Маз Джобрани: Чухте ли тази история за ирано-американеца?

Аз бях един от учредителите на комедийната труп "Оста на злото." Другите учредители включваха Ахмед Ахмед, който е египетски-американец, на когото всъщност му хрумнала идеята да отиде в Близкия Изток и да пробва това. Преди да отидем там на турне, той отишъл самостоятелно и го направил пръв. После идва Ерън Кадер, който е палестино-американец. И после идвам аз, ирано-американеца в групата. Сега, това че съм ирано-американец, представя свой набор от проблеми, както знаете. Тези две страни не се разбират помежду си тези дни. Така че това предизвиква значим вътрешен конфликт, нали разбирате, като част от мен ме харесва, част от мен ме мрази. Част от мен си мисли, че трябва да имам ядрена програма, другата част си мисли, че не може да ми се има доверие, ако имам. Това са дилеми, пред които съм изправен всеки ден.

Но съм роден в Иран, сега съм американски гражданин, което означава, че имам американски паспорт, което означава, че мога да пътувам. Защото, ако имате само ирански паспорт, вид сте ограничени откъм страните, до които можете да отидете с отворени обятия, нали знаете -- Сирия, Венецуела, Северна Корея. (Смях) Така, всеки, който е получил паспорта си в Америка ще ви каже, че когато си получите паспорта, той все още казва в коя държава сте родени. Така че си спомням получаването на американския ми паспорт. Мислех си, "Еха! Сега ще мога да пътувам." Отворих го и вътре пишеше, "Роден в Иран." И си казах, "О, хайде, човече." (Смях) "Опитвам се да посетя различни места."

Но това, което е интересно е, че никога не съм имал проблеми, когато пътувам в други западни страни с американския си паспорт, макар и да пише, "Роден в Иран." Нямам проблеми. Там където имам някакви проблеми е в някои арабски държави, защото предполагам, че някои от арабските страни, също не се разбират с Иран. И така, аз бях в Кувейт неотдавна, правих комедийно шоу с някои други американски комици. Всички те преминаха, и след това граничния патрул видя американския ми паспорт. "Аха! Американец, страхотно." След това го отвори. "Роден в Иран? Чакай." (Смях) И той започна да ме пита въпроси. Попита ме, "Какво е името на баща ти?" Казах му, "Ами, той е починал, но името му беше Хосро." Той продължи, "Какво е името на дядо ти?" Казах му, "Той е починал много отдавна. Името му беше Джабар." Каза ми, "Изчакайте. Ще се върна." и си тръгна. И аз започнах да се побърквам, защото не знаех с какви глупости се е занимавал дядо ми. (Смях) Мислех си, че човекът щеше да се върни и да ми каже, "Ние те търсим от 200 години." (Смях) "Дядо ти има глоба за паркиране. Не е платена дълго време. Дължите ни два милиарда долара."

Но както можете да забележите, когато говоря, говоря с американски акцент, което бихте си помислили, като ирано-американски актьор, означава, че мога да играя всякаква роля, добра, лоша, каквото искате. Но много пъти в Холивуд, когато кастинг директорите разберат, че сте с близкоизточен произход, те казват, "О, ти си иранец. Страхотно. Можеш ли да кажеш, 'Ще те убия в името на Аллах?'" "Мога да кажа това, но какво ще стане ако кажа, 'Здравейте. Аз съм вашия лекар?'" Те казват, "Страхотно. И след това нападаш болницата." (Смях) Мисля, че не ми схванаха мисълта. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да играя лошите характери. Искам да играя лош човек. Искам да обера банка. Искам да ограбя банка във филм. Искам да ограбя банка във филм, но да го направи с оръжие, с пушка, а не с бомба опасана около мен, нали. (Смях) Защото си представям директора, "Маз, мисля че твоя герой трябва да обере банката с бомба около себе си." "Защо да правя това? Ако искам парите, защо да се самоубивам?" (Смях) Точно така. (Ръкопляскания) "Дай ми всичките си пари, или ще се самовзривя." (Смях) "Ами, тогава се самовзриви. Само го направи отвън, моля." (Смях)

Факт е обаче, че има добри хора навсякъде. Това е, което се опитвам да покажа в моите представления. Има добри хора навсякъде. Всичко, което трябва, е един човек да оплете конците. Както преди няколко месеца на Таймс Скуеър в Ню Йорк, когато един пакистански мюсюлманин се опита да взриви кола-бомба. Сега, по случайност бях на Таймс Скуеър през тази нощ, правех комедийно шоу. И няколко месеца преди това имаше бял американец в Остин, Тексас, който влетя със самолета си в сградата на данъчните, и по случайност бях в Остин през онзи ден, правех импровизирано комедийно шоу. Мога да ви кажа, че като близкоизточен мъж, когато се появявате около много от тези дейности, започвате да се чувствате виновни в един момент. Гледах новините. И си казах, "Дали не съм въвлечен в тези глупости?" (Смях) "Не получих бележката. Какво се случва?"

(Смях)

Но това, което бе интересно е, този пакистански мюсюлман -- той дава лошо име на мюсюлманите, и на хората от Близкия Изток, и на пакистанците от всички краища на света. И едно нещо, което се случи там бе, че и пакистанските талибани си признаха за този неуспешен бомбен атентат. Моят въпрос е: защо ще си признавате за неуспешен бомбен атентат? "Просто искахме да кажем, че опитахме." (Смях) "И освен това, мисълта е това, което има значение." (Смях) (Ръкопляскания) "И в заключение, печелиш нещо, губиш друго." (Смях) Но това, което се случи беше, когато белия мъж влетя със самолета си в сградата, знам, че всичките ми близкоизточни и мюсюлманския приятели в Щатите, които гледаха телевизия, си мислеха, "Моля те, да не си от Близкия Изток. Не се казвай Хасан. Не се казвай Хюсеин." И името се оказа Джак. И си казах, "Ух! Не е един от нас." Но аз продължих да гледам новините в случай, че се върнат отново, и те казаха, "Преди да го направи, той приел исляма." "По дяволите! Защо Джак? Защо?"

Факт е обаче, че бях късметлия, да получа възможността да изпълнявам по всички краища на света, и аз направих много представления в Близкия Изток. Току-що завърших соло турне в седем страни. Бях в Оман, бях в Саудитска Арабия. Бях в Дубай. И то беше страхотно, има добри хора навсякъде. И можете да научите много неща за тези места. Винаги препоръчвам на хората да посетят тези места. Например, Дубай -- страхотно място. Те са обсебени да имат най-голямото, най-високото, най-дългото, както всички знаем. Те имат търговски център там, Дубай Мол. Той е толкова голям, че имат таксита в търговския център. Докато се разхождах чух, "Би-бип." Запитах, "Какво правите тук?" Той ми каза: "Отивам до магазина Зара. Той е на 3 мили (5 км.) разстояние. Отдръпнете се. Направете място. Отдръпнете се." И това, което е лудо е, че има рецесия, дори и в Дубай, но няма да познаете по цените. Както и в Дубай Мол, те продават замразено кисело мляко на грам. Това е като сделка за наркотици. Докато се разхождах, един човек ми каза, "Шшшът. Хабиби, приятелю." (Смях) "Искаш ли малко замразено кисело мляко? Ела тук. Ела тук. Ела тук. Имам един грам, пет грама, десет грама. Колко грама искаш?" (Смях) Купих си пет грама. 10 долара. 10 долара! Казах му, "Какво има в това?" А той ми каза, "Добри неща, човече. Колумбийски. Върха на слодоледа. Върха на сладоледа."

Другото нещо, което научавате понякога, когато пътувате до тези държави в Близкия Изток, понякога и в държавите от Латинска Америка, Южна Америка -- много пъти, когато те строят неща, нямат правила и разпоредби. Например, аз заведох двегодишния си син на детската площадка в Дубай Мол. И аз съм водил моя двегодишен син на детски площадки навсякъде из Съединените щати. И когато поставите вашето двегодишно дете върху пързалка в Съединените щати, те слагат нещо на пързалката, за забавяне на детето, докато слиза надолу по пързалката. Не и в Близкия Изток. (Смях) Поставих сина си на пързалката, той тръгна фиууу! Направо излетя. Слязох долу. И попитах, "Къде е сина ми?" "На третия етаж, сър. На третия етаж." (Смях) "Можете да вземете такси. Отивате до Зара. Завивате наляво." (Смях) "Опитайте киселото мляко. Много е добро. Малко е скъпо."

Но едно от нещата, които се опитвам да правя с моите представления, е да разчупвам стереотипите. И аз също съм виновен в създаване на стереотипи. Бях в Дубай. И има много индийци, които работят в Дубай. И те не са много добре платени. И това е запечатано в главата ми, че всички индийци трябва да са работници. И забравям, че има очевидно също и успешни индийци в Дубай. Правех едно шоу, и те ми казаха, "Ще ти пратим шофьор да те вземе." Така че слязох долу във фоайето, и видях един индиец. Казах си, "Това трябва да е моят шофьор." Понеже той стоеше там с евтин костюм, тънки мустаци, вторачен в мен. Така че се приближих до него, "Извинете ме, сър, не сте ли моят шофьор?" Той отвърна, "Не, сър. Аз притежавам хотела." (Смях) Отвърнах, "Съжалявам. Тогава защо ме гледате вторачено?" Той ми каза, "Мислех си, че сте моят шофьор."

(Ръкопляскания)

(Смях)

Ще ви оставя хора с това: Опитвам се, с моите представления, да разруша стереотипите, да представям хората от Близкия Изток в положителна светлина -- мюсюлманите в положителна светлина -- и се надявам, че през следващите години, повече филми и телевизионни програми, произведени в Холивуд, ще ни представят в положителна светлина. Кой знае, може би един ден дори ще разполагаме със собствен Джеймс Бонд, нали. "Името ми е Бонд, Джамал Бонд."

(Смях)

Дотогава, ще продължавам да разказвам вицове. Надявам се, че ще продължавате да се смеете. Приятен ден. Благодаря ви.

(Ръкопляскания)