Мина Трот за блоговете

И така, през последните няколко дни, докато се подготвях за презентацията си, ставах все по-нервна. Притеснявах се какво ще кажа и как ще бъда на същата сцена с всички тези страхотни хора. Да бъдеш на една сцена с Ал Гор, който е първият човек, за когото някога съм гласувала. И... (Смях) и - и ставах все по-нервна и, както се сещате, не знаех, че Крис седи на сцената, и това повиши нервното ми притеснение. Но после започнах да мисля за семейството си. Започнах да мисля за баща си и за дядо си, и за прадядо си, и осъзнах, че притежавам всички тези Ted жилки, които текат и в моята кръв - (Смях) - и че трябва - да приема това за своя Елемент.

И така, коя съм аз? Крис загатна, че заедно със съпруга ми създадохме компания. Днес за нея работят около 125 човека по целия свят. Ако погледнете в книгата, ще видите това, от което бях ужасена. (Смях) И защото исках да ви впечатля със слайдове, след като видях страхотните презентации вчера с графики, направих движещи се графики, и ще поговоря за моята природа. (Смях) И така освен това чудновато нещо, това е моят научен слайд. И така, това е математика, а това е наука, а това генетика. Това е баба ми и оттук съм взела устата си. (Смях)

И така, аз съм блогър, което, най-вероятно за повечето от вас, означава различни неща. Сигурно сте чули за случая с катинарите Kryptonite, нещо като сензация, при която блогър написа за това как се реже или чупи техен катиранар с помощта на писалка и това обиколи света. Kryptonite трябваше да оправят продукта си, както и да успокоят опасенията на своите многобройни клиенти. Може да сте чували за случая Rathergate, който е принципно резултат на това, че блогърите осъзнаха, че окончанието "th" след 111 не е написано на стара пишеща машина, а на Word. И така, блогърите, огласиха този факт, или работиха усърдно, за да го огласят. Знаете, че блоговете са страшни. Това е, което виждате. Виждам това, и със сигурност ще се уплаша - и мога да се закълна тук на сцената - че блоговете са пълна глупост, защото това не е нещо, което изглежда приятно. Но има и блогове, които променят начина, по който четем новините и консумираме медиите, и това са страхотни примери. Тези хора достигат до хиляди, ако не и до милиони читатели, и това е изключително важно. Знаете, че по време на последните урагани, MSNBC пишеха за събитията в своя блог и често качваха нова информация. Това бе възможно, защото блоговете са лесен за ползване инструмент.

Може би знаете, за моя приятел, който има блог за дигитализацията - за персонални записващи устройства. И печели достатъчно пари, само от публикуването на реклами, за да издържа семейството си в Орегън. Той само това прави сега и това е нещо, което блоговете направиха възможно. И след това имате нещо като това, което е Interplast. Прекрасна организация от хора и лекари, които ходя в развиващите се страни и предлагат пластична хирургия на нуждаещите се. Така че деца с цепнато небце да могат да се оправят и документират своите истории. Прекрасно е. Аз не съм толкова загрижена. (Смях) Ще говоря за себе си. Това съм аз. Аз съм блогър. Винаги съм била убедена, че ще стане експерт в едно нещо, и съм експерт по тази личност, така че пиша за нея.

И - кратката история на моя блог: започна през 2001 г. Бях на 23. Не бях щастлива от работата си, защото бях дизайнер, но не бях стимулирана наистина. Завърших специалност английски. Не го използвах, но писането ми липсваше. И така започнах да пиша блог и започнах да създавам неща като тези малки истории. Това е илюстрация за изживяванията ми на лагер, когато бях на 11 години, и как отидох на лагер, организиран от YMCA - християнски лагер - и до края, бях успяла да накарам приятелите ми толкова да ме намразят, че накрая се скрих. Не можаха да ме намерят. Пратиха екип да ме търси, а аз чувах хората да казват, че че им се иска да съм се самоубила, скачайки от някой Божи връх.

Спокойно - можете да се смеете - няма проблем. Това е който го прави - това съм аз. Това е, което ми се случва. И когато започнах блога си, целта ми бе тази, исках - осъзнах се и си казах, че няма да стана известна по целия свят, но мога да стана известна за хората в интернет. И си поставих цел. Казах си, че ще спечеля награда, защото в целия си живот никога не бях печелила награда. И си казах, че ще спечеля тази награда - наградата South by Southwest Weblog. И я спечелих. Достигнах до всички тези хора и десетки хиляди хора четяха за моя живот всеки ден.

И след това написах една публикация за банджото. Написах как искам да си купя банджо - банджо за 300 долара, което са много пари. А аз не свиря на никакъв инструмент, не знам нищо за музиката. Харесвам музиката, и харесвам банджото и мисля, че съм чувала как свири Стив Мартин. И си казах, че и аз мога. И си казах - всъщност казах на съпруга си: "Бен, мога ли да си купя банджо?" А той: "Не".

А съпрогът ми - това е съпругът ми, който е много темпераментен - и е спечелил награда за темперамента си - (Смях) - да - той ми каза: "Не можеш да си купиш банджо. Това е - ти си същата като баща си, който си купува, който колеционира инструменти." И аз написах публикация колко му се разсъдих, какъв тиранин е, защото не ми дава да си купя банджо. И тези хора, които ме познаваха, разбраха шегата. Това е Мина. Така си правя шеги с хората. Защото шегата тук е, че този човек не е тиранин: той е толкова любящ и толкова сладък, че ми позволи да го облека така и да сложа тези негови снимки в своя блог. И - (Смях) - и ако знаеше, че сега ви показвам тези снимки, днес ги сложих, щеше да ме убие.

Но нещата бяха такива, че написах този текст, и моите приятели го прочетоха, и си казаха "О, тази Мина", написала е публикация, затова как иска нещо толкова глупаво и колко тя е глупава. Но получих писма от хора, които казваха: "О, Господи, мъжът ти е задник. Колко пари харчи за бира на година? Можеш да вземеш тези пари и да си купиш банджо. Защо не си отворите отделни сметки?" С този мъж съм от 17-годишна. Ние - ние никога не сме имали отделни сметки. Казваха ми: "Разделете си банковите сметки - харчи си твоите пари, той неговите. Това е." А други ме съветваха: "Напусни го." И - аз бях объркана и си казах: "Ок, кои са тези хора и защото четат това?" И осъзнах: Не искам да достигам до тези хора. Не искам да пиша за тази публична аудитория. И започнах нежно да убивам блога си. И си казвах, не искам да пиша в него повече, и бавно - бавно -

рядко все пак пусках по някоя лична история. Написах това и ви го показвам днес заради Айнщайн. И може и да се натъжа, защото това е първото ми домашно животно, което почина преди две години. И реших да прекъсна за малко, "Не пиша наистина за моя публичен живот", защото исках да направя нещо в нейна памет. Но няма значение. Това е този вид лични истории. Четете блогове за политика, или за медиите, за клюките и всички тези неща. те съществуват, но мен ме интересува повече личната страна на нещата и това е - както знаете, това е това, което съм аз.

Виждате Норман Рокуел. И чувате критиците, които казват, че Норман Рокуел не прави изкуство. Норман Рокуел виси в холовете и баните, и това не е нещо, което може да се приеме за високо изкуство. А аз мисля, че това прилича, на едно от най-важните неща за нас хората. Тези неща имат значение за нас, защото когато мислите за блогове, вероятно мислите за високото изкуство в блоговете, за тези за история на изкуството, за библейските истории, и изведнъж се натъквате на това. Но това са блоговете, които ме интересуват: хората, които просто разказват истории.

И една от тези истории е за това бебе, което се казва Один. Баща му е блогър. И си пишел един ден в блога, и в този ден жена му родила бебето им в 25 - в 25-тата седмица. А той никога не е очаквал подобно нещо. Един ден бил нормален, един ден - и на следващия се озовал в ада. Бебето тежало само половин килограм. И така всеки един ден от живота на Один е документиран. Правят му се снимки всеки ден, ден първи, ден втори. И стигаме до деветия ден - в който ни разказват, че бебето има апнея, ден 39 - развива и пневмония. Това бебе - това бебе е толкова малко, а ние никога не сме виждали такава, просто - обезпокояваща снимка, но и спираща дъха ни. И четете всичко това, както се случва, и така на 55-ия ден, всички прочетохме, че бебето има - проблеми: проблеми с дишането и проблеми със сърцето, и нещата се влошат, и не знаем както да очакваме. Но после всичко се оправя. На 96-ия ден бебето се прибира у дома. И виждате тази публикация. Това не е нещо, което можете да видите във вестник или в списание, но е нещо, което този човек чувства и което хората вълнува хората. Виждате - 28 коментара. Не са много тези, които го четат, но 28 човека ги е грижа. А днес неговото бебе е здраво, защото ако четете блога му - който Snowdeal.org, блогът на баща му - той продължава да публикува негови снимки, защото той продължава да е негов син и е, мисля, на тази възраст вече, защото е бил - защото е получил страхотни грижи в болницата.

И така за блоговете. Знаете ли, какво от това? Вероятно сте чували тези неща и преди. Говорихме за WELL, и говорихме за всичките тези неща, през нашата онлайн история. Но мисля, че блоговете са основно просто еволюция и тук се намираме днес. Това е документиране на това кой сте вие, вашата персона. Имате търсенето в Google, където можете да кажете, хей, какво е Мина Трот? И намирате много неща, от които сте щастливи или нещастни. Но после намирате и блоговете на хората и това са документи за хора, които пишат всеки ден - не задължително по същата тема, но за неща, които ги интересуват. В този панел говорим за плоския свят и аз съм голяма оптимистка.

Всеки път когато мисля за блоговете, си мисля, че трябва да достигнем до всички тези хора. Милиони и стотици милиони и милиарди от хора. И както знаете, насочваме се към Китай, искаме да сме там, но там има много хора, които нямат достъп до интернет и възможност да пишат блог. Но да видим нещо като компютър за 100 долара е вълнуващо, защото е - софтуерът за блогове е прост. Нашата компания е успешна, защото се появи в точното време, постоянството, но работата е проста - не е сложна наука. Това е нещо забавно, върху което да помислим. И, документирането на един живот в блога е нещо, което намирам за изключително важно.

Започнах със слайд за моите Ted, трябваше да добавя този слайд, защото знам, че в момента, в който го покажа, майка ми - майка ми ще го види някак си, защото чете моя блог - и ще кажа: "Защо няма моя снимка?" Защо? Това е майка ми. И така тук са всичките хора, за които знам. Но това е основно разширението на семейството ми, за което знам по права линия. Преди ви показах картина на Норман Рокуел, а с тази израснах като я гледах постоянно. Мога да прекарам часове като просто гледам връзките. Казвайки: "О, малкоте дете на върха има червена коса; също и първото поколение горе." И всички тези малки неща, сещате се, това не е - наука, но е достатъчно за мен за да се заинтересувам от това как сме се появили и как можем да проследим нашата линия, И така, това винаги ми е оказвали влияние.

Притежавам този документ - данни от преброяване на населението от 1910 г. на друг Грабовски - това е фамилията ми по баща, и има Теодор, защото винаги има Теодор. Това е всичко, което имам. Имам по малко факти за всеки. Имам даите им на раждане, възрастта им, и с какво са се занимавали в семейството, дали са говорили английски. И това е. Това е всичко, което знам за тези хора. Доста е тъжно, защото мога да се върна само пет поколения назад, и толкова. Дори не знам какво се е случило от страна на майка ми, защото тя е от Куба и нямам много неща за роднините си там. Докато събирах тази информация прекарах време в архивите - и това е още една причина, мъжа ми да е светец - прекарах много време в архива във Вашингтон, просто седях там, търсейки тези неща. Днес всичко е онлайн, но той го преживя. И така стигнах до тези документи и - това е пра-прабаба ми. Това е единствената снимка, която имам. И ако се замислим за това какво можем да направим с блоговете си: да помислим за хората, които са зад тези 100-доларови компютри, споделяйки ни кои са, разказвайли личните си истории, това е невероятно нещо.

Друга снимка, която силно ми е повлияля, или серия от снимки, е този проект, направен от един аржентинец или - и неговата съпруга. Той буквално прави снимка на семейството си всеки ден в миналото, какво е 76 - 20, Боже мой, аз съм на 77 - 29 години? 29 години. Имаше шега, в самото начало, за моята графика, която пропуснах, за тези изчисления. Щастлива съм, че можах да стигна до 100, защото дотам се простирах възможностите ми. И така - имате - имате всички тези хора, които остаряват, и знаете, че са били такива днес, или през последната година, и е страхотно, че имате тази информация, че можете да следите какво става. Иска ми се да имах това за моето семейство. Знам, че един ден децата ми ще се чудят - или внуците ми, или правнуцните ми, ако някога имам деца - какво се е случвало с мен - коя съм била, така че правя нещо много нарцистично.

Аз съм блогър - това е страхотно нещо за мен, защото запечатва момент от времето всеки ден. Правя си снимка - правя го вече една година - да снимам се всеки божи ден. И както се сещата снимката е една и съща, защото това е една и съща личност. Само няколко хора го четат. Не пиша за това за тази аудитория, показвам го сега, но ще съм луда, ако това стане публично наистина. Около четирима души вероятно го четат, и те - те ми казват, не си се променила - вероятно ще накарам хората да ми кажат, че не съм се променила - но това е нещо страхотно, защото мога да се върна към всеки един ден - мога да се върна назад чак до април 2005 г. и да разбера какво съм правила в този ден? Поглеждам и знам точно. Това е визуален знак, който е много важен за това, което правим. И, както виждате, качвам и лошите снимки, защото те са лоши снимки. (Смях) И веднага си спомням: В Германия съм на тази - трябваше да отида за един ден. Бях болна, бях в хотелска стая и исках да не съм там. И така виждате всички тези неща. Не винаги има усмивки. Днес малко съм се променила, и изглеждам така. Ако погледнете шофьорската ми книжка и на нея изглеждам така, и това е нещо много обезпокоително, но е нещо, което е наистина важно.

И последната история, която искам да ви разкажа е тази история, защото най-вероятно е тази, която е най-важна за мен от всичко, с което се занимавам. И вероятно ще се притесня, защото винаги ми се случва, когато говоря за това. И така, тази жена, името й е Ема, и тя беше блогър като блогът й беше в TypePad. Тя бе сред тестващите бета версията ни така че беше с нас от момента, в който стартирахме - всичко на всичко в началото бяха 100 човека - и тя пишеше как се справя с битката с рака. И тя пишеше, пишеше и пишеше, и ние всички започнахме да четем, защото имахме много малко блогове в нашата платформа, че можехме да следим всички. И както пишеше един ден, на другия изчезна за известно време. И после се появи сестра й, и тя каза, че Ема е починала. И целия ни екип от поддръжката, хората, които бяха говорили с нея - бяхме много разстроени и това бе един много тежък ден в компанията.

Това беше - беше един от тези моменти, в които осъзнах колко много блогърството влияе върху отношенията ни, и че светът става все по-плосък. Че тази жена е в Англия, и живее - живееше живот, в който говореше за себе си - за това какво прави. Но голямото нещо, което наистина оказва влияние върху нас, сестра й ми писа и каза, че и го написа в блога й, че - да пише своя блог през последните няколко месеца от живота й е било вероятно най-хубавото нещо, което й се е случило, защото й е дало възможност да говори с хората, да споделя какво й се случва, и й е дало възможност да пише и да получава коментари. И това е вълнуващото. Да можеш да научиш, че ние сме помогнали, и че блоговете са нещо, с което й е било приятно да се занимава, и че не е нужно блогърството да е нещо плашещо, че не винаги трябва да сме атакувани от блоговете, че можем да бъдем открити хора, и да искаме да помогнем и да говорим с хората, Това е страхотно нещо. И - аз разпечатах всичко, което е написала - и изпратих съдържанието на блога й на файл на семейството й, и те са чели част от него на погребението й, и после са взели текст от него за некролога й, те споменават блога й, защото той бе голяма част от живота й. А това е нещо много голямо.

И така, това е - това е нейното завещание и аз мисля, че призивът ми към всички вас е да помислите за блоговете, за това какво са блоговете, да помислите какво вие мислите за тях, и след това да го направите, защото блогърството е нещо, което наистина ще промени живота ни. Благодаря ви. (Ръкопляскане)