите флейтисти"? Защо? Всъщност, това бил и отговорът на Аристотел.

(Смях)

Но ето един по-труден въпрос. Защо мислите, онези от вас, гласували по този начин, че най-добрите флейти трябва да отидат при най-добрите флейтисти?

Питър: От най-голяма полза за всички.

МС: От най-голяма полза за всички. Ще слушаме по-добра музика, ако най-добрите флейти отидат при най-добрите флейтисти. Това е Питър? (Публика: Питър.)

МС: Добре. Е, това е основателна причина. Всички ще сме по-добре, ако се свири добра музика, вместо ужасна музика. Но, Питър, Аристотел не е съгласен с теб, че това е причината. Всичко е наред. Аристотел имал различна причина да казва, че най-добрите флейти трябва да отидат при най-добрите флейтисти. Той казал - за това са флейтите... за да се свири добре на тях. Казва, че за да се разсъждава просто за разпределението на нещо, трябва да разсъждаваме за, и понякога да спорим за предназначението на нещото, или социалната дейност, в този случай, музикално изпълнение. А смисълът, съществената природа на музикалното изпълнение е да се получава отлична музика. Тя ще бъде щастлив страничен продукт, който ще е от полза за всички ни. Но когато мислим за справедливост, Аристотел казва, че онова, за което наистина е нужно да мислим, е съществената природа на въпросната дейност и качествата, които са достойни за почит, възхищение и признание. Една от причините, поради които най-добрите флейтисти трябва да получат най-добрите флейти е, че музикалното изпълнение е не само за да прави нас, останалите, щастливи, но за почит и признание на отличието на най-добрите музиканти.

Флейтите може да изглеждат... разпределението на флейти може да изглежда тривиален случай. Да вземем един съвременен пример на диспута за справедливостта. Беше свързан с голф. Кейси Мартин... преди няколко години Кейси Мартин... чувал ли е някой от вас за него? Бил много добър играч на голф, но имал увреждане. Имал проблем с крака, проблем с циркулацията, поради който било много болезнено за него да изминава игрището. Всъщност, носело риск от нараняване. Той помолил ПАГ, Професионалната асоциация по голф, за разрешение да използва количка за голф на турнирите на ПАГ. Отвърнали: "Не. Това би ви дало нечестно предимство." Той ги съдил и случаят му минал по целия път до Върховния съд, вярвате или не, случаят с количката за голф. Защото законът казва, че на хората с увреждания трябва да се осигуряват приспособления, стига приспособленията да не променят съществената природа на дейността. Той казва: "Аз съм страхотен играч на голф. Искам да се състезавам. Но ми е нужна количка за голф, за да стигам от една дупка до следващата."

Да предположим, че вие сте във Върховния съд. Да предположим, че решавате справедливостта на този случай. Колко души тук биха казали, че Кейси Мартин има право да използва количка за голф? А колко биха казали - не, няма? Така, да гласуваме, вдигнете ръце. Колко биха отсъдили в полза на Кейси Мартин? А колко - не? Колко биха казали, че няма право? Така, тук имаме добро разделение на мнения. Някой, който не би отредил на Кейси Мартин правото на количка за голф, какво би било основанието ви? Вдигнете ръка, и ще се опитаме да ви осигурим микрофон. Какво би било основанието ви?

(Публика: Би било нечестно предимство.)

МС: Би било нечестно предимство, ако му се разреши да се вози в количка за голф. Така, онези от вас, представям си, повечето от вас, които не биха му дали количката за голф, се безпокоят за нечестно предимство. Ами онези, които казват, че трябва да му се даде количка за голф? Как бихте отговорили на възражението? Да, добре.

Публика: Количката не е част от играта.

МС: Как се казвате? (Публика: Чарли.)

МС: Чарли казва... Ще дадем на Чарли микрофон, в случай че някой иска да отговори. Кажи ни, Чарли, защо смяташ, че трябва да може да използва количка за голф?

Чарли: Количката не е част от играта.

МС: Ами вървенето от дупка до дупка?

Чарли: Няма значение; не е част от играта.

МС: Вървенето по игрището не е част от играта голф?

Чарли: Не и според мен, не.

МС: Така. Стой там, Чарли.

(Смях)

Кой има отговор за Чарли? Така, кой има отговор за Чарли? Какво бихте казали?

Публика: Елементът издържливост е много важна част от играта, да се върви по всички тези дупки.

МС: Да се върви по всички тези дупки? Това е част от играта голф? (Публика: Абсолютно.)

МС: Как се казвате? (Публика: Уорън.)

МС: Уорън. Чарли, какво ще кажеш на Уорън?

Чарли: Ще се придържам към първоначалната си теза.

(Смях)

МС: Уорън, играеш ли голф?

Уорън: Не играя голф.

Чарли: А аз играя. (МС: Добре.) (Смях)

(Аплодисменти)

Знаете ли, интересно е. В случая, в по-низшия съд довели голф величия, за да свидетелстват по същия този въпрос. Дали вървенето по голф игрището е част от играта? Довели Джак Никлаус и Арнолд Палмър. И какво спорез вас казали всички те? Да. Съгласили се с Уорън. Казали - да, вървенето по игрището е напрегнато физическо упражнение. Факторът умора е важна част от голфа. Затова би се променила фундаменталната природа на играта, ако му се даде количката за голф. Забележете нещо интересно... Е, първо трябва да ви кажа за Върховния съд.

Върховният съд решил. Какво според вас казали? Казали да, че на Кейси Мартин трябва да се осигури количка за голф. Отсъдили със седем срещу два гласа. Интересното в тяхното отсъждане и в дискусията, която току-що проведохме е, че дискусията за правото, справедливостта, за материята зависела от това да се проумее каква е съществената природа на голфа. И съдиите от Върховния съд се борили с този въпрос. Съдия Стивънс, пишейки от името на мнозинството, казва, че е чел много за историята на голфа и основната цел на играта е да се вкара една много малка топка от едно място в една дупка, с възможно най-малко удари и че вървенето не е съществено, а случайно.

Имало двама противници, един от които бил съдия Скалия. Той не би дал количката и имал много интересно несъгласие. Интересно е, защото отхвърлил аристотеловата предпоставка, лежаща в основата на мнението на мнозинството. Казал, че не е възможно да се определи съществената природа на игра като голфа. Ето как се изразил. "Да се каже, че нещо е съществено обикновено е да се каже, че то е необходимо за постижението на даден обект. Но тъй като самата природа на една игра е да няма цел освен забавление, (смях) това разграничава игрите от продуктивната дейност, (смях) е твърде невъзможно да се каже, че всяко от произволните правила на една игра е съществено."

Ето го съдия Скалия, говорещ за аристотеловата предпоставка за мнението на мнозинството. Мнението на съдия Скалия е съмнително по две причини. Първо, никой истински спортен фен не би говорил по този начин. (Смях) Ако мислехме, че правилата на спортовете, които ни интересуват, са просто произволни, а не измислени, за да изпъкнат добродетелите и отличията, за които смятаме, че са достойни за възхищение, не би ни интересувал резултатът от играта. Може да се възрази и по друго основание. На повърхността изглеждаше... този дебат за количката за голф... спор за честност, кое е нечестно предимство. Но ако честността беше единственият залог, би имало лесно и очевидно решение. Какво би било то? (Публика: Да се разреши на всички да използват количката.) Да се разреши на всички да се возят в количка за голф, ако искат. Тогава възражението за честност отпада.

Но да се разреши на всички да се возят в количка, подозирам, би било по-голяма анатема за голф величията и за ПАГ дори от това да се направи изключение за Кейси Мартин. Защо? Защото залогът в диспута за количката за голф била не само съществената природа на голфа, но и свързаният с нея въпрос, какви способности са достойни за почит и признание като атлетични таланти? Да се изразя възможно най-деликатно: Играчите на голф са малко чувствителни относно атлетичния статут на тяхната игра. (Смях) В крайна сметка, няма тичане или скачане, а топката стои неподвижна. (Смях) Тогава, ако голфът е видът игра, която може да се играе, докато обикаляш в количка за голф, би било трудно да се удостоят голф величията със статута, с който ги удостояваме, почитта и признанието, отдавано на наистина велики атлети. Това илюстрира, че и при голфа, както и при флейтите, е трудно да се вземе решение по въпроса какво изисква справедливостта, без да се сблъскаш с въпроса: "Каква е съществената природа на въпросната дейност и какви качества, какви постижения, свързани с тази дейност, са достойни за почит и признание?"

Да вземем един последен пример, изтъкнат в съвременния политически дебат: еднополовият брак. Има ги онези, които подкрепят признанието от държавата само на традиционния брак между един мъж и една жена, има ги и тези, които подкрепят признаване от държавата на еднополов брак. Колко души тук подкрепят първата политика: държавата да признава само традиционния брак? А колко подкрепят втората, еднополов брак? Да го изразим така - какви начини на мислене за справедливост и морал стоят в основата на споровете, които водим за брака? Според опонентите на еднополовия брак целта на брака в основата му е създаване на потомство, и това е достойно за почит, признание и насърчение. А защитниците на еднополовия брак казват - не, размножаването не е единствената цел на брака. Ами взаимното, любящо обвързване за цял живот? За това наистина е бракът. Значи, и при флейтите, и при количките за голф, дори и при яростно оспорван въпрос като еднополов брак, Аристотел е прав. Много трудно е да се спори за справедливост, без първо да се спори за целта на социалните институции и за това какви качества са достойни за почит и признание.

Затова, да отстъпим крачка назад от тези случаи и да видим как те хвърлят светлина върху начина, по който бихме могли да подобрим, възвисим условията на политическата беседа в Съединените щати, а и по целия свят. Има тенденция да се мисли, че ако се ангажираме твърде пряко с морални въпроси в политиката, това е рецепта за несъгласие, а в този смисъл и рецепта за нетолерантност и принуда. Така че е по-добре плахо да отбягваме, да игнорираме моралните и религиозни убеждения, които хората внасят в гражданския живот. Струва ми се, че нашата дискусия отразява обратното, че един по-добър начин за взаимно уважение е да се ангажираме пряко с моралните убеждения, внасяни от гражданите в обществения живот, вместо да изискваме хората да оставят най-дълбоките си морални убеждения извън политиката, преди да влязат. Струва ми се, че това е начин да започнем да възстановяваме изкуството на демократичния спор.

Много благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Благодаря.

(Аплодисменти)

Много благодаря. Благодарности. Благодаря. Крис. Благодаря, Крис.

Крис Андерсън: От флейти през голф игрища, до еднополови бракове. Това беше гениална връзка. Виж, ти си пионер на отвореното образование. Твоята серия лекции беше една от първите големи в това отношение. Каква е визията ти за следващата фаза?

МС: Ами, смятам, че е възможна. В класната стая водим спорове по някои от най-яростно поддържаните морални убеждения, които имат студентите по големи обществени въпроси. И смятам, че можем да правим това по-общо в обществения живот. Истинската ми мечта би било да взема сериите по обществената телевизия, които сме създали за курса... сега са налични онлайн, безплатно за всеки навсякъде по света... и да видим дали можем да партнираме с институции, в университети в Китай, в Индия, в Африка, по света, за да се опитаме да подпомагаме гражданското образование, както и един по-богат вид демократичен дебат.

КА: Значи си представяте, че на някакъв етап, на живо, в реално време, бихте могли да водите този вид разговор, подканващи въпроси, но като се присъединяват хора от Китай и Индия?

МС: Точно така. Направихме малко от това тук с 1500 души в Лонг Бийч, правим го и в една класна стая в Харвард с около 1000 студенти. Няма ли да е интересно да вземем този начин за мислене и спор, като се ангажираме сериозно с големи морални въпроси, изследваме културни различия и свързваме чрез жива видеовръзка студенти в Пекин и Мумбай и в Кеймбридж, Масачузетс и създаваме една глобална класна стая. Много бих искал да го сторя.

(Аплодисменти)

КА: Представям си, че има много хора, които с радост биха се присъединили към вас в това начинание. Майкъл Сандел. Много благодаря. (МС: Много благодаря.)