Матю Чайлдс представя 9 урока за живота от скалното катерене

Доста е просто.Има нещо като девет правила, които отрих след 35 години скално катерене. Повечето от тях са доста основни.

Номер едно: Не се пускайте -- много сигурен начин да се успее. Но в действителност, наистина -- често си мислите да се откажете, доста преди тялото ви да го направи. Така че дръжте се там, и ще достигнете до някои много специфични решения.

Номер две: колебанието е лошо. Това е фрикционно катерене в Тулумн Медоуз в планинската част на Йосимити. Фрикционното катерене не разполага с каквито и да е твърди положителни ръбове. Катерите се по кухини и издатини в скалата. Най-много триене има, когато поставите първо ръката си, или кракът си в скалата. И след това, след тази точка, започвате да падате. Моментът е добър. Не спирайте.

Правило номер три: Имайте план. Това е изкачване наречено Голият Ръб в каньона Ел Дорадо, извън Боулдър. Този катерач се намира на последния склон от него. Всъщност се намира малко над мястото,от което паднах. Има около 300 метра въздух под него. И всички трудни склонове, всъщност, са под него. Често това, което се случва е, че вие правите много усърдно планове за това "Как да премина през най-трудната част? Как да премина през най-трудната част?" И после, какво се случва? Достигате до последния склон. Това е лесно. И после се отпускате изцяло. Недейте. Трябва да планирате предварително, за да достигнете до върха.

Но също не бива да забравяте, че трябва да можете да завършите всяко отделно действие. Това е изкачване наречено "Дигов път", в Пейрат Дом, във високата част на Йосимити. Интересното нещо за това изкачване е, че не е толкова трудно. Но ако сте лидерът в него, при най-тежките движения, вие гледате от около 30 метра височина на някои плоски ъглови скалисти плочи. Затова трябва да сте съсредоточени. Не искате да се спрете по средата, както Кубилай хан на Колдридж. Трябва да продължите нататък.

Правило номер пет: Знайте как да почивате. Това е изключително. Най-добрите катерачи, са онези, които в най-екстремните ситуации могат да поставят телата си в някаква позиция, в която да могат да си починат, прегрупират, успокоят, съсредоточат и да продължат нататък. Това е изкачване в Ниидълс (Иглите), отново в Калифорния.

Страхът е наистина нещо гадно, защото означава, че вие не се съсредоточавате върху това, което правите. Вие се съсредоточавате върху последствията от неуспеха, в това, което правите, понеже всяко действие би изисквало цялата ви концентрация и мисловни процеси, за да го изпълните ефективно.

Едно от нещата в катеренето е, че повечето хора се впускат в него без да се замислят. И те следват най-очевидното решение. Това е "Дяволската кула" в Уайоминг, която е стълбовидно базалтово образувание, което повечето от вас знаят вероятно от "Близки контакти от третия вид." Там, обикновенно катерачите, използващи пукнатини, ще поставят ръцете и краката си вътре и просто ще започнат да се изкачват. Пукнатините са твърде малки за да си поставите пръстите на краката вътре, така, че единственият начин да се изкачите е като използвате пръстите на ръцете в пукнатините, и като използвате противоположен натиск и се насилвате нагоре.

Правило номер осем: Силата не винаги се равнява на успех. За 35-те години, през които водих групи от катерачи и преподавах в стени на закрито, и такива неща, най-важното нещо, което научих е, че мъжете винаги се опитват да се набират. Начинаещите катерачи, се набират, набират, и се изкачват на 5 метра нагоре. И те могат да направят около 15 набирания, нали? И тогава просто се изтощават. Жените са много по-балансирани, защото те не са си внушили идеята. че ще могат да направят 100 набирания. Просто си мислят как да прехвърлят цялата тежест върху краката си, защото е някак си естествено. Те могат да ви издържат цял ден. И така балансът е наистина критичен, и запазването на теглото върху краката, които са най-силният мускул.

И ,разбира се, съществува и правило номер девет. Достигнах до правило номер девет, след като, всъщност, не планирах да падна, но го направих от около 12 метра и си пукнах едно ребро. Веднъж, когато достигнете до този момент, в който знаете, че ще се случи, трябва да започнете да мислите за това как да се пуснете, защото това е критичната част, за да не се нараните -- как да паднете на въжето, или ако се изкачвате без въже, как да паднете на място, където може да контролирате падането. Така че, не се дръжте до горчивия край. Много ви благодаря. (Ръкопляскане)