Мариан Банчес: Заплетена красота по дизайн

Ще започна с поема. "О, любими зъболекарю, Твоите гумени пръсти в устата ми... Твоят тих и мек глас .. Свали маската си, драги зъболекарю, Свали маската си."

(Смях)

Така, в тази презентация, ще подложа дясната страна на мозъците ви на доста сериозни упражнения. Ще видите много изображения и те не винаги ще са свързани с това, за което говоря. И ще искам от вас да разделите мозъка си на две, възприемайки изображенията с едната част и слушайки ме с другата. Аз съм един от тези хора с преобразяваща лична история. Преди шест години, след като 20 години се бях занимавала с графичен дизайн и типография, промених начина си на работа и начина на работа на повечето графични дизайнери, за да преследвам по-личен подход към работата си, в скромен опит да се издържам, правейки това, което обичам. Но се случи нещо странно. Станах неочаквано известна. Текущата ми работа изглежда намира отклик в хората по такъв начин, че бях толкова изненадана, че все още често се чудя какво, по дяволите, става. Малко по малко започвам да разбирам, че привлекателността на това, което правя, може да е свързана с това защо го правя.

В днешно време професията ми е графичен творец. Ако работата ми досега като графичен дизайнер беше да следвам стратегия, то сега работата ми следва сърцето и интересите ми, водени от егото ми, за да може творчеството ми да е полезно и за мен и клиента ми. Сега, в дизайнерския свят това е ерес. Егото не би трябвало да има нищо общо с графичния дизайн. Но откривам, че за себе си, без изключение, колкото повече се отнасям към работата си като своя, като нещо лично, толкова по-успешна е тя като нещо убедително, интересно и издържливо. Позицията ми съществува някъде извън преобладаващото мислене в графичния дизайн. Докато някои може да се интересуват от измеримите резултати, аз се интересувам повече от ефирните качества, като това дали носи щастие, дали създава чувство на изумление и дали поражда любопитство.

Това, всъщност, е научна диаграма, която нямам време да обясня, но е свързана с ДНК и РНК. Та, имам доста творчески подход към визуалните изработки. Нещата, които представляват интерес за мен в работата ми, са визуалната структура, елементът на изненада, и всичко, което включва разгадаване на различни неща. И поради тази причина съм особено привлечена към системи и структури. Ще ви дам няколко примера за това как работи мозъкът ми.

Това е произведение, което направих за английския вестник "The Guardian". Те имат списание, което се нарича "G2". Това беше направено за едно специално издание за загадки през 2007 г. И определено е загадъчно. Започнах като създадох група от облицовъчни единици. А тях създадох така, че да съдържат части от букви в себе си, и за да мога след това да съединя различни части, от които да създам букви и думи, в тази абстрактна структура. Също така можех и просто да ги въртя на различни посоки и да ги комбинирам по различни начини в симетрични или абстрактни структури. Ето я и думата загадка отново. Ето я и в абстрактен контекст. И, както можете да видите, е много трудно да се прочете. Но всичко, което трябва да направя, е да запълня определени части от тези думи, за да могат да изпъкнат над този фон. Но така е, може би, твърде очевидно. Сега мога да добавя и малко други цветове в задния фон и в самите букви и по този начин, работейки с творческия директор, да го докарам до точното състояние, което е достатъчно загадъчно за читателите – могат да разберат, че има нещо, което трябва да се прочете, но и не е невъзможно да се прочете.

Интересувам се също така от работа с необичайни материали, както и с материали от ежедневието, но по необичаен начин. Това изисква да разбера как да се възползвам от естествените свойства на материала и как да го оформя по мой вкус. В крайна сметка това, към което се стремя, е да създам нещо необичайно. Работила съм със захар за Щефан Загмайстер, който е говорил три пъти в TED. Всъщност, започнах този проект на кухненската ми маса. Ям зърнени закуски цял живот. И за същия период от време съм разливала захар по масата, с която си играя с пръстите си. В последствие използвах тази техника, за да създам едно произведение. След това я използвах, за да създам шест други за книгата на Щефан, "Нещата от живота, които съм научил досега." Те са направени без скици, просто свободно рисуване, като се поставя захар върху бяла повърхност и се манипулира, за да се получат думите и дизайнът. Наскоро направих доста интелектуални барокови рамки от не чак толкова интелектуална паста. А това е правено за глава от книга. Главата е за чест. Малко е неочаквано, но това е свързано, в известен смисъл, с произведенията от макарони, които децата правят за родителите си или които правят в училище, за да дадат на родителите си, което е само по себе си форма на чест. Ето това можете да направите от станиол. Добре де, това е, което аз мога да направя със станиол.

(Смях)

Много се интересувам от чувството на учудване, от дизайна като стимул за любознателност. Това, че съм учудена, означава, че любопиствам, че задавам въпроси. Да се учудиш означава да почувстваш възхищение. В момента работя по книга, в която ползвам двете значения на думата, докато изучавам собствените си идеи и запитвания като визуална демонстранция на доста превзета величественост. Светът е пълен с чудеса. Но светът на графичния дизайн, в по-голямата си част, не е. Затова изпозлвам собствените си писания като тест за книга, която използва взаимната зависимост между думите и изображенията като вид сила за убеждение. Мисля, че едно от нещата, което религиите са направили правилно, е използването на визуални чудеса, за да предадат посланието си. Мисля, че това единство между изкуствата и информацията е пренебрегнато в литературата за възрастни. Озадачена съм защо визуалното богатство не е широко използвано, за да подсили интелектуалното богатство. Когато видим такива произведения, обикновено ги свързваме с детска литература. Има загатване, че декоративните графики понижават сериозността на съдържанието. Но наистина се надявам да имам възможността да променя това схващане. Тази книга ми отнема доста време. Но съм почти готова.

По някаква причина сметнах, че ще бъде добра идея да вмъкна пауза в лекцията си. И ето я и нея - просто да ви дам възможност да наваксате.

(Смях)

Та правя и тези валентинки. Пращам валентинки в доста голям мащаб от 2005 г. Това са валентинките ми от 2005 г. и 2006 г. Започнах, правейки едно изображение като това, и пращайки го на всеки. Но през 2007 г. ми хрумна глупавата идея да нарисувам ръчно всяка валентинка за всеки от списъка в електронната ми поща. Намалих го на 150 човека. Нарисувах на всеки човек отделна валентинка и сложих имената им, номерирах ги и ги подписах, и ги изпратих. Ако искате вярвайте, измислих този метод, за да спестя време. Бях много заета в началото на годината и не знаех кога ще намеря време да измисля дизайна и принтирам дори една валентинка. Мислех си, че мога да го направя на части докато пътувам. Не се получи точно така. Историята е по-дълга, но успях да ги завърша навреме и бяха много добре приети. Получих почти 100-процентов отзив. (Смях) А тези, които не ми отговориха, никога повече няма да получат нищо от мен.

(Смях)

Миналата година използвах малко по-идеен подход. Исках хората да получат нещо като тайнствено любовно писмо, като намерен откъс в пощенската им кутия. Исках то да бъде нещо, което не е адресирно към тях или подписано от от мен, нещо, което ще ги накара да се зачудят какво, по дяволите, е това. Написах специално четири страници, които не са свързани. Те бяха четири различни версии на това. Написах ги така, че да започват в средата на изречението, да завършват в средата на изречението. Те са от една страна универсални, избягвам конкретни имена или места, но от друга страна, лични. Исках хората наистина да имат чувството, че са получили нещо, което би могло да бъде любовно писмо до тях. Ще ви прочета едно от тях.

"Никога не си бил напълно сигурен в това, но мога да те уверя, че тази чудатост, която така добре осъзнаваш, е дълбоко привлекателна. Моля те, приеми, че тази част от теб се изплъзва с усмивката ти, а тези, които забелязват, са щастливи да я уловят. Времето, прекарано с теб, е като преследването на малки птици, но без драскотините и птичите лайна." (Смях) Искам да кажа, че мислите и думите ти прехвърчат и се втурват, смутително неуловими от време на време, но когато се уловят и проучат - ах, какво удоволствие. Такава възхитителна награда. Времето с теб не минава, само се събира - събират се моменти с надеждата да се запазят и в същото време да се пуснат. Невъзможно? Не мисля. Знам, че това те кара да се чувстваш неловко. Сигурна съм, че мога да те видя как се изчервяваш. Но просто трябва да ти кажа, защото понякога те виждам да се съмняваш в себе си, и е толкова потискащо да мисля, че може да не знаеш колко прекакрасен си всъщност, колко вдъхновяващ и възхитителен и наистина най-съвършеното..."

(Смях)

(Аплодисменти)

Та, Св. Валентин идва след няколко дни. И валентинките в момента пристигат в пощенските кутии по света. Тази година ми дойде, трябва да кажа, наистина брилянтната идея да изрежа с лазер валентинките ми от използвани коледни картички. Помолих приятелите ми да ми пратят техните коледни картички. И направих 500 от тези. Всяка една е абсолютно различна. Наистина съм много, много развълнувана от тях. Нямам много повече какво да кажа. Но се получиха много добре.

Наистина отделям много време на работата си. Едно от нещата, за които си мислех скоро, е какво е това, което си струва да правиш. Какво е това, с което си струва да прекарам времето си и живота си? Работата в комерсиалния свят, това е нещо, с което трябва да се боря от време на време. И да, понякога съм повлияна от парите. Но в крайна сметка, не считам това за достойна цел. Това, което си струва, за мен са хората, с които работя, условията, в които работя и публиката, която успявам да достигна. Бих могла да попитам: За кого е? Какво е посланието? И какво прави?

Знаете ли, трябва да ви кажа, че е наистина трудно за някой като мен да излезе на сцената на тази конференция с тези поразителни умове, които измислят тези вездесъщи, променящи света и живота идеи и технологии. И е много често явление за дизайнерите и хората, които се занимават с визуални изкуства, да почувстват, че не допринасяме достатъчно. Или още по-лошо, че всичко, което правим, е да допринасяме за трупането на отпадъци. Ето ме мен, показвайки красиви илюстрации и говорейки за естетика. Но започнах да смятам, че наистина креативните визуални произведения са изключително важни в обществото.

Също както аз се вдъхновявам от книги и списания от всякакъв вид, разговорите, които водя, филмите, така и мисля, че когато представя работата си в масовите медии, която е интересна, необичайна, интригуваща, и която отваря това сетиво на любопитство в ума, посявам въображението на народа. И просто никога не знаете кой ще вземе част от него и ще го превърне в нещо различно. Защото вдъхновението посява семената си навсякъде. Някое мое произведение може да вдъхнови драматург или писател, или учен, и това от своя страна може да бъде зърното, което ще вдъхнови някой доктор, или филантроп, или детегледачка. И това не е нещо, което можеш да изразиш количествено или да проследиш, или да измериш. Склонни сме да подценяваме нещата в обществото, които не можем да измерим.

Но наистина вярвам, че напълно действащо, богато общество, има нужда от тези семена, които идват от всички посоки и всички дисциплини, за да поддържат механизма на вдъхновението и въображението движещ се, въртящ се и нарастващ. И това е причината да правя това, което правя, и да изразходвам толкова време и енергия, и да работя в комерсиалната публична сфера, а не в изолираната, частна сфера на изящните изкуствата. Защото искам колкото може повече хора да видят произведенията ми, да им обърнат внимание, да бъдат привлечени, и да могат да вземат нещо от тях. И наистина чувствам, че си заслужава да прекарам ценното си и ограничено време на тази Земя по този начин. И ви благодаря, че ми позволихте да го споделя с вас.

(Аплодисменти)