Майкъл Анти: Зад Големия файъруол в Китай

През изминалите няколко дни, чувах хората да говорят за Китай. Аз също говорих с приятели за Китай и китайския интернет. Нещо ме предизвиква. Искам приятелите ми да разберат: Китай е сложен. Винаги искам да разкажа историята, например, от една страна е това, от друга страна е онова. Не можете да разкажете историята едностранно. Ще дам пример. Китай е BRIC държава. BRIC държава означава Бразилия, Русия, Индия и Китай. Тази развиваща се икономика позволява съживяването на световната икономика. Но по същото време, от друга страна, Китай е SICK държава, терминологията е взета от IPO документи във Фейсбук - файл. В тях се казва, че SICK държава означава Сирия, Иран, Китай и Северна Корея. Четирите държави нямат достъп до Фейсбук. Китай е SICK BRICK държава.

(Смях)

Беше започнат друг проект, който наблюдава Китай и китайския интернет. Днес, от тази трибуна, искам да ви разкажа за личните ми наблюдения през изминалите няколко години. Ако сте фен на Играта Трон, определено знаете, колко важна е да бъде изградена голяма стена за едно старо царство. Тя не позволява да се случват странни неща от север.

Същото важи за Китай. На север, има голяма стена, Чанг Ченг. Тя е защитавала Китай от нападатели за 2 000 години. Но Китай има и страхотен файъруол. Това е най-голямата дигитална граница в целия свят. Тя не само защитава китайския режим от хора от чужбина, от универсалните ценности, но забранява и на китайските граждани достъп до глобален безплатен интернет и дори ги разделя в блокове.

"Интернет" се състои от два интернета. Единият е интернет, другият е чайнанет. Ако мислите, че чайнанет е нещо като необработваема земя, пустош, мисля, че това е погрешно. Но ние също използваме и много проста метафора, играта на котка и мишка, за да опишем продължаващата през последните 15 години борба между китайската цензура, правителствената цензура, котката и китайските потребители на интернет. Това сме ние, мишката. Но понякога тази метафора е твърде проста.

Днес искам да я ъпгрейдвам с версия 2.0. В Китай има 500 милиона потребители на интернет. Това е най-голямото население на нетизенс, потребители на Интернет, в целия свят. Въпреки, че интернетът в Китай е изцяло цензуриран, обществото на интернет потребители се увеличава. Как става това? Просто е. Вие имате Гугъл, ние имаме Баиду. Вие имате Туитър, ние имаме Уеибо. Вие имате Фейсбук, ние имаме Ренрен. Вие имате YouTube, ние имаме Йоку и Тюду. Китайското правителство блокира всички международни уеб 2.0 услуги и ние, китайците, ги прекопирахме.

(Смях)

Това наричам умна цензура. Тя не само ви цензурира. Понякога, тази национална китайска политика за интернет е много проста: блокирай и клонирай. От една страна, те искат да задоволят нуждите на хората за социална мрежа, което е много важно; хората обичат социалната мрежа. Но от друга страна, те искат да запазят сървъра в Пекин, така че да имат достъп до данните по всяко време, когато поискат. Това е и причина Гугъл да не бъде допуснат в Китай, защото те не могат да приемат факта, че китайското правителство иска да запази сървъра.

На времето арабските диктатори не разбраха тези две страни. Например, Мубарак изключи интернет. Той не искаше нетизентите да го критикуват. Но тъй като нетизентите не могат да са онлайн, те излязоха на улицата. Сега резултатът е много прост. Всички знаем, че Мубарак технически е мъртъв. Но и Бен Али, тунизийският президент, не последва второто правило. Това означава да държите сървъра в свои ръце. Той позволи Фейсбук, американска услуга, да функционира вътре в Тунис. Той не можа да предотврати гражданите на страната му да публикуват критикуващи видео филми за корупцията му. Случи се същото. Той беше първият, който падна през Арабската пролет.

Но тези две много умни международни политики на цензура не предотвратиха китайските социални медии да станат обществена сфера, път на общественото мнение и кошмар за китайските власти. Защото има 300 милиона микроблогове в Китай. Това е цялото население на Съединените щати. Дори тези 300 милиона хора, микроблогери, блокираха туита в цензурираната ни платформа. Но Чайнанет може да създаде много мощна енергия, което никога не се е случвало в китайската история.

През юли, 2011 г. два влака с ядрена енергия се сблъскаха в Уензхоу, южен град. Веднага след сблъскването на влаковете, властите искаха да погребат влаковете. Това ядоса китайските нетизенти. През първите пет дни след сблъскването на влаковете имаше 10 милиона критики, които бяха публикувани в социалната медия, което никога не се беше случвало в китайската история. По-късно тази година, министърът на транспорта беше уволнен и осъден на 10 години затвор.

Също така, наскоро, започна много смешен дебат между Министерството за опазване на околната среда в Пекин и американското посолство в Пекин, защото министерството обвини американското посолство, че се намесва във вътрешната политика на Китай, като разкрива данните за състава на въздуха в Пекин. Горното са данните на посолството, PM 2.5. Те показваха 148, това означава, че това е опасно за чувствителната група. Имаше предположение, че не е добре да се излиза навън. Но това са данни на министерството. Те показват 50. Това означава, че може да се излиза навън. Но 99 процента от китайските микроблогери застанаха на страната на посолството. Живея в Пекин. Всеки ден гледам данните на американското посолство, за да знам, дали да отворя прозореца.

Защо китайската социална мрежа, дори при цензура, се разраства толкова много? Една от причините са китайските езици. Туитър и клонингите на Туитър имат ограничение от 140 символа. Но на английски език, това е изречение от 20 думи с кратка връзка. Може би в Германия, на немски език, това ще бъде просто "Аха!"

(Смях)

Но на китайски, това са около 140 символа, което означава абзац, история. Можете да имате всички журналистически елементи. Например, това е Хамлет, от Шекспир. Има същото съдържание. Първо, можете да видите точно един китайски туит, който е равен на 3.5 английски туита. Китайският език е измамен, нали? Поради това, китайците считат тези микроблогове за медия, не само за заглавие на медия.

Клонинга, компанията Сина, е тази, която клонира Туитър. Той дори има собствено име, в Уеибо. "Уеибо" е китайският превод на "микроблог". Това има собствена иновация. В коментиращата област, китайският Уеибо прилича повече на Фейсбук, отколкото на оригиналния Туитър. Тези иновации и клонинги, като Уеибо и микроблоговете, когато бяха въведени в Китай през 2009 г., веднага станаха медийна платформа. Станаха медийна платформа за 300 милиона читатели. Това стана медия. Всичко, което не се появява в Уеибо, не съществува за китайското общество.

Китайската социална медия променя китайците и техния живот. Например, тя дава гласове на хората, канал, по който гласовете им могат да бъдат чути. Имахме система на петиции. Това е решение извън съдебната система, защото китайското централно правителство иска да вярва, че императорът е добър. Старите местни власти са гангстери. Ето защо, петиционерите, жертвите, селяните, искат да се качат на влака до Пекин, за да направят петиция до централното правителство, искат императорът да реши проблема. Но когато все повече хора отиват до Пекин, те създават и опасност от революция. През последните години изпращат обратно хората. Някои от тях дори бяха сложени в черни затвори. Но сега имаме Уеибо, наричам го Уеибо петиция. Хората използват мобилните си телефони.

Тъжните ви истории, по случайност историята ви ще бъде взета от репортери, професори или знаменитости. Един от тях е Уао Чен, тя е най-известният микроблогер в Китай и има около 21 милиона последователи. Те са почти като национална телевизионна станция. Тя ще прочете тъжната история. Тази Уеибо социална медия, дори при цензура, дава на китайците реална възможност на 300 милиона хора всеки ден да говорят заедно. Това е като голям TED, нали? Но също така, това е първият път, когато обществена сфера беше създадена в Китай. Китайците започват да се учат как да преговарят и да говорят с хората.

Но също така, котката, цензурата, не спи. Трудно е да се публикуват чувствителни думи в китайския Уеибо. Например, не можете да напишете името на президента, Ну Джинтао и не можете да напишете името на град Чонгкуинг, и доскоро не можехте да търсите фамилиите на правителствените водачи. Китайците са много добри в тези кръстословици и алтернативни думи и теми. Те дори използват имената, нали знаете, използват името на тази променяща света битка между кон, окалян с трева и морски рак. Конят, окалян с трева е каонима, което е фонограмата на копеле, както нетизентите се наричат. Речен рак е гексие, което е фонограмата за хармонизация, за цензура. Това е вид каонима срещу хексие, което е много добре. Когато нещо е много политическо, се случват вълнуващи моменти, можете да ги видите на Уеибо, можете да видите друга много странна история, която се случи. Странни фрази и думи, дори ако имате професорска титла на китайски език, не можете да ги разберете.

Но не можете да разширите употребата повече, защото китайската Сина Уеибо, беше основана точно един месец след официалното блокиране на Twitter.com. Това означава че от самото начало, Уеибо убеди китайското правителство, че няма да станем сцена за каквато и да е заплаха за режима. Например, всичко, което искате да публикувате, като "да бъдем заедно" или "срещаме се", или "разходка", се записва автоматически и данните се докладват за по-нататъшно политическо анализиране. Дори ако искате да проведете събиране, преди да отидете там, полицията ви чака. Защо? Защото имат данните. Имат всичко в ръцете си. Могат да използват сценария от 1984 г. с миниране на данните на дисидента. Пробивът е много сериозен.

Но искам да забележите нещо много смешно по време на процеса котка и мишка. Котката е цензурата, но китайците са не само една котка, а има и местни котки. Централна котка и местни котки.

(Смях)

Сървърът е в ръцете на местните котки, дори тогава - когато нетизентите критикуват местното правителство, местното правителство няма достъп до данните в Пекин. Без да подкупят централните котки, те не могат да направят нищо, могат само да се извиняват.

През тези три години, през последните три години, социалните движения и микроблоговете промениха местното правителство, то става все по-прозрачно, защото нямат достъп до данните. Сървърът е в Пекин. Историята за сблъскването на влаковете може би е въпросът не защо 10 милиона критики бяха получени за пет дни, а защо китайското централно правителство позволи петте дни свобода на словото онлайн. Това никога не се беше случвало преди. Много просто, защото дори на правителствените лидери им беше дошло до гуша от това независимо царство. Те искаха извинение - общественото мнение е много добро извинение правителството да бъде наказано.

Но също така, да разгледаме случаят Бо Ксилаи който се случи наскоро, беше много голяма новина, случаят е княжески. От февруари до април тази година, Уеибо стана пазар за слухове. Можете да се шегувате за всичко относно тези князе, всичко! Почти като че ли живеете в Съединените щати. Но ако посмеете да ретуитнете или да споменете нещо невярно за Пекин, определено ще бъдете арестувани. Този вид свобода е насочен и точен прозорец.

За китайците в Китай, цензурата е нормална. Ще откриете, че свободата е странна. Нещо ще се случи зад нея. Защото той беше много известен ляв водач и централното правителство искаше да го убие и той беше много умен, убеди всички китайци, защо той е толкова лош. Уеибо, 300 милионната обществена сфера, стана много добър, удобен инструмент за политическа борба.

Тази технология е много нова, но технически е много стара. Тя доби известност от Председателя Мао, Мао Дзедун, защото той мобилизира милиони китайци за Културната революция, за да унищожи местните правителства. Това е много просто, защото китайското централно правителство не се нуждае дори да провежда обществено мнение. То им дава целеви прозорец, с който хората не се цензурират. Не-цензурирането в Китай стана политически инструмент.

Това е последното от тази игра на котка и мишка. Социалната медия промени Китай. Все повече и повече китайци възнамеряват да прегърнат свободата на словото и човешките права, като тяхно право по рождение, а не като внесена американска привилегия. Но също така, това даде на китайците национална обществена сфера, това е като обучение за гражданството им, подготовка за бъдеща демокрация. Но това не промени китайската политическа система, а и китайското централно правителство използваше тази централизирана сървърна структура, за да засили властта си, да контрира местните правителства и различните фракции.

Така че, какво е бъдещето? Преди всичко, ние сме мишката. Каквото и да е бъдещето, трябва да се борим срещу мишката. Не само в Китай, но и в Съединените щати, има много малки, умни, но лоши котки.

(Смях)

SOPA, PIPA, ACTA, TPP и ITU. Също като Фейсбук и Гугъл, те твърдят, че са приятели на мишката, но понякога виждаме, че се срещат с котките. Заключението ми е много просто. Ние, китайците, се борим за свободата си, вие просто наблюдавайте лошите си котки. Не им позволявайте да заприличат на китайските котки. Само по този начин, в бъдеще, ще постигнем мечтите на мишката: ще можем да туитваме по всяко време, навсякъде, без страх.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)