Макс Литъл: Тест за болест на Паркинсон по мобилен телефон

Занимавам се с приложна математика и това е особен проблем за всеки, който се занимава с приложна математика, което е, като че ли сме мениджмънт консултанти. Никой не знае, какво, по дяволите, правим. Така че днес ще ви дам, ще се опитам да обясня какво правим.

Танцуването е една от най-човешките дейности. Наслаждаваме се на балетните виртуози и танцьори, които ще видите по-късно. Балетът изисква изключително ниво на познание и високо ниво на умение, и може би ниво на първоначална пригоденост, която може да се съдържа в гените ни. За съжаление, нервните разстройства, като болестта на Паркинсон, постепенно унищожават тази изключителна способност, което се случи на приятеля ми, Ян Стриплинг, който беше виртуозен балетен танцьор. През годините имаше голям напредък в лечението. Все пак, по света има 6.3 милиона хора, които страдат от тази болест и трябва да живеят с неизлечима слабост, треперене, скованост и други симптоми на болестта, и това, което ни трябва, са обективна техника, която да открие болестта, преди да е твърде късно. Трябва да можем да определим напредъка обективно и точно - единствения начин, по който ще узнаем, че сме излекували някого, е когато имаме обективно измерване, съдържащо отговора.

Но за съжаление, при болестта на Паркинсон и при други разстройства на движението, няма биомаркери, така че, няма прост кръвен тест, който можете да направите, а най-доброто, което съществува, е този 20 минутен неврологичен тест. Трябва да отидете в поликлиника, за да го направят. Той е много скъп и това означава, че освен клиничните изследвания, този тест никога не се прави. Никога не се прави.

Но какво ще стане, ако пациентите могат да правят този тест в къщи? Това ще им спести трудното ходене до поликлиниката и какво ще стане, ако пациентите могат да правят сами този тест? Не е нужно време за скъп персонал. В неврохирургическата клиника между другото струва $300 долара, за да го направят.

Това, което искам да предложа, е неконвенционален начин, по който можем да постигнем това, защото, по начин, по който най-малко, всички сме виртуози, като приятеля ми, Ян Стриплинг.

Тук имаме видео филм на вибриращи гласни струни. Това е здравословно и това е, когато някой произнася гласни звуци, и можем да мислим за себе си, като вокални балетни танцьори, защото трябва да координираме всички вокални органи, когато произнасяме звуци, и имаме гените за това. FoxP2, например. Както балетът, това изисква изключително ниво на обучение. Искам да кажа, помислете колко време е нужно на едно дете, да се научи да говори. От звука, проследяваме положението на вокалната струна, когато тя вибрира точно както са засегнати крайниците при болестта на Паркинсон, по същия начин са засегнати гласните органи. На най-долната черта можете да видите пример на неправилно трептене на гласна струна. Виждаме същите симптоми. Виждаме вокално треперени, слабост и скованост. Речта става по-тиха и дишаме повече, което е един от симптомите.

Тези вокални ефекти могат да бъдат много заглушени в някои случаи, но с който и да е дигитален микрофон и като използваме софтуеър за анализ на глас, в съчетание с последните достижения на обучението на машините, което сега е много напреднало, можем да изчислим точно къде се намира пациента в скалата между здраве и болест, като използваме само звукови сигнали.

Как тези основани на глас тестове се сравняват с експертните клинични тестове? И двата вида тестове са неагресивни. Тестовете на неврохирурзите са неагресивни. И двата вида тестове използват съществуващата инфраструктура. Не трябва да проектираме нов набор от болници, за да бъдат направени. Двата вида тестове са точни. Добре, но в допълнение, тестовете, основани на глас не са експертни тестове. Това означава, че могат да бъдат самостоятелно провеждани. Те траят кратко време, отнемат най-много около 30 секунди . Те са много евтини и знаем, какво се случва. Когато нещо стане много евтино, то започва да се употребява много. Ето някои удивителни цели, с които мисля, че ще се справим сега. Можем да намалим логистичните трудности при пациентите. Няма нужда да ходим на профилактичен преглед в поликлиниката. Можем да направим високочестотен мониторинг, за да получим обективни данни. Можем да извършим евтино масово провеждане на клинични тестове и можем да направим скрининг на населението за пръв път. Имаме възможността да започнем да търсим ранните биомаркери на болестта, преди да е твърде късно.

Правейки първите стъпки към това днес, въвеждаме Инициативата Глас на Паркинсон. С Акулаб и ПейшънтсЛайкМи (Пациенти Като Мен) целим да запишем много голям брой гласове по света, за да съберем достатъчно данни и да започнем да се справяме с тези четири цели. Имаме местен брой гласове от три четвърти от милиард хора на планетата. Всеки здрав човек или болен от болест на Паркинсон, може да се запише евтино и да остави записи, всеки от които струва няколко цента, и съм щастлив да кажа, че вече постигнахме шест процента от целта ни само за осем часа. Благадаря ви. (Аплодисменти) (Аплодисменти)

Том Рили: Макс, като взимате тези проби от

да кажем, 10 000 хора, ще можете ли да кажете, кой е здрав и кой не? Какво ще получите от тези проби?

Макс Литъл: Да. Да. Това, което се случва, е че по време на обаждането трябва да кажете, дали страдате от болестта. ТР: Правилно. МЛ: Някои хора може да не го направят. Те може да не го направят. Но ще получим много големи извадки от данни, които са събрани при различни условия и като ги поставим в различни условия, които са важни, защото разглеждаме объркващите фактори, както и действителните причини за болестта.

ТР: Точността ви е 86 процента, нали?

МЛ: Много по-голяма е. Моят студент Танасис, трябва да го включа, защото той свърши отлична работа, и сега той доказа, че методът работи и по мрежата на мобилните телефони, което позволява с този проект да получим 99 процента точност.

ТР: Деветдесет и девет. Това е подобрение. Това значи, че хората ще могат - МЛ: (Смее се) ТР: Хората ще могат да звънят от мобилните си телефони и да правят този тест, както и хора с болест на Паркинсон могат да се обаждат, да запишат гласа си и след това лекарят им да гледа напредъка им, да види, къде са те в този етап на болестта.

МЛ: Точно така.

ТР: Много благодаря. На Макс Литъл, на всички.

МЛ: Благодаря ви, Том. (Аплодисменти)