Марк Рот: Подтискането на жизнените процеси е постижимо

Днес ще ви разкажа за работата ми по подтискането на жизнените процеси. Когато споменавам за подтискане на жизнените процеси, хората махват с ръка и се смеят. Но сега не говоря за изпращане на хора до Марс или дори Пандора, колкото и забавно би било това. Говоря за представата за употребата на подтискането на жизнените процеси, за да се помага на хора с травми.

И така, какво имам предвид, като казвам "подтискане на жизнените процеси"? Това е процес, в който животните умират, изглеждат мъртви, но след това могат да се събудят без вреда. Така - ето една голяма идея. Ако се вгледаш в природата, откриваш, че ако се подтискат жизнените процеси, всъщност виждаш безсмъртие. Това, което ще ви разкажа, е един начин да се каже на човек, преживял травма: да се намери начин малко да се умъртви, за да бъде малко по-безсмъртен, когато получи инфаркт.

Пример за един-два организма, които са доста безсмъртни, биха били семената на растения или бактериалните спори. Тези създания са едни от най-безсмъртните форми на живот на планетата и са склонни да прекарват повечето от времето си с подтиснати жизнени процеси. Бактериалните спори се смятат от учените за съществуващи като индивидуални клетки, които са живи, но с подтиснати жизнени процеси, което може да продължи и 250 милиона години. Ако приближа тези малки, съвсем дребни създания, до дома, до безсмъртната ембрионална линия на човешките същества, ще видим, че това са яйцеклетките, стоящи в яйчниците - те всъщност стоят там с подтиснати жизнени процеси до 50-тата година от живота на всяка жена.

А ето любимият ми пример за подтиснати жизнени процеси. Това е Артемия (Artemia Salina). Онези от вас, които имат деца, знаят за нея. Отивате в магазина за домашни любимци или за играчки, и си ги купувате. Просто отваряте торбичката и ги потапяте в пластмасовия аквариум, и след около седмица малки скариди ще плуват наоколо. Не ме интересуваше толкова самото плуване. Интересувах се от онова, което ставаше в торбичката, торбичката на рафта в магазина за играчки, където тези скариди стояха с подтиснати жизнени процеси за неопределено време. Така че тази представа за подтискане на жизнените процеси не е свързана само с клетки и странни малки организми.

Понякога човешките същества привидно умират за кратко. Историите за хора, които привидно са били мъртви за кратко, ме интересуват най-много, особено онези, които са свързани със студа. Преди 10 години една скиорка в Норвегия била хваната в капан в леден водопад. Минали два часа преди да я извадят. Била изключително студена и нямала пулс. По всички показатели тя била мъртва, замръзнала. Седем часа по-късно, все още без пулс, я съживили и след време тя станала главен радиолог в болницата, която я лекувала.

Две години по-късно... наистина се вълнувам от тези неща... около две години по-късно едно 13-месечно момиченце от Канада. Баща й излезнал навън през зимата; работел нощна смяна и тя го последвала навън, само по памперс. Намерили я часове по-късно, замръзнала и безжизнена. И я съживили.

Една 65-годишна жена в Дълът, Минесота, миналата година, била открита замръзнала и без пулс в предния си двор една сутрин през зимата, и я върнали към живота. На следващия ден била толкова добре, че искали да й направят тестове. Тя се раздразнила и просто се прибрала вкъщи. (Смях)

Това са чудеса, нали. Тези неща, които се случват, са наистина чудотворни. Лекарите имат една поговорка, че всъщност не си мъртъв, докато си топъл и мъртъв. И е вярно. Вярно е. В сп. "New England Journal of Medicine" беше публикувано едно проучване, според което с подходящо затопляне хора, които са били без пулс в продължение на три часа, могат да бъдат върнати към живот без никакви неврологични проблеми. Става дума за над 50 процента. Така че онова, което се опитвах да правя, е да измисля начин, по който бихме могли да проучим подтискането на жизнените процеси, да измисля начин, по който да се репродуцира случилото се със скиорката.

Е, трябва да ви кажа нещо странно -- да бъдеш изложен на ниски количества кислород не винаги убива. В тази зала има около 20 процента кислород. А ако намалим концентрацията на кислород, всички ще сме мъртви. А всъщност животните, с които работим в лабораторията, онези малки градински червеи, кръгли червеи, те също бяха мъртви, когато ги излагахме на нисък кислород. А ето нещото, което според мен трябва да ви шашне. И то е, че когато понижим още повече кислородната концентрация от 100 пъти до 10 части на милион, те не бяха мъртви, бяха с подтиснати жизнени процеси, и можехме да ги върнем към живот без никаква вреда. А точно тази кислородна концентрация, 10 части на милион, която причиняваше подтискането на жизнените процеси, е консервирана. Можем да я видим в разнообразие от различни организми. Едно от създанията, при които се наблюдава, е рибата. Можем да включваме и изключваме пулса й, да пускаме и спираме подтискането на жизнените й процеси, както с ключ за лампа.

За мен беше доста шокиращо, че можехме да правим това. Когато опитвахме да репродуцираме работата със скиорката, забелязахме, разбира се, че тя не е имала никаква консумация на кислород, и може би е била в подобно състояние с подтиснати жизнени процеси. Но, разбира се, също е била и изключително студена. Затова се зачудихме какво би се случило, ако изложим на студ животни с подтиснати жизнени процеси. И така, открихме, че ако се вземат животни, които са живи като вас и мен и ги подложиш на студ... -- това бяха градинските червеи... сега са мъртви. Но ако подтиснеш жизнените им процеси и ги поставиш на студ, всички са живи. И ето го много важното нещо тук: Ако искаш да преживееш студа, трябва да си "приспан". Нали? Това е наистина добро нещо.

И така, всички мислехме за това, за тази връзка между тези неща, и мислехме дали това се е случило със скиорката, или не. И се зачудихме: би ли могло да има някакъв агент, който е в нас, нещо, което правим самите ние, с което бихме могли да регулираме собствената си метаболична гъвкавост по такъв начин, че да сме в състояние да оцелеем, когато изстинем изключително много и иначе бихме могли да починем. Реших, че може да е интересно някак да тръгнем на лов за такива неща. Разбирате ли?

Трябва да спомена накратко тук, че учебниците по физиология ще ви кажат, че това е някак еретично предположение. От момента, в който ни плеснат по задника след като се родим, докато поемем последния си предсмъртен дъх, тоест, откакто сме новородени, докато станем мъртви... не можем да намаляваме метаболичното си ниво под онова, което се нарича стандартно, или базисно метаболично ниво. Но знаех, че има примери за същества, също бозайници, които намаляват метаболичното си ниво, като земни катерици и мечки. Те намаляват метаболичното си ниво през зимата, когато хибернират. Затова се зачудих: дали бихме могли да открием някакъв агент или спусък, който би могъл да причини такова състояние при нас?

И така, започнахме да търсим. През този период преживяхме огромен провал. Кен Робинсън е тук. Той говори за славата на провала. Е, ние имахме много такива. Опитахме много различни химикали и агенти, и се проваляхме отново и отново. Един път бях вкъщи и гледах телевизия, докато жена ми слагаше детето ни да спи и гледах едно телевизионно предаване. Беше телевизионно предаване... беше шоу "NOVA" по PBS... за пещери в Ню Мексико. Ставаше дума за пещерата Лечугила, а тази пещера е невероятно токсична за хората. Изследователите трябвало да се екипират до зъби, само за да влязат вътре. Изпълнена е с токсичен газ, водороден сулфид. Интересно, но водородният сулфид присъства в нас. Изработваме го самите ние. Най-високата концентрация е в нашите мозъци. И все пак бил използван като химическо оръжие през Втората световна война. Изключително токсично нещо. Всъщност, при химични инциденти за водородния сулфид се знае... ако вдишаш твърде много от него, се свличаш на земята, изглеждаш мъртъв, но ако те внесат на стаен въздух, може да бъдеш съживен без вреда, ако го направят бързо.

И си помислих, еха, трябва да взема малко от това. (Смях) В Америка след 11-ти септември, като влезеш в изследователския институт и кажеш: "Здрасти." "Бих искал да купя малко концентрирани, компресирани газови бутилки от един смъртоносен газ, защото имам едни идеи, разбирате ли, за това, че искам да подтискам жизнените процеси на хора. Наистина, всичко ще е наред." Така че не беше хич лесно, но казах, наистина има основание да се замислиш защо някой би искал да прави това. Както казах, този агент е в нас и всъщност ето нещо любопитно, той се свързва със самото място вътре във вашите клетки, където се свързва кислородът, и където се гори и където правите това горене, за да живеете. И така, помислихме си, като в игра на музикални столове, дали бихме могли да дадем на едно лице малко водороден сулфид, и дали то би могло да е в състояние да заеме това място като в игра на музикални столове, където кислородът би могъл да се свърже, и тъй като не можеш да свържеш кислорода, може би не би го консумирал, и тогава може би той би намалил нуждата ти от кислород. Искам да кажа, кой знае?

Така че... (Смях) Ето частта за допамина, която е малко, да речем, измамна и може да предположите, че това беше всичко. Искахме да открием дали ще можем да използваме водороден сулфид в присъствието на студ и искахме да видим дали бихме могли да възпроизведем тази скиорка в бозайник. Бозайниците са топлокръвни същества, и когато ни е студено, треперим, нали. Опитваме се да поддържаме вътрешната си температура 37 градуса, всъщност, като горим повече кислород. Затова за нас беше интересно, когато приложихме водороден сулфид на мишка, когато беше също и студено, защото онова, което се случи, беше, че вътрешната температура на мишката се понижи. Тя спря да се движи. Изглеждаше мъртва. Нивото й на консумация на кислород спадна десетократно. А ето и наистина важният извод. Казах ви, че водородният сулфид е в нас. Той се усвоява бързо и всичко, което трябва да направиш след шест часа в това състояние на де-анимация е просто да сложиш животинчето на стаен въздух, и то се затопля и е в не по-лоша форма от преди.

Това вече беше космическо. Наистина. Защото бяхме открили начин да де-анимираме бозайник. И това не му навреди. Бяхме открили начин да намалим неговата кислородна консумация до дънни нива, и всичко беше наред. В това състояние на де-анимация то не можеше да отиде на танци, но не беше мъртво и не беше понесло вреда. Затова започнахме да мислим: Дали това е агентът, който може да е присъствал при скиорката, и дали тя може да е поела повече от него, отколкото някой друг и дали може да е била в състояние да намали нуждите си от кислород, преди да й стане толкова студено, че да умре, както открихме с нашите експерименти с червеи?

Зачудихме се: Можем ли да направим нещо полезно с тази възможност да контролираме метаболичната гъвкавост? Едно от нещата, които се чудехме... Сигурен съм, че някои от вас са икономисти и знаете всичко за търсене и предлагане. Когато предлагането е равно на търсенето, всичко е наред, но когато предлагането спадне... в този случай на кислород... а търсенето остане високо, си мъртъв. И така, онова, което току-що ви казах, е, че сега можем да намалим търсенето. Трябва да понижим предлагането до безпрецедентно ниски нива, без да убиваме животното. А с пари, които получихме от Агенцията за напреднали изследователски проекти по отбраната, успяхме да покажем точно това. Ако се дава на мишки водороден сулфид, може да се понижат нуждите им от кислород и може да се поставят при кислородни концентрации, които са толкова ниски като на 500 фута под връх Еверест, те могат да седят там с часове и няма проблем. Е, това беше наистина страхотно. Открихме също, че бихме могли да подложим животни на иначе смъртоносна кръвозагуба, и бихме могли да ги спасим, ако им даваме водороден сулфид.

Тези експерименти за доказване на идеята ме доведоха до това да кажа, че трябва да основа компания и трябва да отнесем това на по-широко игрално поле. Основах една компания, наречена "Ikaria" с помощта на други. Първото, което направи тази компания, беше да направи течна формула от водороден сулфид, инжектируема форма, която можехме да изпратим до лекари-учени по целия свят, които работят по модели за спешна медицинска помощ, и резултатите са невероятно позитивни.

В един модел на инфаркт животни, на които е даден водороден сулфид, показаха 70 процента намаление в уврежданията на сърцето в сравнение с онези, получили стандартната грижа, която вие и аз бихме получили, ако днес получим инфаркт тук. Същото е вярно за отказване на орган, при което има загуба на функция заради слабо оросяване на бъбрек или черен дроб, остър синдром на респираторен дистрес и увреждания, получени при операция за сърдечен байпас. И така, това са лидерите в мисленето в медицината на травмите по целия свят, които казват, че това е вярно, така че, изглежда, излагането на водороден сулфид понижава уврежданията, които получаваш от това, че си изложен на иначе смъртоносен нисък кислород.

И трябва да кажа, че концентрациите водороден сулфид, изисквани, за да се получи тази полза, са ниски, невероятно ниски. Толкова ниски всъщност, че лекарите няма да се налага да понижават метаболизма на хората кой знае колко, за да видят ползата, която току-що споменах, което е нещо чудесно, ако мислиш за усвояване на това. Няма нужда пращаш хора на Луната, само за да ги спасиш, това е наистина объркващо. (Смях)

И така, искам да кажа, че сме на изпитание с хора. Сега, и така... (Аплодисменти) Благодаря. Първа фаза на проучванията за безопасност приключи и се справяме чудесно, сега продължаваме нататък. Трябва да стигнем до фаза две и фаза три. Ще ни отнеме няколко години. Всичко това се придвижи много бързо, и експериментите с мишки за хиберниране на мишки се случиха през 2005 г., първите човешки проучвания бяха проведени през 2008 г. и би трябвало да знаем до две години дали ще сработи, или не. Всичко това се случи наистина бързо благодарение на много помощ от много хора.

Искам да спомена първо жена си, без която този разговор и работата ми не биха били възможни, затова - благодаря ти много. Също, блестящите учени, които работят в моята лаборатория, както и други от персонала, Центърът за проучване на рака "Фред Хътчинсън" в Сиатъл, Вашингтон, чудесно място за работа. Също и чудесните учени и бизнесмени в "Ikaria". Едно нещо, което онези хора направиха, беше да вземат тази технология с водороден сулфид, става дума за нова фирма, която гори рисков капитал много бързо, и да я слеят с друга фирма, която продава друг токсичен газ, по-токсичен от водородния сулфид, и го дават на новородени бебета, които иначе биха умрели от невъзможност да насищат подобаващо тъканите си с кислород. А този газ, който се доставя в над хиляда болници за спешна помощ по целия свят, сега е одобрен, по етикет, и спасява хиляди бебета на година от сигурна смърт. (Аплодисменти)

Затова е наистина невероятно за мен да бъда част от това. И искам да кажа, че мисля, че сме на път да разберем метаболичната гъвкавост по един фундаментален начин и че в не твърде далечно бъдеще един медицински техник от спешна помощ би могъл да направи инжекция с въглероден сулфид или някое свързано съединение на лице, страдащо от тежки наранявания, и това лице би могло леко да се деанимира, би могло да стане малко по-безсмъртно. Неговият метаболизъм би спаднал, като че ли намалявате осветлението вкъщи с ключа. И тогава той ще има необходимото време, за да бъде транспортиран до болницата, за да получи грижите, които са му нужни. И тогава, след като получи тази грижа, като мишката, като скиорката, като 65-годишната жена, той ще се събуди. Чудо? Надяваме се, че не, или може би просто се надяваме да направим чудесата малко по-обичайни.

Много благодаря. (Аплодисменти)