Матийо Леанор - вдъхновени от науката демонстрации

Една сутрин през 1957 г. неврохирургът Уолтър Пенфийлд видял себе си ето така - странен изрод с огромни ръце, огромна уста и мъничък задник. Всъщност това създание е резултатът от изследванията на Пенфийлд. Нарича го хомункулус. По същество хомункулусът е визуализация на човешко същество, при която всяка част на тялото е пропорционална на повърхността, която заема в мозъка. Така че, разбира се, хомункулусът определено не е изрод. Това сте вие. Това съм аз. Това е нашата невидима реалност. Тази визуализация може да обясни, например, защо новородените или пушачите инстинктивно поставят пръсти в устата си. За съжаление, не може да обясни защо интересът на толкова много дизайнери остава главно към проектирането на столове.

Както и да е, дори и да не разбирам изцяло науката, за моя дизайн се опирам на нея. Очарован съм от нейната способност да изследва дълбоко човешкото същество, начина му на действие, начина му на усещане. Тя наистина ми помага да разбера как виждаме, как чуваме, как дишаме, как нашият мозък може да ни информира или да ни заблуди. Тя е страхотен инструмент за мен, за да разбера какви са истинските ни нужди.

Хората от маркетинга никога не са могли да направят това. Маркетингът ограничава нещата. Маркетингът опростява. Маркетингът създава потребителски групи. А учените работят сред сложността, сред нестабилността и уникалността. Какви биха могли да са истинските ни нужди? Може би тишината. В ежедневния ни живот постоянно ни безпокоят агресивни звуци. И, разбирате ли, всички тези видове звук ни поставят в един вид стресово състояние и ни пречат да бъдем тихи и съсредоточени. Исках да създам нещо като звуков филтър, способен да ни предпазва от звуково замърсяване. Но искам да го направя без изолиране на хората, без слушалки и такива неща. Нито чрез използване на сложна технология. Просто исках да използвам сложността и технологията на мозъка, на човешкия мозък.

Затова работех с бял шум. Д.Б. е по същество - Д.Б. е името на продукта - дифузер на бял шум. Това е бял шум. Белият шум е сумата от всички честоти, които човек може да чуе, доведени до един и същи интензитет, и този звук е нещо подобно... Това е най-неутралният звук. Това е съвършеният звук за нашите уши и мозък. Така че, щом чуете този звук, се чувствате някак защитени, предпазени от звуковото замърсяване. Когато чуете белия шум, мозъкът ви незабавно се съсредоточава върху него. И вече няма да се безпокои от другия агресивен звук. Прилича на магия. Но е просто физиология. Просто е в мозъка ви. А, надявам се, и в моя.

За да направя този бял шум малко активен и реактивен, създадох едно кълбо, търкалящо се кълбо, способно да анализира и открива откъде идва агресивен звук, да се търкаля, в къщи или на работа, към агресивния звук и да излъчва бял шум, за да го неутрализира. (Смях) Действа. Усещате ли въздействието на белия шум? Той също е утихнал. Ако предизвикате някакъв шум, може да усетите влиянието.

Макар този обект, макар този продукт да включва известни технологии, той включва няколко колони, няколко микрофона и някои електронни устройства, той не е особено интелигентен. Не искам да създам особено интелигентен обект. Не искам съвършен обект като съвършен робот. Искам да създам обект като вас и мен. Значи, определено несъвършен. Представете си, например, че сте вкъщи. Любовна свада с приятелката или приятеля ви. Крещите. Казвате: "Дрън дрън дрън, дрън дрън дрън. Кой е тоя тип?" А Д.Б. вероятно ще се изтъркаля към вас. И около вас ще се чуе "шшшшшш". (Смях) Определено не е съвършено. Така че вероятно на този етап бихте млъкнали. (Смях)

Така или иначе, при същия вид подход проектирах К. К е приемо-предавател на дневна светлина. Този обект е предназначен за поставяне на бюрото или на пианото ви, където се предполага, че прекарвате по-голямата част от деня. Този обект ще знае точното количество светлина, което получавате през деня и ще може да ви даде количеството светлина, от което имате нужда. Обектът е напълно покрит от оптични влакна. Идеята на тези оптични влакна, е да информират обекта, да създадат усещане за очна чувствителност. С този дизайн искам да усетите, като го видите, инстинктивно виждате, че този обект изглежда много чувствителен, много реактивен. Този обект знае по-добре от вас, а вероятно и преди вас, от какво наистина имате нужда. Трябва да знаете, че недостигът на дневна светлина може да причини известни проблеми с енергията, или проблем с либидото. Значи, огромен проблем. (Смях)

Повечето от проектите, по които работя... Живея в калибрация с учените. Аз съм само дизайнер. Затова имам нужда от тях. Може да има биолози, психиатри, математици и така нататък. А аз им представям интуициите си, хипотезата си, първите си идеи. И те реагират. Казват ми какво е възможно, какво не е. Заедно подобряваме първоначалния замисъл. И изграждаме проекта докрай. Този вид отношения между дизайнер и учен започнаха когато бях в училище.

В ранна фаза от обучението си бях морско свинче за фармацевтичната индустрия. Иронията за мен беше, разбира се, че не правех това заради научния прогрес. Правех го само за да печеля пари. Както и да е - този проект, това преживяване, ме накара да се захвана с дизайн на лекарства. Трябва да знаете, че днес, грубо казано, едно на всеки две хапчета не се приема правилно. Така че, дори ако активните съставки във фармацевтичните препарати имат постоянен напредък по отношение на химия, насоченост или стабилност, поведението на пациентите става все по-нестабилно и по-нестабилно. Вземали сме твърде много от тях. Вземали сме нередовна дозировка. Не следваме упътванията. И така нататък.

Затова исках да създам нов вид лекарство, за да създам нов вид връзка между пациента и лечението. И така, превърнах нормалните хапчета в това. Ще ви дам няколко примера. Това е антибиотик. Целта му е да помогне на пациента да стигне до края на лечението. Замисълът е да се създаде нещо като лук, нещо като структура на пластове. Започва се с най-тъмния. Помага ви да визуализирате продължителността на лечението. Помага ви да визуализирате намаляването на инфекцията. Първият ден, това е големият. Трябва да белите и да ядете по един пласт на ден. А вашият антибиотик става по-малък и по-светъл. Чакате възстановяване, както чакате Коледа. И следвате лечението така, до самия му край. Тук можете да вземете бялата сърцевина. И това означава - да, вече сте възстановени. (Аплодисменти) Благодаря. (Аплодисменти)

Това е "трети дроб", фармацевтичен уред за дългосрочно лечение на астма. Проектирах го, за да помогна на децата да следват лечението. Идеята му е да създава връзка между пациента на лечението като отношение на зависимост. Но в този случай не пациентът е зависим от лекарството. Тук децата ще усетят, че терапевтичният обект има нужда от тях. Идеята е, че цяла нощ еластичната кожа на третия дроб бавно ще се издува, пълнейки се с въздух и молекули. А когато децата се събудят... виждат, че обектът има нужда от тях. Вдигат го към устата си и вдишват въздуха, който съдържа. По този начин детето, за да се погрижи за себе си, трябва да се погрижи за този жив обект. И то не се чувства вече все едно разчита на лечение срещу астма, а като че ли лечението срещу астма се нуждае от него. (Аплодисменти)

В този подход с маскировка като жив обект ми харесва идеята за един вид невидим дизайн. Като че ли функцията на обекта съществува в някак невидимо поле точно около самите обекти. Бихме могли да говорим за един вид душа, за един дух, който ги завладява. И почти някакъв ефект на полтъргайст. Когато един пасивен обект като този изглежда жив, защото започва да се движи.

Помня, че на едно дизайнерско изложение работех за Джон Мейда и за фондация "Картие" в Париж. Джон Мейда трябваше да покаже няколко графични анимации на това изложение. А моята идея за това дизайнерско изложение беше да създам реална игра на тенис на маса като тази. Идеята беше да се създадат няколко самодвижещи се пейки в главната изложбена зала. Така че движещите се пейки щяха да са точно като топката. Джон беше много развълнуван от тази идея. Каза ми: "Окей, давай." Помня деня на откриването. Малко закъснях. Когато внесох 10-те живи, движещи се пейки в изложбената зала, Джон беше точно до мен и каза: "Хмм. Хмм." След дълго мълчание ми каза: "Чудя се, Матийо, дали хората няма да са по-очаровани от твоите пейки, отколкото от моите видеоклипове." (Смях) Това би било огромна чест, огромен комплимент за мен, ако той не беше решил да ги свали всички два часа преди откриването. И така, огромна трагедия.

Предполагам, няма да се изненадате, ако ви кажа, че Пинокио е едно от най-силните ми влияния. Пинокио вероятно е един от най-добрите ми дизайнерски продукта, любимият ми. Защото е един вид обект със съвест, който може да бъде променян от обкръжението си, способен е също и сам да се променя. Другото голямо влияние е минното канарче. Във въглищни мини се предполагало, че това канарче ще е близо до миньорите. То пеело по цял ден. А когато спре, това означавало, че току-що е умряло. Така че това канарче било аларма за напускане и то много ефективна. Една много естествена технология, за да се каже на миньорите: "Този въздух е много лош. Трябва да тръгвате. Ситуацията е критична." Така че за мен това е страхотен продукт.

Опитах се да проектирам един вид канарче. Андреа е такова. Андреа е жив въздушен филтър, който абсорбира токсични газове от въздух, замърсен въздух на закрито. Той използва някои растения за тази цел, избрани заради способностите си да филтрират газ. Трябва да знаете, или вероятно вече знаете, че замърсяването на въздуха на закрито е по-токсично от външното. И така, докато ви говоря, в момента седалката, на която седите, излъчва невидим токсичен газ без мирис. Съжалявам за това. Така че понастоящем дишате формалдехид. Същото е за мен с килима. Точно същото е и у дома. Защото всички продукти, които получаваме, постоянно излъчват летливия компонент, от който са направени.

Да погледнем дома ви. Вашият диван, пластмасовият ви стол, играчките на детето ви дават своя собствена невидима реалност. И тя е много токсична. Това е причината да създам, с Дейвид Едуард, учен от Харвардския университет, един обект, способен да поглъща токсичните елементи с помощта на този тип растения. Но идеята е да се изтласка въздухът така, че да отиде в ефективната част от растенията. Защото корените на растението не са много ефективни. Бил Волвертън от НАСА го е анализирал през 70-те. Идеята е да се създаде обект, способен да изтласква въздуха и да бъде в контакт при правилна скорост на правилното място, в цялата ефективна част на растението. Това е окончателният обект. Ще бъде пуснат следващия септември. (Аплодисменти)

Този е общо взето със същия подход, защото включвам в продукт като Андреа, някои растения. А в този растенията са използвани заради способността си да филтрират водата. Той включва и няколко риби. Но тук, за разлика от Андреа, те са предназначени за ядене. Този обект всъщност е домашен развъдник на риби и зеленина. Идеята на този обект е да можеш да получиш вкъщи много местна храна. Локаворите вземали храна, добита в радиус от 100 мили. "Местна река" може да ви осигурява храна директно във вашата дневна. Принципът на този обект е да се създаде екосистема, наречена аквапоника. Процес, при който мръсната вода от рибите, с помощта на водна помпа, храни растенията отгоре. А растенията филтрират чрез корените си мръсната вода на рибите, след което се връща обратно в аквариума.

След това имате два варианта. Или сядате пред него, както бихте седнали пред телевизионния си екран. Изумителен канал. Или започвате да ловите риба. И правите суши с една риба и ароматните растения отгоре. Защото може да отглеждате картофи. Не, не картофи, а домати, ароматни растения и така нататък.

Сега вече може да дишаме безопасно. Сега можем да ядем местна храна. Сега може да ни лекуват с умни лекарства. Сега можем да имаме добре балансиран биоритъм с дневна светлина. Но беше важно да се създаде съвършено място, затова се опитах, за да работя и творя. И така, направих дизайн за един американски учен, базиран в Париж, един много стимулиращ, мозъчно-стимулиращ офис; Исках да създам едно съвършено място за работа и игра, където тялото и мозъкът ви да могат да работят заедно.

В този офис вече не работиш на бюрото си като политик. Мястото ви за сядане, сънят и играта ви са на един голям геодезичен остров, изработен от кожа. Виждате ли? Като този. В този офис не работиш, пишеш и рисуваш на лист хартия, а рисуваш директно върху един вид огромна бяла дъска-пещера, като праисторически учен. Така можете в известен смисъл и да спортувате по време на работа. В този офис няма нужда да излизаш, за да си в контакт с природата. Включваш пряко природата в пода на офиса. Виждате я там.

Това е вдъхновяващ образ, който да води този проект за офиса. Той наистина ми помогна да направя дизайна му. Никога не съм го го показвал на клиента си. Щеше да е много обиден. (Смях) Само за моята работилница. Предполагам, че може би това е отмъщението на морското свинче, каквото бях. А може и да е убеждението ни като маймуни и хомункулуси, каквито сме. Всички ние трябва да бъдем разглеждани според истинската си природа. Много благодаря. (Аплодисменти)