Майкъл Причард превръща мръсната вода в питейна

Добро утро на всички. Бих искал днес да говоря за две неща. Първото е водата. Виждам, че всички се радвате на водата, осигурена за вас тук, на конференцията, през последните два дни. Сигурен съм, усещате, че е от безопасен източник.

Ами ако не беше? Ами ако беше от такъв източник? Тогава статистиката всъщност би казала, че половината от вас сега биха страдали от диария. Говорил съм много в миналото за статистиката и за осигуряването на безопасна питейна вода за всички. Но тя като че ли просто не стига до хората. И мисля, че проумях защо. Защото, с помощта на настоящото мислене, мащабът на проблема просто изглежда твърде огромен, за да размишляваш за решение. Затова просто се изключваме. Ние, правителствата и агенциите за помощ. Е, днес бих искал да ви покажа, че чрез различно мислене проблемът бе разрешен. Между другото, откакто говоря, още 13 000 души по света страдат от диария. А четири деца току-що починаха.

Изобретих бутилката "Животоспасител", защото бях разгневен. Като повечето от вас, седях в онзи ден след Коледа през 2004 г., докато гледах ужасяващите новини за цунамито в Азия, докато то прииждаше, снимано по телевизията. През следващите дни и седмици хората, избягали на хълмовете били принудени да пият замърсена вода под заплахата от смърт. Това наистина заседна в ума ми. После, след няколко месеца, ураганът Катрина връхлетя Америка. "Добре - помислих си, - ето една страна от Първия свят - да видим какво могат да направят." Ден първи: нищо. Ден втори: нищо. Знаете ли, че е отнело пет дни, за да доставят вода в "Супердоум"? Хората се застрелвали по улиците за телевизори и вода. Тогава реших, че трябва да направя нещо.

Прекарах много време в гаража си през следващите седмици и месеци. А също и в кухнята си, за голяма тревога на жена ми. След няколко провалени прототипа обаче най-сетне стигнах до това - бутилката "Животоспасител".

Добре - а сега, за научната част. Преди "Животоспасител" най-добрите ръчни филтри бяха способни да филтрират само до около 200 нанометра. Най-малките бактерии са около 200 нанометра. Затова една 200-нанометрова бактерия ще мине през 200-нанометрова дупка. Най-малкият вирус, от друга страна, е около 25 нанометра. Така че определено ще мине през тези 200-нанометрови дупки. Порите на "Животоспасител" са 15 нанометра. Затова нищо не минава през тях.

Добре - ще ви направя малка демонстрация. Искате ли да видите това? Прекарах цялото време в работа по това. Така че явно трябва. Намираме се в прекрасния град Оксфорд. И така - някой е направил това. Прекрасният град Оксфорд - това, което направих, е да отида и да взема малко вода от река Черуел и река Темза, които текат през града. И това е водата. Но си помислих - знаете ли, ако сме посред зона на наводнение в Бангладеш, водата няма да изглежда така. Затова отидох и взех някои неща, които да добавя в нея. А това е от моето езерце.

(Помирисване)(Кашлица) Помиришете това, господин оператор.

Добре. (Смях) Е, добре. Просто ще налеем това тук вътре.

Публика: Уф!

Майкъл Причард: Добре. Имаме малко отпадни води от канализацията на ферма. Просто ще ги сложа тук, вътре. (Смях) Слагам го тук, вътре. Ето. (Смях) И някои други неща, ей това тук. Имам и един подарък от заека на един мой приятел. Значи, ще сложим и това тук вътре. (Смях) Добре. (Смях) Сега.

Бутилката "Животоспасител" работи наистина просто. Само загребвате водата нагоре. Днес ще използвам кана, само за да ви покажа на всички. Да сложим малко от това ако тук вътре. Това не е достатъчно мръсно. Хайде само малко да го поразбъркаме. Добре - значи ще взема тази наистина мръсна вода и ще я сложа тук вътре. Искате ли вече да си пийнете? (Смях) Добре. Ето. Сменям горната част. Напомпвам няколко пъти. Нали? Само това е необходимо. Сега, веднага щом натисна кранчето, ще излезе стерилна питейна вода. Трябва да съм бърз. Добре, готови ли сте? Ето. Внимание с електрическите уреди. Това е безопасна, стерилна питейна вода. (Аплодисменти) Наздраве. (Аплодисменти) Заповядай, Крис. (Аплодисменти) Каква е на вкус?

Крис Андерсън: Прекрасна.

Майкъл Причард: Добре. Да видим програмата на Крис през остатъка от шоуто. Нали? (Смях)

Добре. Бутилката "Животоспасител" се използва от хиляди хора по света. Тя е достатъчна за 6000 литра. А когато годността й изтече, с помощта на технология за безопасност, системата ще се затвори, защитавайки потребителя. Свалете касетата. Пъхнете нова. Става за още 6000 литра.

А сега, да погледнем приложенията. По традиция, какво правим в криза? Докарваме вода. После, след няколко седмици, строим лагери. И хората са принудени да идват в лагерите, за да получат безопасна питейна вода. Какво става, когато 20 000 души се струпат в един лагер? Разрпостраняват се болести. Необходими са повече ресурси. Проблемът просто започва да продължава сам себе си. Но чрез различно мислене и доставка на тези, хората могат да останат, където са. Могат да правят своя собствена стерилна вода и да се захванат с възстановяване на домовете си и живота си.

И не е необходимо природно бедствие, за да сработи това. Употребата на старото мислене за национална инфраструктура и тръбопроводи, е твърде скъпо. Ако пресметнете числата на калкулатор, няма да ви стигнат нулите. Затова, ето частица "различно мислене".

Вместо да се доставя вода и да се използват създадени от хора процеси за това, нека използваме майката природа. Тя има една фантастична система. Тя взема водата оттам, обезсолява я безплатно, транспортира я ето там и я пуска върху планините, реките и потоците. А къде живеят хората? Близо до вода. Всичко, което трябва да направим, е да я направим стерилна. Как да стане това?

Е, можем да използваме бутилката "Животоспасител". Или можем да използваме една от тези. Същата технология, в бидон. Това ще преработи 25 000 литра вода Това е достатъчно за четиричленно семейство за три години. А колко струва? Около половин цент на ден, за да работи. Благодаря.

(Аплодисменти)

И така - чрез различно мислене и преработка на водата в точката на употреба, на майки и деца вече няма да се налага да вървят по четири часа на ден, за да си вземат вода. Могат да я получат от близък източник. И така, само с осем милиарда долара можем да стигнем целта на хилядолетието да намалим наполовина броя хора без достъп до безопасна питейна вода. За да поставим това в контекста - правителството на Обединеното кралство харчи около 12 милиарда лири годишно за помощ на чужди страни. Но защо да спираме там? С 20 милиарда долара всеки може да има достъп до безопасна питейна вода. Така трите и половина милиарда хора, които страдат всяка година, като резултат, и двата милиона деца, които умират всяка година, ще живеят. Благодаря ви.

(Аплодисменти)