Мат Ридли: Когато идеите правят секс

Когато бях студент тук в Оксфорд през 70-те, бъдещето на света бе мрачно. Населението нарастваше взривоопасно. Гладът по света бе неизбежен. Разпространението на раковите заболявания, причинени от химикалите в околната среда щеше да съкрати продължителността на живота ни. Киселинните дъждове се изсипваха върху горите. Пустинята увеличаваше територията си с по миля или две на година. Петролът беше на свършване. А атомната зима щеше да унищожи всички ни. Нито едно от тези неща не се случи. (Смях) И изненадващо, ако погледнем какво всъщност се случи през моя живот, средният доход на глава от населението за хората от нашата планета, в реални измерения, коригирано спрямо инфлацията, се е увеличил три пъти. Продължителността на човешкия живот през моя живот се увеличи с 30%. Смъртността при децата е спаднала с две трети. Производството на храна на глава от населението се е увеличило с една трета. И всичко това във времена, в които населението се е удвоило.

Как постигнахме всичко това - независимо дали мислите, че е добро или не - Как постигнахе всичко това? Как станахме единствения вид, който става по-благоденстващ и едновременно с това се увеличава. Размерът на петното на тази графика показва размера на населението. А височината на графиката показва Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Мисля, че за да отговорим на този въпрос трябва да разберем как човешките същества обединявам мозъците си и позволяват на идеите им да се комбинират и прекомбинират, да се срещат, и буквално, да се чифтосват. С други думи, трябва да разберем как идеите правят секс.

Искам да си представите как сте стигнали от производството на предмети като този до производството на предмети като този. И двата предмета са истински. Единият е първобитна секира от преди половин милион години каквито са използвали Хомо еректус. Другият се вижда, че е мишка за компютър. И двата предмета са с еднакъв размер и форма, с минимални разлики. Опитах се да установя кой е по-голям, но се оказа почти невъзможно. Това е така, защото и двата предмета са направени, за да са удобни в ръката. И двата са технологии. Но сходствата между тях не са толкова интересни. Просто ви казват, че и двата са създадени, за да се поберат в човешката ръка. Разликите са това, което ме интересува. Защото този отляво се прави без сериозни промени в дизайна от около милион години - между един и половина милиона години и половин милион години. Хомо еректус изработва същия инструмент в продължение на 30 000 поколения. Разбира се, има малко промени, но инструментите са се променяли по-бавно от скелета в онези времена. Нямало е прогрес, нито иновации. Това е изключителен феномен, но е истина. Докато предметът отдясно е остарял след пет години. Има и още една разлика, и тя е, че предметът отляво е изработен от един материал. Предметът отдясно е изработен от смесването на различни материали, сред които силикон, метал, пластмаса и т.н. И нещо повече, той е смесица от различни идеи, идеята за гъвкавостта, идеята за лазера, идеята за транзисторите. Всички те са обединени заедно в тази технология.

И тази комбинация, тази кумулативна технология, е нещото, което ме интересува. Защото мисля, че това е тайната към разбирането на това, което се случва в света. Моето тяло също е набор от идеи, идеята на кожните клетки, идеята на мозъчните клетки, идеята на клетките в черния дроб. Те вървят заедно. Как еволюцията върши тези кумулативни, комбинаторни неща? Ами, използва полово възпроизвеждане. При безполовите същества, ако имате две различни мутации при различни същества, едното зелено, другото червено, то тогава едното трябва да бъде по-добро от другото. Едното изчезва, за да оцелее другото. Но ако имате полови същества, то тогава е възможно индивидът да унаследи двете мутации от различните родословия. Така че това, което прави сексът, е, че позволява на индивида да се възпозлва от генетичните иновации на всички същества. Не е ограничен само в рамките на собствения си род.

Кой е процесът, който има същия ефект в културната революция, какъвто има сексът в биологичната еволюция? И мисля, че отговорът е обмяната, навика да се разменя едно нещо за друго. Това е уникална черта на хората. Никое друго животно не я притежава. Можете да ги научите в лаборатория да си разменят някои неща. И в действителност има реципрочност при другите животни. Но размяната на един предмет за друг никога не се случва. Както казва Адам Смит: "Никога никой не е видял куче да прави честна размяна на кокал с друго куче". (Смях) Можете да имате култура без размяна. Можете да имате, както се оказва, безполова култура. Шимпанзетата, китовете-убийци, тези видове същества, те имат култура. Те се учат един друг на традиции, които се предават от родителите на потомството. В този случай, шимпанзета се учат едно друго как да чупят орехи с камък. Но разликата е, че тези култури никога не се разширяват, никога не нарастват, никога не акумулират, никога не стават комбинативни. И причината е, защото няма секс, така да се каже няма обмяна на идеи. Групите шимпанзета имат различни култури в различните групи. Няма размяна на идеи между тях.

И защо обмяната повишава стандарта на живот? Е, отговорът идва от Дейдив Рикардо през 1817. И тук е версия от Каменната епоха на неговата история, въпреки че той я разказва с термини от търговията между държавите. На Адам му отнема четири часа да направи копие и три, за да направи брадва. На Оз му отнема един час да направи копие и два, за да направи брадва. Така че Оз е подобър в правенето и на копия и на брадви от Адам. Той не се нуждае от Адам. Може сам да си прави копия и брадви. Но не е така, защото ако се замислите, ако Оз направи две копия и Адам направи две брадви, и след това те си разменят предмети, то тогава всеки от тях ще е спестил по един час работа. И колкото по-често го правят, толкова по-вярно ще става. Защото колкото по-често го правят, толкова по-добър ще става Адам в правенето на брадви, и толкова по-добър ще става Оз в правенето на копия. И така печалбите от търговията само ще нарастват. И това е една от красивите страни на обмяната, че тя наистина създава импулс за по-голяма специализация, която създава импулс за повече обмяна и т.н. И Адам и Оз си спестиха по един час. Това е просперитет, спестяването на време при задоволяване на собствените си нужди.

Запитайте се колко време ще трябва да работите, за да си осигурите един час светлина за четене тази вечер, за да прочетете книга. И ако започвате от нулата, да речем, че отивате в някое село. Намирате овца. Убивате я. Изваждате мазнината от нея. Претопявате я. Правите си свещ и т.н. и т.н. Колко време ще ви отнеме? Доста дълго. Колко време действително трябва да работите, за да заработите един час светлина за четене, ако получавате средната заплата за Великобритания днес? И отговорът е около половин секунда. Но през 1950, вие би трябвало да работите осем секунди при средна заплата, за да се сдобиете с толкова светлина. И това са седем и половина секунди просперитет, които сте спечелили. От това, което е било през 1950. Защото това са седем и половина секунди, през които можете да правите нещо друго. Или можете да придобието друга стока или услуга. Но ако се върнем в 1880, тогава ще са ви били необходими 15 минути да заработите това количество светлина, при средна заплата. А през 1800, ще е трябвало да работите шест часа, за да спечелите свещ, която може да свети един час. С други думи, средният човек на средна заплата не е можел да си позволи свещ през 1800 година.

Връщаме се към картината със секирата и мишката и се запитайте: "Кой ги е направил и за кого?" Каменната секира е направена от някого за самия него. Това се наричало самодостатъчност. Ние днес наричаме това бедност. Но предметът отдясно е направен за мен от други хора. Колко други хора? Десетки? Стотици? Хиляди? Знаете ли, аз мисля,че вероятно са милиони. Защото трябва да включите човека, отгледал кафето, което е приготвено за този, който е бил на нефтената станция, който е добил нефта, който ще бъде използван за направата на пластмаса и т.н. Те всички работят за мен, за да ми направят мишка. И това е начинът, по който работи обществото. Това е, което сме постигнали като човешки род.

В миналото, ако сте богат, вие буквално имате хора, които работят за вас. Така сте станали богати. Вие сте ги наели. Луи XIV е разполагал с много хора, които да работят за него. Те са правели смешни облекла, като това. (Смях) И са правели тези странни прически или каквото и да било друго. Той е имал 498 човека, които приготвяли вечерята му всяка вечер. Но модерният турист, който отива да разгледа двореца във Версай и да разгледа портретите на Луи XIV, също има 498 човека, които да приготвят вечерята му. Те са в бистрата, кафенетата, ресторантите и магазините из цял Париж. И всички те са готови да ви сервират за час превъзходна храна, която наай-вероятно ще е с по-високо качество, отколкото Луи XIV някога е опитвал. И това е, което сме направили, защото всички работим един за друг. Способни сме да разчитаме на специализацията и обмяната, за да повишим стандарта на живот на всеки от нас.

Сега, има и други животни, които работят едни за други. Мравките са класически пример, работниците работят за цариците и цариците работят за работниците. Но има голяма разлика, която е, че това се случва само в рамките на колонията. Няма работа един за други между колониите. И причината е, че има репродуктивно разделение на работата, Тоест, те се специализират с цел възпроизводство. Царицата върши всичко. Ние не обичаме да правим така. Това е единственото нещо, което държим да правим сами - възпроизводството. (Смях) Дори в Англия, не оставяме възпроизводството на Кралицата.

(Ръкопляскане)

И така, кога се е появил този навик? И от кога съществува? И какво означава? Мисля, че най-вероятно най-старата му версия е може би разпределението на работата по полове. Но нямам доказателства за това. Сякаш първото нещо, което сме направили е било мъжете да работят за жените и жените за мъжете. Във всички ловджийско-събирачески общества днес, има разделение на работата между, като цяло, ловуващите мъже и събиращите жени. Не винаги е било толкова просто. Но има разлика между специализираните роли между мъжете и жените. И красотата на тази система е, че е от полза за двете страни. Жената знае, че, в случая на Хадза тук - да изравяш корени, които да споделиш с мъжете, в замяна на месо - тя знае, че всичко, което трябва да направи, за да получи достъп до протеин, е да изрови повече корени и да ги изтъргува за месо. И не трябва да ходи на изтощителен лов и да се опитва да убива глигани. А мъжът знае, че не трябва да рови в земята, за да получи корени. Всичко, което трябва да направи е да се увери, че когато убие глиган, той е достатъчно голям, за да го сподели с друг. И така и двете страни повишават стандарта си на живот, чрез разпределение на работата по полове.

Кога се е случило това? Не знаем, но е възможно неандерталците да не са го правили. Те са били изключително общителен вид. Те са били високо интелигентни. Техните мозъци средно са били по-големи от вашите и моят, в тази зала днес. Те са били изобретателни. Те са погребвали мъртвите. Вероятно са си имали и език, защото знаем, че са притежавали гена FOXP2 който и ние притежаваме, което бе открито тук в Оксфорд. И изглежда, са притежавали и лингвистични умения. Те са били страхотни хора. Не се шегувам с неандерталците. Но няма доказателства за разпределение на работата по полове. Няма доказателства за поведение на събиране от страна на жените. Изглежда жeните са били ловци, наравно с мъжете. И другото нещо е, че няма доказателства за размяна между групите. Защото предметите, които са намерени от неандерталците - инструментите, които са правели, винаги са направени от местни материали. Например в Кавказ има място, където са намерени местни неандерталски инструменти. И всички те са направени от местен кварц. В същата долина има останки от модерни хора от горе-долу същия период - преди 30 000 години. И някои от тях са от местния кварц, но повечето - много от тях са направени от обсидиан, който се намира далеч от тях. И когато човешките същества започнали да преместват предмети наоколо като този, това е доказателство, че те осъществяват размяна между групите.

Търговията е 10 пъти по-стара от земеделието. Хората забравят това. Хората мислят за търговията като за нещо модерно. Размяната между хората съществува от стотици хиляди години. И първите доказателства за това датират някъде от преди 80 или 120 000 години в Африка, когато виждаме обсидиан и яспис и други неща, да се придвижват на големи разстояние в Етиопия. Вижте и мидите - тези, които са открити от екип от Оксфорд - и са изминали 125 мили във вътрешността от средиземноморската част на Алжир. И това е доказателство, че хората са започнали обмяната между отделните групи. А това ще доведе до специализация.

Откъде знаем, че придвижването на големи разстояния означава търговия, не миграция? Ами погледнете на модерните ловци като на аборигентите, които ловуват с каменни уреди на планината Иса, която е собственост на племето Калкадун. Те ги търгуват със съседите си за неща като мустаци на скат. И последствията са, че каменните брадви се появява в голяма част от Австралия. Така че преместването на предмети на големи разстояния е знак за търговия, не за миграция.

Какво се случва, когато възпрете хората да разменят, от възможността да си разменят и да се специализират? И отговорът е, че не само забавяте технологичния прогрес, но можете и да го тласнете в обратна посока. Пример за това е Тасмания. Когато нивото на морето се покачва и Тасмания става остров преди 10 000 години, хората, живеещи на острова, не само забавили прогреса си в сравнение с тези на континента, но на практика изживели регрес. Те загубили уменията си за производство на инструменти от кости и такъми за риболов, и дрехи, защото населението от около 4000 души, било просто недостатъчно голямо, за да се поддържат специализираните умения, необходими за запазване на съществуващите технологии. Сякаш хората в тази зала сме изхвърлени за пустинен остров. Колко от нещата в джобовете ви бихме продължили да правим и след 10 000 години? Не се е случило в Тиера дел Фуего - сходен остров, сходни хора. Причината - защото Тиера дел Фуего е отделен от Южна Амерка чрез много по-тясна ивица. И по тязи тясна ивица са се осъществявали търговски контакти през всичките 10 000 години. А тасманийците са били изолирани.

Да се върнем към тази картина отново и да се запитаме не само кой ги е направил и за кого, но и кой знае как да ги направи. В случая с каменната брадва, мъжът, който я е направил, знае как да я направи. Но кой знае как да направи мишка за компютъра? Никой, буквално никой. Няма нито един човек на планетата, който да знае как да направи мишка за компютър. И казвам това много сериозно. Президентът на компания за производство на мишки за компютри не знае. Той знае как да управлява компания. Човекът от поточната линия не знае, защото не знае как да добива нефта така, че да получи качествена пластмаса и т.н. Всички знаем по малко, но никой от нас не знае всичко.

Аз, разбира се, цитирам от известното есе на Ленард Рийд, икономист от 50-те години, озаглавено "Аз, Моливът", в което пише затова как се прави един молив и как никой не знае дори как да направи молив, защото хората, които го произвеждат не знаят как да добият графита. И не знаят как да секат дървета и неща от този сорт. И това, което сме направили в човешкото общество, чрез размяна и специализация, е че сме създали умение да правим неща, които дори не разбираме. Не е същото с езика. С езика трябва да пренасяме идеи, за да се разбираме един с друг. Но с технологиите, можем да правим неща, които са извън възможностите ни.

Отишли сме извън капацитета на човешкия ум до невиждани висоти. И, между другото, това е една от причините да не се интересувам от дебата около тесовете за интелигентност, и затова дали някои групи имат по-високи реззултати от други. Това е напълно неуместно. Това, което е важно за обществото е колко добре хората спеделят идеите си и колко добре си сътрудничат, а не колко умни са отделните индивиди. И така ние сме създали нещо, наречено колективен мозък. Ние сме просто възлите в мрежата. Ние сме невроните в този мозък. И размяната на идеи, срещите и чифтосванията на идеи, е това, което поражда технологичния прогрес, постоянно, стъпка по стъпка. Но лоши неща се случват. И в бъдеще, като вървим напред, ще изживеем, разбира се, ужасни неща. Ще има войни, ще има депресии, ще има природни бедствия. Ужасни неща се случат през този век, абсолютно съм сигурен. Но вярвам и че заради връзките между хората и способността на идеите да се срещат и чифтосват, както никога досега. Сигурен съм, че и технологиите ще напреднат и така ще се повиши жизненият стандарт. Защото чрез облаците, чрез работата на тълпата (croud sourcing), чрез светa, движещ се отдолу нагоре, който създадохме, където не само елита, а всеки може да има своите идеи, да ги среща и чифтосва, ние със сигурност ускоряваме темпа на иновациите.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)