Марк Пагел: Как езикът е преобразувал човечеството

Всеки от вас притежава най-могъщата, опасна и подривна черта, която естественият подбор е създал. Това е част от невронна аудио технология, за препрограмиране на съзнанието на други хора. Говоря за вашия език, разбира се, защото той ви позволява да имплантирате мисъл от ума си директно в ума на някой друг, и те могат да се опитат да направят същото с вас, без който и да е от вас да се подлага на операция. Вместо това, когато говорите, всъщност използвате форма на телеметрия, която не е по-различна от дистанционното управление на вашия телевизор. Разликата е просто, че докато устройството разчита на импулси от инфрачервена светлина, вашия език разчита на импулси, дискретни звукови импулси

И точно както използвате дистанционното управление за да променяте вътрешните настройки на вашия телевизор според настроение си, използвате езика си, за да промените настройките в нечий друг мозък според вашите интереси. Езиците са говорещи гени, получаващи неща, които искат. И само си представете чувството на удивление в бебе, когато открие за първи път, че само при издаването на звук, може да накара обекти да се движат из стаята, като по магия, а може би дори и в устата му.

Подривната сила на езика е призната през вековете в цензурата, в книгите, които не сме можели да четем, фразите, които не сме можели да използваме, и думите, които не сме можели да изричаме. Всъщност, историята за Вавилонската кула в Библията е мит и предупреждение за силата на езика. Според тази история, древните хора развили самонадеяност, че като използвали езика си, за да работят заедно, можели да изградят кула, която щяла да ги отведе до рая. Господ, разгневен от този опит за присвояване на властта му, унищожил кулата, и после, за да се увери, че никога няма да бъде построена отново, разпръснал хората, като им дал различни езици -- объркал ги, като им дал различни езици. И това води до чудесната ирония, че езиците ни съществуват, за да възпрепятстват нашето общуване. Дори и днес, знаем, че има думи, които не можем да използваме, фрази, които не можем да изричаме, защото ако го направим, можем да бъдем прелъстени, вкарани в затвора, или дори убити. И всичко това е от въздуха, излизащ от устите ни.

Цялата тази суетня около една от нашите черти ни казва, че има нещо, което си струва да бъде обяснено. И това е как и защо тази забележителна черта се е развила, и защо тя се е развила само в нашия вид? Малко е изненадващо, че за да получим отговор на този въпрос, трябва да погледнем начина по който шимпанзетата боравят с инструменти. Сега, тези шимпанзета използват инструменти, и ние приемаме това като знак на тяхната интелигентност. Но ако те са наистина интелигентни, защо използват пръчка, за да изравят термити от земята, вместо лопата? И ако те са наистина интелигентни, защо чупят черупките на ядки с камъни? Защо просто не отидат в магазина и не си купят пакет ядки, които някой друг вече е счупил за тях? Защо не? Искам да кажа, че това е, което ние правим.

Причината, поради която шимпанзетата не правят това е, че на тях им липсва това, което психолозите и антрополозите наричат социално познание. Изглежда им липсва способността да се учат от другите чрез копиране или имитиране, или просто чрез гледане. В резултат на това, те не могат да подобряват идеите на другите, или да се учат от грешките на другите -- да се възползват от мъдростта на другите. И така, те просто правят едно и също нещо, отново и отново. Всъщност, ние можем да изчезнем за един милион години и да се върнем, и тези шимпанзета ще правят същото нещо, със същите пръчки с термитите, и със същите камъни да чупят ядки.

Това може да звучи арогантно, или дори високомерно. Как знаем това? Това е точно онова, което нашите предци, хомо еректус, са вършили. Тези изправени маймуни се развили в африканската савана преди около два милиона години, и те направили тези прекрасни ръчни брадви, които прилягат чудесно на ръцете ви. Но ако погледнем фосилните данни, ще видим, че те са правили същата ръчна брадва, отново и отново, в продължение на един милион години. Можете да го проследите чрез фосилните данни. Ако предположим, колко дълго са живели представителите на хомо еректус, какво е било времетраенето на тяхното поколение, това са около 40 000 поколения на родители до деца, както и други лица, които гледали, при които тази брадва не се е променила. Дори не е ясно, дали нашите много близки генетични роднини, неандерталците, са имали социално познание. Разбира се, техните приспособления са по-сложни от тези на хомо еректус, но те също показали много малка промяна за приблизително 300 000 години, през които този вид, неандерталците, живели в Евразия.

Така че, това ни подсказва, че противно на старата поговорка, "Маймуната вижда, маймуната прави," истинската изненада е, че останалите животни наистина не могат да правят това -- поне не много добре. И дори тази снимка носи подозрителното усещане, че е манипулирана -- нещо от цирка на Барнъм и Бейли.

Но за сравнение, ние можем да се учим. Можем да се учим, като гледаме други хора и ги копираме или имитираме, това, което правят. После можем да избираме измежду набор от възможности, най-добрата. Можем да се възползваме от идеите на другите. Можем да градим върху тяхната мъдрост. И в резултат на това, идеите ни се натрупват, нашата технология прогресира. И тази кумулативна културна адаптация, както антрополозите наричат това натрупване на идеи, е отговорна за всичко около вас, във вашия оживен и колективен всекидневен живот. Искам да кажа, че светът се е променил извън всяка пропорция, от това, което бихме разпознали дори преди 1000 или 2000 години. И всичко това, поради кумулативната културна адаптация. Столовете, на които седите, светлините в тази аудитория, моя микрофон, iPad-овете и iPod-овете, които носите със себе си, са всички резултат на кумулативната културна адаптация.

Сега за много коментатори, кумулативната културна адаптация, или социалното познание, изчерпва работата, край на историята. Нашият вид може да прави неща, ето защо сме просперирали по начин, по който никой друг вид не e успял. Всъщност, ние дори може да правим "нещата от живота" -- като току-що казах, всички неща около нас. Но всъщност се оказва, че преди около 200 000 години, когато нашия вид се изправил за първи път и придобил социалното познание, че наистина това било началото на нашата история, а не краят й. Тъй като придобиването на социални познания би могло да създаде социална и еволюционна дилема, чието разрешение, е справедливо да се каже, би определило не само бъдещия ход на нашата психология, но и този на целия свят. И най-важното за това е, че ще ни каже, защо имаме език.

И причината, защо тази дилема е възникнала е, че социалното познание се оказва една визуална кражба. Ако мога да се науча от вас като ви гледам, мога да открадна най-добрите ви идеи, и да се възползвам от вашите усилия, без да се налага да влагам времето и енергията, която сте използвали, в разработването им. Ако мога да видя, коя примамка използвате за улов на риба, или да ви гледам как острите ръчната си брадва, за да я подобрите, или ако ви последвам тайно до гъбеното ви насаждение, мога да се възползвам от вашите знания, мъдрост, и умения, и може би дори да уловя рибата преди вас. Социалното учене наистина е визуална кражба. И във всеки вид, който го придобива, е належащо да скрие най-добрите си идеи, за да не би някой да ги открадне от вас.

И така известно време преди около 200 000 години, нашия вид бил изправен пред тази криза. И наистина сме имали само две възможности за справяне с конфликтите, които носи визуалната кражба. Една от тези опции била, че сме могли да се оттеглим в малки семейни групи. Тогава предимствата на нашите идеи и знания биха се насочили само към нашите близки. Ако бяхме избрали тази опция, преди около 200 000 години, вероятно щяхме все още да живеем като неандерталците, когато за първи сме влезли в Европа преди 40 000 години. И това е така, защото в малките групи има по-малко идеи, има по-малко иновации. И малките групи са по-предразположени към злополуки и лош късмет. Така че, ако бяхме избрали този път, нашият еволюционен път щеше да води към гората -- и щеше да бъде наистина кратък.

Другият вариант, който сме могли да изберем бил да разработим системите за комуникация, които да ни позволят да споделяме идеи и да си сътрудничим с другите. Изборът на тази опция би означавал, че много по-голям фонд от натрупани знания и мъдрост щял да стане достъпен до всеки индивид, който би изникнал от отделно семейство, или отделно лице само за себе си. Ами, ние сме избрали втория вариант, и езикът е резултатът.

Езикът се развил за да се разреши кризата за визуалната кражба. Езикът е част от социалната технология за повишаване на ползите от сътрудничеството -- за постигане на споразумения, за сключване на сделки и за координиране на нашите дейности. И можете да видите, че в едно развиващо се общество, което започва да придобива език, че липсата на език е като птица без крила. Точно както крилата отварят този въздушен балон за птиците да изследват, езикът отвори балона на сътрудничеството за хората да изследват. И ние приемаме това безусловно за даденост, защото ние сме вид, който се чувства у дома си с езика.

Но трябва да осъзнаем, че дори и най-простите действия на размяна, в които участваме са напълно зависими от езика. И за да разберем защо, нека да разгледаме два сценария от началото на нашата еволюция. Нека си представим, че сте наистина добри в правенето на върхове на стрели, но сте безнадеждни в изработването на същинската им част с прикрепени пера. Двама други души, които познавате, са много добри в направата на същинската част, но са безнадеждни в направата на върховете на стрели. И така - един от тези хора все още не е придобил езика. И нека си представим, че другият има добри езикови умения.

Така че, един ден, вземате една купчина върхове на стрели, и да отивате при човека, който не може да говори много добре, и поставяте изработеното пред него, с надеждата, че той да схване идеята, че искате да търгувате върховете на стрели, за завършени стрели. Но той поглежда купчината с върхове на стрели, мисли си, че те са подарък, взема ги, усмихва се и си тръгва. Вие започвате да преследвате този човек жестикулирайки. Последва сбиване и вие бивате намушкани с един от вашите собствени върхове на стрели. Добре, нека да повторим тази сцена сега, и вие се приближавате до този, който притежава език. Поставяте върховете на стрели пред него и казвате: "Бих искал да изтъргувам тези върхове на стрели за завършени стрели. Ще си разделим 50/50." Другият казва: "Добре. Звучи добре. Нека да го направим." Сега работата е свършена.

Имаме ли език, можем да комбинираме идеите си и да си сътрудничим за да се развием, по начин, който не би бил възможен без езика. И ето защо нашият вид е просперирал в целия свят, докато останалата част от животните стоят зад решетки в зоологическите градини, линеещи. Ето защо ние строим космически совалки и катедрали, докато останалата част от света забива пръчки в земята, за да извлича термити. Добре, ако тази гледна точка за езика и неговата стойност в решаването на кризата за визуалната кражба е вярна, всеки вид, който го придобива трябва да показва експлозия от творчество и просперитет. И точно това ни показват археологическите данни.

Но ако погледнете нашите предци, неандерталците и хомо еректус, нашите най-близки предци, те са ограничени до малки региони в света. Но когато нашия вид се изправя преди около 200 000 години, малко след това излизаме от Африка и се разпростираме по целия свят, заемайки почти всеки хабитат на Земята. Докато другите видове са ограничени до местата, към които гените им се адаптират, със социалното познание и език, сме могли да трансформираме околната среда според нашите нужди. И така, развили сме се по начин, по който никое друго животно не е. Езикът наистина е най-значимата черта, която някога сме развили. Това е най-ценната черта, която имаме за конвертиране на нови земи и ресурси в повече хора и техните гени, отколкото естествения подбор някога е създавал.

Езикът наистина е гласът на нашите гени. Като сме развили езика обаче, сме направили нещо особено, дори странно. Докато сме се разпространили по целия свят, сме развили хиляди различни езици. В момента има около седем или 8000 различни езици, говорени на Земята. Може би ще кажете, че това просто е естествено. Тъй като ние се различаваме, е естествено нашите езици да се различават. Но истинската загадка и ирония е, че най-голямата гъстота на различни езици на Земята е там, където хората са най-гъсто събрани заедно.

Ако отидем на остров Папуа-Нова Гвинея, можем да открием около 800 до 1000 отделни човешки езици, различни човешки езици, говорени само на този остров. Има места на този остров, където можете да попаднете на нов език на всеки 2-3 мили (3-5 километра). Сега, колкото и невероятно да звучи това, веднъж срещнах един папуас и го попитах, дали това би могло да бъде вярно. И той ми отвърна: "О, не. Те са много по-близо от това." И това е вярно, има места на този остров, където можете да срещнете нов език на по-малко от миля (1,6 километра). И това също е вярно за някои отдалечени океански острови.

И така изглежда, че ние използваме нашия език, не само за да си сътрудничим, но и да чертаем пръстени около нашите съвместни групи и да установяваме идентичности, и може би да защитаваме нашите знания, и мъдрост, и умения от подслушване отвън. И ние знаем това понеже, когато изучаваме различни езикови групи и ги свързваме с техните култури, виждаме, че различните езици забавят обмяната на идеи между групите. Те забавят обмяната на технологии. И дори забавят обмяната на гени. Не мога да говоря от ваше име, но изглежда, че не правим секс с хора, с които не можем да говорим. (Смях) Сега ще трябва да оборим това, обаче, заради доказателствата, за които сме чували, че може да сме имали някои безвкусни генетични флиртове с неандерталците и денисованците.

(Смях)

Добре, тенденцията ни, тази привидно естествена тенденция, която имаме, към изолация, към спотайване в себе си, се сгромолясва с главата напред в нашия модерен свят. Това забележително изображение не е карта на света. Всъщност, това е карта на приятелствата във Фейсбук. И когато представите тези приятелства по тяхната географска ширина и дължина, буквално се очертава картата на света. Съвременният ни свят общува със себе си и един с друг, повече, отколкото по всяко друго време в миналото. И тази комуникация, тази свързаност по целия свят, тази глобализация сега се превръща в пречка. Тъй като тези различни езици поставят бариера, както току-що видяхме, за преноса на стоки и идеи, и технологии и познание. И те налагат бариера пред сътрудничеството.

И никъде не виждаме това по-ясно, отколкото в Европейския съюз, чиито 27 страни членки говорят 23 официални езика. Европейският съюз сега харчи над един милиард евро годишно за превода между 23-те официални езика. Това са нещо от порядъка на 1,45 милиарда щатски долара разходи само за преводи. Помислете си за абсурдността на тази ситуация. Ако 27 души от тези 27 държави-членки седяха около масата, говорейки на 23-те си езика, малко проста математика ще ви каже, че имате нужда от армия от 253 преводачи за да се предвидят всички възможни двойки. Европейският съюз наема постоянен персонал от около 2500 преводачи. И само през 2007 г. -- сигурен съм, че има и по-скорошни данни -- нещо от порядъка на 1,3 милиона страници са преведени само на английски.

И така, ако езикът наистина е решението за кризата с визуалната кражба, ако езика наистина е проводника на нашето сътрудничество, технологията, която нашия вид усвоил, за да насърчи свободния поток и обмен на идеи, в нашия модерен свят, ние се изправяме пред въпрос. И този въпрос е дали в този модерен и глобализиран свят наистина можем да си позволим да имаме всички тези различни езици.

Казано по друг начин, природата не познава друго обстоятелство, при което функционално еквивалентни черти съжителстват. Една от тях винаги води другата към изчезване. И ние виждаме това в неумолимия марш към стандартизация. Има редица много начини за измерване на неща -- за претеглянето им и измерване на тяхната дължина -- но метричната система побеждава. Има редица много начини за измерване на времето, но наистина странна 60-тична система, известна като часове и минути и секунди, е почти универсална по целия свят. Има редица много начини за отпечатване на CD-та или DVD-та, но всички те са стандартизирани, също така. И вероятно можете да се замислите за много, много повече в собствения си всекидневен живот.

И така нашия модерен свят сега наистина ни изправя пред дилема. И това е дилемата, пред която е изправен този китаец, чийто език се говори от повече хора в света, от всеки друг език, и въпреки това той седи пред черната дъска, преобразувайки китайски фрази във фрази на английски език. И това увеличава възможността за нас, че в свят, в който искаме да насърчаваме сътрудничество и обмен, и в един свят, който може да зависи повече от всякога на сътрудничеството за поддържане и подобряване на нашето ниво на просперитет, неговите действия ни загатват, че може би е неизбежно, че ще трябва да се изправим пред идеята, че нашата съдба ще бъде един свят с един език.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

Мат Ридли: Марк, един въпрос. Сванте откри, че FOXP2 гена, който изглежда е свързан с езика, също така бил споделен под същата форма в неандерталците както и при нас. Имаме ли някаква представа как може да сме победили неандерталците, ако те също са имали език?

Марк Пагел: Това е много добър въпрос. Мнозина от вас може би са запознати с идеята, че съществува този ген, наречен FOXP2, който изглежда е замесен по някакъв начин в деликатния моторен контрол, който е свързан с езика. Причината, поради която не вярвам, че това ни казва, че неандерталците са имали език е -- ето ви една проста аналогия: Ферари са автомобили, които имат двигатели. Моята кола има двигател, но не е Ферари. Простият отговор на това е, че гените, сами по себе си, не определят изхода на много сложни неща като езика. Това, което знаем за FOXP2 и неандерталците е, че те може да са имали фин моторен контрол в устата си -- кой знае. Но това не ни казва, че те непременно са имали език.

МР: Благодаря ви много, наистина.

(Ръкопляскане)